Ахмед Бен Бела – живот и постижения на първия президент на Алжир
[ad_1]
Ахмед Бен БелаРоден в провинция Тлемсен в северозападен Алжир, Ахмед Бен Бела се бори смело за независимостта на Алжир от Франция. По този начин той става първият министър-председател на Алжир, а по-късно и първият избран президент на страната. Мандатът му начело на държавата се характеризира със социалистически/марксистки идеологии и икономически политики. Той обаче има заслуга за реформирането на алжирската образователна система.
Бързи факти за Ахмед Бен Бела
Ден и място на раждане – 25 декември, ок. 1918 г.; Магния, Алжир
Ден и място на смъртта – 11 април 2012 г., Алжир, Алжир
Брой братя и сестри – 4 братя и 2 сестри
Образование – Френско училище в Магния
Военни – Френски военни (1936-1945 г.)
Съпруга – Жора Селами (омъжена през 1971 г.)
Деца – Мехдия и Нурия (и двете осиновени)
Политически Партия – Алжирски фронт за национално освобождение (Front de Libération Nationale – FLN)
Повечето известен за – Първи президент на Алжир (1963-1965 г.)
Забележителни постижения – Ръководи борбата на Алжир за независимост; първият министър-председател на Алжир (1962-1963 г.); първият избран президент на Алжир (1963-1965 г.)
Ахмед Бен БелаСлед няколко години на власт правителството на Бен Бела е свалено с безкръвен преврат през юни 1965 г. от неговия министър на отбраната Уари Бумедиен. След това сваленият президент е поставен под домашен арест за близо десетилетие и половина. До смъртта си през февруари 2012 г. той оказва минимално влияние върху политическия пейзаж на Алжир.
Ето всичко, което трябва да знаете за живота и кариерата на Ахмед Бен Бела, първия президент на независим Алжир.
Ранно детство
Роден в Магния (по алжирско-мароканската граница) на 25 декември 1918 г., Бен Бела израства по времето, когато френската хватка върху Алжир е в разгара си. Баща му е земеделски производител и бизнесмен. Трима от шестте му братя и сестри умират на много ранна възраст. Така например най-големият му брат, който се бие за Франция, умира от раните, получени по време на Първата световна война.
След като завършва френско училище в Магния, Бела продължава да учи в град Тлемсен. Поради дискриминацията, която усеща по отношение на мюсюлманите, по време на престоя си в Тлемсен Бела се увлича по социалистически и националистически идеологии.
Престоят на Бен Бела във френската армия
За много алжирци, живеещи в предколониален Алжир, постъпването във френската армия се е смятало за най-добрия начин за издигане в социалната класа. Затова през 1936 г. Бен Бела се записва във френската армия. Намира се в Марсилия, Франция.
По време на Втората световна война Белла участва в бойните действия за Франция. Сражава се смело срещу нацистите и дори си спечелва огромни похвали от началниците си, като получава „Croix de guerre“.
Малко след като през 1940 г. Франция пада под властта на нацистка Германия, Бен Бела се записва в силите на Свободна Франция. Героичните му усилия по време на войната отново му донасят редица медали и повишения в армията.
Антиколониални настроения
През лятото на 1945 г. Европа може и да се радваше на падането на нацизма и фашизма, но в Алжир атмосферата беше съвсем различна.
В източната алжирска провинция Сетиф избухват ожесточени протести заради това, което местните жители смятат, че е причинено от френския колониализъм. Скоро протестите се разпространяват широко и далеч в други алжирски градове и провинции. По време на протестите загиват десетки европейци (около 100 души) и алжирци (около 1500 души).
Бен Бела е разгневен от кръвопролитията и решава да направи нещо по въпроса. Той се присъединява към антифренските колониални движения и радикалните политически групи.
Заради дейността на групата му френското колониално правителство дори се опитва да го убие няколко пъти. Земеделските му земи и имоти в Алжир са конфискувани. Нищо от това обаче не го спира. Той продължава да създава паравоенна организация, наречена Organisation Spéciale (OS).
Някои от методите, използвани от Бен Бела, са много съмнителни. Например, той и неговите сътрудници в Organisation Spéciale (OS) веднъж ограби банка в Оран под предлог, че събира средства за борбата за независимост на Алжир. През 1951 г. властите го задържат и му налагат присъда от осем години затвор. След като прекарва кратко време в затвора, през 1952 г. Бен Бела се освобождава от него и бяга в Кайро, Египет.
