Последвайте ни във Facebook

Селджукската империя: Произход, формиране, владетели и факти

0
9
Селджукската империя: Произход, формиране, владетели и факти

По време на своя разцвет Селджукската империя обхваща територии от Западен Анадол, Леванта и много области в Централна Азия. На братята Тугрил (990-1063 г.) и Чагри (989-1060 г.) се приписва заслугата за създаването на Селджукската империя през 11ти век след Христа. Териториалните придобивки на големи части от Анадола от страна на селджуците предизвикват гнева на много християни в Западна и Източна Европа. Твърди се, че тяхната експанзия предизвиква Първите кръстоносни походи (1095-1099 г.), чиято цел е да си върнат тези изгубени земи, както и тези в Светите земи, които по това време са в ръцете на ислямски владетели.

Селджукската империя: Бързи факти

Период: Високо средновековие (1000-1250 г.)

Езици: Персийски, огузки тюркски, арабски

Първи Султан: Тогрул I

Последно Султан: Тогрул III

Религия: Мюсюлманин сунит

Основатели: Тугрил и Чагри

Област: 3,850,000 km2 (1,480,000 кв. м)

Селджукската династия

През 10ти век военачалник от огузките тюркски племена, известни като селджуци, създава династията на селджуците. Смята се, че Селджук произхожда от племето циник, едно от многобройните племена, съставляващи огузките тюрки.

През същия век потомците на Селджук мигрират към Хварезм (Хорастия) в Западна Централна Азия, където много от тях стават мюсюлмани. След кървави борби за власт в региона селджуците се превръщат в доминираща сила. От Централна Азия селджуците се насочват към континентална Персия, по-специално към провинция Хурасан в Източен Иран, където влизат в конфронтация с империята на Газневидите. Сред селджуците, които си проправят път към Иран в началото на 11ти в. са братята Тугрил и Чагри, внуци на селджукския военачалник.

Създаване на Великата селджукска империя

В битката при равнината Наса през 1035 г. селджуците, водени от военачалниците Чагри и Тугрил, побеждават династията на Газнавидите – персийска мюсюлманска династия от тюркски мамлюкски произход. Към средата на 11ти век те се превръщат в доминираща сила в региона, измествайки Газнавидите. Управлението им над Хурасан е одобрено от абасидския халиф ал-Каим.

Благодарение на тези победи селджуците успяват да създадат империя, която по-късно се превръща във Велика селджукска империя.

Експанзия – Ранни нахлувания на селджуците във Византийската империя

След като изминава около десетилетие от изместването на Газневидите, селджуците насочват вниманието си към византийския граничен район на Иберия. В битката при Капетру, състояла се през септември 1048 г., селджуците се изправят срещу византийско-грузинска армия от над 45 000 души. Селджукската империя излиза начело, оставяйки Византийската империя изключително шокирана. Според арабския летописец Ибн а-Атир селджуците се завръщат от битката с огромни богатства и няколко десетки хиляди пленници.

Султани на Селджукската империя

Султаните на Селджукската империяИзображение (от ляво на дясно): Алп Арслан и Тугрил

Владетелите от династията на селджуците са известни като „Велики селджуци“. Първият владетел на Селджукската империя е Тугрил (ок. 993-1063 г.), който е роден като Абу Талиб Мухаммад Тугрил ибн Микаил. Тугрил се смята за основател на Селджукската империя. Тугрил, който управлявал заедно с брат си Чагри, бил могъщ военачалник, който поставил под свой контрол много тюркменски воини от Централна Азия.

По време на управлението на Тугрил селджуците извършват походи на много места в Западен Иран. С одобрението на абасидския халиф Тугрил превзема град Багдад, като отстранява от власт династията на Буидите.

Султан ТугрилИзображение: Портрет на Тугрил върху хартиената валута на Туркменистан

Султан Алп Арслан (управление – 1063-1072 г.)

Говори се, че султан Алп Арслан, правнук на бащата-основател на селджуците, си осигурява помощта на много тюркмени по време на стремежа си да установи пълен контрол над Анадолския регион. Алп наследява трона след смъртта на баща си султан Тугрил. От 1059 г. той е управител на Хорасан.

При възкачването си на престола трябва да отблъсне чичо си Куталмиш в битката при Дамган през 1063 г. Починалият му баща е избрал по-малкия му брат Сюлейман за следващ султан. С помощта на везира на Низам ал-Мулк Алп успява да извоюва трона от противниците си.

