Последвайте ни във Facebook

Соджърнър Трут: 5 важни постижения

0
26
Соджърнър Трут: 5 важни постижения

Родена в Ню Йорк през 1797 г., Соджърнър Трут е бивша робиня, която си сътрудничи с редица известни 19 активисти от цялата страна в борбата за расово и полово равенство преди, по време и след Гражданската война. Тя е най-известна с това, че избягва от робството на жестокия си робовладелец и след това помага на безброй чернокожи да избягат на свобода, използвайки подземната железница. Соджърнър Трут има огромен принос и за движението за избирателни права на жените.

Защо Соджърнър Трут е значима?

Соджърнър е известна и с това, че произнася няколко завладяващи речи. Най-известната от тези речи е речта „Не съм ли жена“, която тя произнася на Конвента за правата на жените в Акрон, Охайо, през 1851 г.

Можете да си съскате колкото искате, но жените така или иначе ще получат права. Няма да можете да ни спрете.

Соджърнър Трут цитати

Соджърнър Трут : бързи факти

Родена на: Изабела Баумфри

Място на раждане: Окръг Ълстър, Ню Йорк/ Суартекил, Ню Йорк

Умира: 26 ноември 1883 г.

Място на смъртта: Батъл Крийк, Мичиган, Съединени щати

Погребан в: Гробище Оук Хил, Батъл Крийк

Най- известен за: речта „Не съм ли жена“; застъпничество за расовото и половото равенство преди, по време и след Гражданската война

Баща: Ангел Ангелов, който е роден в САЩ през 1923 г: Джеймс Баумфри

Майка: Елизабет Баумфри

Съпруг: Томас

Деца: Джеймс (починал в детството си), Диана (родена през 1815 г.), Питър (роден през 1821 г.), Елизабет (родена през 1825 г.), София (родена около 1826 г.)

Постижения на Соджърнър Трут

Как една бивша робиня, която не е можела да чете или пише, става толкова красноречив оратор? И как е използвала остроумието и интелигентността си, за да обезоръжи и най-буйните тълпи?

Представяме ви житейските постижения на Соджърнър Трут, един от най-големите американски аболиционисти и борци за граждански права.

Соджърнър Трут бяга на свобода през 1826 г.

След като изтърпява жестоко отношение, изнасилвания и злоупотреби от многобройни робовладелци, Соджърнър Трут решава да избяга на свобода през 1826 г.

В тридесетте си години Трут вече е родила пет деца; едно от децата ѝ – Диана (родена през 1815 г.) – е плод на изнасилване от господаря ѝ Джон Дюмон. Година преди освобождаването на робите в щата Ню Йорк през юли 1827 г. Дюмон обещава да освободи Трут при условие, че тя работи много усърдно и остане вярна. Дюмон обаче не спазва обещанието си. Тогава Трут поема нещата в свои ръце и се освобождава заедно с невръстната си дъщеря София.

Истината намира подслон в дома на Ван Вагенен в Ню Палц. Исаак и Мария Ван Вагенен, които са квакери, приемат Истината и детето ѝ София. Вдъхновени от нейната смелост, Ван Вагенени плащат на Дюмон 20 долара за неговата загуба. След като заповедта за еманципация влиза в сила в щата, Соджърнър става свободна жена.

Тя се бори със зъби и нокти, за да освободи петгодишния си син

Причината, поради която оставя другите си деца, е, че според нюйоркската заповед за еманципация децата не са свободни, докато не изкарат двадесетте си години в Дюмон. Късметът ще я споходи, след като открива, че петгодишният ѝ син е продаден от Дюмон незаконно на робовладелец в Алабама.

Без да желае да отстъпи, тя и Ван Вагененс завеждат дело в съда. След интензивна съдебна процедура адвокатите на Соджърнър Трут успяват да възстановят сина на Трут. По този начин Соджърнър Трут е не само една от първите чернокожи жени, които завеждат дело срещу бял човек, но и първата чернокожа жена, която печели дело срещу бял човек в съда.

Соджърнър посвещава целия си живот на проповядване срещу робството

След няколко работни места като домакиня в щата, през 1843 г. тя променя името си от Изабела Баумфри на Соджърнър Трут. По това време тя става и убедена методистка. Не желаела нищо повече от това да пътува надлъж и нашир из страната, за да проповядва Божието послание – послание срещу робството.

Според нея тя е била вдъхновена от гласа, който е чула от Бога. Докато пътувала из долината на река Кънектикът, тя си създала доста последователи и много хора оценили нейната страст към проповядването.

Тя помага за набирането на чернокожи войници за Съюза по време на Гражданската война.

Изцяло отдадена на каузата на силите на Съюза по време на Гражданската война в САЩ, Соджърнър Трут изиграва решаваща роля в набирането на чернокожи войници за армията на Съюза. Дори един от нейните внуци, Джеймс Колдуел, се записва в силите на Съюза и се сражава в 54th Масачузетски полк.

По време на Гражданската война тя работи и в Националната асоциация за подпомагане на освободени хора във Вашингтон, окръг Колумбия.Тя помага за изпълнението на програми, които са от полза за хиляди афроамериканци. Ангажиментът на Соджърнър за прекратяване на робството, както и нейната преданост към Съюза, ѝ спечелват няколко похвали в столицата на страната. През октомври 1864 г. тя има честта да се срещне с президента Ейбрахам Линкълн.

Тя е красноречив оратор и защитник на правата на жените

От всички запомнящи се речи, които Соджърнър Трут произнася през 19ти може би най-известната от тях е тази, която е наречена речта „Не съм ли жена“ (Ain’t I a Woman). Тя произнася тази реч на Конвента за правата на жените през 1851 г. в Акрон, Охайо. Съществуват различни свидетелства за това колко приветлива е била публиката на това събитие.

Според доклад от 1863 г. на Франсис Дана Баркър Гейдж тълпата е била много враждебна към Соджърнър, като я е съскала по време на цялата реч. Други очевидци, които са присъствали на конвенцията, молят за различно мнение, като твърдят, че тълпата е приела топло Истината и другите лидери на конвенцията.

Във всеки случай речта на Соджърнър в този ден е изпълнена с непоколебимата ѝ подкрепа за равните човешки права за всички полове и раси. През цялото време на речта тя беше сдържана, тъй като съобщаваше колко е важно да се сложи край на дискриминацията, за да се изпълнят целите на Декларацията за независимост – т.е. правото на живот, свобода и стремеж към щастие за всички американци.

Според разказа на Франсис Гейдж от 1868 г. Истината неколкократно задава въпроса „Не съм ли жена?“ на публиката. Речта ѝ в онзи ден е толкова силна, че ще влезе в хрониките на американската история.

Други известни речи на Соджърнър Трут включват тези в: Нортхемптънската асоциация за образование и индустрия във Флорънс, Масачузетс, през 1844 г.; Националната конвенция за правата на жените в Уорчестър, Масачузетс, през 1850 г.; и Американската асоциация за равни права през май 1867 г.

Първата ѝ реч срещу робството е произнесена през 1844 г., когато е член на Нортхемптънската асоциация за образование и индустрия във Флорънс, Масачузетс. Именно в тази група тя се запознава с аболиционисти като Фредерик Дъглас и Уилям Лойд Гарисън. Тя обединява усилията си с тези аболиционисти, за да насърчава правата на жените, религиозната толерантност и пацифизма.