сряда, септември 28

Ислямският свят: история, религия, халифати, експанзия и ислямски златен век

0
37
Ислямски Свят

Добре известен факт е, че Ислямската империя започва около 6 век от н.е. и приключва в началото на 20 век, когато пада Османската империя. През тези около четиринадесет века Ислямската империя е била сила, с която трябва да се съобразяват в областта на науката, изкуството и културата, тъй като е обхващала значителна част от земната повърхност. Ранният ѝ период съвпада с тъмните векове в Европа, което позволява на Ислямския халифат да се разшири до места в континентална Европа и Индийския субконтинент.

Статията прави бърз преглед на историята на ранния ислямски свят, както и на многобройните му приноси по отношение на религията, науката, изкуството и културата.

История на произхода на исляма

Ислямът, религията, която доминира в ислямския свят, е основана през 610 г. от ислямския пророк Мохамед. Смята се, че пророкът е призован да се подчини на волята на Бога (Аллах), след като по чудодеен начин получава божествени думи и откровения.

Пророкът Мохамед, известен още като последния Божи пророк в исляма, е роден около 570 г. сл. н. е. в семейството на Абдаллах ибн Абд ал-Мутталиб и Амина бинт Уахб. Семейството му произхожда от клана Бану Хашим, който е част от много влиятелното племе курейши в Мека в Западна Арабия.

Преди появата на Мохамед племената в Арабия били политеистични и имали много номадски начин на живот. Мохамед ще обърне гръб на езичеството и ще възприеме подобни монотеистични доктрини от евреите.

Около 40-годишна възраст мюсюлманите вярват, че Мохамед е срещнал божественото, докато е медитирал на планината Хира. Божествените откровения, които той получава чрез Авраамовия ангел Гавраил, ще бъдат събрани в Свещения Коран. От този момент нататък Мохамед започва да проповядва срещу езичеството в Мека. Той също така е много критичен към икономическата и социалната несправедливост, която се шири в града.

Мюсюлманите също така вярват, че на пророка Мохамед е било възложено да подготви човешкия род за последния Божи съд. Освен това Мохамед е бил инструктиран да бъде любезен към бедните и нуждаещите се.

Постепенно Мохамед си създава голям брой последователи въпреки ожесточената съпротива, която среща от страна на учените и елита в град Мека.

През 622 г. Мохамед и неговите последователи се преместват от Мека в град Ятриб (понастоящем известен като Медина), където установяват силна база. Преместването му в Медина е в резултат на загубата на закрила, настъпила със смъртта на чичо му Абу Талиб.

Някои ислямски историци разсъждават, че неговата миграция (хиджра) към Медина бележи началото на ислямската ера.

За разлика от меканците, жителите били малко по-приемливи към ислямските учения и призивите на Мохамед за социална справедливост. Назначаването му за влиятелен юрист и арбитър в град Медина му дава възможност да разпространява посланието на исляма сред жителите на града.

През следващите години Мохамед се възползва от конфликта между евреите в Медина и меканците. Към 629 г. той успешно надхитрява лидерите на Мека и си осигурява тяхната лоялност. С разширяването на сферата му на влияние на Арабския полуостров се разпространява и посланието на исляма.

Пророкът Мохамед бил много опитен в постигането на политически и религиозни споразумения с много от племенните вождове в региона. Историците разсъждават, че под ръководството на Мохамед тези племена се обединяват политически и се подчиняват на учението на исляма, формирайки разрастваща се и мощна ислямска империя.

Ислямски халифати

Рашидунски халифатРашидунският халифат достига най-големия си размах при халиф Утман през 654 г.

След като все повече племена в региона признават, че той е последният пророк, Мохамед прекарва последните си години в изграждане на стълбовете, върху които се формира ислямското правителство.

След смъртта на пророка Мохамед през 632 г. ръководството на Ислямската държава (т.е. халифата) преминава в ръцете на Абу Бакр, дългогодишен приятел и предан последовател на Мохамед. Абу Бакр е не само първият халиф, т.е. ислямският водач на мюсюлманския свят (унма), но и тъст на пророка Мохамед.

Знаете ли, че: Чрез дъщерята на Абу Бакр Айша ислямският пророк Мохамед е зет на Абу Бакр, 1ви Халиф на Рашидунския халифат?

Халифът Абу Бакр поставя началото на Рашидунския халифат – първия ислямски халифат. Той също така е смятан за първия от четиримата халифи („правилно ръководените“ халифи), които са имали много близки отношения с Мохамед. Другите трима халифи са Умар, Усман и Али, които следват стъпките на Абу Бакр, като разширяват Рашидунския халифат извън Арабския полуостров и обхващат области във Византийската и Сасанидската империя.

След убийството на халифа Али през 661 г. Рашидунският халифат отстъпва място на Умаядския халифат (661-750 г.). След това последва Абасидският халифат (750-1517 г.) и накрая Османският халифат.