По същия начин, когато през 1064 г. настъпва моментът да нахлуе в Армения и Грузия, султан Алп Арслан разчита до голяма степен на везира Низам. Алп завладява и Ани, столицата на Армения, след 25-дневна обсада.

Алп Арслан: „Какво бихте направили, ако бях доведен пред вас като затворник?“
Романос: „Може би ще те убия или ще те изложа по улиците на
Константинопол“.
Алп Арслан: „Моето наказание е много по-тежко. Прощавам ти и те налагам – Безплатно.“

Разговор на Алп Арслан с византийския император Романос IV Диоген

След като султан Алп и неговите селджукски войски разгромяват Византийската империя в битката при Манцикерт през 1071 г., султанът пленява император Романос IV Диоген (ок. 1030-1071 г.). Романос е унижен, докато е в плен при селджуците. Впоследствие с него се отнасят добре и по-късно е освободен. За нещастие на унизения император, докато бил в плен при селджуките, той бил свален при дворцов преврат във Византия.

Как султан Алп Арслан разширява Селджукската империя

В превод на турски език името на султан Алп Арслан означава „героичен лъв“. Името му със сигурност подхожда на подвизите, които е извършил. | Изображение: Статуята на Алп Арслан

След смъртта на Тугрил през 1063 г. неговият племенник Алп Арслан (син на брата на Тугрил – Чагри бег) наследява трона. Алп Арслан продължава по стъпките на баща си и чичо си, като през 1064 г. разширява границите на Селджукската империя в Армения и Грузия. През втората половина на 60-те години на XIV в. Арслан завладява останалата част от Анадола.

През 1071 г. той повежда своите селджукски воини към победа над Византийската империя в битката при Манцикерт. Победата на практика премахва влиянието на Византия в Анадола.

За да управлява постоянно разрастващата се империя, султан Алп Арслан разделя империята си на територии, всяка от които се управлява от атабег (т.е. управител), лоялен само на монарха. Селджуците продължават да се разширяват чак до Егейско море. Въпреки че Византийската империя пада около четири века по-късно (през 1453 г.), поражението, което претърпява в битката при Манцикерт, бележи началото на края на Византия.

На 24 ноември 1072 г. той е убит от вражески войник по време на похода си в Туркестан.

Малик Шах I (управление – 1072-1092)

След смъртта на султан Алп Арслан неговият син и наследник Малик Шах I става султан на Селджукската империя. С помощта на двама везири от епохата на султан Алп – Низам ал-Мулк и Тадж ал-Мулк – Малик Шах I успява да засили експанзията на империята на много места, включително в Иран, Византийската империя и други арабски територии.

Златният век на Великите селджуци

На султан Малик-Шах I (8 август 1055 г. – 19 ноември 1092 г.) се приписва началото на златния век на Великия Селджук – период, през който се наблюдава огромен ръст в социалното и икономическото състояние на Селджукската империя, както и териториални придобивки. Славата на Малик-Шах I е толкова голяма, че през 1087 г. халифът на Абасидите го определя като „султан на Изтока и Запада“.

Също така по време на управлението на Малик-Шах I столицата е преместена от Рей в Исфахан. Историците хвалят султана за това, че инвестира доста сериозно в образованието и науката. Неговият везир Низам ал-Мулк създава Низамийския университет в Багдад.

Управлението му е леко смутено от нарастването на броя на убийствата, които са извършени от асасини (Орден на асасините, често наричани хашшашини) под командването на Хасан-И Сабах. От ръцете на тези убийци падат редица висши служители на Малик-Шах, включително и най-довереният му съветник, везирът Низам ал-Мулк,

Султан Малик-Шах I умира на 19 ноември 1092 г. Смъртта му настъпва по време на лов. Твърди се, че най-вероятно е бил отровен от един от привържениците на Низам ал-Мулк.

Начало на хаоса и разделението в империята

След смъртта на султан Малик-Шах I през 1092 г. в Селджукската империя възникват първите големи вътрешни размирици. В Анадола султанът е наследен от Килидж Арслан I. В Сирия султан става братът на Малик – Тутуш I, а в Персия властта поема синът му Махмуд I. Претенциите на Махмуд I за трона обаче били оспорвани от три други деца на Малик – Баркиярук в Ирак, Ахмад Санджар в Хорасан и Мохамед I в Багдад. След смъртта на Тутуш I се появяват нови разделения, тъй като синовете му Дукак и Радуан се борят помежду си за контрол над Сирия.

