Бог Ашур: История на произхода, поклонение, атрибути, сили и факти

Митове и факти: Ашур

Бог на: война, слънце,

Религия: Месопотамска религия

Консорт: Ninlil

Деца: Nabu

Асоциация: Мардук, Енлил

Символи: Крилат слънчев диск, бик,

Други имена: Ashshur, Aššur, Bêlu Rabû, Ab Ilâni, Šadû Rabû

Основни места за поклонение и култове: Град Ашур (Асур)

Гръцки еквивалент: Зевс

Римски еквивалент: Юпитер

Ашур, древен месопотамски бог, е бил почитан като главен бог-покровител на асирийския пантеон. Поклонението му, което е било предимно в северната половина на Месопотамия и в някои части на Мала Азия, може да се проследи чак до 3^то хилядолетие пр.н.е.

Отдавна се смята, че известната асирийска столица Асур е наречена в чест на бог Ашур. Като национален бог на асирийците, Ашур заемал много важно място в древна Месопотамия, особено в годините на господство на асирийците.

В някои митове вместо вавилонския национален бог Мардук Ашур е божеството, което побеждава Тиамат – хаотичната и разрушителна сила на злото. Освен това се смята, че като бог на войната Ашур придружава великия асирийски цар Ашурбанипал по време на военните му походи в региона.

По-долу разглеждаме накратко историята за произхода, семейството, символите и силите на Ашур, националния бог на Асирия.

Покровител на асирийския град Асур

Поклонението на Ашур е отбелязано, че стига чак до 3^то хилядолетие пр.н.е. в Асур, столицата на Старата асирийска империя (2025 – 1750 г. пр.н.е.), Средната асирийска империя (1365-1050 г. пр.н.е.) и Неоасирийската империя (911-608 г. пр.н.е.).

Разположен на западния бряг на река Тигър, Асур е перлата на асирийците в продължение на много векове, тъй като служи като културен и политически център на региона.

Фактът, че е бил национален бог на асирийците, означава, че е бил почитан на места, които включват днешен Северен Ирак, Североизточна Сирия и Югоизточна Турция.

Произход и еволюция на поклонението на Ашур

Много важно нещо, което трябва да се отбележи за поклонението на Ашур, е, че асирийците моделират поклонението на бога по шумерските и вавилонските религиозни практики. Например първосвещениците на Ашур са отговаряли предимно за грижата за храма.

Освен това поклонението на Ашур съвпада с периодите на разцвет на асирийците в Месопотамия: Староасирийската империя (2025 – 1750 г. пр. Хр.), Средноасирийската империя (1365 – 1050 г. пр. Хр.) и Неоасирийската империя (911 – 608 г. пр. Хр.).

Поклонението на Ашур в Стара Асирия

В староасирийската епоха Ашур е смятан за обикновено местно божество, което отговаря за земеделието. С течение на времето той се превръща в национален бог в региона. Той е смятан за божеството, което помага за основаването на града и на Асирийската империя. По този начин той представлявал цялата асирийска нация.

С нарастването на славата и могъществото на град Асур нараснало и поклонението на Ашур, което се разпространило далеч в други места в региона. Това започнало около управлението на Саргон Акадски (2332-2279 г. пр. Хр.) и щяло да продължи до управлението на Шамаши Адад I (1813-1791 г. пр. Хр.). Смята се, че цар Адад I се вдъхновява от Ашур и успешно изтръгва контрола над града от амореите.

Царуване на вавилонските царе

По време на управлението на Хамурапи (1792-1750 г. пр. Хр.), вавилонски цар, който побеждава асирийския цар Шамаши Адад I, поклонението на Ашур в региона значително намалява. Поклонението му било ограничено до град Асур, тъй като вавилонският бог Мардук се превърнал в най-доминиращото божество на епохата.

Ашур по време на Средната асирийска империя

Със смъртта на Хамурапи и последвалото разпадане на Вавилонската империя контролът над региона преминава в ръцете на различни владетели. Това продължава до управлението на Адад Нирари I (1307-1275 г. пр. Хр.), който успешно обединява Асирийската империя, като побеждава хетите и митаните, които контролират град Асур. И този асирийски цар приписва завоеванията и победите си на благословията на асирийския бог Ашур.

Енума Елиш – отъждествява се с бог Аншар и заменя Мардук

По същия начин асирийските царе Тиглат Пилесер I (1116-1074 г. пр. Хр.) и Адад Нирари II (912-891 г. пр. Хр.) често се позовават на Ашур, възхвалявайки бога за това, че помага на асирийската армия да победи враговете си. В резултат на тези завоевания и експанзия Асирийската империя успява да разпространи поклонението на Ашур.

Неоасирийска империя (911-608 г. пр. Хр.)

