Последвайте ни във Facebook

Афродита в гръцката митология – история на раждането, значение, символ, сили и способности

0
69
Афродита в гръцката митология - история на раждането, значение, символ, сили и способности

Що се отнася до любовта, секса и красотата, древните гърци почитат олимпийската богиня Афродита. Най-известната история за произхода на Афродита гласи, че тя се е появила от гениталиите на бог Уран, които били хвърлени във водите край бреговете на Кипър. Тъй като била един от дванадесетте олимпийски богове, за нея се говорело, че имала такава красота, която нямала равна на себе си никъде на земята, нито на небето. Със способността си да кара и смъртни, и богове да се влюбват, Афродита често е изобразявана в гръцката митология като „най-красивата от всички“.

Истинска господарка на извънбрачните връзки, Афродита имала няколко деца, сред които Ерос (Купидон), Хармония, Фобос и Пейто. В допълнение към въпросите за любовта и красотата, богинята е виждана в благоприятна и благоговейна светлина от древногръцките морски пътешественици, воини, проститутки, градски администратори, политици и търговци. В римския пантеон Афродита е била еквивалент на божеството Венера.

Как е родена богинята Афродита?

В продължение на хилядолетия историята за раждането на Афродита е била взета от два основни източника.

Първата история за произхода идва от Хезиод Теогония. Хезиод твърди, че богинята на любовта и красотата се е появила от покритите с пяна води (aphros) на Пафос около остров Киприан (остров Кипарис).

На адрес Теогония продължава да твърди, че раждането на Афродита е предизвикано, след като кастрираните гениталии на бога на небето Уран паднали в морето. Кастрацията била извършена от Кронос, сина на Уран, с помощта на сърп, даден му от майка му Гея, богинята на Земята. След като попаднал в морето, се образувал дебел слой пяна и от мидена черупка излязла Афродита – напълно пораснала и красива богиня.

Въпреки това в Омировите Илиада, тя е смятана за дъщеря на Зевс и Диона. Диона е титанска богиня и е част от първите богове. Веднъж тя помогнала за излекуването на Афродита, след като богинята на красотата била ранена по време на Троянската война.

„Небесната Афродита“ срещу „Пандемичната Афродита“

Според гръцкия философ Платон богинята в двете Илиада и Теогония се отнасят до две напълно различни Aphrodites. Великият философ заявява в своята Symposium че богинята от първата история за произхода, „Небесната Афродита“ (Афродита Урания), отговаряла за любовта и привързаността, които мъжете изпитвали един към друг. Той описва тази висша форма на любов като „духовна любов“. Тази Афродита също така насърчава расата на смъртните да се стреми към знание и хармония.

От друга страна, във втората история за произхода се говори за „пандемичната Афродита“ (Афродита Pandemos) – богиня, която управлявала любовта между мъжете и жените. Тази любов се смятала за долна и в някои случаи за суетна. Тя включвала само тялото и нямала нищо общо с душата.

В отделен разказ атиняните, които почитали Афродита Пандемос, вярвали, че тя отговаря за даряването на любов и хармония в гражданските и политическите въпроси на града. Този възглед за Афродита обикновено се нарича „обикновена Афродита“.

Бракът на Афродита с Хефест

Красотата на Афродита предизвикала много търкания и враждебност сред боговете на планината Олимп. В резултат на това всемогъщият цар на Олимп, Зевс, решил, че е най-добре Афродита да завърже брак, понеже съперничеството и завистта сред боговете се разразили във война.

Зевс омъжил Афродита за Хефест, куц и грозен на вид бог на огъня, ковачниците и металите. Това решение на Зевс било огромен шок за много олимпийски богове. Зевс вярвал, че бракът ще помогне да се намали хаосът, който се разраствал на Олимп заради красотата на Афродита.

Едва двамата дали брачните си клетви, Афродита започнала незаконните си връзки с боговете на планината Олимп. Слуховете за дългия списък с любовници на Афродита се разпространяват като горски пожар. В този списък имало и смъртни мъже, в които богинята на любовта и красотата се влюбвала безнадеждно.

