Последвайте ни във Facebook

Амун: история на произхода, семейство, значение, символи, сила и факти

0
125
Амун: история на произхода, семейство, значение, символи, сила и факти

Популярен като Скрития бог, Амун е древноегипетски бог на слънцето и въздуха.

Амун е основен бог в древноегипетската религия, който има многобройни роли. Като божество на слънцето той е бил „Откритият“ или „Разкритият“, който е бил баща на много богове, включително на Хонсу. Ролята му на бог на слънцето го превръща в широко почитано египетско божество. През епохата на Новото царство той бил особено известен в египетския град Тебес. Тебийците го почитали като цар на египетския пантеон, вярвайки, че той е богът, който е създал всичко в началото на времето.

Почитането на Амун се засилва след сливането му с друго слънчево божество на име Ра (Ре). След това той започва да се нарича Амун-Ре или Амун-Ре. В тази си роля той се превръща в символичен баща на египетските богове и техните земни представители на земята. Като бог-покровител той имал многобройни съпруги, сред които Мут, Уорсет и Хатор.

Древните египтяни са имали много много епитети, за да опишат Амун; това включва „баща на боговете“, „скритият“, „създателят на хората“, „господарят на истината“ и „невидимият“. Това, че Амун бил „Тайнственият“, означавало, че понякога той бил добре дефинирано слънчево божество, а в други случаи просто оставал скрит като вятъра. Тази последна характеристика позволила на древните египтяни да го свързват и идентифицират с множество божества.

Митове и факти

Бог на: слънцето и въздухът

Консорт: Mut, Worset, Aunet, Hathor

Деца: Кхонсу

Асоциация: Мут, Озирис, Мин

Символи: два вертикални шлейфа, овен

Епитети: „Баща на боговете“, „Тайнственият“, „Скритият“, „Създателят на хората“, „Господарят на истината“, „Невидимият“ и „Създателят на жезъла на живота“.

Други имена: Амон, Амен, Амон

Основно място за поклонение и култове: Тебес

Гръцки еквивалент: Зевс

Римски еквивалент: Юпитер

Произход и семейство

Поклонението му датира от епохата на Старото царство (ок. 2686 – 2181 г. пр. Хр.). Според древен документ от тази епоха – Текста на пирамидите – той е бил почитан като бог на плодородието и защитата. Египтяните го смятали за първично божество, член на Огдоад [eight primordial gods at the beginning of creation], отговарящ за мистериозната част от сътворението. Заради това му дават титлата „Мистериозният“ или „Скритият“.

Поклонението му се издига в цял Египет, след като става бог-покровител на град Тебес. Започвайки около Средното царство (ок. 2040- ок. 1780 г. пр. Хр.), жителите на града го възприемат и като съпруг на богинята майка Мут и баща на бога на Луната Хонсу. Заедно с тези две божества Амун съставлявал високо уважаваната тебска триада от богове.

Преди той да придобие известност в Теб, египтяните от Старото царство почитали бога на войната Монту като покровител на града. Амон, макар и могъщ, бил свързван само с покровителството на египетските царе и кралски особи. Той бил предимно божество на плодородието, а негова съпруга била Амаунет.

Поклонение на Амун

Както бе посочено по-горе, поклонението на Амун се извършва предимно в град Тебес, като се започне от епохата на Новото царство. Въпреки това почитането и следването му леко намаляват по време на управлението на хиксосите през Втория междинен период (ок. 1780 г. пр. Хр. – ок. 1570 г. пр. Хр.). След като хиксосите са прогонени [by Ahmose I] от Египет, Амун си възвърнал мястото на първостепенно божество в град Теб.

През цялото Ново царство никой друг египетски бог не е толкова популярен и почитан, колкото Амон (или Амон-Ра). Фараони от XIX династия (1292 г. пр. Хр. – 1189 г. пр. Хр.) като Рамзес II, Сети I и Меренптах много харесвали този бог и неговото поклонение. Тези фараони са известни с построяването на грандиозни храмове и комплекси в чест на бога. Храмът на Амун ав Карнак в Тебес се нарежда сред най-известните места за поклонение на Амун.

Храмът в Карнак, в който се намира храмът на Амон, е най-големият религиозен комплекс в Древен Египет. Изграждането на комплекса започва по време на управлението на фараона Сенусет I от Средното царство.

Разположен в Тебес в Горен Египет, храмовият комплекс Карнак в Древен Египет е бил известно място за поклонение на Амун

Как Амун се превръща в Амун-Ра, богът-създател

След като хиксоските владетели са прогонени от Египет от Ахмосе I, поклонението на Амун става по-широко разпространено. Ахмосе I и следващите владетели през 18та Династията вярва, че този бог е отговорен за военните им завоевания над хиксосите.

Постепенно с Амун започнали да се свързват и други египетски богове от различни части на страната. Това свързване било повлияно от характеристиката на бога като „Непознат“. С такава неопределена роля египтяните можели да свързват много богове с Амун. На бога били дадени много характеристики и той можел да бъде какъвто египтяните поискат от него.

