Наполеон Бонапарт: История, постижения, кончина и смърт

Наполеон Бонапарт, първият император на Франция и един от най-великите мъже, управлявали някога Франция, е бил силен и много издръжлив. Той беше предизвикателен и отправяше предизвикателства към Европа и международните коалиции, докато водеше Франция в няколко битки. По-долу ще се потопим в историята и фактите за този велик френски владетел, както и за неговата кончина и окончателна смърт.

Наполеон Бонапарт: Бързи факти

Рожден ден: 15 август 1769 г.

Място на раждане: Аячо, Корсика, Кралство Франция

Дата на смъртта: 5 май 1821 г.

Погребение място: Лонгууд, Света Елена, Британска империя

Майка: Летиция Рамолино

Баща: Карло Буонапарт

Съпруги: Жозефин дьо Боарне (от 1796 г. – 1810 г.); Мария Луиза Австрийска (от 1810 г.)

Наполеон Франсис Жозеф Шарл (Наполеон II)

Първо управление: 1804 г.-1814 г.

Наследник: Луи XVIII

Второ управление: 20 март 1815 г. – 22 юни 1815 г.

Наследник: Наполеон II

Заглавие: Император на Франция (1804 – 1814); крал на Италия (17 март 1805 – 11 април 1814); първи консул на Франция (1799 – 1804)

Най- известен за: Като могъщ император на Франция от 1804 до 1814 г.; многобройните му Наполеонови войни; завладяването на обширни територии в континентална Европа

Височина: 1,57 м (5 фута и 2 инча)

Раждането му

Наполеон Бонапарт е роден във вторник, на 15 август, през 1769 г. в Аячо, на средиземноморския остров Корсика. Той е роден в семейството на Карло Мария ди Буонапарт, адвокат, и Мария Летиция Рамолино, която навършва деветнадесет години, девет дни след раждането му.

Наполеон е четвъртото дете в семейството. Семейството му произхожда от дребна италианска аристокрация от областта Тоскана. Имал е двама по-големи братя и сестри, които са починали като бебета, преди той да се роди. Наполеон имал брат, Жозеф Джузепе, който бил на деветнадесет месеца, когато се родил. Имал е по-малки братя и сестри: Елиза, Полина, Луи, Каролина, Люсиен и Жером. На 17-годишна възраст Наполеон променя името си от Наполеон ди Буонапарт на Наполеон Бонапарт.

Образование на Наполеон Бонапарт

През януари 1779 г. Наполеон Бонапарт, който по това време е на девет години, е записан в религиозно училище в Отон. По-късно той се прехвърля със стипендия във военната академия в Бриен ле Шато. Наполеон започва да изучава френски език в училище на около десетгодишна възраст и го усвоява свободно, но не може да се отърве от корсиканския акцент.

Той може да говори и чете корсикански и италиански. Често се затварял в себе си и четял много, главно за да избяга от тормоза, който трябвало да понася от съучениците си. Малкият ръст на Наполеон и начинът, по който се държал, му спечелват прякора Малкия капрал.

Постъпва във Военната школа и се обучава за офицер от артилерията. Доходите му намаляват, когато баща му умира, което го принуждава да постигне за една година курса, който е трябвало да завърши за две години. Така той става първият корсиканец, завършил École Militaire.

Брак и семейство

На 26 години Наполеон се жени за първата си съпруга Жозефин дьо Бохана. Тя е 32-годишна вдовица, чийто съпруг е паднал на екзекуция по време на революцията. Жозефин е освободена пет дни след смъртта на съпруга си. Всички я наричали Роза – име, което тя не харесвала, докато не срещнала Наполеон. Той осиновява сина ѝ Евгени и втората ѝ братовчедка Стефани. Той дори им урежда бракове.

По време на кампанията на Наполеон съпругата му Жозефин има любовници, сред които е и лейтенант Иполит Шарл. Когато Наполеон разбрал, той написал писмо за това. Това писмо попаднало в ръцете на британците, които след това го публикували и разпространили, за да посрамят Наполеон. Наполеон също имал своя дял извънбрачни връзки. В Египет той взима съпругата на младши офицер, Полин Белисле Фурес. Тя става негова любовница и става известна като Клеопатра.

Наполеон Бонапарт няма деца от Жозефина, въпреки че е имал проблеми с други жени. Подозира се, че неспособността на Жозефина да ражда е в резултат на аборт, който е направила в началото на двадесетте си години, или е следствие от изпитанията, през които е преминала по време на престоя си в затвора.

