Апартейд в Южна Африка: Произход и значение

Почти през целия 20-ти век жителите на Южна Африка са принудени да търпят система на управление, известна като апартейд. Какво представлява апартейдът? Какви закони и политики прие и наложи правителството на апартейда в Южна Африка? По-долу е представен кратък преглед на произхода и значението на понятието апартейд в Южна Африка:

Значение на понятието апартейд

Терминът „апартейд“ е африканска дума, която означава „отделност“. От началото на 50-те години на ХХ век предимно бялата Национална партия (НП) на Южна Африка превръща апартейда в своя основна доктрина. Идеологията настоява за сегрегация на южноафриканците на расова основа. По този начин правителството на апартейда можело да въведе закони и политики за расова сегрегация, които правили белите малцинства в Южна Африка по-висши от всички останали небели раси.

През цялата епоха на апартейда южноафриканското правителство настоява, че провежда политика на равенство и свобода. Това, което се случва на място, обаче е пълен кошмар. Всички закони, приети от правителството, имат за цел да принудят хората от различни раси да живеят в отделни квартали, да се возят в отделни автобуси и да посещават отделни училища.

Целта е била да се държи постоянно не-белите, особено чернокожите южноафриканци, да тънат в помийна яма от изостаналост, бедност и висока неграмотност. Всички форми на дейност, както социална, така и политическа, които водят до смесване на различните раси, са бързо и брутално потиснати. Например браковете по време на апартейда са строго незаконни. При нарушаване на който и да е от тези дискриминационни закони (в интерес на истината, всъщност варварски закони) виновникът се озоваваше зад решетките, често без никаква форма на правна защита.

И така, докато бялото малцинство в Южна Африка живее в нещо, което може да се опише само като рай, по-голямата част от населението, особено чернокожите, е принудено да се къпе в крайна бедност.

Произход на апартейда

Ако се вгледаме в историята на Южна Африка, няма как да не забележим, че расовата сегрегация е съществувала много преди националистическата партия да вземе властта през 1948 г. Следователно дали апартейдът е започнал преди 1948 г.?

Официалното определение за апартейд обяснява ситуация, при която правителството приема изрични закони и политики, целящи да направят определена раса господар на другите раси. Преди 1948 г. не са съществували такива закони. Това обаче не означава, че малцината бели южноафриканци не са проявявали расистко поведение спрямо другите раси. По време на управлението на апартейда обаче расовата сегрегация се налага твърдо от държавата. Гражданите нямаха друг избор, освен да се съобразяват с тези закони, в противен случай щяха да бъдат преследвани и вкарвани в затвора.

Официално политиката на апартейд е въведена от Herenigde Nasionale Party (HNP) – Обединената национална партия. HNP е ръководена от Д. Ф. Малан (министър-председател на Южна Африка между 1948 и 1954 г.) и множество други влиятелни африканери от Африканската партия. Три години след парламентарните избори през 1948 г. Африканерската партия и HNP сключват политически съюз, който завършва с раждането на Националната партия.

Защо африканерите са основните поддръжници на апартейда?

След като Южна Африка става съюз през 1910 г., на националистите от африканското население е позволено да управляват нещата в страната. Те получиха свобода да правят каквото си искат. Тази малобройна, но добре обезпечена с ресурси част от населението вярваше, че превъзхожда другите раси в Южна Африка. Освен това африканците постоянно се страхуваха, че малцинственото им население може да доведе до тяхното маргинализиране. Затова те решават да действат, като бързо подчинят останалата част от населението.

Какви са някои примери за закони на апартейда?

Както беше посочено по-горе, законите за апартейд имат за цел единствено да попречат на различните раси в Южна Африка да си взаимодействат. За да постигне това, държавата приема няколко закона. Държавата приема Закона за забрана на смесените бракове от 1949 г. Както подсказва името, този закон забранява на южноафриканците от различни раси да сключват брак.

След това е приет Законът за регистрация на населението от 1950 г., който изисква южноафриканците да имат национална идентификационна карта въз основа на расовата си принадлежност. Изпълнителният орган е Министерството на вътрешните работи. В цялата страна хората получаваха напълно различно отношение или социални услуги в зависимост от това дали лицето е бяло, черно, цветнокожо, индийско или азиатско.

Третият основен закон за апартейда е Законът за груповите райони, който е приет през 1950 г. В този закон се посочва, че хората от различни раси трябва да живеят на различни места. Това означаваше, че е незаконно чернокож южноафриканец или индиец да отиде да живее в квартал само за бели. И за да стане още по-лошо, схемите за джентрификация на правителството на апартейда не са имали аналог в човешката история. На белите, които съставляваха малка част от населението, бяха предоставени най-големите парчета земя в Южна Африка. Те разполагаха и с най-добрите градски зони в страната.

По същия начин Законът за самоуправление на банту от 1959 г. води до разрушаването на всички черни квартали в населените места с преобладаващо бяло население. Правителството нарича районите на черните селища „черни точки“. Законът принудително премества чернокожите в райони в покрайнините на града. Чернокожите бяха лишени и от правото да притежават или купуват къща или друг вид недвижима собственост. Като цяло само през 60-те години на миналия век около 3 милиона небели са били принудени да напуснат земите и имотите си. Ако те са имали тези права, правителството пак е щяло да се погрижи да ги държи икономически маргинализирани, като по този начин е намалявало възможностите им да придобиват и притежават каквато и да е собственост в страната.