До края на Новото царство той напълно усвоява почти всички роли и характеристики на бога на слънцето Ра, както и на по-ранния бог на слънцето, известен като Атум. След това той започва да се нарича Амун-Ра или Амун-Ре, богът създател и цар на египетските богове. С това сливане той получава по-висока титла – „Самосъздаденият“. И въпреки връзката му със слънцето, египтяните все още го наричали „Скритият бог“ – препратка към първоначалните му характеристики, както и към връзката му с въздуха.

Амун-РаХарактеристиките на Амун са съчетани с тези на бога на слънцето Ра, за да се образува мощно божество, известно като Амун-Ра.

Популярни епитети за Амун

Той е описван по различни начини, като много от тези описания отразяват функцията му на самосъздаване след сливането му с бога на слънцето Ра. Например той е описван като „Господар на истината“, „Тайният“, „Създател на хората“ и „Създател на същността на живота“.

Символи и изображения

Амун

Най-често срещаните изображения на бога го представят като дългобрад мъж, застанал в изправено положение. В двете му ръце се намират глезените [Egyptian symbol of life] и беше персонал [ the symbol of power and royalty]. На върха на главата му има украшение за глава, оформено под формата на две дълги пера.

Древните египтяни също заимстват няколко черти на божеството-покровител на кушитите и след това ги включват в неговите изображения. Например понякога той е изобразяван с главата и извитите рога на овен. За египтяните извитите рога представлявали чертите му като божество на плодородието.

И накрая, някои от изображенията му го показват със синя кожа вместо с типичната червено-кафява кожа. Египтяните свързвали синия цвят със сътворението и въздуха.

Статуя на Рамес II, заобиколен от Амун (вляво) и Мут (вдясно) в Музея Егицио в Торино, Италия

Ролите и правомощията на Амун

Амун или Амун-Ра отговарял главно за поддържането на мира и спокойствието в Египетската земя. Египтяните вярвали, че той е божеството, което поддържа справедливостта, истината и реда. Принципите, които този бог поддържал, били известни още като Принципи на Маат. За това понякога го наричат „Господарят на истината“.

Според някои древни текстове той бил възприеман и като „Защитник на пътя“; той бил божеството, което се притичвало на помощ на най-уязвимите хора в обществото, напътствало ги и им въздавало заслужената справедливост.

Той бил почитан и за това, че давал милост на хора, които се противопоставяли на принципа на Маат. Той имал толкова много роли в египетския пантеон, че някои египтяни го наричали „богатият на имена Амун“ (Аша рену) или „Господарят на всичко“. Последният епитет означава, че неговият дух прониква във всичко, което съществува във Вселената.

Други важни митове и факти за Амун

АмунОбединен с древногръцкия бог Зевс, Амун се превръща в брадатия Зевс-Амон| Бюст на Зевс Амон (римско копие на гръцки оригинал от края на V в. пр.н.е.)

Текстовете на пирамидите от епохата на Старото царство се смятат за първия изворов материал, описващ кой е богът-създател Амон, както и ролята му в египетския пантеон.

Поради връзката му с Мин, богинята на плодородието, той понякога е наричан Амун-Мин.

Фараон Аменхотеп IV от 18та Династията прекарва почти цялото си управление в опити да замени Амон като главен бог на пантеона с друго слънчево божество, известно като Атон. Заради това Аменхотеп IV, както и непосредственият му наследник Тутанкамон, са наклеветени като фараони еретици. Аменхотеп дори стигнал дотам, че променил името си на Ахенатен, за да почете своя бог на слънцето Атен. Той също така премества столицата от Теб в Ахетатен.

След сливането му с Ра и Атум жреците на Амун станали много силни. В определен момент властта, която жреците притежавали, дори съперничела на тази на египетските фараони. Някои учени изказват мнение, че така наречените радикални реформи на Ахенатен всъщност са били насочени към ограничаване на някои от правомощията, които жреците са притежавали.

АмунКритично признатият скрит компонент на Амун му позволява да бъде идентифициран с много египетски божества. Това обяснява защо той е можел да приема имената на тези богове, включително Амун-Ре-Атум и Амун-Ре-Монту | Изображение: Амун-Мин – съчетание от чертите на бога на плодородието Мин и Амун

За древните гърци той е бил известен като Амон; той е еквивалент на техния главен бог Зевс. Заедно двамата богове се превърнали в брадатия Зевс-Амон. В Древен Рим се случило подобно нещо; имало бог на име Юпитер-Амон, който имал подобна история за произхода и силите като тази на Амон.

По силата на факта, че Ахмосе I приписва победата на Египет над хиксоските владетели на Амун, той получава някои от атрибутите на Монту, египетския бог на войната.

След триумфалния поход на Александър Велики в Египет египтяните го провъзгласили за син на Зевс-Амон.

Чак до епохата на Птолемеите (305 г. пр. н. е. – 30 г. пр. н. е.) Египет продължава да почита Амун. Някои учени дори твърдят, че култът му процъфтява чак до V в. от н. е., когато отстъпва място на християнството.

Изключително важната характеристика на Амун – способността му да се синхронизира с много божества – го превръща в непреходна сила още от началото на древноегипетската цивилизация. Това обяснява защо той е можел да придобива имената на онези богове, с които е бил свързан. Например в различни моменти в Древен Египет той е бил известен като Амун-Ре-Атум, Амун-Ре-Монту, Мин-Амун и Амун-Ре-Хорахти.