Биография и постижения на Джон Тайлър, десетият президент на САЩ

Джон Тайлър е известен с това, че е първият вицепрезидент в историята на Съединените щати, който поема пълната президентска власт след смъртта на действащ президент.

В това, което става известно като „прецедента Тайлър“, издигането на Джон Тайлър до президентския пост става по-скоро случайно, както някои могат да го опишат. Именно поради тази причина неговите опоненти и недоброжелатели го наричат „Негово Случайност“ – тоест някой, който е стигнал до президентския пост по случайност.

С изключение на анексирането на Тексас, което се случва към края на мандата му, Джон Тайлър обикновено влиза в историческите хроники като един от най-малко запомнящите се президенти на САЩ.

Детство и образование

Рожденият ден на Джон Тайлър е 29 март 1790 г. Той е роден в плантация във Вирджиния. Родителите му са Джон и Мери Армистед. Тайлър има общо седем братя и сестри – двама братя и пет сестри.

Освен че е собственик на плантация, бащата на Тайлър участва активно в Американската революция; той също така е губернатор на Вирджиния и федерален съдия. Семейство Тайлър изпитва огромно възхищение и към Томас Джеферсън.

Когато Джон Тайлър е на 7 години, той губи майка си Мери Армистед. Пет години по-късно той си осигурява прием в престижното подготвително училище на Колежа на Уилям и Мери. Тайлър прекарва близо 5 години в училището, което завършва през 1807 г. След това изучава право и през 1809 г. е приет в адвокатската колегия.

Съпруга и деца

Джон Тайлър и Летиция Кристиан се женят на 29 март 1813 г. От брака им се раждат седем деца.

Няколко години преди Тайлър да стане президент, Летисия Кристиан Тайлър получава инсулт. Тя обаче се възстановява леко, но по-късно се поддава на удара няколко години след като съпругът ѝ влиза в Белия дом – тя умира през 1842 г.

Няколко години по-късно Тайлър се жени повторно. На 26 юни 1844 г. той се жени за 24-годишната Джулия Гардинър. Той е с 30 години по-възрастен от нея и бракът им е сключен тайно, защото дъщеря му мрази съюза им. Тайлър има седем деца от Джулия Гарднър.

Много изненадващо за онова време, всичките 14 деца на Джон Тайлър оцеляват до зряла възраст. Общо той има 8 сина и 6 дъщери. Подобно на баща си, някои от децата се присъединяват към армията на Конфедерацията по време на Американската гражданска война. Например Джон Тайлър-младши служи като помощник на военния министър.

Друг негов син, Лион Гардинър Тайлър (1853 – 1935 г.), става президент на колежа „Уилям и Мери“ от 1888 до 1919 г.

Политическата кариера на Джон Тайлър

Благодарение на приятелството на баща му с Томас Джеферсън, Джон Тайлър израства като силен привърженик на политиките и възгледите на Джеферсън. Първоначално той се смята за джеферсоновски републиканец, настояващ за по-големи права и свобода на щатите.

Започва политическата си кариера през 1811 г. като член на законодателното събрание на Вирджиния и от 1811 до 1816 г. е член на Камарата на делегатите на Вирджиния. Завръща се в Камарата на представителите на два пъти – от 1823 до 1825 г. и от 1838 до 1840 г.

Когато избухва войната от 1812 г., Джон Тайлър се записва в милицията на Вирджиния. Въпреки това той не участва активно в нито една от битките по време на войната.

Между 1816 и 1821 г. е член на Камарата на представителите на САЩ. Представлява 23-ти район във Вирджиния. Също така, той е 23-ият губернатор на щата Вирджиния между 1825 и 1827 г. Малко след като губернаторският му мандат приключва, Джон Тайлър става сенатор на САЩ, като служи от 1827 до 1836 г.

Вицепрезидентство

В навечерието на президентските избори в 1840 г. партията на вигите свързва Джон Тайлър с кандидата на партията Уилям Хенри Харисън. Двойката развива доста добро партньорство. Те стават известни като „Типекано и Тайлър също“.

По този начин Тайлър е от решаващо значение за победата им над действащия президент Мартин Ван Бюрен. Роденият във Вирджиния политик успява да предложи на Харисън и партията на вигите необходимата подкрепа от Юга.

Като вицепрезидент на Уилям Харисън Джон Тайлър служи само 32 дни. Много от тези дни той прекарва дори не в столицата Вашингтон, а в родния си щат Вирджиния.

10-ти президент на САЩ

След смъртта на президента Харисън Джон Тайлър полага клетва като 10-ти президент на Съединените щати. Клетвата му е положена на 6 април 1841 г.

Поради липсата на каквато и да е правна рамка в Конституцията, предвиждаща смъртта на действащ президент, Тайлър не може да вземе за себе си вицепрезидент. САЩ попадат в конституционно блато: трябва ли вицепрезидентът да поеме пълните президентски правомощия или трябва да изпълнява само функциите на действащ президент. Тайлър настояваше за първото. Той се издигна до президентския пост, като пое пълните му правомощия. Съобщава се, че три дни след полагането на клетвата е произнесъл встъпителна реч. Такова било силното желание на Тайлър бързо да се запечата в цялата пълна слава на президентството.

