Аристотел: Биография, история и приноси

[ad_1]

Аристотел

Аристотел е древногръцки философ, писател и биолог. Роден е през 384 г. пр.н.е. в северногръцкия град Стагирус (или Стагира). Родителите му са аристократите Никомах и Фестис. Искайки повече за себе си и семейството си, Никомах заминава за Македония и служи като личен лекар на македонския цар Аминтас. Това вероятно обяснява увлечението на Аристотел по биологията и медицината. Някои историци смятат също, че вероятно Никомах е искал синът му да стане лекар като него.

Също така по това време Аристотел и синът на цар Аминтас, Филип, развиват детско приятелство. Някои свидетелства дори твърдят, че Аристотел прекарва по-голямата част от ранните си години в двора на македонския цар. Както ще видим в следващите параграфи, тази връзка довежда до нещо много удивително за света.

Тъкмо когато Аристотел навлиза в живота в Македония и си създава приятели, се случва трагедия. Аристотел губи и двамата си родители, когато е съвсем малък. Баща му умира, когато той е на 10 години. Чичо му, Проксен от Атамея, приютил Аристотел и се погрижил за него. Проксен също така обучава младия Аристотел на предмети като реторика, поезия и гръцки език. Скоро Аристотел се запалва по естествените науки и анатомията. Той също така обичал изкуствата и философията.

Времето, прекарано от Аристотел в Академията на Платон

Жаждата на Аристотел за образование е очевидна още от детството му. И след като навлиза в късните си тийнейджърски години, той пътува до Атина, за да се запише в Платоновата академия през 367 г. пр.н.е. По онова време Академията е може би единствената интелектуална институция в цяла Гърция, посветена на преподаването и обучението на умове в областта на философията, изкуствата и естествените науки.

В Академията Платон и Аристотел се привързват един към друг. Двамата често могат да бъдат видени да обсъждат теми като логическо мислене и философия. В институцията на Платон, която приличала на университет, се събирали интелектуалци от цяла Гърция, както и от околните градове и държави. Примери за такива хора са Евдокс от Книдос, Ксенократ от Халкедон и Спевсип (син или племенник на Платон).

Учебната програма, с която се е срещал Аристотел, е била доста по-различна от тази, с която разполагаме в наши дни. Не е имало специализирани учители по определен предмет. Това е била една много спокойна, но интелектуално стимулираща неформална обстановка. Аристотел сигурно е участвал в няколко дебата и дискусии както с по-младите, така и с по-възрастните членове на Академията. Целта на Академията е била да се даде възможност за задаване на възможно най-много въпроси. Впоследствие може да се направи самостоятелно заключение по даден въпрос (т.е. Сократовият метод).

Нито една идея в Академията не оставаше безспорна и всичко в Академията подлежеше на обсъждане. По този начин Аристотел и неговите сънародници бълвали идея след идея в областта на метафизиката, етиката, физиката, политиката и реториката.

Престоят на Аристотел в Академията продължава около 20 години. В рамките на този период той постепенно се издига от младши член (студент) до старши (член). Като старши член той преподава предимно логика, реторика и диалог.

Когато настъпва времето за основателя и първия Scholarch (директор) на Академията, Платон, да предаде мантията, Аристотел очаква членовете на училището да го изберат за следващ директор на Академията. За нещастие на Аристотел, след смъртта на Платон през 347 г. пр. н. е. членовете избират за директор на Академията Спевсип.

Причини, поради които Аристотел напуска Академията на Платон

Има толкова много възможни причини, поради които Платон е бил отхвърлен или защо не е станал директор на Академията. Първата вероятна причина е, че Спевсип е бил естественият наследник на поста на Платон или на собствеността на школата като цяло.

Втората причина вероятно се дължи на това, че Аристотел се вслушва в призива да заеме длъжността възпитател на сина на крал Филип II, Александър Велики (356-323 г. пр. Хр.).

Третата и последна причина би могла да бъде, че Спиридон и Платон просто не са се разбирали по отношение на идеите си. На свой ред това може да е било подхранвано от широките антимакедонски настроения в Атина. Поради това Аристотел се отказва от поста си в Академията и бяга от Атина.

Пътуванията на Аристотел в чужбина и първият му брак

След като Аристотел напуска Платоновата академия, той се впуска в множество начинания, като пътувания, писане и наставничество. Приключенията му го отвеждат на места из цяла древна Гърция и днешна Турция.