Любовници и скандални връзки на Афродита

Независимо от брака си с Хефест, Афродита от време на време е обсипвана с много внимание и възхищение от страна на боговете и смъртните. По-долу са изброени някои много забележителни афери, които тя е имала:

Афродита и бог Арес

Афродита, богинята на любовта и красотатаМарс (Арес) и Венера (Афродита), изненадани от Вулкан (Хефест) | Картина от Alexandre Charles Guillemot (1827)

Романтичната връзка на Афродита с бога на войната Арес е огромна изненада за олимпийците. Кой някога би си помислил, че богинята на войната ще се влюби в някой, който е пълна противоположност на нея. Смята се, че тя е харесала Арес заради агресивния му характер и желанието му винаги да побеждава. Връзката им е сравнима с концепцията за ин и ян – положително и отрицателно; тъмно и светло; и омраза и любов.

Дочул за изневярата на Афродита, Хефест разработил план да разобличи съпругата си. Майсторът на фалшификациите заложил механизъм точно под леглото на Афродита. И точно както възнамерявал, механизмът се задействал и увлякъл Арес и Афродита, когато били в леглото, като по този начин ги изложил на пълния блясък и подигравки на другите богове и богини. Хефест също така възложил на бога на слънцето Хелиос да хвърли светлината си върху двойката, след като механизмът се активира.

Ерос, Антерос, Фобос и Деймос са само някои от примерите за деца, родени от съюза между Афродита и Арес.

Афродита и Дионис

От този съюз се раждат Харите (или „грациите“); небесните божества Аглая („Красота“); Еуфросина („Веселие“); и Талия („Добро настроение“). Много от тези божества остават много близо до Афродита.

Афродита и Анхисес

След афера със смъртния и пастир Анхисес Афродита ражда Еней и Лир. Анхисес губи зрението си, след като е поразен от мълния. Смята се, че Анхисес го е сполетяла тази тъжна съдба, защото е разкрил името на майката на сина си. От друга страна, Еней продължава да се развива като велик троянски воин. Веднага след като Троя капитулира пред гърците, Еней се заема да основе град Рим.

Афродита и смъртният Адонис

Венера и АдонисАфродита се опитва да попречи на Адонис да отиде на лов. Живопис – Венера и Адонис (1729 г.) от Франсоа Льомоан

Красотата и мъжествеността на Адонис са достатъчни причини Афродита да се влюби в смъртния. Страхувайки се, че младият смъртен може да бъде отвлечен от някоя друга богиня, Афродита нежно поставя Адонис в магически сандък, който възлага на кралицата на подземното царство Персефона да пази. С течение на времето Персефона се влюбила в красотата на Адонис и се влюбила. По-късно тя решава да запази Адонис за себе си. Скоро между Афродита и Персефона избухва ожесточена война за това коя има право да задържи Адонис.

Тогава Зевс се намесва, за да посредничи в спора. Зевс стратегически разделя годината на три и заповядва Адонис да прекара четири месеца с Афродита, а вторите четири месеца – с Персефона. Останалите четири месеца от годината Адонис е помолен да прекара сам.

В крайна сметка Афродита остава напълно съкрушена след смъртта на Адонис по време на ловен инцидент. В скръбта си тя хвърля магическо заклинание върху тялото на Адонис, превръщайки го в цвете без аромат.

Децата на Афродита

Децата на АфродитаЕдно от децата на Афродита, Ерос (Купидон), богът на любовта. Картина – Купидон Riding on a Dolphin (1630) от Еразъм Куелин II

Богинята на любовта и красотата имала доста деца – божества и смъртни. Изненадващо, нито едно от децата ѝ не се появило с Хефест, нейния съпруг и полубрат.

Най-значимото дете на Афродита трябва да е бог Ерос (Купидон в пантеона на Рим). Други нейни деца са Хармония, богинята на хармонията и равновесието; Деймос, богът на страха; Фобос, богът на уплахата; Ерикс, сицилианският цар; Приап и Еней, героят от Троянската война.

Мнозинството от децата ѝ са родени от Арес, бога на войната. Примери за това потомство са Ерос, Хармония, Фобос и Антерос.

От аферата ѝ с Дионис се раждат още Хименайос и Приап. Първият бил бог на брачните церемонии, а вторият – бог на плодородието, който имал големи гениталии.

