Битката при Маратон: Основна причина и историческо значение

В много отношения битката при Маратон, която се провежда между древните гърци и Персийската империя, е една от най-великите битки, записани някога в човешката история. Причината за това твърдение е просто заради въздействието, което битката при Маратон оказва върху цялата западна цивилизация и света като цяло. В статията по-долу ще се впуснем направо в основната причина и историческото значение на битката при Маратон.

Резюме

Смята се, че битката при Маратон се е състояла през септември 490 г. пр.н.е. около Маратонския залив в района на Средиземно море. Смятана до голяма степен за първата битка в Гръко-персийските войни, битката показва, че Персийската империя нахлува в Атина с много голяма армия.

Докато персийската армия, която била водена от Дарий Велики, се приближавала към Атина и други гръцки градове-държави, атинският генерал Милтиад се помъчил да събере атински сили, които да могат да се противопоставят на персите в залива. При положение че армията му е значително по-малобройна от персите (1:4), гръцкият генерал дава силен отпор, като първи атакува персите. Този смел и решителен ход на гърците помогнал да се постигне победа над персите – събитие, което определило хода на историята за повече от две хилядолетия.

Каква е причината за битката при Маратон?

В продължение на десетки векове историците разсъждават, че основната причина за битката при Маратон е класически случай на отмъщение. Персите искали да накажат гръцките градове-държави, особено Атина, които подкрепяли йонийския бунт срещу Персийската империя.

Както в 5^ти век пр.н.е. Персийската империя, под ръководството на Дарий Велики, е била категорично най-голямата империя на земята. Територията на Дарий се простирала от днешен Иран до обширни области в Анадола (днешна Турция). Една от тези територии е Йония (намираща се в днешна Турция).

Поради суровото управление (може би) на Дарий, жителите на Йония подготвят въстание срещу Персийската империя. Въстанието в крайна сметка е потушено от цар Дарий. Въпреки това Дарий ще остане кисел, защото смята, че гръцкият град-държава Атина е оказал достатъчна подкрепа на йонийците по време на въстанието.

Дарий решава да даде урок на гърците, като нахлуе в земите им. Така се ражда първата битка от поредицата гръцко-персийски сражения.

Какво се случва по време на битката при Маратон?

С новината за могъщата персийска армия, която настъпва към Гърция, атинският генерал Милтиад се вдига на крак и бързо организира атински отбранителни сили от около 10 000 души.

В допълнение към елитните сили на цар Дарий прозорливи и опитни персийски генерали като Датис и Араферн повеждат 25-50 хиляди персийски войници през Анатолия към Гърция.

По пътя към Гърция персийската армия унищожава гръцкия град-държава Еретрия. Историците смятат, че еретрийците, подобно на атиняните, оказват известна подкрепа на йонийците по време на въстанието им срещу персийското управление.

Когато персите настъпват към Атина, нито един гръцки град-държава или град не се осмелява да се изправи срещу огромната персийска армия. Към септември 490 г. пр. н. е. персийската армия успешно си пробива път в залива на Маратон, на 25 км северозападно от Атина.

Боен строй

В продължение на около пет дни двете армии лагеруват в равнините на Маратон, без да се ангажират с другата. Адът се разрази, когато атиняните внезапно атакуваха персите. Като се има предвид колко разредена е била атинската армия, тази тяхна тактика е била всичко друго, но не и самоубийствена.

Генерал Милтиад обаче имаше нещо в ръкава си. Той заповяда на атинската армия да образува линия, равна на разтега на персийската армия. Атинската бойна формация (хоплитите фаланга) е смятана за абсурдна от персите. Милтиад разделил хората си на три части. Той стратегически постави много бързи мъже на крилата, докато тези, които не бяха бързи, бяха поставени в средата. Милтиад се надяваше да използва тези на крилата, за да заобиколи настъпващите персийски войници.

Що се отнася до персийската армия, генералите тактически разполагали най-силните мъже по средата, докато не толкова силните войници (обикновено роби) били поставяни по фланговете. Този ход на персийските генерали им струва много скъпо, защото тези персийски войници по фланговете започват да се разпускат в момента, в който битката се изостря. Разпадането на персийските флангове позволи на гръцките войници по фланговете да навлязат още по-навътре в сърцето на персийската армия.

В крайна сметка центърът на гръцката бойна линия се предаде. Това обаче позволи на тези по крилата да обкръжат персийската армия и да нанесат сериозни поражения на персите. Един по един персите започнаха да изпадат в паника. В резултат на настъпилата паника персите изгубиха позицията си, което от своя страна доведе до гибелта на няколко от тях.

Защо атиняните първи атакуват в битката?

Осъзнавайки, че има огромно числено превъзходство, гръцкият генерал Милтиад решава да предприеме смело действие, като атакува пръв. Много историци смятат, че той е направил това, защото персийската армия е направила ход, който Милтиад е приел за атака. Други твърдят, че персийската кавалерия е била готова да заобиколи нос Сунион и да заобиколи гръцката армия, като си проправи път към незащитения град Атина. Затова на Милтиад не му оставало друго действие освен да атакува пръв.

