Александрийският фар: Защо и как е построен?

Завършен от Птолемей II Филаделф през трети век пр.н.е., Александрийският фар е спиращо дъха архитектурно и инженерно чудо от най-висш порядък. Изчислен на около 400 фута, фарът е издигнат край бреговете на град Александрия, Египет. Тази величествена постройка се появява, след като Александър Велики завладява Египет. Основната цел на Александрийския фар е била да помага на моряците да се насочват безопасно, когато наближават донякъде коварната брегова линия на град Александрия.

Като едно от седемте чудеса на древния свят, Александрийският фар заслепява моряците от древния свят в продължение на повече от 1600 години. След поредица от земетресения и леко занемаряване Александрийският фар е напълно разрушен около 14 век от н.е.

Кратък поглед към град Александрия

През 332 г. пр.н.е. македонският цар Александър Велики навлиза в Древен Египет без почти никаква съпротива от страна на египтяните. И точно по този начин Александър превръща Египет в част от огромната си разрастваща се империя. По това време на египтяните вече им е писнало от персийските им владетели.

След като персите напускат Египет, Александър се заема да го изгради по свой образ и подобие. Той основава пристанищния град Александрия в района на Ракотис – на няколко мили от брега на Нил.

След това Александър пътува до остров Фарос и се консултира с жреците на Амон (Амун). Жреците предрекли по-нататъшни велики подвизи, които щели да дойдат на пътя на Александър. След това Александър напуска Египет и потегля на изток, за да завладее още повече земи в Персия и Индия. Преди да замине обаче, младият цар поставил доверени администратори, които да управляват града вместо него.

След смъртта на Александър Велики, през 323 г. пр. н. е., най-добрите му генерали и съветници си поделят помежду си огромните му територии.

В случая с Египет територията била управлявана от генерал, наречен Птолемей от Легос. Този македонски генерал се утвърждава като първия цар от династията на Птолемеите (305 г. пр. н. е. – 30 г. пр. н. е.). Той приема титлата Птолемей I Сотер. Думата „сотер“ означавала спасител.

На кого хрумва идеята да построи Александрийския фар?

Птолемей I беше глътка свеж въздух за град Александрия. Той започнал мащабни инфраструктурни проекти в цял Египет като цяло.

Историците смятат, че Птолемей I е замислил няколко идеи, за да превърне град Александрия в процъфтяващо и търговско пристанище на древния свят. За да се утвърди като наследник на Александър Велики, Птолемей I погребва тялото на Александър в град Александрия.

Един от такива монументални строителни подвизи, с които той се заел, бил Александрийският фар. В резултат на този фар град Александрия, както и неговото пристанище, се превръщат в най-големия търговски център в древния свят.

Защо е построен Александрийският фар?

Птолемей I осъзнал, че за да осъществи голямата си визия за град Александрия, трябва да има фар. Постройката трябвало да служи като фар за града. Освен това крайбрежието на града било осеяно с няколко масивни скали, които можели да представляват опасност за моряците и мореплавателите, насочващи се към града. Преди това в древния свят не е известен друг фар.

Къде е построен?

Точното място, където е построен фарът, е в източната част на остров Фарос. Островът е бил малко парче земя, което не е имало пряк собственик. И винаги, когато някой питал кой е собственик на земята, отговорът бил, че тя е собственост на фараона. Оттук и името „Фарос“ било дадено на острова.

Друг разказ за историята гласи, че името на острова се ражда, след като Александър Велики посещава мястото, за да се консултира с жреците на Амон (Амун).

Във всеки случай остров Фарос е избран за място, на което да бъде разположен Александрийският фар, поради стратегическото му местоположение. По онова време земята е била по-отдалечена навън, което я прави идеално място за разполагане на този паметник.

Кой е проектирал фара?

За да му помогне да изготви плановете за построяването на това бижу, Птолемей използва услугите на Сострат от Книдос. За договорното споразумение между Птолемей и Сострат не се знае много. Това, което историците знаят обаче, е, че Сострат е бил много богат архитект от Мугла, Турция. Смята се дори, че той лично е финансирал изграждането на Александрийския фар.

Как е бил проектиран?

