Аменхотеп III: история, управление, постижения и смърт

Аменхотеп III е цар на Древен Египет от около 1390 г. пр.н.е. до 1353 г. пр.н.е. Управлението му съвпада с епоха на растеж, стабилност и общ мир. Син на фараона Тутмос IV, Аменхотеп III е най-известен с развитието на мирни отношения със съседите на Египет, включително с нубийците на юг.

По-долу е представен кратък преглед на историята, семейството, управлението и основните постижения на Аменхотеп III, 18^та Династия Египетски фараон.

Факти за Аменхотеп III

Роден на: около 1401 г. пр.н.е.

Умира: ок. 1353 г. пр.н.е. или 1351 г. пр.н.е.

Баща: Тутмос IV

Майка: Мутемвия

Консорти: Tiye, Gilukhepa, Sitamun, Iset

Началник консорт: Кралица Тие

Деца: Ахенатен (известен също като Аменхотеп IV), Тутмос, Хенуттанеб, Небет

Управлява за: ок. 1390 г. пр.н.е. – 1353 г. пр.н.е.

Предшественик: Тутмоза IV

Наследник: Ахенатен (известен също като Аменхотеп IV)

Везири: Рамоза, Аперел, Аменхотеп и Птахмоза

Върховни управители: Аменемхат Сурер и Аменхотеп (Хуй)

Други име: Аменофис III

Епитети: Аменхотеп Великолепни, Аменхотеп Велики, Aten-tjehen („Ослепителният слънчев диск“)

Раждане

Фараон Аменхотеп III е роден в началото на 15^ти век пр.н.е. до древноегипетските монарси Тутмос IV и Мутемвия Той води корените си от египетските монарси, произхождащи от рода Тутмосиди – могъщ род, управлявал Египет около век и половина, като се започне от Тутмос I (управление – 1506-1493).

Родители:

Някои историци твърдят, че баща му Тутмос IV става цар, след като сваля по-големия си брат. Баща му е запомнен най-вече с обновяването на Големия сфинкс в Гиза и пускането в експлоатация на Дреам Стела.

Майката на Аменхотеп III, Мутемвия, е била малолетна съпруга на Тутмос IV. Мут“ в името ѝ идва от древноегипетската богиня-майка Mut. Тя е била проницателна кралица, която вероятно е изпълнявала функциите на регент по време на малолетието на сина си Аменхотеп III. Има някои твърдения, че тя е дъщеря на Артама I от Митани. В някои сведения тя се разглежда като сестра на Юя, влиятелен благородник и придворен от 18^та Династия. Ако този разказ е верен, тогава тя е леля на Тие, Великата царска съпруга на Аменхотеп III.

Съпруги

Малко след като наследява египетския престол от починалия си баща Тутмос IV, той се жени за жена на име Тие, жена от благородно потекло и дъщеря на Юя и Туя.

Той имал многобройни съпруги, които съставлявали царския харем. Много от тези жени били принцеси от чужди земи. Например той се оженил за принцеса Гилухепа, дъщерята на Шутарна II от Митани, в своя 10^та година. В своята 36^. година, дъщерята на крал Тушрата от Митани му е дадена за жена. Други съпруги (чужди) на Аменхотеп III са дъщерята на Куригалзу, вавилонски цар, дъщерята на Кадашман-Енлил, вавилонски цар, и дъщерята на владетеля на Аммия (намира се в днешна Сирия).

Деца

С голямата си кралска съпруга Тие той има двама сина – престолонаследникът принц Тутмос (починал преди баща си) и бъдещият крал Ахенатен (ок. 1379 – ок. 1336 г. пр. Хр.) и наследник на Аменхотеп.

Друго вероятно мъжко дете на Аменхотеп III е Сменхкаре, възможен наследник на Ахенатен по време на периода Армана от 18^та Династия – наследила Ахенатен. Сменхкаре вероятно се жени за Меритатен, дъщеря на Ахенатен.

Аменхотеп имал поне четири дъщери – Исет, Ситамун, Хенуттанеб и Небет. Често пъти тези негови дъщери са били изобразявани застанали пред него, както виждаме в колосалната статуя на Аменхотеп III и царица Тие.

Две от дъщерите му – вероятно Исет и Ситамун – са издигнати за велики царски съпруги в по-късните години на престола му. Това било в унисон с общите религиозни вярвания на Древен Египет, както може да се види между връзката между бога на слънцето Ра и богинята Хатор. След издигането на бога на слънцето Ра за върховно божество на египетския пантеон Хатор, която преди това била негова майка, станала негова съпруга или в някои случаи дъщеря.

Родословно дърво

Управлението на Аменхотеп III

Археолозите смятат, че Аменхотеп III става цар на Египет на възраст между 6 и 12 години. Това означава, че е наследил баща си Тутмос IV, когато е бил още малко момче. Твърди се, че е бил назначен регент, който да управлява през годините на неговото малолетие.

