Биография на Сакагоеа – семейство, племе, съпруг, деца, експедиция и смърт

Сакагоуеа е член на индианското племе лемхи шошони. Тя заема уникално място в историята на Съединените щати поради жизненоважната роля, която изиграва по време на прочутата експедиция на Люис и Кларк в началото на XIX век. Като важен член на експедицията тя помага на екипа да премине през трудни и доста опасни райони.

По-долу е представен задълбочен преглед на биографията на Сакагауеа, включително нейното семейство, племе, деца и приноса ѝ за разширяването на Америка на запад.

Sacagawea: Бързи факти

Роден на – Май, ок. 1788 г., в долината на река Лемхи (сега Салмон, Айдахо)

Националност – Лемхи Шошони от Северна Шошония

Смърт – в. 20 декември 1812 г.; Форт Лиза, Северна Дакота, или 9 април 1884 г.

Съпруг: – Тусен Шарбоно (Toussaint Charbonneau)

Деца – Жан Баптист Шарбоно (роден на 11 февруари 1805 г.) и Лизет (Lisette) Шарбоно

Най-известен с – служи като водач и преводач на капитаните Люис и Кларк по време на експедицията „Люис и Кларк

Също така известен като – Sacajawea, Sakakawea

Семейство и племе

Не съществува много надеждна информация за историята на произхода на Сакагоуеа; все пак е прието да се смята, че Сакагоуеа е родена около 1788 г. във влиятелно индианско племе, наречено Агайдика, което се наричало още Лемхи Шошони. Заслужава да се спомене, че името на племето се превежда на английски език като „Salmon Eater“ (Ядящ сьомга). Местонахождението на племето на Сакагауи може да се определи като място близо до днешната граница между Айдахо и Монтана.

Нападение на хидаца

На около 12-годишна възраст светът на Сакагоеа е разтърсен, когато племето ѝ е нападнато от група воини хидаца. При нападението загиват много членове на шошоните, особено мъже. Сакагоеа и няколко момичета са отвлечени от воините и отведени в племето хидаца – място близо до днешния Уошбърн, Северна Дакота.

Брак

Въпреки че няма много историческа информация за условията, в които е живяла в ръцете на похитителите си от племето хидаца, може да се предположи, че Сакагоуеа е била третирана доста несправедливо. Отвличането на млади момичета от съперничещи си племена е често срещано явление по онова време; и най-вероятно отвлечените момичета са били принуждавани набързо (очевидно без тяхно съгласие) да се адаптират към новата среда.

В случая със Сакагоуеа не след дълго похитителите ѝ я връзват и продават за брак, за който тя определено не е дала съгласието си. Тя била дадена (продадена) за брак на френско-канадски трапер на име Тусен Шарбоно. Сакагоеа става втората съпруга на Шарбоно, след жена, наречена Видра. Подобно на Сакагоеа, жената-издънка е шошонка (вероятно южна шошонка), купена от Шарбоно от племето хидаца.

Защо Сакагоеа придружава Люис и Кларк по време на експедицията им?

Натоварен от тогавашния президент на САЩ Томас Джеферсън да проучи и събере данни в новопридобитата територия Луизиана, Корпусът на откривателите се отправя на експедиция през 1804 г. Ръководители на корпуса са капитан Мериуедър Люис и втори лейтенант Уилям Кларк. След като пристигат на място в близост до селището Хидаца, Люис и Кларк построяват форт, наречен Форт Мандан, в който да се настанят през зимните месеци на 1804/05 г. Докато са там, изследователите проучват района, за да намерят опитен трапер, който да им помогне в експедицията. Капитаните Люис и Кларк се спират на Тусен Шарбоно, защото смятат, че той е най-добрият човек, способен да им помогне да се ориентират в непознатия регион. Шарбоно имал допълнително предимство в смисъл, че имал две съпруги – Сакагоуеа и Жените на видрата – които били местни шошони. Люис и Кларк отчаяно се нуждаели от добри отношения с племената шошони, за да могат безопасно да си проправят път нагоре по изворите на река Мисури.

Друга много важна причина за избора на Шарбоно и Сакагоеа била, че последната била бременна. Изследователите преценили, че ако са в компанията на бременна местна жена от племето шошони, екипът на експедицията им ще изглежда по-малко заплашителен или враждебен. В резултат на това изследователите се надяват, че е по-малко вероятно да бъдат нападнати от индианците в региона. Това вероятно обяснява защо жената-издънка не се присъединява към експедицията, тъй като бременността на Сакагоуеа е достатъчна причина да се разсеят всякакви страхове сред индианците, които биха могли да навредят на експедиционната група на Люис и Кларк.

