Коя е била Амелия Еърхарт? – Биография, последен полет, изчезване и факти

Амелия Еърхарт е изтъкнат американски летец, автор на бестселъри, феминистка и приятелка на първата дама Елинор Рузвелт. През 1928 г. Еърхарт записва името си в историческите хроники, като става първата жена, прелетяла над Атлантическия океан. Четири години по-късно нейният самостоятелен полет със самолет Lockheed Vega 5B над Атлантическия океан означава, че тя е първата жена в историята, прелетяла над Атлантическия океан.

В резултат на своята смелост и упоритост тя успява да отвори широко вратата за други жени в авиационната индустрия. Еърхарт извършва няколко подвига в авиацията и е удостоена с множество награди.

През 1939 г. тя е обявена за задочно мъртва, след като опитът ѝ да обиколи земното кълбо със самолет Lockheed Model 10-E Electra се проваля. И до днес телата на Еърхарт и нейния навигатор Фред Нунан все още не са открити, откакто самолетът, с който летят, изчезва на мили от остров Хауланд в централната част на Тихия океан.

Поради липсата на убедителни доказателства съществуват няколко противоречиви теории за събитията в деня, в който изчезва самолетът на Еърхарт. Най-преобладаващата теория е, че самолетът просто се е разбил и потънал в Тихия океан.

Амелия Еърхарт: Раждане, детство и образование

Амелия Еърхарт е родена на 24 юли 1897 г. в семейството на Самюъл „Едуин“ Стантън Еърхарт и Амелия „Ейми“. Мястото ѝ на раждане е в дома на дядо ѝ по майчина линия в Атчисън, Канзас.

Тя има по-малка сестра на име Грейс Мюриъл Еърхарт (1899-1998). Като пораства, тя обича да прекарва времето си в дома на баба си и дядо си по майчина линия. Заниманията на открито – като яздене на коне, катерене по дървета и лов на гризачи – ѝ вдъхнали чувство за приключение. Много хора дори са я наричали момче.

Поради невъзможността на баща ѝ да се задържи на постоянна работа, семейството се мести от едно място на друго. В резултат на това тя често сменя училищата си. Борбата на баща ѝ с алкохолизма също оказва огромно влияние върху семейството. В един момент майка ѝ отвежда нея и сестра ѝ да живеят при приятел в Чикаго. Това се дължи на неспособността на баща ѝ да осигури нормална издръжка на семейството.

Как Амелия Еърхарт се запознава с летенето и авиацията

Докато е в училище, Еърхарт има истински талант към предметите, свързани с науката, и към спорта. В гимназията Хайд Парк химията е един от любимите ѝ предмети. Тя е силно привлечена от професии, в които преобладават мъжете, и се стреми към бъдеща кариера в областта на филмопроизводството, машиностроенето или правото.

Докато е на посещение при сестра си в Канада, тя става свидетел на разрухата, която Първата световна война причинява на живота на войниците, тъй като те се връщат ранени и затворени. Привлечена от желанието да помогне, тя посещава курс за помощник на медицинска сестра и започва работа в Червения кръст. По това време тя се запознава с много ранени пилоти. Тяхната любов към авиацията завладява младата и любопитна Амелия Еърхарт.

Тя посещава и авиационен панаир, който е организиран под егидата на Канадското национално изложение.

През 1920 г. баща ѝ я води на въздушното шоу в Лонг Бийч и ѝ позволява да се вози в един от самолетите с Франк Хоукс. Десет минути след полета тя веднага разбрала, че е предопределена да направи кариера в авиацията. Работи няколко странни работи, за да събере достатъчно пари за уроците си по летене.

Имала е честта да получава уроци по летене от легендарната жена авиатор Анита „Нета“ Снук. Била много отдадена на уроците си, дотолкова, че се преборила с трудностите, като вървяла пеша четири мили (6 км), за да посещава тези уроци.

След като почти завършва уроците си, през 1921 г. тя си купува биплан „Kinner Airster“ втора ръка, който по-късно боядисва в жълто и го нарича „Канарчето“.

Знаете ли, че: Амелия поставя рекорд през октомври 1922 г., като става първата жена пилот, летяла на височина 4 300 метра (14 000 фута)?