Алжирската война за независимост
През късната есен на 1954 г. избухва Алжирската война за независимост (известна още като Алжирската война). Войната е вдъхновена главно от действията на Фронта за национално освобождение на „Деня на Вси светии“ (1 ноември 1954 г.), при които се стига до няколко сблъсъка и десетки загинали.
Въпреки че по това време Бен Бела е в изгнание в Кайро, той все още играе огромна роля в дейността на ФНО. Той е част от деветчленния Революционен комитет за единство и действие. В тази си роля той улеснява доставката на оръжия в Алжир за FLN.
По това време Бен Бела изпитва голямо възхищение от египетския президент Гамал Абдел Насър. Лично определяйки се като „Насър“, Бен Бела развива близки отношения с Египет. Самият Абдел Насър е бил голям финансист и поддръжник на борбата на Алжир за независимост.
След около седем години на интензивни боеве, партизанска война, мъчения и издевателства (и от двете страни), през март 1962 г. е подписано Евианското споразумение. Като част от споразуменията на 1 юли 1962 г. е проведен референдум. Гласуването е почти единодушно, тъй като 99,72% от избирателите гласуват за независимост от Франция.
Малко след изборите е сформирано алжирско правителство под ръководството на Бенюсеф Бенкеда. Бен Бела е избран за вицепрезидент на Алжир.
Премиерство на Бен Бела
В началото на лятото на 1962 г. популярността на Белла се покачва рязко, което му позволява да отправи ожесточено предизвикателство към поста на Бенюсеф Бенкеда като министър-председател на Алжир. Белла също така има голям брой привърженици в Алжир и във въоръжените сили.
През септември 1962 г. той печели изборите и е избран за министър-председател на Алжир. Същата година той спомага за приемането на Алжир в Организацията на обединените нации.
По време на премиерския си мандат той използва поста си, за да насърчи изземването на имоти и земи, принадлежащи на поддръжници на Франция. Той дори стига до национализация на всички активи и предприятия, собственост на европейци. Действията му са приети положително от алжирската общественост. Подкрепян от поддръжниците си, Бела настоява за национална конституция, която на практика превръща Алжир в еднопартийна държава.
Президентство и постижения на Ахмед Бен Бела
Ахмед Бен БелаМалко след приемането на националната конституция през септември 1963 г. Ахмед Бен Бела е избран за президент на Алжир. Изборът е само формалност, тъй като той не получава никаква подкрепа при гласуването.
След като чужденците и емигрантите до голяма степен заминават, Бен Бела трябва да се бори с реалността на слабата социална и икономическа инфраструктура на страната. Той работи изключително усилено, за да изгради процъфтяващо национално правителство, което се основава на егалитарна и колективизирана аграрна система. Като президент той често води много скромен живот и дори отказва да отсяда в официалната резиденция на колониалния губернатор.
Много от земите, които той заграбва, са дадени на алжирските фермери без земя. Подкрепян от марксистките идеологии, Бен Бела се опитва да моделира икономиката по подобие на Югославия и други социалистически страни. Той е особено голям почитател на югославския лидер Йосип Броз Тито.
По време на президентството на Белла се наблюдава и огромен напредък в алжирската образователна система. В основата на всичко това стои желанието му да насочи Алжир в посока на другите арабски държави в региона.
Бен Бела на снимка с президента на САЩ Джон КенедиВъв външнополитически план, по време на Студената война Бела поддържа добри отношения както със Съединените щати, така и със Съветския съюз. Подобно на много нови независими държави в Африка по това време (напр. Гана, Мали и Гвинея), Бен Бела избира да не присъединява Алжир нито към САЩ, нито към СССР. Надявайки се да прокара самостоятелен път за Алжир, Бен Белла се присъединява към други панафриканисти, като ганайските Кваме Нкрума и Секу Туре. Той е гласовит застъпник в Движението на необвързаните страни.
Като президент Бела поддържа много близки отношения с революционери като Фидел Кастро и Че Гевара. През 1962 г. той дори посещава северната карибска държава Куба.
Заради лекото му пристрастие към социалистическите реформи през април 1964 г. СССР го награждава с ордена „Герой на Съветския съюз“.
