Ан Болейн: Живот, трагична екзекуция и наследство

Ан Болейн е втората съпруга на крал Хенри VIII – един от най-прочутите английски монарси. Бракът между двамата е пълен провал. Всичко започва, когато Хенри VIII, монарх, който адски много държи да има мъжки наследник, решава да се раздели с Римокатолическата църква. Той прави това, за да се ожени за Ан Болейн.

След редица спонтанни аборти Ан Болейн не успява да се сдобие с мъжки наследник. Тя обаче ражда дъщеря, която по-късно става кралица Елизабет I. Неспособността ѝ да създаде мъжко дете води до загуба на живота ѝ. На 19 май 1536 г. тя е обезглавена в лондонския Тауър по измислени обвинения в кръвосмешение с брат ѝ, прелюбодейство и измяна.

Ето всичко, което трябва да знаете за живота на Ан Болейн и за трагичната ѝ гибел от ръцете на съпруга ѝ Хенри VIII.

Ранният живот на Ан Болейн

Ан Болейн е родена в Бикинг, Англия, през 1501 г. в семейството на сър Томас Болейн и Елизабет Хауърд. Баща ѝ е граф на Уилтшър и Ормънд. Тя прекарва по-голямата част от годините си на формиране във Франция. Историците твърдят, че е прекарала известен брой години в Нидерландия, където е учила.

След обучението си се завръща в родината си през 1522 г. Отново в Англия, млада и амбициозна, Ан Болейн често посещава двора и резиденцията на крал Хенри VIII. Тя е наета от кралица Катерина Арагонска да служи като нейна прислужница.

Времето, прекарано в английските дворове

По време на престоя си в двора на монарха Ан Болейн започва да получава възхищение от придворните служители и високопоставените членове на обществото. В един момент шестият граф на Нортъмбърланд, Хенри Пърси, проявява интерес към Ан Болейн. Ако не се е противопоставил Хенри VIII, Пърси и Ан Болейн са щели да вържат възел. Смята се, че кралят се е противопоставил на брака им, защото и той е проявил интерес към Ан и е искал да се ожени за нея.

В началото на 20-те години на XV в. Хенри VIII усилено си кореспондира с Ан Болейн, годеницата на съпругата му. Но авансите на краля са посрещани с категоричен отказ, защото Ан Болейн желаела единствено да се омъжи.

Отказът само подклажда още повече желанието на Хенри да има Ан. Той също така разсъждава, че като се ожени за Ан, ще може най-накрая да се сдобие с мъжкия наследник, който толкова отчаяно желае.

Освен това съпругата на Хенри, кралица Катерина, била измъчвана от спонтанен аборт след спонтанен аборт. За близо 26 години брак единственото дете, което Екатерина ражда, е дъщеря – принцеса Мери, родена през 1516 г. (по-късно кралица Мери I, „Кървавата Мери“).

Анулирането на брака на Хенри VIII – „голямото дело на краля“

Хенри решава да анулира брака си с кралица Катерина, за да продължи връзката си с Ан Болейн. В това, което по-късно ще бъде наречено „Голямото дело на краля“, Хенри VIII трябва да изложи добри аргументи пред Римокатолическата църква, за да бъде удовлетворено искането му за анулиране на брака. Защото, просто казано, папата не може да даде развод, ако не се докаже, че е имало някаква изневяра.

Смята се, че в защита на решението си да анулира брака си с кралица Катерина, Хенри цитира стих от Левит в Библията (Левит 20:21). Аргументът му е, че Катрин първоначално е била сгодена за по-големия брат на Хенри, принц Артур (1486-1502 г.).

След смъртта на принц Артур Катрин се омъжва за Хенри. В резултат на това Хенри твърди, че тъй като Библията изрично забранява да се жениш за жената на брат си, бракът му с Катрин нарушава Божиите заповеди.

През следващите шест години Хенри и неговият главен съветник Томас Кранмър се опитват да убедят папа Климент VII да им разреши анулирането на брака. Въпреки всичките му аргументи в защита на необходимостта от анулиране, папата и Католическата църква просто не отстъпват. Папата остава решителен, отчасти защото е повлиян от Чарлз V, племенник на Екатерина.

През цялото това време Хенри и Ан Болейн съжителстват тайно, почти като съпрузи.