Първата ислямска династия е създадена от халиф Маувия I, първият халиф на Умаядския халифат. До началото на 8ми век Умаядският халифат се разраства дотолкова, че границите му се простират от Иберийския полуостров на запад до Инд на изток.

Златният век на исляма

 Известни учени и изследователи от ислямския Златен век (от ляво на дясно): Хасан ибн ал-Хайтам, Авицена, Мухаммад ибн Муса ал-Хваризми

През 750 г. династията на Абасидите установява Абасидския халифат. Абасидските владетели създават много благоприятна атмосфера, която позволява на ислямската цивилизация да се развива. Именно по време на Абасидския халифат (8ми до 16ти век), когато настъпва ислямският Златен век.

През този период ислямският свят постига огромен напредък в областта на науката, културата, образованието, изкуствата, литературата, музиката и други дисциплини. Периодът, продължил от 8ми век до 13ти век, може да се похвали с известните учени и многознайковци Ибн ал-Нафис, Ибн Рушд (Авероес), лекаря Ал-Захрави (известен също като Абулкасис), Ибн Халдун и Ибн Муса ал-Хваризми.

Абасидските владетели също така преместват столицата от Дамаск в Багдад. По този начин Багдад се превръща в може би най-важния град в света по онова време. Градът е известен като двигател на интелектуалния и културния ренесанс на ислямския свят.

Трябва да се отбележи, че докато ислямският свят преживява огромен растеж в областта на културата, науката, математиката и философията, европейският континент не се справя толкова добре. Европа все още се съвзема от падането на Западната римска империя през 5ти век; европейците се намират в това, което много историци обичат да наричат Тъмна епоха.

Смятан за един от най-старите университети в света, оригиналният Мустансирийски медресе е създаден около 1227 г. от абасидския халиф Ал-Мустансир|Университет Мустансирия в Багдад

Монголски нашествия в мюсюлманския свят

Ислямският Златен век продължава около петстотин години, преди да започнат да се появяват несгоди по пътя на Абасидския халифат.

В 13ти в. ислямският свят губи позиции в Северна Индия, тъй като Делхийският султанат е набрал сила. Абасидите трябва да се борят и с възхода на тюркските династии около границите на Византийската империя през 11ти и 12ти векове.

Може би най-голямата заплаха за мюсюлманския свят през Средновековието идва от монголите, чиито завоевания и нашествия продължават между 13ти и 14ти векове. Монголската империя, най-голямата съседна империя, съществувала някога, е била толкова опустошителна в своите нашествия, че е продължила да отнема територии от мюсюлманския свят. Например град Багдад е разграбен през 1258 г. от монголите.

Монголските нашествия довеждат със себе си и Черната смърт, която унищожава значителна част от населението в ислямския свят.

Османският халифат (1517-1924 г.)

Когато османските турци започват да поглъщат турскоговорящите мюсюлмани, Абасидите проправят път на нов ислямски халифат, който се развива в Източен Анадол. Още в средата на XIV в.. век османските султани започват да се обявяват за халифи на ислямския свят.

След като османските турци завладяват Константинопол (през 1453 г.), столицата на Византийската империя, те започват да доминират в ислямския свят в продължение на поне 600 години.

През 1517 г. Османската империя (под ръководството на Селим I) включва султаната на Кайро в своята огромна и разширяваща се империя. След като успешно обединяват мюсюлманския свят, султаните на Османската империя превръщат Константинопол (днешен Истанбул) в столица на ислямския халифат.

Залез на Ислямския халифат

На Османския халифат е нанесен съкрушителен удар след Версайския договор от 1919 г. и Севърския договор от 1920 г. Последният договор разчленява Османската империя, давайки на гръцката нация значителни позиции в региона след Първата световна война.

Последният пирон в ковчега ѝ е забит на 3 март 1924 г., когато Мустафа Кемал Ататюрк, първият президент на Турция, премахва халифата. Националното събрание на Турция (т.е. парламентът на Турция) поглъща правомощията на халифата.

През целия период от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. има неуспешни опити на някои влиятелни владетели в мюсюлманските страни да възродят халифата. Тези владетели бързо осъзнават, че много мюсюлмански държави в региона са всичко друго, но не и заинтересовани да се подчинят на властта на нов халифат.

Халиф Абдулмеджид II, последният халиф на Османската династия

Още факти за ислямския свят

Независимо от епохата или династията, лидерите на ислямския свят постоянно се грижат религиозната им практика никога да не използва човешки фигури или картини. Това се прави, за да се предотврати възможността последователите на вярата да изпаднат в идолопоклоннически практики.

Най-значимите градове на ислямския свят са Медина, Дамаск, Багдад, Кайро и Истанбул (бивш Константинопол). Тези градове служат като столици на четирите големи халифата. Например Медина е била столица по време на Рашидунското управление; Дамаск е бил за Умаядския халифат; Багдад е бил властовият и интелектуален център на Абасидите. Кайро е бил за Фатимидския халифат, а след това Истанбул е бил столица по време на Османския халифат.