Последвайте ни във Facebook

Ахеменидската империя: Времева линия и основни факти

0
78
Achaemenid Empire timeline

Ахеменидската империя, известна още като Първата персийска империя, е прочутата древна иранска империя, която придобива известност и могъщество след падането на Нововавилонската империя. Древните перси, по времето на царя-основател Кир Велики, не само разгромяват вавилонците, но и побеждават такива държави като Лидия в Западна Мала Азия (днешна Западна Турция) и Мидия (днешен Западен и Северен Иран).

Смята се, че от своя център в Западна Азия Ахеменидската империя достига своя връх по време на управлението (486 г. пр. Хр. – 465 г. пр. Хр.) на Ксеркс I (или Ксеркс Велики), могъщ военачалник, който побеждава много държави в Северна и Централна Гърция, включително атиняните. С площ от около 2,1 милиона квадратни мили (5,5 милиона квадратни километра) Ахеменидската империя е най-голямата империя дотогава. Изчислено е също така, че между 20 и 30 милиона души са обитавали Персийската империя, която включвала места чак до Египет и долината на река Инд в Индия.

Ахеменидската империя: Бързи факти

  • Столица: Вавилон
  • Други важни градове: Суза, Персеполис, Екбатана
  • Основни езици: староперсийски, арамейски, вавилонски, мидийски, гръцки, еламски, египетски, шумерски
  • Религия: Зороастризъм, вавилонска религия
  • Най-известни владетели: Кир Велики, Дарий I, Ксеркс I
  • Площ на земята: 2.1 милион квадратни мили (5,5 милиона квадратни километра)
  • Очаквано население: 20-30 милиона
  • Основни събития: Завладяване на Лидия през 547 г. пр.н.е.; Завладяване на Вавилон през 539 г. пр.н.е.; Завладяване на Египет през 525 г. пр.н.е.; Гръко-персийски войни (499-449 г. пр.н.е.); Падане под властта на Александър Велики през 330 г. пр.н.е.

В статията по-долу Любопитно представя пълна хронология на Ахеменидската империя, от началото ѝ около 6ти и 7ми век до падането му през 330 г. пр.н.е., когато пада под властта на Александър Македонски.

553 Г. ПР.Н.Е.: Кир II Ашански (ок. 600 г. пр.н.е. – 530 г. пр.н.е.) успешно вдига въстание срещу Мидийската империя.

550 BCE: Първата Персийска империя е основана (от Кир Велики) след превземането на мидийската столица Екбатана.

546 BCE: Лидийското царство пада под властта на армията на Кир Велики.

539 BCE: След дългогодишни боеве персите обявяват победа над Нововавилонската империя с превземането на град Вавилон.

Кир Велики от Ахеменидската империяАхеменидска империя – Кир Велики с корона на Хемхем или четирикрил херувим, божествен наставник, от релеф в резиденцията на Кир в Пасагарда

530 BCE: Кир Велики умира по време на военна кампания срещу източноиранска номадска група племена в Централна Азия. Кир е наследен от сина си Камбиз II (царува 525 г. пр.н.е. – 522 г. пр.н.е.).

525 BCE: Камбиз II завладява областите Кипър и Финикия (разположени в Леванта в Източното Средиземноморие).

526 BCE: Камбиз II побеждава новоназначения египетски фараон Псамтик III. Камбиз II се коронясва за фараон на Египет.

Елитни персийски воини, известни като „безсмъртните“.

520 BCE: Либийците и други гръцки държави като Кирена капитулират пред персите без бой.

522 BCE: Цар Камбиз II издъхва от рана в бедрото. Тогава Гаумата, въплъщение на Бардия (починалия брат на Камбиз), е коронясан за цар. Той е свален от Дарий Велики след по-малко от година.

511 BCE: Македония, управлявана от цар Аминтас I, се предава на персийския цар Дарий Велики.

499 BCE493 BCE: Началото на Йонийското въстание, при което редица територии в Мала Азия – като Еолис, Кипър, Кария и Дорида – се бунтуват срещу персийското управление.

Ахеменидската империяРелефният камък на Дарий Велики в надписа от Бехистун


490 Г. ПР.Н.Е.
: Дарий Велики претърпява поражение от атиняните в битката при Маратон.