Друго допълнително предимство е фактът, че Сакагоуеа говори езика. Това означаваше, че комуникацията между американските изследователи и индианците щеше да бъде много по-лесна, отколкото ако те бяха тръгнали на експедиция сами.

Знаете ли, че: Капитан Кларк е нарекъл Сакагоеа „Джени“?

Форт Мандан

Като част от подготовката Сакагоеа и съпругът ѝ Шарбоно получават разрешение да останат във форт Мандан през зимните месеци на 1804/05 г.

На 11 февруари 1805 г. Сакагоеа ражда момченце на име Жан Баптист Шарбоно. За да ускори раждането, един от туземците в района дава на Сакагоеа няколко дози отвари от гърмящи змии. По-късно капитан Кларк нарича бебето „Малкия Помп“.

Ролята на Сакагоеа по време на експедицията на Люис и Кларк

След като зимата отминава, експедицията на Люис и Кларк тръгва да се изкачва нагоре по река Мисури. Те пътуват с местни канута, наречени пируети (пирагуа), като се придържат към течението, което понякога прави пътуването много трудно и рисковано.

При един инцидент, станал на 14 май 1805 г., едно от канутата, превозващи жизненоважни за експедицията припаси, се преобръща. Ако не беше навременната и героична работа на Сакагоуеа, жизненоважните дневници, провизии и дрехи щяха да бъдат загубени. Сакагоуеа спасява по-голямата част от падналите предмети, доказвайки своята стойност за екипа. В знак на признателност за усилията ѝ ръководителите на експедицията кръщават реката Сакагавея, която е приток на река Мъсълшел в северната част на централна Монтана.

До август 1805 г. групата на експедицията стига до село на шошоните. По стечение на обстоятелствата вождът на племето е братът на Сакагоуеа, Камеахуейт, когото тя с огромно удоволствие вижда. Люис и Кларк могат лесно да общуват с племето, като използват Сакагоеа и Шарбоно за свои преводачи.

Благодарение на изградените сърдечни отношения екипът разменя коне, за да успее да премине през Скалистите планини. Отново Сакагоеа се оказва изключително полезна по време на преговорите за конете. Вождът Камехуейт дори дава на екипа на експедицията няколко водачи, които да им помогнат да преминат през студените и неплодородни Скалисти планини.

Имайки предвид, че Скалистите планини, които трябва да прекосят, са безплодни, екипът на експедицията на Люис и Кларк прибягва до ядене на лоени свещи, за да оцелее. Те изкарвали прехраната си, докато най-накрая стигнали до по-топлите райони на планината, където Сакагауеа сготвила корени от камас (индийски/див хиацинт). Лечебните свойства на корените помагат за съживяването на членовете на експедицията.

Кожената дреха за президента Томас Джеферсън

Ангажираността на Сакагоеа към каузата на експедицията на Люис и Кларк е непоколебима. В много случаи тя заложи живота си и дори този на малкото си дете, за да се увери, че експедицията е постигнала целите си. В знак на милосърдие тя заменя красивия си колан с мъниста за кожена дреха, която по-късно е подарена на президента Томас Джеферсън. Кожената дреха е закупена в район близо до устието на река Колумбия.

Гласът на Сакагауеа

Сакагауеа е може би първата жена в историята на страната, която гласува. След като пристигат на тихоокеанското крайбрежие, всички членове на експедицията, включително Сакагавея и Йорк, чернокожият слуга (може би роб) на Кларк, гласуват важно решение. Гласуването, което се състояло на 24 ноември, било свързано с местоположението на зимен форт. В началото на XIX в. е било нечувано американска жена или чернокож мъж да имат право на глас.

В перспектива, на нацията са били необходими цели 100 години, преди жените да получат правото да гласуват. А афроамериканците не са имали и частица права или свобода до края на Гражданската война в САЩ през 1865 г.

Екипът на експедицията е изпреварил времето си. В повечето случаи той се отнасяше справедливо към индианците в компанията си. В замяна на това Сакагавея се отплаща за добротата им с безценна помощ, предоставяйки жизненоважна информация за пътуването им обратно към дома. Включването на Сакагоуеа е съобщило за мирните намерения на изследователите, тъй като никой разумен екип, който иска да нахлуе или да завладее, не би дошъл с жена и малко дете.