Опозиция на Бен Бела
Въпреки че изглежда, че успява да постигне баланс между Запада и Изтока, Бен Бела има своя дял от опозиция у дома. Бивши членове на FLN като Хосин Аит Ахмед и Ферхат Абас се борят срещу режима на Бен Бела. Много от тях открито призовават алжирците да се разбунтуват срещу режима на Белла. Белла мобилизира силата на нацията и бързо потушава бунта, преди той да представлява заплаха за него.
Ръководството му бързо става донякъде авторитарно и алжирците започват да се разочароват от него и от FLN. Той забранява множество опозиционни партии, включително Алжирската комунистическа партия и Партията на социалистическата революция. Той дори екзекутира предполагаемия ръководител на неуспешния заговор за преврат Мохамед Шабани.
Превратът от юни 1965 г., който сваля Бен Бела от власт
Ръководителят на алжирската армия и министър на отбраната Уари Бумедиен сваля Бела през 1965 г.След около две години на власт правителството на Ахмед Бен Бела е свалено с безкръвен преврат през юни 1965 г. Ръководител на преврата е неговият министър на отбраната Уари Бумедиен.
След това Бумедиен вкарва Бен Бела в подземен затвор за повече от осем месеца. След това сваленият президент е поставен под домашен арест във вила в Бирута. Вилата се превръща в негов дом през следващите 14 години.
По-късни години
Едва след смъртта на Бумедиен през 1978 г. Бела си отдъхва. Домашният арест е отменен през октомври 1980 г. След кратки престои във Франция и Швейцария Бен Бела се завръща в Алжир през 1990 г. Впоследствие влиянието му на политическата сцена в Алжир е минимално. Неговата партия, Движение за демокрация в Алжир (Mouvement pour la Démocratie en Algérie) (създадена през 1991 г.), е забранена през втората половина на 20 век.
Смъртта
През февруари 2012 г. Ахмед Бен Бела умира в дома си в Алжир. Той е на 95 години. Преди смъртта си той е председател на Групата на мъдреците на Африканския съюз. Панелът е консултативен орган, в който влизаха Мигел Тровоада (бивш президент на Сао Томе и Принсипи), д-р Бригалия Бам (ръководител на избирателната комисия на Южна Африка) и Елизабет Погнон (бивш председател на Конституционния съд на Бенин).
Личен живот
Ахмед Бен БелаДокато е под домашен арест, Бен Бела се жени за Жора Селами, алжирска журналистка, през 1971 г. Двойката, която се запознава чрез майката на Бела, осиновява две деца – Мехдия и Нурия.
Други интересни факти за Ахмед Бен Бела
- По време на престоя си в Марсилия Бен Бела има кратък футболен период (от 1939 до 1940 г.) като полузащитник на Олимпик Марсилия. Той дори е вписан в голмайсторския лист в мача срещу ФК Антиб по време на турнира за Купата на Франция на 29 април 1940 г.
- По време на Втората световна война, в битката при Монте Касино в Италия, поема командването на своя батальон, след като командирът (CO) е ранен. Той лично изтегля ранения командир на безопасно място.
- Към края на Втората световна война иска да остане във френската армия, но поради антимюсюлмански настроения сред някои френски генерали напуска армията.
- През 1952 г. дръзкото му бягство от затвора е осъществено чрез прорязване на пътя през решетките на затвора. Пилата е вкарана контрабандно в затвора в храна, донесена му от негов приятел.
- През 1956 г., по време на Алжирската война за независимост, е извършено покушение срещу него. Убийците използват куриерски пакет. Бела успява да се измъкне невредим, тъй като пакетът се взривява на задната седалка на колата на куриера.
- През всичките години, в които избягва френските власти, Бен Бела притежава пакистански дипломатически паспорт. Това улеснява антифренската му колониална дейност, докато е в изгнание.
- Между средата на есента на 1956 г. и 1962 г., когато е подписано Евианското споразумение, Бен Бела е вкаран зад решетките от френските военни. Освобождаването му става възможно едва след като алжирците гласуват на общ референдум през 1962 г. за независима държава.
- През 1963 г., годината, в която е приета първата алжирска конституция, Бен Бела помага за създаването на Sonatrach, националната алжирска компания за нефт и газ.
- И до днес той е смятан за една от най-великите исторически фигури в Алжир и в арабския национализъм като цяло.
[ad_2]
