Андрю Джаксън: история, постижения и факти

Андрю Джаксън е част от новите политици, които се появяват, след като основните бащи-основатели на Съединените щати напускат политическата сцена. Като седми президент на Съединените щати Джаксън внася в Белия дом огромен опит от няколко известни битки, сред които битката при Висящата скала през 1780 г., битката при Подкова Бенд през 1814 г. и битката при Ню Орлиънс през 1815 г.

Обикновено наричан „Стария Хикори“, той се отличава със строгия си, а понякога и агресивен характер, с който кара хората да подкрепят програмата му. В навечерието на президентските избори през 1828 г. Андрю Джаксън успешно убеждава американската общественост да гласува за отстраняването на Джон Куинси Адамс.

Възприеман до голяма степен като защитник на „обикновения бял човек“ (политик популист), президентът Андрю Джаксън е бил безкомпромисен тип политик. Той отделя време и усилия да изкорени чиновниците (които смята за корумпирани) от федералното правителство, само за да ги замени с приближени и съюзници на своята Демократическа партия. Въпреки всичко това, неговото наследство продължава да живее като човек, който се е борил за индивидуалните свободи и свободата в Америка.

Кога и къде е роден президентът Андрю Джаксън?

Андрю Джаксън е роден на 15 март 1767 г. в семейството на не особено заможни родители от Южна Каролина. Твърди се, че точното място на раждането му е във Вакшоу – област, заключена между две Каролини (Южна и Северна Каролина).

Какви са били детството и ранният му живот?

Андрю Джаксън е отгледан от семейство с шотландски и ирландски произход. И двамата родители са били ревностни презвитериани. Майка му е Елизабет Хътчинсън Джаксън, а баща му е Андрю Хътчинсън Джаксън. Няколко седмици преди Андрю Джаксън да се роди, баща му умира от наранявания, получени по време на трудова злополука.

Също така, времето на раждането му е няколко години преди избухването на Американската революция. Андрю и семейството му са приютени от роднини от разширеното семейство. Младият Андрю Джаксън получава разумно по обем образование от свещениците в своя град.

Детството на Андрю Джаксън е помрачено от няколко изблика на гняв и лек гняв към хората. Някои казват, че докато расте, той е бил малко побойник.

Андрю Джаксън за пръв път опитва битката по време на Революционната война

Насърчен от майка си, Андрю Джаксън, заедно с по-големия си брат Робърт, се присъединява към местното опълчение, за да се бие срещу британците.

В съзнанието на тийнейджъра Андрю Джаксън това е удобен момент да отмъсти за смъртта на по-големия си брат Хю Джаксън, който загива в битката при Стоно Фери през 1779 г. Интересното в случая е, че по това време Андрю е само на 13 години.

Първоначално той работи като куриер за милицията. Изпълнявал е и други периферни задачи, възложени му от полковник Уилям Ричардсън по време на битката при Висящата скала през 1780 г.

Веднъж Андрю и брат му са пленени от британските сили през 1781 г. Докато е в плен, той постоянно отказва да се подчини на исканията на похитителите си. Това едва не му коства живота, както и този на брат му. Изтощени и заразени с едра шарка, те са на път да умрат, преди майка им да дръпне някои конци, за да ги освободи. Малко след освобождаването им братът на Андрю – Робърт, се поддава на болестта и умира. Същата година умира и майката на Андрю. Тя се разболява от епидемия от холера, която хваща, докато се грижи за ранени американски войници.

Всички тези лични загуби остават в съзнанието на младия Андрю Джаксън за много дълго време. Те затвърждават изключителната му омраза към Великобритания в продължение на толкова много години.

В кои училища е учил?

Като се има предвид колко бедно е било семейството му, Андрю Джаксън не е получил най-изисканото образование за времето си. С прекъсвания той посещава уроци в местното училище в Уашоу. По-голямата част от времето си прекарва в работа на непълно работно време като производител на седла.

Мечтаейки един ден да стане адвокат, той се премества в Солсбъри, Северна Каролина, за да бъде дубльор на адвоката Спрус Мачей. Три години по-късно той успешно се вписва в адвокатската колегия на щата. След това става прокурор в щата Тенеси.

Коя е била съпругата на Андрю Джаксън?

През 1788 г., докато е в Нешвил, Джаксън харесва Рейчъл Донелсън Робардс. Рейчъл вече е била омъжена и най-вероятно в брак с капитан Люис Робардс, който е злоупотребявал с нея. След като тя се развежда, Джаксън продължава и връзва възела си с нея през 1794 г.