Смъртта

През 1812 г. Сакакауеа, известната жена, която помага на Луис и Кларк в тяхната експедиция, умира по неизвестни причини. Този разказ за смъртта ѝ е от Бони „Духът на вятъра“ Бътърфийлд. Хенри Брекенридж, търговец на кожи в Мисури, определя времето на смъртта ѝ около 1811 г. Според Бракенридж Сакагауеа се разболява и умира през 1812 г. Според тези сведения тя е оцеляла от съпруга си и децата си.

Според някои индианци Сакагоуеа не умира през 1812 г.; вместо това се смята, че тя напуска съпруга си и се отправя към Големите равнини, където завързва връзка с мъж от племето команчи. По-нататък историята разказва, че тя се завръща при своето племе шошони през 1860 г., преди да умре през 1884 г.

Монети, статуи и плочи в памет на Сакагоеа

През 2000 г. Монетният двор на САЩ изсича долара „Сакагоуеа“ в чест на героичните усилия на тази жена от племето шошони. Монетата съдържа образа на Сакагоеа, както и на нейния невръстен син Жан Баптист Шарбоно. Тъй като не съществува нейно изображение, Монетният двор на САЩ използва лика на Ранди’л Хе-доу Тетон – жена от племето шошони-банок – за образа на Сакагоеа на лицевата страна на монетата. На обратната страна на монетата е изобразена Орел в полет с латинските думи E pluribus unum (От многото – един) – традиционният девиз на Съединените щати

В Северна Дакота има езеро, наречено езерото Сакакауеа. Националната горска служба управлява мемориалния район Сакайуи в прохода Лемхи в Скалистите планини. Там се намира много известна бронзова статуя, създадена от художника Хари Джаксън, в чест на монументалните ѝ постижения по време на експедицията на Люис и Кларк.

В Паско, щата Вашингтон, има парк, наречен Държавен парк Сакаджоуи. В цялата страна има няколко нейни статуи, сред които тези в Три Форкс, Монтана; Бисмарк, Северна Дакота; Астория, Орегон; Сейнт Луис, Мисури; Мобридж, Южна Дакота; Канзас Сити, Мисури; и Форт Уърт, Тексас.

Децата на Сакагоуи – Жан-Батист Шарбоно и Лизет Шарбоно

Сакаговия ражда две деца – Жан-Батист Шарбоно (роден през февруари 1805 г.) и Лизет Шарбоно (около 1810 г.). За Лизет не се знае много; твърди се, че може би е починала на много ранна възраст.

След експедицията на Люис и Кларк тя и съпругът ѝ живеят при хидаците за около три години. През 1809 г. тя се премества със семейството си в Сейнт Луис, Мисури.

Тя и съпругът ѝ позволяват на капитан Кларк да отгледа Жан-Батист (известен още като Помпи). Жан-Батист се записва в училище-интернат, наречено Академия Сейнт Луис. Той тръгва по стъпките на родителите си и на капитан Кларк, като сам става изследовател.

След като прекарва няколко години в Европа в двора на херцог Паул Вилхелм Вуттембергски, се завръща в Америка и става златотърсач. Има и редица хотелиерски предприятия. През 1946 г. е назначен за магистрат в мисията Сан Луис Рей в Калифорния. След като прекарва по-голямата част от зрелия си живот в търсене на злато и богатства, той умира в Орегон на 16 май 1866 г. Той е на 61 години.

Други интересни факти за Сакагоеа

• Историята на Сакагауеа е използвана като модел за подражание от безброй национални суфражисти – активисти, които насърчават правото на глас на жените. Групи като Националната асоциация за суфражизъм на жените в САЩ използват образа ѝ, за да популяризират стойността и приноса на жените за нацията. Тези групи призоваха федералното правителство да я почете със статуи и паметници.
• През 1963 г. във форт Уошаки близо до Ландър, Уайоминг, е издигнат паметник – „Сакаджоуи от Шошони“.
• На шошонски език името ѝ се изписва „Сакаджоуи“, което означава „дърпач на лодки“ или „пускач на лодки
• Другото ѝ име „Сакакавеа“ на езика хидатса означава „жена птица“.