По време на пътуването си до Асос той е придружаван от Ксенократ от Халкедон. Двамата философи са приети радушно от царя на Асос, цар Хермиас. Историците смятат, че именно в Асос Аристотел намира любовта и се жени за Пития, осиновената дъщеря на цар Хермий. По-конкретен разказ за историята гласи, че бракът всъщност се е състоял в Митилена на остров Лесбос. Аристотел и Пития имат дъщеря на име Пития. Десет години след брака обаче съпругата на Аристотел умира трагично.

По време на престоя си в Асос Аристотел изиграва голяма роля за формирането на философията сред хората. По това време той написва и повечето от известните си трудове, главно в областта на биологията и зоологията. Някои от тези произведения са Частите на животните, Естествена история на животнитеи възпроизводството на животните.

Престоят му в Асос приключва, когато цар Хермиас губи живота си и царството си в полза на персите. През 343 г. пр.н.е. Аристотел трябва да се върне в Македония по заповед на приятеля си от детинство Филип, който вече е македонски крал Филип II.

Учител на Александър Велики

По време на престоя си в Македония крал Филип II възлага на Аристотел да обучава сина му Александър (по-късно Александър Велики). Аристотел се погрижил да превърне Александър в „царя-философ“, за когото говорел Сократ (469-399 г. пр. Хр.) по негово време. Двамата развиват много силна връзка между учител и ученик. Дисциплините, по които той обучавал младия Александър, включвали логика, философия, биология и политика.

Много историци смятат, че по-голямата част от това, в което се превръща Александър Велики в бъдеще, както и всичките му грандиозни завоевания, могат да се припишат на опеката и ранните напътствия на Аристотел. Именно Аристотел възпитава у Александър и навика за задълбочено четене.

Благодарение на усилията на Александър Велики идеите на Аристотел получават по-широка аудитория. В хода на завоеванията си Александър спомага за разпространението на идеите и трудовете на Аристотел на изток, в Персийската империя. В някои ограничени биографични сведения се твърди, че всъщност Аристотел е този, който прокарва идеята за завоевания в младия ум на Александър Велики. Той го насърчава да се движи на изток, чак до Персия. Въз основа на подобни твърдения не би било неуместно да се мисли, че Аристотел вероятно не е обичал персите.

Приблизително седем години по-късно Аристотел отново е в движение. Разправии с крал Филип II принуждават Аристотел да се върне в Стагира.

Академията на Аристотел – Лицеят

След като приключва обучението си в Македония, Аристотел се връща в Атина и основава своята школа около 335 г. пр. По-късно училището се превръща в пълноценна перипатетична школа. В някои случаи то е било известно просто като Лицей. Лицеят се намирал близо до планината Ликабет. В него имало добре заредена библиотека и научна лаборатория. Имал и гимнастически салон, който бил отворен за всички.

Останките от Академията на Аристотел – Лицеят (основан през 334 г. пр. Хр. в древна Атина, Гърция). Източник на изображението: ancient.eu.

Структурата и стилът на преподаване в Лицея много наподобяват тези на школата на неговия ментор (Платоновата академия). Предметите в Перипатетика са били философия, ораторско изкуство, икономика, физика, биология, логика и политика. Времето, прекарано като ръководител на Лицея, му дава възможност да работи върху някои много велики идеи и научни мисли. Забележителни примери за такива трудове са в областта на силогизма, астрономията и етиката (Златната среда, Умереността и самоконтролът).

Аристотел прекарва около 12 години в преподаване в Лицея. Повечето от идеите и съчиненията му през този период леко се разминават с по-ранните му произведения. Някои историци твърдят, че не всички произведения, създадени по време на престоя му в Лицея, му принадлежат. Примери за произведения, които обикновено се приписват на Аристотел, са „Физика“, „Никомахова етика“, „Метафизика“, „Поетика“, и „За душата“.

Съчинения и приноси на Аристотел

Приключенията му из древния свят раздвижват много неговия блестящ ум. Той започнал да гледа на света малко по-различно от начина, по който са го правили неговите наставници и предшественици. Той прилага по-подробен подход към тълкуването на света. Този подход обикновено се нарича иманентен реализъм (аспект на Аристотелизъм). Например Аристотел разглежда физическия свят на нещата като продукт на материята и формите. Платон, от друга страна, схваща нещата като отделени от идеалните/формите.

Известна латинска сентенция, която често се приписва на Аристотел (384-322 г. пр. Хр.)