Ан Болейн става кралица-консорт

Когато през 1533 г. се появява новината за бременността на Ан, Хенри пристъпва към таен брак с нея. Бракът, който се осъществява без благословията на Католическата църква, получава палец нагоре от кентърбърийския архиепископ Томас Кранмър. Тайното събитие се състои на 25 януари 1533 г.

На следващата година Ан и Хенри официално имат подходяща и зрелищна сватбена церемония. Радостта от брака им обаче е краткотрайна. До голяма степен за разочарование на Хенри, Ан ражда дъщеря – принцеса Елизабет (бъдещата кралица Елизабет I). Това поставя началото на проблемите на Ан.

Освен това, за разлика от Катрин, Ан не е от кралиците, които позволяват на влиятелни придворни мъже да я притискат. Тя със сигурност можеше да се държи самостоятелно във всякаква форма на ситуация. Била е смела, интелигентна, смела и остроумна. Тези нейни качества по някакъв начин плашеха не само съветниците на краля, но и самия крал.

Интелигентна и културна, тя се стремяла да застане начело на религиозните реформи, които се провеждали в Англия. Често пъти тя и Томас Кромуел влизали в конфликт заради различия в идеите. Този конфликт с Кромуел се оказва най-големият ѝ провал. Като се има предвид, че това е 16-и век, подобно отношение на жена би било дълбоко осъждано.

Разрив с Хенри VIII и Томас Кромуел

Освен че не се страхува да изказва мнението си, случаят на Анна се влошава още повече от броя на мъртвородените деца (през 1534 г. и 1536 г.), които тя има. Тъй като шансовете ѝ да роди дете от мъжки пол намаляват с всеки изминал ден, Ан се превръща във враг номер едно в кралския двор, особено в очите на Томас Кромуел, главния съветник на краля.

Въпреки че много влиятелни мъже се опитват да я потиснат, Ан отказва да отстъпи. Тя се съсредоточава върху това да играе важна роля в двора на Хенри. Също така тя е отчасти отговорна за решението на Хенри да се откъсне от Римокатолическата църква. След като е отлъчен от църквата, Хенри VIII отива да се направи глава на новата църква – Англиканската църква.

Като кралица Ан Болейн също така помага да се насочат някои средства за подобряване на живота на бедните. Ан Болейн се опитала да се превърне в център на внимание, като носела скъпи дрехи и въвела френската мода в Англия. На много от придворните и поданиците на Хенри тя им омръзнала. Може би от ревност някои от тези съветници пожелали нейното падане.

След брака Ан продължава да наследява задълженията и привилегиите, които се свързват с длъжността кралица-консорт. Церемонията по коронясването на Ан като кралица-консорт се провежда на 1 юни 1533 г. в Уестминстърското абатство. Нейната предшественичка, Катерина Арагонска, е отхвърлена настрана, за да умре в къщата си в провинцията (тя умира на 23 май 1533 г.).

Обвинения срещу Ан Болейн

За втори път шансът на Хенри да има наследник от мъжки пол не се сбъдва. Ето защо Хенри се окуражава да има повече извънбрачни връзки с надеждата да намери законно мъжко дете. Според слуховете кралят имал афери с две от прислужниците на Ан Болейн – Мадж Шелтън и Джейн Сиймор.

Типично за Ан Болейн, тя решава да не гледа встрани. Тя открито изразява отвращението си от действията на краля. Колкото повече кралят се стремеше към мъжки наследник, толкова повече тя ревнуваше. В крайна сметка бракът им става токсичен и се насочва към скалите.

Нейният заклет съперник Томас Кромуел – главният съветник на краля – се стремял да се възползва от тази ситуация. Кромуел разпространява слухове, че тя има връзка със собствения си брат, Джордж Болейн. Скоро всички в двора започват да приемат слуховете сериозно.

Хенри VIII също така обвинява Ан Болейн в магьосничество. Той твърдял, че Ан му е наложила силна магия и това заклинание го накарало да се влюби до уши в нея.

Затвор и съдебен процес

Прокурорите и обвинителите на Ан я свързват и с Марк Смитън, фламандски музикант. Смитън е задържан и разпитан. След поредица отричания Смитън в крайна сметка отстъпва и признава за всички повдигнати обвинения. И точно както Смитън признава, че е имал афера с Ан Болейн, Хенри Норис, сър Франсис Уестън и придворният сър Уилям Бреретън правят подобни безумни признания под изключителни мъчения; въпреки че по-късно те ще преразкажат признанията си.