С Адонис Афродита родила Беро (Берое) и Голгос. Освен това от аферата ѝ с Посейдон, бога на морето, се родила нимфа, наречена Рода. Рода била смятана за богинята на остров Родос, която по-късно станала съпруга на Хелиос, бога на слънцето.

Хермафродита, Тихея, Пейто, Еуномия и Тихея били някои от децата, появили се от връзката на Афродита с Хермес, бога-пратеник. Сред тези нейни деца тя имала най-близка връзка с Пейто, бога на убеждаването. В резултат на това древните гърци често се обръщали към Афродита и Пейто с молба да се намесят по време на политически безизходици и други социални контакти.

Сили, атрибути и символи на Афродита

"<yoastmark

Най-голямата сила на Афродита е любовта. По всички въпроси, отнасящи се до любовта, желанието и привързаността, богинята излизала начело. Тя притежавала рядката способност да кара другите да се влюбват в нея. Имала и магически пояс, който давал на притежателя си способността да накара всеки, смъртен или бог, да се влюби. Други много известни символи на Афродита са нарът, мидата, миртата, вълшебният пояс и огледалото. Интересно е да се отбележи, че почти всички нейни символи са свързани с красотата и естетизма.

Съдът на Парис и ролята на Афродита в Троянската война

Троянската война е дело на Ерис, богинята на раздора. Историята започва на красиво тържество, на което се празнува бракът между Пелей и Тетида. Всички главни богове и богини уважили събитието. Присъствали и видни царе и царици от царството на хората.

Когато партито тъкмо приключвало, Ерис оставила след себе си златна ябълка – ябълка, каквато никога не била виждала. В прощалната си реплика Ерис казала, че златната ябълка трябва да се даде на „най-справедливата“ от всички богини.

Тъй като богините Атина, Хера и Афродита се борели за златната ябълка, избухнала суматоха. Коя от тези богини можела да претендира за такава красива златна ябълка?

За да се възцари мир, Зевс възложил на смъртния Парис от Троя да заседава по делото. Зевс избрал Парис за съдия, защото имало по-малка вероятност той да бъде повлиян от някоя от трите богини, които се борели за ябълката.

В хода на делото Атина продължила да подкупва Парис, като му обещала да го дари с невиждана дотогава мъдрост и сила – мъдрост, далеч надхвърляща границите на човешкия род.

От друга страна, Хера обещала да благослови Парис с пълна власт над всички народи на земята. Тази необуздана власт щяла да остави Парис като цялостен владетел на места в Азия и Европа.

Накрая Афродита се опитала да измами благоприятно решение от Парис, като му обещала най-красивата жена във всички човешки царства – Елена от Спарта.

Парис, завладян от изключителната красота на Елена, взел решение в полза на Афродита. Затова златната ябълка на Ерис била дадена на Афродита. За съжаление Елена от Спарта била съпруга на Менелай. Смятайки това за посегателство срещу честта си, Менелай приготвил корабите си и обявил война на Парис и троянците. Към него се присъединява и брат му, микенският цар Агамемнон. Заедно двамата потеглят с армията си към Троя, с което се поставя началото на най-легендарната война в гръцката митология – Троянската война.

Оставайки вярна на думата си, Афродита подкрепя троянците по време на войната. Омир Илиада се казва, че тя е помогнала за спасяването на Париж от гнева на Меналаос.

Как Афродита започнала да ревнува Психея

Психея била красива смъртна принцеса, която си навлякла гнева на Афродита само защото хора от цяла древна Гърция идвали в града ѝ, за да я зърнат. Някои от почитателите на Психея дори сравнили красотата ѝ с тази на Афродита и започнали да се покланят на Психея вместо нея. За наказание Афродита възлага на сина си Ерос да накара Психея да се влюби в най-грозния мъж на света. Точно преди обаче Ерос да изстреля магическите си стрели, той по погрешка ги изстрелва в себе си. Впоследствие Ерос се влюбва в Психея.