Някои историци смятат, че Андрю Джаксън и Рейчъл вече са съжителствали и са били неофициално женени много преди разводът ѝ да бъде финализиран. Имало е обвинения, че двамата са извършили бигамия. По време на президентските избори през 1828 г. опонентите му се възползват от подобни слухове, за да навредят на имиджа на Джаксън.

За съжаление Рейчъл умира през същата година. Умирайки на 22 декември 1828 г., тя не успява да види церемонията по встъпване в длъжност на съпруга си на 4 март 1829 г.

Кои са били децата на Андрю Джаксън?

От брака с Рейчъл Донелсън няма деца. Вместо това двойката осиновява три деца – все момчета. Андрю Джаксън приема две осиротели момчета от индиански произход – Теодор и Линкоя. Третото осиновяване е на Андрю Джаксън младши, син на Севърн Донелсън – брат на Рейчъл.

Адвокатска практика и ранна политическа кариера

В Нешвил Уилям Блънт е наставник на Андрю Джаксън. Това му позволява да стане главен прокурор през 1791 г.

След като получава прилични доходи като адвокат, Джаксън се насочва към политиката. През 1796 г. той се бори и печели делегатско място на конституционния конгрес на Тенеси. На следващата година е избран от щата за негов представител в Конгреса на САЩ.

Въпреки че Джаксън е един от първите членове на Демократично-републиканската партия, той понякога отправя остри критики към първия президент на страната Джордж Вашингтон за несправедливо отношение към републиканците.

Още от ранните си политически години той също така е по-склонен да има положително мнение за Франция, отколкото за Великобритания.

През 1797 г. е сенатор от Тенеси. Все повече обаче започва да изпитва недоволство от ролята си на сенатор на САЩ. Напуска след една година и се връща в Тенеси, за да заеме поста на изборен съдия във Върховния съд на Тенеси. Около четири години след началото на работата подава оставка поради здравословни проблеми, както и поради някои финансови затруднения в бизнеса му.

Геройството на Андрю Джаксън по време на войната от 1812 г. с Великобритания

В началото на XIX век, когато напрежението между САЩ и Великобритания се покачва, Джаксън се подготвя да се бие със своите съперници – британците.

Веднага след като Конгресът издава декларация за война срещу Великобритания, Джаксън доброволно ангажира около 2500 свои мъже за каузата да защитят нацията срещу Великобритания.

Той тръгва с хората си към Ню Орлиънс, за да защити страната както от британската, така и от индианската агресия. Кампанията продължава около пет месеца. В крайна сметка той и хората му излизат победители в битката при Хорсхоу Бенд през март 1814 г. В резултат на победата Съединените щати успяват да придобият големи територии, които включват днешните Джорджия и Алабама.

Звездните му постижения по време на войната му спечелват повишение в чин генерал-майор. През ноември 1814 г. Андрю Джаксън и хората му навлизат в контролираната от испанците Флорида и завземат важен аванпост.

Два месеца по-късно, на януари 1815 г., той и хората му успешно побеждават голям брой британски войски, разположени в Ню Орлиънс.

Значение на „Old Hickory“

Накратко казано, Андрю Джаксън излиза от войната от 1812 г. като национален военен герой. Похвалите към него се изсипват както от широката общественост, така и от Конгреса.

Репутацията на Андрю Джаксън сред войниците също е много висока. Много от войниците му популярно го наричали „Стария Хикори“, във връзка с дървото хикори.

Широко разпространено било мнението, че храбростта и твърдата позиция на Джаксън по време на битките, в които се сражавал, били несравними. По същата причина Конгресът му поверява да ръководи силите на Съединените щати по време на Първата семинолска война през 1817 г.

Ролята му в договора Адамс-Онис от 1819 г.

Бичият подход на Андрю Джаксън към битките и войната като цяло кара много политици във Вашингтон да се притесняват.

По време на Първата семинолска война Джаксън изпълнява задълженията си до известна степен безнаказано. Той не успява да приеме преки заповеди както от Конгреса, така и от Вашингтон. Възможно е Джаксън да е извършил няколко военни престъпления по време на войната.

Испания не е имала възможност да седне на масата за преговори и да отстъпи Флорида на Съединените щати съгласно договора Адамс-Онис от 1819 г. За да гарантира, че нещата във Флорида ще останат относително стабилни, Джаксън е назначен за военен губернатор на Флорида за близо година или повече.

