петък, септември 23

Историята на живота на пророка Мохамед: последният Божи пратеник в исляма

0
36
Пророк Мохамед, the Messenger of God

„Няма друг бог освен Аллах, а Пророкът Мохамед е Пратеникът на Аллах.“  Мюсюлманското изповедание на вярата, изписано на двореца Топкапъ (Турция).

Пророкът Мохамед е широко смятан за основата на ислямската религия. Мюсюлманите по целия свят го ценят високо и гледат на него като на праведен пратеник, на когото Бог (Аллах) разкрива Корана (Корана). Израснал в Мека, Саудитска Арабия, Мохамед обикновено се цитира като дата на съществуване около 570-632 г. от н.е. По-долу представяме пълната история на живота на Пророка Мохамед (мир на праха му):

Раждането на Пророка Мохамед

Раждането на основателя на исляма става през 570 г. от н.е. в Мека. Той е роден в семейството на Абдала ибн Абд ал-Мутталиб и Амина бинт Уахб. За съжаление Мохамед никога не е видял баща си със собствените си очи – баща му умира, преди той да се появи на бял свят. Произходът и родословното му дърво могат да се проследят до племето курайш.

След раждането на Пророка майка му веднага разбрала, че е родила велик син. Амина споделя спомени за деня, в който сложила бебето Мохамед на пода. Според нея детето насочило главата си към небето и се загледало в хоризонтите, пророкувайки за един Бог (Аллах). Тогава един глас й проговорил – “ родила си велик човек, той ще се казва Мохамед“.

Дядото на Мухаммад по бащина линия бил повикан да посети новороденото. Когато пристигнал, Абдул-Муталиб занесъл бебето в Кааба и казал няколко молитви към Аллах. Кааба е каменна сграда във формата на куб в Мека. След като Муталиб се върнал от Кааба, голямото момченце било наречено Мохамед.

По-малко от 7 години след раждането си Мохамед остава пълен сирак, когато Амина умира. Дядо му Мутталиб се грижи за него като настойник. Напълно наясно с голямото религиозно бъдеще на детето, Мутталиб се отнасял специално към Мухаммад с цялата доброта, която можел да си позволи. Казва се, че Мутталиб дори се грижел за Мухаммад по-добре от собствените си подопечни. Това било така, защото той имал голяма вяра в него.

На около 8-годишна възраст още едно бедствие сполетяло малкия Мохамед. Дядо му Муталиб бил призован към вечен покой. През останалата част от възпитанието му за Мохамед се грижел Абу Талиб, чичото на Мохамед. Чичо му много закрилял пратеника на Аллах – стоял до него в трудните му моменти, докато смъртта не ги разделила.

Ранният живот в Мека

Семейството на Мохамед има силни търговски връзки и политическо влияние в Мека. По време на епохата на раждане на Мохамед повечето араби са били номади, които са търгували със стоки из пустинята. Религиозните им вярвания са били предимно политеистични. Те вярвали и се покланяли на всякакви богове (идоли).

Дълбоко в пределите на град Мека почитането на идолите не правело изключение. Десетки храмове и светилища служели за място за поклонение на благочестиви поклонници, които или нямали представа, или не вярвали в един Бог.

От всички места за поклонение Кааба била най-известната площадка. Последователите на исляма вярват, че пророкът Авраам (Ибрахим) е този, който е построил Кааба. На арабски език Кааба означава „куб“. Въпреки че в Мека се почитали многобройни богове, Аллах се откроявал сред останалите. Той бил единственият истински Бог, който не бил свързан с идоли.

По време на юношеските си години Мохамед участвал в номадския начин на живот на своя народ. Те използвали камили и кръстосвали пустините, за да търгуват с цел осигуряване на прехраната си. До известна степен Мохамед произхожда от по-малко привилегирована семейна среда. Той се присъединява към чичо си по време на търговски пътувания до Сирия и през Средиземно море, а след това и през Индийския океан. Благонадеждността на Мохамед му спечелва името „ал-Амин“.

Пророкът Мохамед се жени за Хадиджа

Когато навършва двадесетте си години, Мохамед работи с богата бизнесдама на име Хадиджа. Мохамед бил с 15 години по-млад от нея. Търговските им отношения скоро преминават в силна връзка на привързаност.