Наполеон имал нужда от мъжка рожба, за да може да затвърди империята си. Той решава да се разведе с нея, за да се ожени за някоя, която може да му роди дете. В крайна сметка той се развежда, но дори и след това продължава да се грижи за Жозефин до края на живота си.

Няколко месеца след развода си Наполеон се жени за Мария-Луиза, 18-годишна хабсбургска ерцхерцогиня. Луиза никога не го е обичала, в резултат на което не е била доволна от брака си. Тя заявява, че самото му виждане е най-лошата форма на мъчение за нея, защото ни най-малко не го харесва. В крайна сметка Лузи се затопля към него, имат едно дете заедно и остават женени до смъртта му.

Когато се дипломира, Наполеон Бонапарт е назначен като втори лейтенант в артилерийския полк Ла Фер. Служи във Валанс и Оксен. От 1786 г. икономическото положение във Франция довежда страната до банкрут и дългове. Ситуацията предизвиква увеличаване на данъците, за да се намали дългът им.

Крал Луи XVI и няколко финансови министри се опитват да въведат поземлен данък за благородниците. Парлементите (провинциален апелативен съд) отказват да ги регистрират, но продължават да налагат данъци на най-бедните хора във Франция. Това по-скоро влошило положението. Страната се сблъскала с проблеми с безработицата, а цените на хранителните продукти продължавали да растат.

Сформирано е национално събрание, което се противопоставя на крал Луи XVI. След това властта е предадена на средната класа, която е поставена начело на Франция от 17 юни 1789 г.

С подкрепата на Наполеон е създадена корсиканска национална гвардия. На 22-годишна възраст през 1792 г. той става подполковник. Завръща се в Париж, където на 10 август 1792 г. става свидетел на бунт, прераснал в насилие, между националната гвардия (която е повлияна от Парижката комуна) и швейцарската гвардия на Луи XVI в двореца Туилирес.

Бунтът предизвиква клането на около 500 швейцарски гвардейци и 300 граждани. По това време Франция все още е във фалит. Хората вярвали, че Луи XVI обединява сили с кралските семейства в Европа, за да може отново да установи контрол.

След това Наполеон е провъзгласен в капитан в артилерията на редовната френска армия, като същевременно запазва длъжността си на подполковник в Корсиканската национална гвардия. Тълпи от хора от третото съсловие в Париж избухват и убиват много свещеници от първото съсловие и аристократи от второто съсловие, тъй като те се намират в парижките затвори. Кралят, заедно със съпругата си Мария Антоанета, се опитва да избяга, за да може да получи подкрепа от съюзниците си.

Това довежда до тяхното арестуване, тъй като народът им губи вяра в тях. Те незабавно са върнати в Париж и затворени в Тюйлери. Всички правомощия на Луи XVI са временно преустановени, а три дни след нападението срещу двореца членовете на кралското семейство са арестувани. Луи XVI е екзекутиран с гилотина, докато съпругата и синът му все още са в затвора.

Задълженията на Наполеон сега го задължават да защитава конституционната република срещу опозицията, включително обявяването на война на Холандската република и Великобритания.

Наполеон има връзки с Огюстен Робеспиер, брат на Максимилиан Робеспиер, главната сила зад терора и насилието срещу враговете на революцията. По това време той е повишен в бригаден генерал, но когато Максимилиен губи властта и е екзекутиран заедно с брат си, Наполеон е поставен под домашен арест заради връзките си с братята.

Наполеон повежда армията си в поредица от сражения срещу армията на Австрия. Те подписват договора от Кампо Формио през 1797 г., с който французите получават някои територии. През следващата година Френски справочник, група от петима души, които са били на власт от 1795 г., предлага на Наполеон да ги поведе към нахлуване в Англия.

Той смята, че силите им не са готови, затова им предлага по-скоро да нахлуят в Египет, за да унищожат търговските пътища между Великобритания и Индия.

Армията му излиза победителка срещу Египет в битката при пирамидите през юли 1798 г. Не след дълго силите му попадат в безизходица, след като флотът му е почти унищожен от британците в битката при Нил през август 1798 г. Армията на Наполеон отново нахлува в Сирия, която е под властта на Османската империя, но е победена. Наполеон решава да изостави армията си в Египет и да се върне във Франция.

Превратът от 18 брюмер

През ноември 1799 г. Наполеон Бонапарт заедно с група сваля френската дирекция в събитие, известно като преврата от 18 брюмер. На мястото на директорията е създадено тричленно консулство, чийто първи консул е Наполеон. Това го превръща във водеща политическа фигура във Франция. Армията на Наполеон побеждава австрийците и ги изхвърля от Италия в битката при Маренго през юни 1800 г.