Рекордите и постиженията на Амелия Еърхарт в авиацията

Амелия Еърхарт | Изображение: Еърхарт в Лос Анджелис, 1928 г.

На 15 май 1923 г. Еърхарт получава лиценз за пилот от Международната федерация по въздухоплаване (FAI), като става 16^. Американска жена, която получава лиценз за пилот.

Въпреки тежките финансови и лични трудности (т.е. проблеми със синусите и развода на родителите ѝ през 1924 г.), Еърхарт все пак успява да поддържа пламъка на авиационната си кариера добре запален. Докато е в Медфорд, Масачузетс, тя е приета в Бостънския клон на Американското аеронавтично дружество. По-късно отделът я избира за вицепрезидент. Тя извършва редица полети от летище Денисън в Масачузетс. Работи и в областта на продажбите в самолетостроителната компания Kinner, като същевременно пише статии за редица местни вестници. Много от тези статии са насочени към популяризиране на авиацията в Америка, като насърчават жените да навлязат в тази професия.

През 1928 г. капитан Хилтън Х. Рейли се обажда на Еърхарт и ѝ предлага възможността да прелети през Атлантическия океан. Година преди това известният авиатор Чарлз Линдберг извършва самостоятелен полет през Атлантическия океан от Ню Йорк до Париж през май 1927 г. Капитан Райли се надява да даде на Еърхарт възможността да запише името си в историята, като стане първата жена, прелетяла Атлантическия океан.

Първият трансатлантически полет на Еърхарт е координиран от Джордж П. Пътнам – издател, за когото тя в крайна сметка се омъжва през 1931 г. Екипът за полета включва пилота Уилмър Стулц и втория пилот Луис Гордън. Нейната задача по време на полета е да води бордовия дневник. Напускайки пристанището Трепаси в Нюфаундленд, самолетът – наречен Friendship е Fokker F. VIIb/3m – излетял на 17 юни 1928 г. След 20 часа и 40 минути екипажът успява да стигне до Burry Point, Уелс в Обединеното кралство. Всъщност Еърхарт не е пилотирала самолета, тъй като е била ограничена с други дейности. По-късно тя заявява, че се е чувствала като багаж. Независимо от това, тя и екипажът са топло приети в Белия дом от тогавашния президент Калвин Кулидж. Пресата дори я нарича „Лейди Линди“ – име, произлизащо от „Лъки Линд“, прякора на Линдберг.

Решена да продължи още по-напред, тя започва да се подготвя за свой самостоятелен полет през Атлантическия океан. Изключителната ѝ интелигентност в авиацията, както и спокойствието ѝ позволяват да осъществи самостоятелен полет през северноамериканския континент. Така тя става първата жена, извършила този подвиг.

Знаете ли, че: Амелия Еърхарт се класира на трето място в Женското въздушно дерби, където лети от Санта Моника до Кливланд?

През 1931 г. тя също така прелита на рекордната височина от 18 415 метра със самолет Pitcairn PCA-2 с автожир. В стремежа си да популяризира авиацията сред жените, тя приема поста президент на The Ninety-Nines – организация, която се опитва да демистифицира авиацията, правейки я по-отворена за жените. Година преди това тя е приета в Националната аеронавтична асоциация.

На 20 май 1932 г. Еърхарт става първата жена, извършила самостоятелен полет през Атлантическия океан. Пътуването, продължило около 15 часа, започва в Харбър Грейс, Нюфаундленд, и завършва в Калмор, Северна Ирландия. Тя лети със самолет Lockheed Vega 5B. За да се подготви за пътуването, тя е консултирана от авиатора Бернт Балхен. Поради силните северни ветрове и студените условия планираната цел – Париж, става невъзможна. Дванадесет часа след началото на пътуването изпитва механични затруднения, поради което се приземява в Северна Ирландия. Монументалното й постижение е признато, като Конгресът на САЩ я награждава с Почетен кръст за летене. Френското правителство ѝ връчва Кръст на рицаря на Почетния легион.

На 22 май 1932 г. Амелия Еърхарт е посрещната бурно на летище Хануърт в Лондон. В Съединените щати президентът Хърбърт Хувър ѝ връчва Златния медал на Националното географско дружество.