Хадиджа, богата вдовица, била напълно съгласна да има Мухаммад за съпруг, затова му предложила брак. Мохамед приветствал идеята и съюзът им бил благословен с много плодове. Въпреки това не всички техни деца доживяват до зряла възраст. Някои от тях умират преждевременно.

Спорно е, че в енергичните му младежки години Хадиджа е единствената съпруга на Мохамед. Моногамният му брак е бил много необичаен по онова време, като се има предвид широко разпространената полигамия, характерна за непосредственото му обкръжение. По-късно обаче той се жени повторно за други жени, когато първата му съпруга Хадиджа умира.

Една негова дъщеря (Фатима) живее и се омъжва за Али ибн Талиб, братовчед на Мохамед. Един ислямски клон, наречен мюсюлмани шиити, дълго време поддържа тезата, че Али е истинският наследник на пророка Мохамед.

Живот и медитация в пещерата

Мохамед израства и обича да изследва религиозните сфери. Той бил далеч напреднал в стремежа си да опознае Аллах и истински да разбере милостта на Аллах. По време на едно от тези пътешествия Мохамед открил пещера, наречена Хира, в планината Джабал ан-Нур. Пещерата му се сторила удобна за религиозни медитации. Често посещавал изолираното скривалище и се изгубвал в съзерцание на Всемогъщия и Великолепния Аллах.

Твърди се, че Ангел Гавраил е посетил Мохамед в клетката. Пещерата по някакъв начин проявявала нивото на духовна отдаденост на Мохамед. Седнал на север от върха на планината, въпросът как Мохамед е открил този изолиран свят е такъв, че не може да бъде отговорен от обикновения ум. За да се открие такава прекрасна пещера, много ислямски учени и религиозни автори смятат, че определено са били необходими божествено ръководство и милост.

Духовната среща на пророка Мохамед с божественото

Веднъж влязъл в пещерата, Мохамед заживял в отделен собствен свят. Освен гледката към небето и планинските околности, нищо друго не се виждало с просто око. Екранирано от външни акустични смущения, всичко било между Мохамед и Милосърдния Аллах. Това дало на ума на Пророка Мохамед подходящата атмосфера да мисли за неща отвъд материалистичния свят.

На 40-годишна възраст Мохамед все още се намирал в тайнствената клетка, когато имал духовна среща с Аллах. Именно тук му бил представен стих 1 от Корана. След това откровение Мохамед не останал същият. Това бил повратен момент в историята на исляма.

В рамките на 2-3 години след откровението на Корана Мохамед проповядва монотеизъм на своя народ. Първоначално той проповядвал насаме с хора, на които имал доверие. По-късно събрал смелост и изнесъл посланията на Аллах на улицата. И бинго, ислямската религия се ражда. Все повече и повече хора бавно се присъединявали към Мохамед, за да възхваляват Аллах. Те приемали Аллах като вечно милостив и вечно благосклонен.

Санкции и преследвания

Тъй като новата му религия е основана в сърцата на общество, почитащо идолите, тя не може да съществува без някакви пречки или преследвания. Разширяването на исляма породило застрашаващи живота враждебни действия спрямо Пророка и неговите последователи. Не всички виждали в него пратеник, изпратен от Бога.

От самото начало Мохамед е враг на много части от поклонниците на идолите в Мека. Те го обиждали словесно, физически и по много други начини. Но неговият чичо Абу Талиб му пази гърба и защитава Мохамед. Така че той продължил с евангелизацията си (Джихад).

Избирайки Аллах против волята и традициите на жителите на Мека, нещата взели опасен обрат под формата на санкции, преследвания и войни след откровението. Някои от приелите исляма, които били държани като роби, били измъчвани или убивани.

Пророкът Мохамед бяга в Абисиния

Поклонниците на идолите се надигат срещу последователите на Пророка Мохамед. Към 614 г. от н.е. жестокостта на преследването принуждава Мохамед да насочи съмишлениците си мюсюлмани да избягат в Абисиния за защита. Абисиния е християнско кралство в Етиопия. Те имали справедлив крал, който бил гостоприемен към мюсюлманите. Съобщава се, че хората на Курайш се опитали да подкупят абисинския крал, за да уволни мюсюлманите, но подлите им усилия се провалили.