486 Г. ПР.Н.Е.: Поражението при Маратон влошава здравето на Дарий Велики. Царят умира и е погребан в Накш-е Ростам. Най-големият му син Ксеркс I (ок. 518-465 г. пр. Хр.) го наследява на трона.

480 Г. ПР.Н.Е.: Ксеркс I (известен още като Ксеркс Велики) събира няколкостотин хиляди войници, може би най-голямата армия дотогава, за да отмъсти за поражението на баща си при Маратон. Армията му печели победа в битката при Темопилите и продължава да плячкосва град Атина. Флотът на Ксеркс обаче губи от гръцката коалиция в битката при Саламин.

скален релеф на вероятно един от най-великите ахеменидски царе Ксеркс I, намиращ се в Националния музей на Иран

479 Г. ПР.Н.Е.: Гърците унищожават останалата персийска армия в Атина в битката при Платея. През следващите години няколко държани от персите територии в Мала Азия започват да се бунтуват, включително Македония.

466 Г. ПР.Н.Е.: Персите са победени от Атина и нейните съюзници.

465 Г. ПР.Н.Е.: Ксеркс I е убит от Артабан, един от най-доверените царски телохранители. Синът на Ксеркс – Артаксеркс – отмъщава за смъртта на баща си, като убива Артабан. Ксеркс е наследен от Артаксеркс I (управление – 465-424 г. пр. Хр.).

Naqsh-e RostamНекрополът Naqsh-e Rostam е бил погребан много от великите царе на Ахеменидската империя

449 Г. ПР.Н.Е.: Между Аргос, Атина и Персия е сключено мирно споразумение (Калийския мир).

424 Г. ПР. Н. Е.: Артаксеркс умира в Суза. Подобно на баща си Ксеркс I и дядо си Дарий Велики, цар Артаксеркс е погребан в некропола Naqsh-e Rustam. Артаксеркс I е наследен от най-големия си син Ксеркс II. Същата година неговият незаконен брат Согдиан убива Ксеркс II. Шест месеца по-късно самият Согдианус е екзекутиран от своя полубрат Охус (по-късно Дарий II), който заема престола.

412 Г. ПР.Н.Е.: Цар Дарий II се разболява и умира във Вавилон. Най-големият му син Артаксеркс II наследява короната.

401 Г. ПР.Н.Е.: Царската армия на Артаксеркс II се сблъсква с армията на брат му Кир Младши при Кунакса. Кир е убит.

373 Г. ПР.Н.Е.: Артаксеркс II трябва да се справи с египетско въстание. В крайна сметка той губи персийския контрол над Египет.

358 Г. ПР.Н.Е.: Артаксеркс II умира, с което се слага край на един сравнително мирен и проспериращ период в Персия. Той е наследен от сина си Артаксеркс III.

340 Г. ПР.Н.Е.: Персия, под ръководството на Артаксеркс III, завладява отново Египет. Управлението му в Египет е всичко друго, но не и тиранично.

338 Г. ПР.Н.Е.: Управлението на Артаксеркс III приключва, след като той е отровен от виден персийски чиновник и везир на име Багоас. Наследява го най-малкият син на Артаксеркс III – Арс Персийски (Артаксеркс IV).

336 Г. ПР.Н.Е.: Артаксеркс IV, 12ти цар на Ахеменидската династия, е отровен от Багоас, главния му везир. Дарий III, братовчед на Артаксеркс IV, е коронясан за цар на Персия.

334 BCE331 Г. ПР.Н.Е.: При Граникус персите претърпяват унизително поражение от Александър Велики (Александър III Македонски). През следващите две години Александър Велики нанася на персите поражения при Исус (през 333 г. пр. Хр.) и Гагамела (през 331 г. пр. Хр.).

330 BCE: Персия отстъпва пред мощта на армията на Александър Велики. Преди македонският владетел да успее да стигне до Дарий III, персийският цар е убит от Бесус, бактрийски сатрап (персийски управител).