Последният полет на Амелия Еърхарт

След като пожар разрушава семейния ѝ дом в Ръж, Амелия и съпругът ѝ се преместват в Калифорния през 1934 г. Там тя използва услугите на холивудския пилот каскадьор Пол Манц, за да ѝ помогне да подобри уменията си в летенето на дълги разстояния.

През 1935 г. университетът „Пърдю“ я включва в преподавателския си състав. Еърхарт служи като съветник на жените и дава съвети на университетския департамент по аеронавтика. По това време тя замисля и една умопомрачителна цел – да обиколи земното кълбо около екватора.

Амелия нарича този полет свой последен полет. За да измине разстоянието от 29 000 мили (47 000 км), тя избира самолета Lockheed Electra 10E. Самолетът е построен през юли 1936 г. в Lockheed Aircraft Company. Самолетът е пригоден да отговаря на строгите изисквания на пътуването. Например самолетът разполагал с подходящи пространства за съхранение на горивни резервоари; самолетът имал и два двигателя.

Съпругът ѝ Пътнам помага за организирането на пътуването и добавя още двама авиатори към екипа на Амелия. Пол Манц е определен за технически съветник. Манинг трябва да служи като ел. навигатор.

Планът е да се излети от Оукланд, Калифорния, и да се стигне на запад до Хаваите, след което да се пресече Тихия океан до Австралия. След това от Австралия Амелия Еърхарт щеше да премине през субконтинента Индия и след това през Африка. От Африка тя възнамерява да се върне в Калифорния. В резултат на сериозна повреда на самолета по време на престоя му в Luke Field на Военноморските сили на САЩ в Хавай, самолетът трябва да бъде изпратен обратно в Калифорния. Манинг трябваше да се раздели с екипажа поради ангажименти на друго място. Първоначалният план на Еърхарт е променен.

При втория си опит екипажът избира да лети от запад на изток поради метеорологичните условия. В този момент Нунан е единственият останал член на екипажа, тъй като Манц се разделя с него поради спор за договор.

На 1 юни 1937 г. Еърхарт и Нунан излитат от Маями и преминават през Централна и Южна Америка. Прелитат над Африка и пресичат Индийския океан. На 29 юни 1937 г. те благополучно стигат до Лае, Нова Гвинея. След като изминават 22 000 мили, на екипажа остават 7000 мили, които ще бъдат над Тихия океан.

След като страда от дизентерия в продължение на няколко дни в Лае, Нова Гвинея, Еърхарт отскача до самолета си, който по-рано е заредила с допълнителни количества гориво. На 2 юли 1937 г. Еърхарт и нейният навигатор Нунан излитат от Лае и се отправят към остров Хауланд – плосък сребрист остров между Хаваите и Австралия.

Докато се приближават, те разчитат основно на небесната навигация, за да поддържат курса си. Поддържат и радиовръзка с кораба на бреговата охрана на САЩ, който е акостирал близо до острова.

Изчезването на Амелия Еърхарт

Някои от възможните предизвикателства, с които се сблъскват Еърхарт и Нунан, докато стигат до остров Хауланд в Тихия океан:

• Те не са имали на себе си радиооборудване, което използва по-къси честоти на вълната. Тези видове радиооборудване дават по-големи разстояния по отношение на излъчването на радиосигнали.
• Вероятно е Еърхарт да не е носела достатъчно високооктаново гориво. Експертите твърдят, че са липсвали около 50 галона от пълния капацитет.
• Еърхарт и Нунан използват неточни карти, заради които остров Хауленд изглежда на около шест мили от точното си положение.
• Също така е вероятно радиоантената на самолета да се е повредила, когато Еърхарт излита от Лае в Нова Гвинея.

Горепосочените вероятни трудности, както и неразбирателството (относно честотите, които трябва да се използват) между Еърхарт и „Итаска“, се оказват твърде големи за екипажа.

Комуникацията между „Итаска“ и Еърхарт не протича гладко. Итаска използва маслени горелки с надеждата, че Еърхарт и Нунан ще видят острова. Тъй като се намирали на шест мили от тях, Еърхарт най-вероятно не е могла да види маслените горелки, които били запалени от Итаска. Експертите твърдят също, че най-вероятно горивото на самолета е било на привършване, което е принудило Еърхарт и Нунан да изоставят самолета в морето.