Престоят на Андрю Джаксън в Сената

С изключение на няколко политици във Вашингтон и Капитолия, Андрю Джаксън несъмнено е най-известната военно-политическа фигура по онова време. Той се възползва от тази слава и през 1823 г. оспорва и печели място в Сената на САЩ.

Президентски избори през 1824 г. – сблъсък с Джон Куинси Адамс

Джаксън също е имал намерение да се кандидатира за президент на Съединените щати. Привържениците му се сплотяват около него, за да си осигурят номинация на конгреса в Пенсилвания.

На президентските избори през 1824 г. се състезават общо петима кандидати. Тримата изтъкнати кандидати са Андрю Джаксън; Джон Куинси Адамс, тогавашен държавен секретар, и Хенри Клейпредседател на Камарата на представителите.

Тъй като никой от кандидатите не си осигури абсолютно мнозинство, Камарата беше призована да реши изхода от изборите. Хенри Клей мобилизира своите привърженици да гласуват в полза на Джон Куинси Адамс. В резултат на това Андрю Джаксън губи надпреварата за Белия дом. Адамс беше обявен за победител в Камарата на представителите.

Джаксън и много негови последователи (джаксонианци) бързо отбелязват победата на Адамс като резултат от „корумпирана сделка“ между държавния секретар Куинси Адамс и Хенри Клей. Като награда за жизненоважната му подкрепа в Камарата на представителите президентът Джон Куинси Адамс назначава Клей за свой държавен секретар.

Как Андрю Джаксън създава Демократическата партия?

Поради разногласията, породени от президентските избори през 1824 г., в Демократическата партия започват да се появяват фракции. Първата фракция се състоеше от тези, които обещаха подкрепата си на Адамс и Клей. От другата страна на пътеката се намирали джаксонците – поддръжници на Андрю Джаксън.

Джаксонците тръгнали по свой път и създали Демократическата партия начело с Джаксън. Опозиционната фракция осмивала Андрю Джаксън и неговата Демократическа партия, като ги наричала „сакати“. В отговор Джаксън умишлено избира магарето за официална емблема на Демократическата партия.

Президентски избори през 1828 г.

Ясно е, че Джаксън винаги е имал на своя страна народните гласове и обикновените хора. Обещанието на кампанията му по време на президентските избори през 1828 г. беше да отстрани от Вашингтон онези, които той и неговите поддръжници смятаха за „корумпирани“ служители.

Широката общественост повярва на аргументите му и Джаксън победи своя опонент и действащ президент Джон Куинси Адамс с много голяма разлика. Церемонията по встъпване в длъжност на Андрю Джаксън като президент се провежда на 4 март 1829 г.

Президентството на Андрю Джаксън и Постижения

Председателството на Джаксън е донякъде нетрадиционно. Като начало, той се опитва да консолидира властта в президентството. Това го вкарва в пряка конфронтация с Конгреса.

Очевидно той все още е бил огорчен от ролята, която Конгресът е изиграл за поражението му през 1824 г. от Куинси Адамс.

Президентът Джаксън изрично заявява на американската общественост, че Конгресът не е правилният орган, който да представлява американския народ. Той вярваше, че президентът е единственият човек, който наистина държи на най-добрите интереси на народа.

Поради това Джаксън се заел със задачата да премахне Избирателната колегия на САЩ. Той твърдял, че властта на Избирателната колегия трябва да лежи твърдо в ръцете на всички американци – „обикновения бял човек“.

Никога преди това Америка не е била свидетел на подобен политически климат. Джаксън бързо се превръща в човека на народа, като получава прозвището „народния президент“.

Първият призив за действие на президента Джаксън в качеството му на президент е да изкорени всички държавни служители от предишния режим. Той ги определя като корумпирани и вредни за американската общественост. Заради своята отмъстителност и дързък начин на действие той въвежда това, което много историци наричат „система на плячката“.

Как Андрю Джаксън унищожава Втората банка на Съединените щати?

Президентът Андрю Джаксън имал навика да унищожава всички останки от предишната администрация, т.е. от администрацията на Адамс. Някои от институциите, които той събори, бяха самите институции, които крепяха икономическата и демократичната система на САЩ.

Най-значимата институция, която е подложена на огромни атаки от администрацията на Джаксън, е Втората банка на Съединените щати. Предишната администрация създава банката, за да насърчава и управлява икономиката по устойчив начин. Джаксън настояваше да не се съгласява. Той смяташе, че банката е убежище за корумпирани служители, чиято единствена цел е да манипулират американската икономика в своя полза.

Джаксън заявява, че Втората банка на Съединените щати е просто твърде корумпирана. Следователно банката е трябвало да изчезне. Дори спонсорираният от Хенри Клей законопроект в Конгреса не може да предотврати фалита на банката през 1836 г.