И петте осъдени мъже са били затворени заради афера с Ан Болейн. Що се отнася до Ан Болейн, нейният арест и затвор в лондонския Тауър стават на 2 май 1536 г. Тя е изправена пред жури от свои връстници и е помолена да се защитава по обвиненията в кръвосмешение, прелюбодейство и магьосничество. Всички послания, изпратени до Хенри за справедлив съдебен процес, остават без последствия.

Съдебният процес срещу Анна се провежда на 15 май 1536 г. Зад кулисите Томас Кромуел се погрижил съдебните заседатели да произнесат осъдителна присъда. Въпреки че процесът е предрешен, Ан отстоява позицията си и отхвърля всички изложени пред нея обвинения. Тя запазва спокойствие, когато й прочитат присъдата. Тя е призната за виновна и осъдена на смърт.

След като Ан е призната за виновна и фактически е отстранена от пътя му, Хенри продължава да се жени за Джейн Сиймор. Бракът му с Ан Болейн е анулиран от Томас Кромуел.

Екзекуцията на Ан Болейн

Предполагаемите любовници и съзаклятници на Ан – Марк Смитън, сър Уилям Бреретън, Джордж Болейн, Хенри Норис и Франсис Уестън – са обезглавени на 17 май 1536 г. Датата на екзекуцията на Ан Болейн е определена два дни по-късно, на 19 май 1536 г. Тя остава сравнително спокойна, докато служи меса и приема светите тайнства, като се кълне, че е невинна по тези обвинения.

Смята се, че Хенри се смилил над Ан и променил начина, по който тя трябвало да бъде убита. Така вместо да бъде изгорена на клада, Ан Болейн трябвало да бъде екзекутирана с нож. Мъжът, избран за екзекутор, бил опитен фехтовач от Франция.

Нейните последни дни

Когато идва време за изпълнение на присъдата, Ан е придружена до ешафода от две надзирателки. Тя била облечена в червена рокля и имала парче ермин. Изглеждаше много отпусната, почти като че ли искаше да продължат бързо с изпълнението на присъдата.

В последните си мигове на ешафода Анна произнася реч към зрителите. Речта ѝ отразява колко изтощена е била и почти е искала всичко да приключи. Нито веднъж не наказва Хенри. Вместо това помолила Бог да продължи да благославя краля. Анна не признава и престъпленията, в които е обвинена.

След кратката реч тя свали ерминената си мантия; свали и покривалото на главата си, а след това коленичи със завързани очи. На палача беше необходим един удар, за да отдели главата от тялото. Погребана е в немаркиран гроб в параклиса „Свети Петър ад Винкула“.

„Добри хора християни, дойдох тук, за да умра, защото според закона и по закона съм осъден да умра и затова няма да говоря нищо против това. Досега съм дошъл да обвинявам никого, нито да говоря нещо за в което съм обвинен и осъден на смърт.“
– Ан Болейн от Англия

Най-голямото наследство на Ан Болейн

Екзекуцията на Ан Болейн определено не е това, което я катапултира в известните раздели на историята. Всъщност Хенри VIII наистина екзекутира петата си дъщеря – Катрин Хауърд. Това, което наистина кара хората да говорят за Ан Болейн, е начинът, по който тя успява да се противопостави на крал Хенри VIII и неговия главен съветник Томас Кромуел. Тя никога не трепва въпреки всички обвинения.

Ан Болейн също така доказва, че може да се държи самостоятелно. Била е остроумна и най-вероятно е имала много добър принос за тогавашната политика на Реформацията. С две думи, тя не е била типичната кралица-консорт от онова време.

Благодарение на драмата, която съпътства брака на Ан Болейн с Хенри VIII, се ражда Англиканската църква. Историците твърдят, че тя е гласът в ухото на Хенри VIII, който го насърчава да скъса връзките си с Ватикана.

В края на краищата най-голямото наследство на Ан Болейн идва дълго след нейната смърт. То идва в нейната кръвна линия – дъщеря ѝ кралица Елизабет I. Тогава кой би си помислил, че дъщеря ѝ ще стане най-великият Тюдорски монарх в английската история?

Именно поради горепосочените причини Ан Болейн е смятана за може би най-великата кралица-консорт, която Англия някога е виждала.