При всички тези разделения в селджукската империя Първият кръстоносен поход (1095-1099 г.) едва ли среща съпротива, когато кръстоносците изпадат в безредие, завземайки през 1098 г. териториите на Сирия и Палестина от мюсюлмански контрол. До следващата година кръстоносците превземат Светите земи и създават първите кръстоносни държави в Близкия изток. Изглежда, че това не притеснява селджуците, тъй като много фракции се борят помежду си, за да затвърдят властта си.

Селджукската империя губи места като Никея (Изнки), Икония (Коня), Антиохия (Антакия) заради Кръстоносния поход на принцовете.

В някои случаи някои независими атабеги в места, които преди това са били под твърдия контрол на Селджукската империя, се съюзяват с кръстоносците, за да се борят срещу съперничещите си атабеги.

Когато първите кръстоносци навлизат в Близкия изток, водачите на Селджукската империя не могат да се противопоставят на нашествениците, тъй като не разполагат с единен фронт срещу кръстоносците. | Изображение: Ръководителите на кръстоносния поход на гръцки кораби, пресичащи Босфора, романтична картина от XIX в.

Окончателен срив

След смъртта на султан Ахмад Санджар (владетел на Хорасан – 1097-1118 г.; селджукски император – 1118-1157 г.) в селджукската империя се появяват още по-големи разделения и разломи.

По време на управлението на султан Тогрул III (управление – 1176-1194 г.) абасидският халиф ан-Насир сключва съюз с хварезмшах Такаш. Селджукският султан претърпява унизително поражение от ръцете на Такаш, шах на Хварезмидската империя.

Не след дълго Селджукската империя се разпада. Империята оцеляла само в султаната Рум в Анадола.

Смята се, че Селджукската империя достига своя връх по време на управлението на султан Маликшах I.

Списък на султаните на Селджукската империя (1037-1194 г.)

Султан Царуване
Тогрул-Бег (ок. 990-1063 г.) 1037-1063 г.
Алп Арслан (1029-1072 г.) 1063-1072 г.
Малик-Шах I (1056-1092 г.) 1072-1092 г.
Махмуд I (1087-1094 г.) 1092-1094 г.
Баркярук (1181-1105 г.) 1094-1105 г.
Малик-Шах II
Tapar (1082-1118 г.) 1105-1118 г.
Махмуд II (1105-1131 г.) 1118-1131 г.
Санджар (1085-1157 г.) 1118-1153 г.
Dawud 1131-1132 г.
Тугрил II (1109-1134 г.) 1132-1134 г.
Масуд (1108-1152 г.) 1134-1152 г.
Малик-Шах III 1152-1153 г.
Мохамед-шах (1128-1159 г.) 1153-1159 г.
Сюлейман-Шах 1159-1161 г.
Arslan-Shah 1161-1176 г.
Тогрул III (1168-1194 г.) 1во управление – 1176-1191 г.

2ро управление – 1192-1194 г.

Qizil Arslan 1191 г.

Още факти за Селджукската империя

С увеличаването на размерите на Селджукската империя султан Алп Арслан и неговите везири създават система за управление на Атабек/Атабей/Атабег (т.е. управител), който да ръководи делата на различните княжества в империята.

Завоеванията, постигнати от Селджукската империя в Източен Анадол, вероятно предизвикват Първия кръстоносен поход (1095-1099 г.).

Примери за владетели с титлата султан на Селджукската империя са Малик Шах I (управление – 1072-1092 г.), Махмуд бин Малик Шах (управление – 1092-1094 г.) и Мохамед I Тапар (1105-1118 г.).

По време на управлението на Алп-Арслан и Малик-Шах империята на селджуците се разраства и обхваща цяла Сирия, Палестина, Иран и много други месопотамски области.

Алп-Арслан е известен с това, че побеждава Византийската империя в битката при Манцикерт. Той също така взема под стража византийския император Роман IV Диоген.

През 1063 г. султан Алп-Арслан се жени за една от вдовиците на чичо си Тугрил – Акка Хатун.

Селджукската империя достига своя връх около 1092 г., малко след смъртта на султан Малик-Шах I (р. 1072-1092).