Спасителни и издирвателни дейности

В момента, в който на Военноморските сили на САЩ край бреговете на остров Хауланд става ясно, че не може да се установи контакт с Еърхарт и Нунан, в морето е изпратен екип за търсене и спасяване. Общо 66 самолета и девет кораба са използвани, докато спасителите търсят авиаторите. Тогавашният президент на САЩ ФДР дори разрешава отпускането на 4 милиона долара за спасяването. След около три седмици издирване издирвателната група преустановява дейността си [Юли 18, 1937].

Еърхарт е обявена за задочно мъртва

Съпругът на Амелия Еърхарт – Пътнам – събира средства за по-нататъшни издирвания около остров Хауланд. Три месеца след изчезването ѝ Пътнам за съжаление стига до донякъде очевидното заключение – Еърхарт и Нунан са изчезнали.

Година и половина след изчезването ѝ Амелия Еърхарт до голяма степен е смятана за мъртва. Върховният съд в Лос Анджелис я обявява за мъртва през absentia на 5 януари 1939 г.

Други интересни факти за Амелия Еърхарт

Факти за Амелия Еърхарт | Изображение на Амелия Еърхарт в самолет Stearman-Hammond Y-1

• Фред Нунан е привлечен на борда, защото Манц и Пътнам искат навигатор, който да дава по-ниски грешки в сравнение с Манинг. Нунан е бил в Pan Am преди участието му в околосветския полет на Еърхарт.
• Откакто е изчезнала, има множество теории, използвани за обяснение на това как тя и Нунан са изчезнали над Тихия океан. Най-разпространената теория е, че летците са изоставили самолета или са го разбили, преди да загинат в морето. Тази теория се подкрепя от твърдението, че самолетът е имал недостатъчно гориво и най-вероятно е свършил на около 35-100 мили от брега на остров Хауланд. Напротив, някои експерти твърдят, че Еърхарт и Нунан вероятно са се приземили на рифа Никумароро – необитаем остров в Тихия океан – на 350 мили югоизточно от остров Хауланд. След това летците са загинали на острова. Други твърдят, че Еърхарт и Нунан са били взети в плен от японския кораб „Кошу Мару“, който се е намирал в близост по времето, когато самолетът на авиаторите се е разбил.
• Амелия Еърхарт остава един от най-известните авиатори на всички времена. Рожденият ѝ ден, който се пада на 24 юли, се отбелязва като Ден на Амелия Еърхарт. Тя се радва на почти същата почит като известния летец Чарлз Линдберг. В резултат на многобройните си постижения тя се превръща в огромен пример за подражание за жените от цял свят.
• Веднъж е записана в Колумбийския университет като студентка по медицина, но се отказва поради финансови затруднения.
• След трансатлантическия си полет през 1928 г. тя написва книга, озаглавена, 20 часа, 40 минути. Книгата е публикувана и популяризирана от Джордж П. Пътнам – мъж, за когото тя по-късно се омъжва през 1931 г. Освен че излага аргументи защо повече жени трябва да станат авиатори, книгата дава на читателите представа за преживяванията ѝ по време на трансатлантическия полет.
• След стремителния си възход през 30-те години на ХХ век тя често изнася речи и лекции, за да насърчи жените да се присъединят към професията. Тя също така е запален покровител на каузи, които насърчават правата на жените на работното място. Приятелството ѝ с първата дама Елинор Рузвелт позволява и на двете жени да се ангажират реално с този вид каузи. Двете жени също така са летели заедно в няколко случая.
• Ърхарт се занимава с женска мода и служи като заместник-редактор в сп. Cosmopolitan В сферата на авиацията тя участва в редица търговски компании за въздушен транспорт, като Trans World Airlines (TWA). Еърхарт е била и вицепрезидент на National Airways.
• Наследството на Ърхарт се състои във факта, че нейните действия са били насочени към разбиване на негативните стереотипи за жените, които не са подходящи за навлизане в определени професии. Като либерален мислител тя отказва да се обвърже с вековните схващания, които карат жените да свирят втора цигулка на мъжете. Това е само една от причините, поради които тя развива силни връзки с други либерални мислители като Елинор Рузвелт.