Според древни записи и текстове Сострат планира фарът да съдържа и офиси и инситуции, в които да се настаняват гости или туристи, както и други пристанищни служители.

Според археолога Херман Тиерш долната част на фара е била оформена във вид на квадрат. А когато се издигал нагоре, средната част била оформена цилиндрично. Като имал предвид гръцките корени и религията на Птолемей, Сострат поставил на върха на фара статуя на гръцкия бог Посейдон.

Какво е било използвано като гориво за Александрийския фар?

Що се отнася до това какво е използвала династията на Птолемеите (332 г. пр. Хр. – 30 г. пр. Хр.) като гориво за фара, решението все още не е окончателно. Може би си мислите: дърво. Това обаче би се оказало много трудно за набавяне. Районът не е бил особено благословен със зеленина. Затова дървесината като източник на гориво вероятно е била малко вероятна.

Някои историци твърдят, че според китайски исторически запис от 13 г. от н.е. градът е инсталирал гигантски бронзови огледала, за да помогне за увеличаването на малкото дърва, които са били изгаряни на върха на фара.

Като се има предвид фактът, че Фарът е трябвало да бъде включен през цялата нощ в продължение на повече от 1600 години, древните хора трябва да са имали наистина феноменален (може би прост за всички, които можем да знаем) подход за захранване на Фара.

Това, както и много други причини, е причината и начинът, по който Александрийският фар е попаднал в списъка на чудесата на древния свят.

Колко време е отнело построяването му?

Строежът на Александровския фар започва по време на управлението на първия птолемейски цар на Египет Птолемей I Сотер. Това се случва около 303 г. пр. Няколко десетилетия по-късно, около 280 г. пр. н. е., Александрийският фар е завършен от Птолемей II Филаделф, син на Сотер.

Как е изглеждал фарът и колко е бил висок?

При завършването си Александрийският фар е смятан за най-известната сграда в познатия по онова време свят. Тя се издига на около 400 фута, малко по-ниска от 455 фута на Голямата пирамида в Гиза. Това означава, че е втората най-висока структура, създадена от човека в света по това време, след Пирамидата в Гиза.

В съвременните условия височината на фара е еквивалентна на 40-етажна сграда. Твърди се, че светлината от фара е светела ярко и че моряците на километри разстояние са можели да я видят.

Как Александрийският фар се е превърнал в руини?

Както беше посочено по-горе, Александрийският фар е съществувал повече от 1600 години (от 3 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр.). Въпреки това в продължение на векове той е бил подложен на изпитанието на времето, като е издържал на няколко земетресения. И тъй като Египет преминава от гръцко-римско владичество към арабски владетели, вероятно също така са били полагани много малко усилия за поддържането на конструкцията.

През коя година се срутва?

Историците смятат, че Александрийският фар е престанал да съществува през XIV в. от н.е. След изчезването му на негово място е построена джамия от тогавашните арабски владетели на Египет.

Факти за Александрийския фар

По-долу са изброени някои важни факти, които хвърлят светлина върху Александрийския фар:

1. Струва си да се спомене, че тази великолепна структура е била наричана и с името на острова, на който се е намирала – остров Фарос. Следователно другото име на Александрийския фар е Фарос на Александрия.
2. Фаровете в съвременната епоха са проектирани така, че да приличат на първия фар – Александрийския фар. Всъщност думата „pharos“ днес означава „фар“ на толкова много езици – шведски (fyr), френски (phare), италиански и испански език (faro), португалски (farol) и дори на български (далеч).
3. Със зашеметяващата си възраст от над 1600 години Фарът надминава управлението на гръцката и римската империя.
4. Малко след или няколко години преди гибелта си Фарът попада под контрола на арабите.
5. През 1375 г. от н.е. силно земетресение разтърсва Александрия и околностите ѝ. Историците твърдят, че това земетресение, а може би и поредица от земетресения, е своеобразен последен пирон в ковчега на Фара. През XV в. от н.е. Фарът изчезва от лицето на земята. Останките от руините все още са заровени дълбоко в близкото море.
6. Смята се, че колоните и големите блокове от Фара са използвани като суровини при строежа на няколко големи двореца в арабския свят.
7. Жан Ив Емперер, известен френски археолог, открива няколко парчета от блокове на океанското дъно около острова. Смята се, че тези блокове са останки от фара.
8. Освен че фарът оказва влияние върху всички останали фарове, строени оттогава насам, експертите смятат, че той е оказал огромно влияние върху минаретата, които мюсюлманите поставят на върха на джамиите. Всъщност „ал-Манара“ означава едновременно минаре и фар на арабски език.
9. Гръцката дума „Pharos“ произлиза от думата „pharaoh“ (фараон).
10. След като столицата на Египет се премества от Александрия през 641 г., славата и името на Фара започват да западат.
11. По времето, когато е отрязан камъкът за построяването на Фара, Птолемей I Сотер разгръща няколко грандиозни проекта в целия град. Александрийската библиотека е един от примерите за такива проекти, които започват да се свързват с управлението на Птолемеите.
12. Подобно на много велики владетели в древния свят, оставянето на трайно наследство е мания за ранната династия на Птолемеите. Птолемей I, македонец, вярвал, че строителни проекти като Фара, Библиотеката и Музея на Александрия със сигурност ще впишат името му в летописите на историята. Със сигурност е бил прав за това!
13. Не е съвсем сигурно, че архитект на Фара е бил Сострат от Книд. Някои историци и археолози твърдят, че той просто е бил човекът, който е финансирал целия проект. И до днес името на архитекта остава загадка.
14. Пристанищата в Александрия се наричали Голямото пристанище и „Пристанището на щастливото завръщане“. В случая с последното някои дори наричали пристанището „Евност“. Може би името на пристанището произлиза от доходоносния характер на града за бизнесмените и търговците.
15. Освен твърденията, че на фара е имало гаргантюанска статуя на Посейдон, гръцкия бог на морето, някои историци също така смятат, че структурата всъщност е била посветена на Зевс, върховния бог на олимпийците. Други твърдят, че това е бил по-скоро Протей, гръцко морско божество. Сред всички тези твърдения Посейдон изглежда най-вероятен. В крайна сметка той е богът на морето.
16. Що се отнася до това какво наистина представлява един фар, Александрийският фар е първият, построен в древния свят. Въпреки това, много преди това бижу да се издигне, древните гърци са имали механизми, които са помагали на моряците и мореплавателите да разберат къде се намира дадено пристанище или може би винаги, когато се приближават към коварните брегове. Тези импровизирани системи за ориентиране и фарове били особено разпространени в северните части на егейския остров.
17. През хилядолетията, изминали от построяването на фара, са съществували безброй изображения на това как точно е изглеждал фарът. Някои от тези изображения и разкази за действителната височина на Александрийския фар са граничили с абсурда и смехотворността. Има исторически свидетелства, които преувеличават височината на фара, като твърдят, че той е бил около 1800 фута. В резултат на подобни твърдения историците често се придържат към консервативните цифри и характеристики, когато описват фара.
18. Може би първоначалният замисъл на Фара не е бил той да се използва като фар. Може би предназначението му е било да бъде впечатляваща забележителност, която да съответства на великолепието на града. Някои историци смятат, че по-късно сградата е загубила първоначалните си функции.
19. И до днес археолозите продължават да откриват няколко останки от кораби около остров Фарос. Това означава, че фарът не е спирал напълно корабите да се спускат надолу. Но представете си, колко кораби щяха да се разбият в бреговете на Александрия, ако фарът не беше построен?
20. По време на управлението на Рим Александрия е вторият най-обичан град в света по онова време. А Фарът продължавал да свети ярко и впечатляващо.
21. След като поредица от земетресения отнема някои части на Фара, арабските владетели построяват джамии на върха на конструкцията. Това се случва около 10 век след Христа.
22. След като Фарът е напълно разрушен, поради земетресенията и липсата на ремонти, султан Ал-Аш построява цитаделата Куайт бей в близост до мястото на разрушения Фар. Смята се дори, че мамлюкският султан е използвал самите руини на Фара, за да построи цитаделата през 1477 г.
23. Голяма част от рисунките и изображенията, както и това, което знаем за Александрийския фар, произлизат от трудовете на археолога Херман Тиерш от началото на 20 век.