Брой на загиналите

До края на битката древните историци изчисляват, че са убити около 6000 перси, докато гърците губят едва 192 войници. Загиналите атински и платейски войници са почетени и погребани на бойното поле.

Последици от битката

Осъзнавайки, че са надхитрени и надхитрени от гърците, персийските войници побягват хеле пък до своите кораби. Тогава персийските генерали заповядват на хората си да побързат и да се насочат към Атина, която по това време е без никаква форма на защита. Уморени и изморени от битката, гръцките войници се втурват срещу персите, пристигайки точно навреме, за да защитят града си. Със същата енергия и упоритост атиняните защитават родината си от персийските нашественици.

След поражението при Маратон цар Дарий пожелал отново да нападне гърците. Този негов план обаче бил спрян, защото трябвало да потуши въстание в Египет, избухнало около 486 г. пр.

Дарий умира скоро след походите в Египет. Задачата да посети отново и да нахлуе в Гърция се пада на сина му Ксеркс Велики (известен също като Ксеркс I).

Историческо значение на битката при Маратон

Преди поражението си при Маратон персите рядко изпитват вкуса на поражението. Дарий успешно е изградил персийската си армия в свирепа и страховита бойна сила. Победата на Гърция показа, че дори най-могъщата армия може да падне и че съпротивата, ако се преследва правилно, може да победи тиранията.

Друг важен урок, който атиняните извлекли от Маратон, бил, че те знаели, че спартанците не са най-надеждните съюзници. Гърците започнали да се придържат към твърдото убеждение, че могат сигурно да се защитят от всяка армия, която иска да им навреди.

Най-важното е, че битката при Маратон послужила като жизненоважна опора, върху която била изградена цялата класическа гръцка цивилизация. Тя се превърнала в символ на това, което може да се постигне с високо чувство на вяра в себе си, увереност и единство в един народ. Очевидно е, че гръцката цивилизация е тази, която в крайна сметка се превръща в тигел, в който се заражда по-голямата част от нашата западна цивилизация, оказвайки влияние върху цялата средиземноморска и европейска история в продължение на две хилядолетия. Ако гърците не бяха победили, тръпки ни побиват, като си помислим дали „златният век“ на Атина някога щеше да се издигне до тези висоти, които достигна.

От персийска гледна точка гръцките градове-държави представлявали заплаха за стабилността на Персийската империя. Персийските генерали вярвали, че ако намесата на гърците в делата на Персия остане без контрол, Персийската империя ще тръгне да пада. Целта на Дарий била да даде пример на гърците и да покаже на света какво може да се случи на всеки, който дръзне да се противопостави на Персийската империя.

Кои фактори допринесли за победата на Гърция в битката при Маратон?

Освен че разреждат състава на армията си, за да го направят по-дълъг от персите, победата, осигурена от гърците, се дължи на множество фактори. Някои историци твърдят, че гърците са имали по-добра бойна тактика и бойно майсторство от персите.

Други военни учени твърдят, че гърците са имали по-добро оборудване и бойна екипировка. Така, вместо да носят бронзови брони, гърците залагали на по-леки материали като кожа и лен. Преди всичко смелостта е описана като най-важния фактор, допринесъл за победата на Древна Гърция в битката при Маратон.

В този ден гърците просто са били по-решени да победят силите на тиранията и потисничеството. От друга страна, персите може би са подценили грубо решимостта и силата на гърците.

Феидипид – гръцкият маратонец

Атински пратеник е изпратен в Атина, за да съобщи на незащитените атиняни за победата срещу персите. Преди битката жените, децата и старците в Атина били инструктирани да се самоубият, ако Милтиад и неговите хора загубят битката. Те вярвали, че смъртта чрез самоубийство е много по-добра съдба от огромните мъчения, които персите биха причинили на града, ако той падне. Ето защо задачата на пратеника е да съобщи на атиняните за победата.

Смята се, че пратеникът е тичал непрекъснато от залива на Маратон чак до Атина. Древните историци изчисляват, че Феидипид е пропътувал разстояние от около 25 мили (40 км). Малко след като съобщил за славната победа на атиняните, Феидипид припаднал поради изтощение. Преди да умре, митът гласи, че Феидипид извикал „nenikēkamen!“, което в превод означава „ние победихме“.

Много историци оспорват автентичността на това събитие. В най-добрия случай то е масивна украса, направена от гърците, за да се подчертае епичността на битката при Маратон. Независимо от това, няколко века по-късно легендарното разстояние, пробягано от Феидипид (Фидипид), е това, което е метаморфозирало в съвременното пешеходно състезание маратон.

Прочутият древен историк Херодот твърди, че Феидипид всъщност е бил натоварен със задачата да предаде послание на спартанците, с което да ги помоли за помощ в защитата срещу персите. По-нататък Херодот твърди, че Феидипид е прекарал около ден или два в бягане от Атина до Спарта, като е изминал разстояние от около 240 км. (150 мили).