Година след успешното преселване на част от мюсюлманите в Абисиния хората от племето курайш въвели санкции и се насочили към семейството на пророка Мохамед, неговата дейност и последователите му. В резултат на санкциите мюсюлманите се преместват и се заселват на мястото на една меканска планина. Санкциите се провалили през 618-619 г. от н.е., след 3 години.

Още неприятности и загубата на жена му и чичо му

Скоро след това Мохамед губи скъпата си съпруга Хадиджа. Още повече проблеми се появяват, когато почива и чичо му. Пророкът претърпял още повече преследвания от враговете, които адски се стремели да унищожат исляма. Засилените преследвания налагат поклонническо пътуване през 622 г. Пророкът се срещнал с възрастни водачи от град Ятриб и те обещали своята защитна подкрепа на Мохамед.

Когато планът изтича сред курайшите, ятрибите трябва бързо да се приберат в дома си. Усещайки надвисналата заплаха, Пророкът инструктира хората си да емигрират тайно в Ятриб. В отговор курайшите замислили да го убият възможно най-скоро. Курейшите планират колективно да извършат убийството през нощта, когато Пророкът ще спи.

Поклонническото пътуване на Пророка Мохамед от Мека до Медина

За щастие Аллах спасява Мохамед от смърт в последния момент. В нощта на планираното убийство Аллах му нарежда незабавно да напусне Мека и да се отправи към Ятриб. Пророкът прави това, което Аллах му е наредил. Когато благополучно се отправил от Мека към Ятриб, Ятриб бил преименуван на „ал-Мадина“ или Медина. Това прочуто емигриране на Пророка се нарича Хиджра.

Датата на това важно събитие е посочена като 622 г. от н.е. То се случва около 12 години след разкриването на първите стихове от Корана. Бягството на Пророка в Медина има значителни последици в ислямския свят. То помогнало на ислямската религия да създаде здрава основа. Преди да напусне света, пророкът живее в Медина до 10 години.

Значими битки и договори

През следващите години (624-628 г. сл. Хр.) мюсюлманите водят много битки за живота си. Най-значимите битки са битката при Бадр и битката при окопа. Те са последвани от обсадата на Медина, в резултат на която е сключен мирен договор между меканците и последователите на Мохамед.

Когато мекканците нарушават договора, избухва нова война. През 630 г. м.н.е. мюсюлманската армия на Мохамед успява да се противопостави и да победи меканските езичници, без да се стига до крайни сражения.

По това време броят на мюсюлманите значително нараства. Пророкът Мохамед помилва своите потисници. В знак на добра съдба, а може би и с намесата на Аллах, бившите врагове на Пророка доброволно приемат исляма. След това мюсюлманската общност събрала и унищожила всички езически предмети (идоли) в близост до свещената Кааба.

Смъртта на пророка Мохамед и мястото на погребението му

Пророкът Мохамед, Божият пратеник„Пророкът Мохамед, Божият пратеник“, изписано на входа на джамията на Пророка (Ал-Масджид ан Наваби) в Медина, Саудитска Арабия.

След като разрешава конфликтите с езичниците, Пророкът Мохамед (мир на праха му) се върна на поклонение в Мека. През март 632 г. на планината Арафат Пророкът произнася последната си проповед. По-късно той се връща в Медина. Там го нападнала смъртоносна болест и той за съжаление никога не се възстановил.

На 8 юни 632 г. Пророкът Мохамед (в началото на 60-те си години) поема последния си дъх. Съществуват конспиративни теории, според които Пророкът е бил отровен. Към днешна дата няма доказателства в подкрепа на подобни твърдения. Пророкът Мохамед е погребан в джамия в Медина – Ал-Масджид ан Наваби (днешна Медина, Саудитска Арабия).

Той е смятан за „последния пророк“. Ученията на Мохамед са обобщени като хадиси. Що се отнася до Сунната, в тях се говори за образцовия начин на живот на пророка. Мюсюлманите вярват, че Мохамед е единственият пророк, който е видял и рая, и ада, преди да умре.