Също така с договора от Амиен през 1802 г. Великобритания, която е уморена от войната, се съгласява на мир с французите. През 1802 г. е променена конституцията, с която Наполеон става пожизнен първи консул.

Две години по-късно, през 1804 г., той се провъзгласява за император на Франция по време на луксозно тържество в катедралата Нотр Дам в Париж.

Падането на Наполеон Бонапарт

Независимо от брака му с Мария-Луиза, дъщеря на император Франциск II Австрийски, през 1813 г. Австрия обявява война на Франция. Париж е победен от коалицията на Швеция, Великобритания, Прусия и Австрия. През април Наполеон се оттегля и е наследен от Луи XVIII, брат на Луи XVI. След това Наполеон отива в изгнание в Елба. През февруари 1815 г. обаче той се завръща във Франция заедно с 1050 войници и си възвръща трона. Наполеон разбира, че европейците са против завръщането му, и е принуден да започне отново война, но само за седмица армиите на Великобритания и Прусия побеждават Наполеон в битката при Ватерло.

На 22 юни Наполеон отново се оттегля от властта. Тогава той се предава на британците, които го изпращат в изгнание на остров Света Елена в южната част на Атлантическия океан. Британски войници са изпратени на остров Възнесение, който се намира между остров Света Елена и Европа, като форма на предпазна мярка, за да предотвратят бягството му.

Живее в полуразрушена къща на острова. Говори се, че Наполеон написал писмо до правителството, в което се оплаквал от ужасните условия на живот. В един момент беше намекнато, че в тапетите в къщата в Лонгууд, където е живял, има меден арсенид. Това вероятно е довело до смъртта му.

Разходите му бяха намалени и не му бяха разрешени подаръци. В изгнание той съставя книга за Юлий Цезар, а също така е обучаван на английски език от граф Емануел де Лас Касес. Това трябвало да му помогне да чете английски вестници и книги, тъй като не му било позволено да чете на френски.

Смъртта на Наполеон

Лекарят на Наполеон, Бари О’Мира, информира Лондон, че здравето на Наполеон се влошава заради лошото отношение, което получава на острова. В продължение на месеци той остава на закрито във влажната си и нечиста къща. Здравето му се влошава през февруари 1821 г. Той се изповядва пред отец Анже Виняли. Последните думи, които според сведенията изрича, са: „Франция, армията, главата на армията, Жозефин“.

В завещанието си иска да бъде погребан на брега на Сена, но губернаторът на Великобритания решава, че трябва да бъде погребан на остров в Долината на върбите.

Луи Филип I получава разрешение от Великобритания тленните останки на Наполеон да бъдат върнати във Франция, където на 15 декември 1840 г. е организирано държавно погребение. Тленните му останки са положени в саркофаг от порфирен камък в криптата под купола в Лес Инвалид.

Наполеон Бонапарт: Причина за смъртта

Франсоа Карло Антомарчи, лекар на Наполеон, провежда аутопсия, която обяснява смъртта с рак на стомаха. Въпреки че лекарят не подписва официалния доклад, по-късно става известно, че баща му също е починал от рак на стомаха.

Съществуват доказателства, че Наполеон е имал стомашна язва, което е обяснението, което британците предпочитат, за да не бъдат обвинени за смъртта му. Въпреки това Луи Маршан, камериерът на Наполеон, имал дневник, в който имало документи за живота на Наполеон месеци преди смъртта му и който бил публикуван през 1955 г. В него се твърди, че е имало отравяне с арсеник. Също така се посочва, че когато тялото на Наполеон е преместено през 1840 г., то е било добре запазено, което потвърждава подозренията, предвид факта, че арсенът е силен консервант.

Беше отбелязано също, че Наполеон е имал необичайна жажда и се е опитвал да я утоли, като е пиел големи количества сироп от оргеат, който е съдържал цианидни съединения. Твърди се, че е бил лекуван с калиев тартарат, който е спрял стомаха му да се освободи от тези съединения.

Смята се, че жаждата му е била симптом на отравяне, а каломелът, който му е бил приложен, се е превърнал в свръхдоза, която е причинила огромни увреждания на тъканите му и е довела до смъртта му. В статия от 2007 г. д-р Патрик Кинц стига до заключението, че косата на Наполеон съдържа значителни количества арсен, което го кара да подкрепи заключението, че Наполеон е бил убит.