Поклонението на Ашур е може би в най-висока степен по време на управлението на неоасирийските царе. Това включва управлението на Ашурнасирпал II (ок. 884-859 г. пр. Хр.), Тиглат Пилесер II (745-727 г. пр. Хр.), Саргон II (управление -722-705 г. пр. Хр.), Сенахериб (р. 705-681 г. пр. Хр.), Есархадон (р. 681-669 г. пр. Хр.) и Ашурбанипал (р. 669-631 г. пр. Хр.). Последните трима владетели са известни като членове на династията на Саргонидите, най-великите неоасирийски царе. Общото при тези царе е, че те благочестиво се покланят на Ашур и приписват военните си завоевания на бога.

Почитта към Ашур била толкова голяма, че в определен момент той почти бил смятан за монотеистичен бог. Смятало се е, че храмовете и светилищата са недостатъчни, за да покажат колко велик е бил Ашур. Той бил възприеман като вездесъщо и върховно божество на асирийците. Това почти го превръщало в единствения истински бог на империята.

Упадък на поклонението на Ашур

Както е обичайно за много древни богове, упадъкът на империята на жителите обикновено означава гибел на тяхното поклонение. Такъв е случаят с Ашур, чието поклонение постепенно намалява след упадъка на Неоасирийската империя. Голяма част от този упадък започва след смъртта на последния велик асирийски цар Ашурбанипал. Към 612 г. пр. н. е. коалиция от мидийци, вавилонци и перси е нанесла такъв голям удар на град Асур, сърцето на Неоасирийската империя. Храмовете и светилищата на Ашур били разграбени и разрушени. Нововавилонските владетели също така се погрижили да задушат разрастването на поклонението на Ашур, като въвели отново поклонението на Мардук.

Поклонението на Ашур се ограничава до малки, локализирани асирийски общности, разпръснати из Месопотамия.

Връзката на Ашур с други древни месопотамски богове

След завладяването на региона от Асирия асирийските религиозни практики, включително почитането на Ашур, започват да се разпространяват в целия регион. Богът бил толкова известен и почитан, че започнал да включва в себе си свойствата на други богове от други пантеони, включително шумерския и вавилонския пантеон. Така например нерядко асирийците отъждествявали Ашур с шумерския бог Енлил. Енлил не само е бил главният бог на Нипур, но и един от най- почитани божества от южния пантеон.

Семейство

Заимствайки религиозните разкази за боговете в шумерския и вавилонския пантеон, асирийците вярвали, че Ашур е съпруг на Нинлил, която била съпруга на шумерския бог Енлил. Синът на Ашур бил Набу, вавилонският бог на мъдростта, пророчеството и писмеността. Първоначално Набу бил син на вавилонския бог Мардук. Според асирийците Набу бил божеството, което дарило хората със способността да пишат и четат.

Това, което се вижда от горното, е, че историята на Ашур в основата си е заимствана от митовете в цивилизациите, съществували преди Неоасирийската империя.

Според някои митове божествата Нинурта и Забаба са били възприемани от асирийците като деца на Ашур.

Ашур (Аншар) срещу Тиамат

Господството на асирийците в региона им позволява да идентифицират много от своите богове с богове от вавилонския пантеон. По време на династията на Саргонидите (8^ми-7^ми в. пр.н.е.), когато Асирия управлява Вавилон, се смята, че Саргон II, цар на Неоасирийската империя от 722-705 г. пр.н.е., категорично отъждествява Ашур с бог Аншар.

Това означавало, че Ашур започнал да се възприема като божеството, което убило Тиамат, демоничната сила и причинител на хаоса.

Следващите асирийски царе от династията на Саргонидите, особено цар Сенахериб (р. 705-681 г. пр. Хр.), целенасочено присвояват митичните истории (предимно от вавилонския текст Енума Елиш), атрибутите и постиженията на вавилонския бог-покровител Мардук към Ашур. Това означавало, че вместо Мардук, Ашур бил почитан като божеството, което убило Тиамат, демоничната сила и причинител на хаоса. След тази героична проява Ашур продължил да създава света и човешките същества.

Символи и власт

Най-често срещаните символи, свързани с Ашур, са короната или короната на трона. Това очевидно символизира висотата на Ашур.

Като войнствено божество в Асирия Ашур понякога е изобразяван с рогат шлем. В ръцете му имало лък и колчан със стрели. В други случаи той може да бъде видян да облича къса пола от пера.

Крилатият слънчев диск също бил друг често срещан символ на Ашур.

Асирийците го почитали като силата, стояща зад асирийските царе. Това обяснява защо голяма част от асирийските царе се възползвали от използването на името на бога. Примери за такива царе са Ашурнасирпал I, Есархадон (Ашур-аха-идина) и Ашурбанипал.

Други факти за бога Ашур

• Някои учени и археолози твърдят, че поклонението на Ашур достига своя връх до степен, в която в даден момент той може да се счита за монотеистично божество сред асирийците.
• Той е източносемитски бог и главен в асирийския пантеон от богове.
• Поклонението му започва предимно в северната половина на Месопотамия и части от днешна Източна Сирия, югоизточна Мала Азия (Стара Асирия).
• Твърди се, че по време на раннохристиянската епоха асирийците в Месопотамия приемат в по-голяма степен християнската вяра, тъй като представата за върховно божество и единствен истински бог изглежда сходна с тяхното разбиране за Ашур.