Кои южноафрикански организации се изправиха срещу апартейда?

През 60-те години на ХХ век законите и политиките на апартейда се оказват много успешни, за да попречат на различните раси да се свързват помежду си. Ефектът от апартейда може да се усети в почти всеки аспект на южноафриканското общество. Сред чернокожите продължават да се натрупват недоволство, омраза и гняв. Правителството ги е лишило от всички основни права. Много от организациите, които помагат на чернокожите, са закрити или напълно забранени. Техните лидери са затворени и им са отказани правни услуги.

Въпреки всичко гореизложено, има някои организации, които просто не се отказват. Организации като Африканския национален конгрес (АНК), Партията за свобода на Инката (ПСФ), Панафриканския конгрес (ПАК) и Обединения демократичен фронт (ОДС) работиха изключително усилено за освобождаването на чернокожите от социалното, политическото и икономическото робство на бялото супремасистко правителство.

Чернокожите не бяха единствените, които се бореха за сваляне на правителството на апартейда в Южна Африка; много други маргинализирани раси също имаха свои организации и политически партии, които водеха борба директно с управляващите елити. Примери за такива организации са Конгресът на индианците от Натал (NIC) и Организацията на цветнокожите.

Имаше дори някои бели южноафрикански организации, които вървяха с оръжие в ръка в борбата срещу апартейда в Южна Африка. Почетно може да се спомене леко радикалното Въоръжено движение за съпротива (ARM). Също така много християнски организации провеждаха яростна кампания срещу нехуманната политика на апартейд. По същия начин някои чужди държави, включително множество африкански страни, дадоха своя глас за хода на антиапартейд организациите в Южна Африка.

Как правителството на апартейда реагира на натиска и призивите за прекратяване на политиката на расова сегрегация?

Като всяко авторитарно правителство, отговорът на правителството на апартейда на вътрешния и външния натиск е изпълнен с хитрост. От 70-те години на ХХ век някои от законите за апартейда са отменени. Въпреки това, в новите въведени закони не се различаваха много от старите. Правителството продължаваше да лъже международната общност, че всички негови закони са предназначени да насърчават равенството и свободата.

Тъй като положението не се подобряваше, чернокожите бяха принудени да действат, понякога по най-брутален начин. Възможно е КПД и други организации за борба с апартейда за кратко да са прибягвали до насилствени средства, за да бъдат чути техните оплаквания. Трябва да се отбележи обаче, че някои лидери на АНК като Нелсън Мандела и Оливър Тамбо недвусмислено отхвърлят използването на насилие. АНК използваше предимно тактики на гражданско неподчинение. Те се противопоставят на законите, като използват социални удобства, запазени за бялото население. Освен това те призовават за индустриални стачки в критични области на икономиката. Целта им беше да лишат правителството от жизненоважни ресурси – ресурси, които според АНК се използваха за поддържане на управлението на апартейда.

На свой ред правителството налага най-строги наказания на всички, които смята за заплаха за режима на апартейд. Няколко десетки хиляди активисти и лидери, борещи се срещу апартейда, бяха хвърлени в затвора за неопределено време, без да има съдебен процес. Очевидно най-известният от тези политически затворници е не кой да е, а Нелсън Мандела – Нобелов лауреат за мир и първият чернокож президент на Южна Африка.

В края на краищата Южна Африка изпадна в размирици за около десетилетие. Ежедневно се провеждаха демонстрации, които обикновено завършваха със смърт. Един от най-мрачните периоди на ерата на апартейда настъпва през 1976 г., когато група гимназисти от градчето Соуето организират масови протести. Последвалите насилие и смъртни случаи от протестите в Соуето хвърлят негативен поглед върху правителството на апартейда в Южна Африка. Международната общност започна да обръща пълно внимание на плачевното положение в Южна Африка, където цареше апартейд. От цял свят се чуха призиви за бойкотиране на южноафриканските стоки и компании.

Как и кога приключва апартейдът?

През 80-те години на ХХ век легитимността на правителството на апартейда и доверието към него постепенно намаляват. В цял свят се провеждат редица концерти и протести, които призовават правителството незабавно да освободи всички политически затворници. Много държави налагат политически и икономически санкции на правителството.

Повратната точка настъпва през 1990 г., когато президентът ФВ де Клерк издава заповед за освобождаването на иконата на борбата срещу апартейда Нелсън Мандела – човек, който е бил в затвора от около 27 години. След поредица от референдуми и реформи правителството на апартейда отстъпва пред натиска за провеждане на свободни и честни избори.

На парламентарните избори през 1994 г. Нелсън Мандела извоюва победа и слага край на управлението на бялото малцинство в Южна Африка. Като част от усилията за помирение, инициирани от Нелсън Мандела, ФВ де Клерк и Табо Мбеки са избрани за заместник-президенти на Южна Африка.