Ако трябва да бъдем справедливи към Джаксън, той има подкрепата на американската общественост, тъй като много хора са на негова страна по въпроса за банката. Обществеността беше повярвала, че банката ограбва страната и монополизира американската икономика.

Втори мандат в Белия дом

На президентските избори през 1832 г. силната икономическа реторика и кампания на Андрю Джаксън се оказват далеч по-добри от тези на неговия опонент Хенри Клей. Джаксън успява много ефективно да привлече обществеността отново на своя страна. При преброяването на гласовете на избирателите той получава 56%. По отношение на гласовете на избирателите Джаксън печели пет пъти повече гласове от Хенри Клей.

Вторият мандат на Джаксън в Белия дом е също толкова противоречив, колкото и първият му мандат. Той е проницателен политик, умеещ да общува с обикновените бели хора.

Вторият му мандат се оказва и един от най-размирните периоди в историята на американската политика. Политическият пейзаж се променяше с всеки изминал ден. С нарастването на интереса на масовия брой хора към политиката и управлението, политическата система се оказа донякъде дезорганизиран тип.

Може да се каже, че Джаксън ръководеше делата на страната така, както би го правил на бойното поле. Той беше силен лидер, който постигаше всичко, което си поставяше за цел. Той въведе високо ниво на командване и структура в Белия дом. Това доведе до разрушаването на много институции, които бащите основатели биха сметнали за основни за Съединените щати.

Как Андрю Джаксън се справя със заплахата на Южна Каролина да се отдели

Южна Каролина заплашва да се отдели, защото смята, че федералното правителство е несправедливо с приемането на федералните митнически закони през 1828 и 1832 г. Те твърдяха, че законопроектите за тарифите неоснователно поставят северните фабрики в по-добро положение от южните им колеги. Южна Каролина отговаря с резолюция, в която се отправя забележка към законопроекта за тарифите.

От някои части на щата дори се чуват призиви за отделяне. И познайте кой им даде рамо, на което да поплачат? Това беше не кой да е, а Джон К. Калхун – вицепрезидентът на Андрю Джаксън.

Калхун смяташе, че Южна Каролина има основателен аргумент. Той заяви, че законопроектите за митата просто оставят южняците в лошо икономическо положение. Калхун дава гласа си и твърди, че Южна Каролина всъщност може да се отдели от Съюза.

Джаксън смяташе, че всякакви стъпки за отделяне от страна на Южна Каролина са явен удар в гърба на американския народ. Той събира съюзниците си и заплашва да използва всякаква сила, която е по силите му, за да задържи Южна Каролина в Съюза. Търканията между двамата мъже завършват с това, че Калхун подава оставка от поста си на вицепрезидент през декември 1832 г. На негово място е назначен Мартин Ван Бюрен.

Въпросът е решен, след като федералното правителство и Южна Каролина стигат до приятелско споразумение. Тарифите са намалени до приемливо ниво. В замяна на това президентът придобива правото да изпраща федерални сили във всеки щат, ако и когато се наложи.

Въпреки че спорът на Южна Каролина с федералното правителство бил разрешен, основният политически проблем по някакъв начин продължил да се проявява рядко под формата на Американската гражданска война.

Как някои от политиките на Андрю Джаксън лишават от права малцинствата

Откакто европейците завладяват Америка, коренните американци винаги са били в основата на суровите европейски политики. Същото може да се каже и за всички ранни президенти на Съединените щати. Това, което прави президентството на Андрю Джаксън особено, обаче, е огромното количество вреди, нанесени на коренните американци в САЩ.

През 1830 г. Андрю Джаксън подписва Закона за преместване на индианците. Законът на практика му позволява да извърши масово преселване на индианци на територията на Съединените щати.

Той също така остава глух за виковете на племето чероки, след като земите им са заграбени от щата Джорджия. И дори след решението на Върховния съд по този въпрос Джаксън все още не успява да успокои племето чероки.

Поради жестокото отношение на президента Джаксън към коренните жители на Америка общо 15 000 души от племето чероки и жени са принудително преместени на запад. Десетки от тези чероки дори не успяват да стигнат на запад, тъй като много от тях умират поради прекомерно излагане на природните стихии и глад. Борбите и страданията на тази конкретна група от обезправени индианци ще бъдат наречени „Пътеката на сълзите“.