Управлението на Аменхотеп III е период на стабилност и мир. По-точно то е било безпроблемно по отношение на външните завоевания и войни. Като се изключат военните му кампании в Нубия, край Асуан и Саи, Аменхотеп се стреми към мир с много от съседите си.

Постижения

В резултат на относителното спокойствие, на което се радва по време на управлението си, той успява да осъществи редица проекти. По-долу са изброени някои от основните постижения на Аменхотеп III.

• Той отпразнува три юбилейни фестивала Сед. Първият от тях идва след тридесет години на трона, а следващите два – през 34-та и 37-ма година.
• Аменхотеп III, подобно на много други египетски царе, бил почитан като син на Амун. Смятало се е (според надписите в Луксорския храм), че бог Амун е приел образа на Тутмос IV и е легнал в леглото на майка му Мутемвия.

По-късно управление и смърт

Предполага се, че в напреднала възраст е страдал от артрит. Някои изследвания също така разкриват, че е възможно да е страдал от затлъстяване в напреднала възраст. Най-важното е, че релефите от стените на гробницата на Херуеф, управител на Великата съпруга на царя, показват Аменхотеп III слаб и болен.

Някои египтолози твърдят, че тъстът му Тушрат от Митани му изпраща статуя на Ищар от Ниневия – богинята на лечението – за да излекува безбройните му здравословни проблеми, сред които и проблеми със зъбите. Някои учени обаче молят да не се съгласяват. Те твърдят, че статуите от Ниневия са били изпратени от Тушрат, за да призове благословията на богинята за брака между фараон Аменхотеп III и Тадухепа, дъщеря на Тушрат.

След като управлява около 38 години, Аменхотеп III се поддава на болестта си и умира. Той е преживян от сина си Ахенатен, голямата си съпруга Тие и редица други съпруги и деца. Царица Тие го надживява с около 12 години.

„Когато чух, че брат ми Нимурейя е отишъл на съдбата си, в този ден седнах и заплаках. В този ден не взех храна, не взех вода.“
Тушрата, тъст на Аменхотеп III

Още факти за Аменхотеп III

Възможно е да е съществувало съвместно управление между Аменхотеп III и сина му Ахенатен. Според египетското министерство на антиките регентството е продължило поне 8 години.

Аменхотеп III отхвърля предложението на вавилонския цар Кадашман-Енлил за брак с една от дъщерите му. Твърди се, че той отказва на искането за брак, защото иска да запази кръвната линия и линията на наследяване непокътнати и свободни от чужда кръв. Някои учени твърдят, че отхвърлянето на предложението за брак е било негов начин да се опита да упражни своята значимост над вавилонския цар.

Мумията на Аменхотеп III

Към мумията на Аменхотеп III се отнасяли с най-голяма почит, както подобава на египетски цар. Тялото му е погребано в гробница в западната долина на Долината на царете – гробница WV22. Около Третия междинен период обаче мумията му е преместена в близката камера (KV35), където я споделя с други фараони от 18^та и 19^та династии. Мумията остава там, докато не е открита от френския египтолог Виктор Лорет през 1898 г.

Наследство

Аменхотеп III е запомнен с това, че управлява Египет, който е в мир с много от своите съседи. Управлението му съвпада с период, през който Египет достига много високи върхове. Царят имал и огромно влияние в региона, тъй като икономиката на страната процъфтявала.

Аменхотеп III и египетският бог Амун

Той е запомнен и с това, че поддържа традиционните религиозни структури, които се оглавяват от жреците на Амун. При положение че Амун е главен ръководител на египетския пантеон, жреците на Амун се радват на голяма икономическа и религиозна власт. В някои случаи властта им дори съперничила на египетските царе.

За съжаление, засилването на почитането на Амун от Аменхотеп III е отменено по време на управлението на неговия наследник. Това е. Религиозните реформи на Ахенатен се стремят да отрежат икономическата и религиозната власт на жреците на Амун. Той постигнал това, като потиснал поклонението на Амун. На мястото на Амун се издигнал богът на слънцето Атон. В чест на Атон е построена нова египетска столица – Амарна („Хоризонтът на Атон“).

Златният парад на фараоните 2021 г.

През април 2021 г. мумията на Аменхотеп III е една от многото древноегипетски мумии, които са преместени от Музея на египетските древности в Националния музей на египетската цивилизация. Общо бяха преместени мумиите на осемнадесет египетски царе и четири египетски царици.

Източници:

Aidan Dodson &; Dyan Hilton, The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames &; Hudson (2004), pp. 132-141.

Betsy Bryan, The Reign of Thutmose IV, (Johns Hopkins University Press: 1991), pp.119-120

Grajetzki, Древноегипетски кралици: A Hieroglyphic Dictionary, Golden House Publications, London, 2005