Друг особен интерес, който Аристотел проявява, е към анатомията на животните. Този стремеж е бил подхранван от подхода му да гледа на нещата от по-практичен ъгъл. За разлика от своя наставник Платон, който се съсредоточава върху ума и душата, Аристотел наблюдава и анализира физическите свойства на света.

Аристотел също така противоречи на Платон, като твърди, че идеалите или формите, за които Платон блестящо говори, могат да бъдат усвоени чрез житейски опит. От друга страна, Платон смятал, че идеалите не са неотчуждаеми за индивида и че те излизат наяве в резултат на спомнянето. Според Платон ние не научаваме нещата – ние просто си ги спомняме. Аристотел обаче не се съгласява.

Работата на Аристотел върху самоконтрола и златната среда е новаторска за онова време. Той разсъждава, че умереността е ключът към истинското щастие. Златната среда е механизъм за самоконтрол на нашето поведение. Той изказва тезата, че по всяко време трябва да избираме действия, които влизат в противоречие с това, което смятаме за излишно поведение в живота си. По този начин ще успеем да постигнем идеалния баланс за истинско щастие.

Човек става справедлив, като извършва справедливи действия, и самоконтролиращ се, като извършва действия на самоконтрол

– (Никомахова етика I.1105b.10)

Друг много важен принос на Аристотел е в областта на биологията. Много философи смятат, че той е първият човек, който групира различните животни в набор от класове. Той също така провежда обширни изследвания на телесните органи на животните и се опитва да разбере функцията на всеки орган.

Как умира Аристотел?

Според повечето исторически сведения Аристотел умира около 323 г. пр.н.е. (или 322 г. пр.н.е.). Това се случва в родния град на майка му Халкида в Евбея. Когато умира, той е на около 62 години. Смята се, че причината за смъртта му са стомашни болки или някаква друга форма на усложнения в долната част на корема. В завещанието си той категорично поискал тялото му да бъде погребано близо до съпругата му Пития.

Хора и идеи, върху които Аристотел оказва влияние

На първо място, съвременната наука дължи много на усилията и идеите на Аристотел. Той също така спомага за създаването на концепциите, които по-късно ще ръководят западната философия като цяло. И до днес идеите му се проявяват в академични дисциплини като логика, математика, медицина, ботаника, етика, ботаника, танц и театър, метафизика, физика, биология, политика, селско стопанство и медицина.

За много философи Аристотел е безспорният основател на формалната логика. Неговите трудове в областта на логиката остават до голяма степен влиятелни чак до края на 19^ти век след Христа.

Във физиката Аристотел твърди, че във Вселената има пет основни елемента – земя, вода, въздух, огън и Етер (божествена или небесна субстанция). Той твърди, че божествените сфери, звездите и планетите са съставени от Етер.

Съществуваше и неговият трикомпонентен компонент на душата („психиката“) на растенията, животните и хората. Той смята, че растенията имат само вегетативни души способни да се възпроизвеждат и да растат. Животните, от друга страна, имат вегетативни души в допълнение към чувствителна душа. Чувствителната душа им позволява да бъдат подвижни и да имат усещания. Хората притежават нещо, което другите двама не притежават. Хората имат разумна душа, която се намира в сърцето. И тази душа позволява на хората да мислят и разсъждават критично. Според Аристотел рационалната душа позволява на хората да бъдат възприемчиви и към различните форми в околната среда, а след това да ги сравняват помежду си.

Освен това 12-годишният му престой в Лицея създава прекрасни таланти и философи като Аристоксен, Дикаарх, Евдемос Родоски, Никомах и Теофраст.

Аристотел разширява Платоновата етика и ум душа като добави към тях натурфилософия. Основната мисловна школа тук е известна като Аристотелианство. Философите от Древния Изток през Средновековието са се възползвали много от трудовете на Аристотел. Те са включили повечето от неговите идеи, за да формират ислямски школи на мислене и разсъждение. Някои от тези учени са известни с това, че наричат Аристотел „Първият учител“. Например Авицена (980-1037 г.) и Авероес (1126-1198 г.) работят неуморно, за да преведат трудовете на Аристотел на арабски език. Ал-Фараби (ок. 870 – ок. 950 г.) и Ал-Кинди (ок. 801 – ок. 873 г.) също са били големи привърженици на аристотелизма. Това катапултира аристотелизма в голям компонент на ранната ислямска философия. По подобен начин християнските философи през ранноцърковния и схоластичния период на Католическата църква разчитат в голяма степен на Аристотелизъм.