Въпреки това полагането на клетва от Тайлър като президент среща известна съпротива от страна на кабинета на Харисън. Много от тях се противопоставят на това Тайлър да придобие пълните президентски правомощия. Някои от тях дори искаха той да изпълнява функциите на временно изпълняващ длъжността. Волевият Тайлър не отстъпва дори когато някои от членовете на кабинета на Харисън настояват той да се консултира с тях, преди да вземе каквото и да е решение.

Джон Тайлър беше самостоятелен човек, който не се интересуваше от мнението на своя кабинет или партия. Той си проправя път с булдозер през много решения. По този начин много от членовете на кабинета му изпитват изключителни трудности да работят с него. С изключение на държавния му секретар Даниел Уебстър, целият кабинет, който той наследява от предшественика си Уилям Харисън, подава оставка до септември 1841 г.

С течение на времето той изпада в немилост и пред своята партия на вигите. Бързо използва правото си на вето, за да спре повторното създаване на национална банка – Третата банка на Съединените щати. Винаги е вярвал, че формулирането на политиките трябва да се намира в президентството, а не в пределите на Конгреса. Джон Тайлър ще завърши мандата си без значими политически пристрастия или партийна принадлежност.

Основни постижения

По време на президентството си той спомага за сключването на договора Уебстър-Ашбъртън с бившия колониален господар Великобритания. Договорът, подписан през август 1842 г., има за цел да маркира границата между Съединените щати и Канада. Границата е прокарана между Мейн и Брунсуик, Канада, като се простира до Орегон.

Тайлър също така осигурява някои търговски сделки в Китай. По силата на договора от Уанхиа от 1844 г. американските търговци са допуснати до китайските пристанища, без да се подчиняват на китайските закони.

А малко преди да напусне Белия дом, Джон Тайлър – ентусиаст и привърженик на „Манифестната съдба“ – работи много усилено, за да осигури резолюция, която позволява на Съединените щати да анексират Тексас.

През последните години от президентството му било очевидно, че Тайлър по никакъв начин няма да спечели президентските избори през 1844 г. Той успешно се беше отчуждил от партията на вигите. Кабинетът му нямаше особено доверие в него, а над главата му все още висеше облакът на нелегитимността.

Пенсионирането на Джон Тайлър и постпрезидентската му кариера

Тайлър напуска поста си през март 1844 г. и се оттегля в родния си щат Вирджиния, където се занимава със земеделие. По време на оттеглянето си от активната политика той служи като ректор на бившия си колеж – Колежа Уилям и Мери.

Убеден привърженик на правата на щатите и на свързания с тях „народен суверенитет“, Джон Тайлър подкрепя Компромиса от 1850 г., който позволява на Юта и Ню Мексико сами да решат дали да бъдат свободни или робски щати. И със сигурност Тайлър е бил напълно съгласен със спонсорирания от Стивън Дъглас Закон Канзас-Небраска от 1854 г., който затвърждава принципа на народния суверенитет.

Ето защо не е изненадващо, когато той оказва подкрепа на Конфедерацията преди избухването на Американската гражданска война. Той напълно подкрепя отцепването на седемте конфедеративни щата от Съюза.

Смърт и наследство

На 18 януари 1862 г. Джон Тайлър умира. В продължение на няколко дни преди това той страда от нещо, което според експертите е дизентерия, защото е повръщал и е имал силен световъртеж. Последният удар е инсултът, който получава на 18 януари.

Малко преди смъртта си Джон Тайлър се е кандидатирал за конгресмен в Конфедерацията. За ужас на Юга, той не успява да заеме поста, защото умира.

Тайлър е погребан по подобаващ начин от Конфедеративните американски щати. Ковчегът му е окичен със знамето на Конфедерацията и е погребан в Холивудското гробище, Ричмънд, Вирджиния.

По отношение на наследството, което Джон Тайлър оставя след себе си, мнозина могат да твърдят, че постиженията му като президент на Съединените щати са съвсем минимални, като изключим анексирането на Тексас. За да се покаже колко много Тайлър е искал да остави поне малко трайно наследство, може да се спомене подписаният от него законопроект за анексиране на Тексас, само три дни преди да напусне поста си. Договорът за анексиране на Тексас, който е подписан през април 1844 г., първоначално е отхвърлен от законодателната власт. Джон Тайлър обаче настоява да получи съвместна резолюция – съвместната резолюция изисква обикновено мнозинство в двете законодателни камари. В крайна сметка Джон Тайлър успява да постигне приемането на законопроекта на 28 февруари 1845 г. – само няколко дни преди да напусне поста си.

Днес Тайлър получава доста удари от политици и историци, защото е единственият президент на САЩ в историята, който подкрепя Конфедерацията и отделянето на южните щати от Съюза. Поради тази причина той е смятан за предател в продължение на повече от шестдесет години.

Наследникът на Джон Тайлър, Джеймс К. Полк – експанзионист – е встъпил в длъжност като единадесети президент на Съединените щати на 4 март 1845 г.