Интересни факти за Ахеменидската империя

Руините на двореца Тахара в Персеполис

  • Персийските царе са имали титли като Цар на царете, Великият крал, Персийският цар, Фараонът на Египет, и Крал на страните.
  • През 1979 г. древният град Персеполис е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Разположен в днешен Южен Иран, Персеполис е бил много важна столица на Ахеменидската империя. Благодарение на богатата си история мястото се смята за един от най-големите археологически обекти в света
  • Кир Велики е от едно от много изтъкнатите племена в Ашан. В началото той побеждава и поставя под свой контрол редица царства в региона. Тези царства включвали Мидия, Лидия и Нововавилония.
  • Благодарение на това колко голяма територия контролира, Ахеменидската империя често е определяна като първата свръхсила в историята.
  • Голяма част от това, което знаем за Кир Велики, идва от древен артефакт, известен като Цилиндъра на Кир. Надписите върху глинения цилиндър датират от около 539 г. пр.н.е. и обясняват как могъщият персийски владетел Кир поставя Вавилон (под управлението на цар Набонид) на колене.
  • Ахеменидската империя е допълнително укрепена и обединена от потомъка на Кир Дарий Велики, който използва стандартизирани мерки и теглилки, за да може икономическите дейности в региона да се развиват безпроблемно. Ахеменидската империя е подкрепена и от факта, че има стандартна валута и развити пътни мрежи, които свързват различните търговски центрове в империята.
  • Твърди се, че името „персийски“ произлиза от племенното име
  • Управлението на цар Артаксеркс II от 404 г. пр.н.е. до 358 г. пр.н.е. го прави най-дълго управлявалият персийски цар. Управлението му е възхвалявано заради толерантността към разнообразието, относителния мир и икономическия растеж.
  • Твърди се, че Александър Велики, гръцкият завоевател на Персия, е бил силен почитател на Кир Велики.
  • Името „Ахемениди“ означава „семейството на Ахемените“. Ахеменес до голяма степен е признат за родоначалник на династията на владетелите на Персия. Той управлява Аншан (в югозападната част на Иран) около 7ми век пр.н.е. Има твърдения, че той е митична фигура.
  • Персийската столица Персеполис всъщност е гръцкото име на „персийския град“.
  • Първите перси номади се заселват на територията на днешен Иран около 1000 г. пр. Хр. и превръщат планините Загрос в свой дом.

Гробницата на Кир в Пасаргадае, Иран, обект на световното наследство на ЮНЕСКО

Колко голяма е била Ахеменидската империя?

Ахеменидската империя в най-големия си мащаб, около 500 г. пр.н.е., се простира в Европа, Централна Азия и Северна Африка

Дарий Велики, потомък на Кир Велики и четвърти цар на Ахеменидската империя, наследява царство, което е в силен възход, и се смята, че издига империята до невиждани дотогава висоти. По време на управлението на Дарий империята е по-могъща и по-голяма от която и да е предишна империя в историята. Тя обхващала територии от Западна Азия и Кавказ до днешните Балкани, части от Северна Африка и Централна Азия.

За да си представим в перспектива колко огромна е била Ахеменидската империя, трябва само да отбележим, че тя е властвала над три древни цивилизации и региони от миналото – района на Месопотамия, долината на Нил в Египет и долината на Инд в Индия.

Как пада Персийската империя?

Историците твърдят, че през втората половина на 5ти век пр.н.е. е началото на края на Ахеменидската империя. Той започва с катастрофалния опит на Ксеркс I да нахлуе в гръцките земи през 480 г. пр. Скоро вълните се обърнали и древна Персия трябвало да бръкне дълбоко в хазната си, за да защити обширните си гранични райони.

Персийските владетели нямали друг избор, освен да повишат данъците на и без това силно обремененото си население. Поради тези и много други социални размирици Персийската империя нямала никакъв шанс, когато Александър Велики и неговата много способна македонска армия нахлули в Персия през 330 г. пр.

Александър Велики нанася толкова тежък удар на династията на Ахеменидите, че всички опити за нейното възкресяване се оказват напразни. И така завесата се спуснала над ахеменидските владетели, отстъпвайки място на управлението на най-доверените генерали на Александър, т.е. на Птолемейското царство.

ПРОВЕРКА НА ФАКТИТЕ: В Любопитно се стремим към максимална точност и обективност. Но ако попаднете на нещо, което не изглежда правилно, не се колебайте да оставите коментар по-долу.