Смъртта на Андрю Джаксън

През 1837 г. Джаксън се оттегля в плантацията си „Ермитаж“ след края на мандата си. Около осем години по-късно миналото на Андрю Джаксън го застига. Двата куршума, които се намирали в гърдите му, започнали да изпускат големи количества олово. Поради това точната причина за смъртта на Андрю Джаксън е отравяне с олово.

Андрю Джаксън умира на 8 юни 1845 г. в плантацията си „Ермитаж“ в окръг Дейвидсън, Тенеси. Той е на 78 години. Бившият президент на САЩ е погребан близо до съпругата си Рейчъл в плантацията.

Какво е най-голямото наследство на Андрю Джаксън?

Като начало, лицето на Андрю Джаксън заема видно място върху банкнотата от 20 щатски долара. Това е свидетелство за това как ние като нация ценим приноса му по време на Революционната война, както и по време на двугодишното му президентство. Няма да е неуместно да кажем, че той със сигурност е една от най-влиятелните личности в историята на Съединените щати.

И въпреки че президентството му е разтърсено от много партийни политики, влиянието, което е оказал върху политическия пейзаж, със сигурност не може да бъде пренебрегнато. Неговата епоха донесе огромни промени в начина на водене на политиката в Америка. Тя доведе до по-голямо участие на обществеността. Той също така е възприеман като човек, който е запазил Съюза непокътнат, въпреки че го е направил чрез сплашване. Джаксън също така се опитва да внуши на американците чувство за индивидуални свободи в сърцата и умовете им.

От друга страна, може да се каже, че той не е бил толкова велик президент в сравнение с някои колосални фигури, дошли преди и след неговото време, като Томас Джеферсън, Ейбрахам Линкълн и Франклин Д. Рузвелт. Андрю Джаксън определено не може да държи свещта на тези мъже. Независимо от това, президентът Джаксън се нарежда в челните редици на великите американски президенти.

Друг момент, който си струва да се спомене за Джаксън, е неговата разединяваща реторика. В някаква форма стилът на ръководство на Джаксън напомня на подхода, който използва 45-ият президент на САЩ Доналд Тръмп. Ето защо не е изненадващо, че той заема много скъпо място в сърцето и ума на Доналд Тръмп.

Като цяло Андрю Джаксън е бил различен вид лидер – вид лидер, който процъфтява в това да нарушава статуквото и да го използва в своя полза. Тези култури от лидери са склонни да проявяват авторитарна ръка, като в същото време въплъщават идеалите на демокрацията и гражданските свободи. Във всеки смисъл и цел думата, която идва на ум, когато се спомене името на Андрю Джаксън, е Противоречие.

Бил ли е Андрю Джаксън собственик на роби?

Да. Той е бил плантатор, собственик на роби и търговец. Името на плантацията му е Ермитаж, в окръг Дейвидсън, Тенеси. Плантацията е била с площ между 640 и 1050 акра. Основната продукция на Джаксън била предимно памук, който се обработвал от роби.

Към 1820 г. Джаксън имал близо петдесет роби в имота си. През следващото десетилетие броят им нараства до около 150. Като цяло е изчислено, че през живота си той е имал около 350 роби.

Робите, които Джаксън притежавал, обикновено мъже, жени и деца, били настанени в условия, които не били толкова плачевни, колкото на други места в страната. Той също така позволявал на робите да ловуват и да ловят риба. Някои историци дори твърдят, че е плащал на някои роби за услугите им.

Както и да е, тези роби все още не били свободни мъже или жени. Имало е случаи на изключително жестоко отношение към робите. Избягалите роби от плантацията му са били преследвани и бити, вероятно до смърт. В това отношение може да се каже, че плантацията на Джаксън в много отношения е била много подобна на всяка друга плантация на робовладелци в Америка по онова време. А за всеки, който е предоставил информация, довела до залавянето на роб, принадлежащ на Джаксън, Джаксън е бил известен с това, че е възнаградил информатора много добре.

Топ цитати на Андрю Джаксън

„Всеки добър гражданин прави честта на страната си своя и я цени не само като ценна, но и като свещена. Той е готов да рискува живота си в нейната защита и съзнава, че получава защита, докато я дава.“

„Съжалявам, че богатите и могъщите твърде често приспособяват действията на правителството към собствените си егоистични цели.“

„Демокрацията показва не само силата си в реформирането на правителствата, но и в регенерирането на раса от хора и това е най-голямата благословия на свободните правителства.“

„Всички права, гарантирани на гражданите съгласно Конституцията, не струват нищо и са обикновен балон, освен гарантираните им от независима и добродетелна съдебна система.“

Андрю Джаксън