След няколко години изпитания от Афродита Психея и Ерос най-накрая се оженили на планината Олимп. Като част от сватбения подарък за Психея Зевс я прави безсмъртна. Двете двойки заживяват на планината Олимп за вечни времена. Раждат им се няколко деца. Най-известното от тези деца била богинята на удоволствието (Волупта в римската митология).

Слабостта на Афродита

Най-голямата слабост на Афродита била неспособността ѝ да контролира гнева си, когато някой, смъртен или богиня, се опитвал да съперничи на красотата ѝ. Тя изпадала в пристъпи на ярост и ревност, когато красотата на някой смъртен по някакъв начин се сравнявала с нейната.

Древни места, където почитали Афродита

Навсякъде в древна Атина, Китерия и Кипър Афродита е била обект на голям култ и възхищение от страна на хората. Китерия е смятана за точното място, през което тя е преминала, за да се появи напълно в Кипър. В резултат на това по всички тези места имало множество храмове и светилища, издигнати в нейна чест. В Кипър тя била смятана за великата богиня на града.

С течение на годините е установено също, че древният град Одесос е бил огромен и процъфтяващ център за поклонение на Афродита.

Най-общо казано, видът почит, който древните отдавали на Афродита, бил малко по-личен и интимен. То граничело с въпроси, отнасящи се до изграждането на любов, хармония и взаимни отношения.

Афродита често била обявявана за богинята, на която хората се молели, когато отношенията им трябвало да се поправят. Именно поради тази причина тя често е призовавана за единство и съгласие – елементи, които са жизнено необходими във всяко човешко взаимодействие, независимо дали става въпрос за търговия, политика, война или брачни проблеми. Когато две конфликтни страни трябвало да загърбят различията си и да работят, нерядко се молели на Афродита. Те молеха за нещо, наречено mixis („смесване“) от богинята. В резултат на това тя е смятана за важен фактор, който се грижи за това атиняните да имат стабилна демокрация или политическа дискусия.

Изобразяване в изкуството и културата

Афродита

През вековете Афродита е показвана по множество начини и в класическите древни изкуства. Единствената черта, която преминава през всички тези изображения, е, че тя е нарисувана или изваяна в красиви дрехи с кипърски или архаичен произход. Тя не притежава някаква специфична черта или атрибут.

Повечето нейни статуи (след 4 г. пр. Хр.) са изработени така, че да я показват гола или в някои случаи полугола (например Венера дьо Мило). Чертите ѝ също са по много симетричен начин.

По-често е идентифицирана с ябълка в ръка, предполага се, че това е златната ябълка на Ерис, която тя спечелила в конкурс. В някои случаи е изобразена да язди гъска или лебед с пояс (колан) около кръста.

В почти всички случаи тя е виждана като млада и изпълнена с вечна красота, летяща на колесница, теглена от врабчета.

Голям брой статуи и скулптури на приседналата богиня Афродита (или Венера) са били на мода през древността, особено през елинистическия период. Много от тези на скулптурите я изобразяват във вана или в приклекнала позиция. Това отново е тънка препратка към историята на нейното раждане. Следователно историите и скулптурите на богинята винаги се опитват да отдадат почит на морето (водата), от което тя е излязла.

Венера от Книдос, изваяна от Праксител през IV в. пр. н. е., се смята за най-известната от статуите на Афродита.

Значението на Афродита

Още преди да се появят гърците, Афродита отдавна се възприема като ключова фигура в света на похотта и любовта в популярните и напредналите култури. Нейните истории са имали огромно влияние върху шумерите, месопотамците и сиропалестинците. В цивилизациите около Месопотамия например е съществувала богинята Ащарт (понякога наричана Астарта или Ищар). Богини като Ащарт са отговаряли главно за войната и любовта.

Това, което се казва по-горе, означава, че гърците не са били първите, които са имали богиня, притежаваща черти като тези на Афродита.

И тъй като е имало такова огромно очарование от женското тяло, ролята на Афродита в делата на древните е била много по-изразена в техните култури, отколкото е в днешните/западните монотеистични периоди. Независимо от това нейните митове и истории продължават да бъдат огромен източник на вдъхновение за ренесансовите художници и мислители. Например през 1486 г. Сандро Ботичели блестящо изобразява богинята в една невероятна картина, наречена Раждането на Венера.