Велики владетели от ранния династичен период в Египет

Ранният династичен период в Древен Египет е много важен период в историята не само на Древен Египет, но и в историята на човечеството като цяло. Продължава от около 32^ри век пр.н.е. до 27^ми век пр.н.е., владетелите и царете от този период са отговорни за поставянето на самите стълбове, на които се основава последващата древноегипетска култура и цивилизация. Много често историците и учените възхваляват приноса и постиженията на фараони от по-късните династии като Хатшепсут, Рамзес II, Сети I и Клеопатра VII.

С изключение на Джосер, много раннодинастически царе* като Ден, Ранеб и Перибсен не се споменават толкова често, колкото техните по-късни потомци и наследници. До голяма степен причина за това е фактът, че съществува много малко изворов материал, обхващащ ранния династичен период на Египет и влиятелните фараони от тази епоха. Историците са принудени да разчитат на документи, много от които са написани векове след периода, за да разберат приноса на фараоните от ранния династичен период.

* Ранните владетели на Древен Египет не са имали титлата „фараон“. Титлата „фараон“, която означава „велик дом“, е използвана за пръв път от владетелите на 18-та династия от епохата на Новото царство (ок. 1520 г. пр. Хр. – ок. 1075 г. пр. Хр.).

Ранните династични царе на Древен Египет

Представяме Ви 7-те най-велики фараони от ранния династичен период на Египет – период, който допринася изключително много за развитието на египетската култура и цивилизация.

НАРМЕР – основател на Първата династия на Древен Египет

Цар Нармер е легендарен египетски цар, за когото се смята, че е основал първата древноегипетска династия. Според древни сведения и текстове, взети от каменни паметници от онази епоха, Нармер завързва връзка с принцеса Нейтхотеп от могъщото племе накада, за да укрепи властта си в региона. В резултат на брака градът на Нармер, който вероятно е бил Тинис, и хората от Накада развиват силна връзка.

Благодарение на този съюз Нармер успял да потегли с армията си и да си осигури жизненоважни военни завоевания в Долен Египет. Историята продължава да разказва, че той бил толкова смел и проницателен водач в битката, че успял да разшири владенията си до места като Нубия и Ханаан.

Нармер има заслуга за издигането на редица големи паметници и сгради. Той също така много искал да подобри поминъка на хората чрез устойчива урбанизация. Като основател на Първата династия, Нармер поставя Египет в много добра позиция за икономическо и военно разширяване.

По отношение на религията се смята, че Нармер е постигнал огромен напредък в развитието на древноегипетската религия. Именно по време на неговото управление египтяните започват да погребват мъртвите си в мастаби – плоски пирамиди. Нармер и хората му вярвали, че мъртвите са пренесени в задгробния живот от египетските богове. Затова се обръщало голямо внимание на мястото, където се погребвал починалият, за да се улесни безпроблемното му пътуване в отвъдното.

В зависимост от това на чия страна ще застанем, се смята, че около 3100 г. пр.н.е. Нармер е предал трона на сина си Хор-Аха. Според други свидетелства цар Нармер и Хор-Аха се отнасят за един и същ цар.

Също така има някои учени и историци, които твърдят, че Нармер вероятно е бил титла, давана на царете от тази епоха. Те продължават да твърдят, че името „Нармер“ означава „Този, който издържа“. Според известния египтолог Флиндърс Петри (1853-1942 г.) Нармер и Менес са едно и също лице.

Цар Джосер

Цар Джосер, първият монарх от Третата династия, е може би най-влиятелният владетел от своята династия. Управлението му се характеризира с относително спокойствие и стабилност. В резултат на това цар Джосер може да се заеме с изграждането на големи и разтърсващи съзнанието структури, включително Стъпаловидната пирамида в Саккара.

Известна още като Пирамидата на Джиосер, Стъпаловидната пирамида е първата известна пирамида в Египет. Структурата, която е оформена като купчина гробници мастаба, поставени една върху друга с все по-малка основа, е построена от везира на Джиосер Имхотеп. Стъпаловидната пирамида бележи използването на каменни блокове при строежа на пирамидите в Египет. Преди това за изграждането на гробниците мастаба са използвани глинени тухли.

След смъртта на цар Джиосер раннодинастическите царе – като Хаба, Сехемкет и Хуни – се опитват да подражават колкото се може повече на невероятните произведения, направени от Джиосер.

Перибсен

Перибсен, шестият цар от Втората династия, е значим за Египет по отношение на изкуството, езика и културата. Преди Перибсен египетските царе се свързвали с Хорус, бога на небето – сокол. По причини, които не са ясно известни и до днес, Перибсен избрал да приеме името на Сет, бога на хаоса и бурята. Сет бил заклетият враг на Хор, сина на Озирис.

Според мита за Озирис Сет убил по-големия си брат Озирис и след това завладял Египет. По-късно Хор побеждава чичо си и възстановява реда в страната. Ето защо е огромна изненада, че цар Перибсен е избрал да приеме името на Сет. Най-вероятно Перибсен е направил това, за да се отдалечи от своите предшественици и да остави своя собствена следа в държавата.

След смъртта на крал Перибсен на трона се възкачва Хасехемви. Известен като бащата на Джиосер, Хасехемви обикновено се смята за последния цар от Династия II.

Цар Ранеб

Цар Ранеб е един от първите няколко царе на Египет, които са били високо почитани като представители на боговете на земята. Известен също като Небра, 15-годишното управление на цар Ранеб започва, след като той наследява Хотепсекхменви, основателя на Втората династия. Историците отдавна са на мнение, че Ранеб и Хотепсекхменви всъщност са братя и сестри и че първият най-вероятно е дошъл на трона, като е свалил втория.

Цар Ранеб се ползвал с такава почит, че народът го смятал за въплъщение на бога на слънцето Ра. Всъщност името му, когато се разложи, съдържа името Ра, което го прави първият египетски цар, който прави това. Като се издигнал до статута на жив бог на земята, Ранеб успял да подчини народа си, водейки го към върховете, постигнати от великите царе на Първата династия.

Мернеит

В сравнение с други древни цивилизации Древен Египет се е справил сравнително добре с насърчаването на правата на жените. Още през 3^то хилядолетие пр.н.е., Древен Египет е бил свидетел на първата си жена владетел в лицето на царица Мернеит (ок. 2950 г. пр.н.е.). Може би Мернеит нямаше да се качи на трона, ако не беше фактът, че синът ѝ Ден не е навършил пълнолетие, за да бъде коронясан за цар.

Независимо от това, Мернеит показала истински стоманени нерви след смъртта на съпруга си крал Джет. Тя продължава да управлява страната около десетилетие, преди да предаде властта на сина си Ден. Често свързвано с древноегипетската богиня Нейт – богинята създателка и богинята на мъдростта – управлението на царица Мернеит (ок. 2950 г. пр. Хр.) се нарежда сред най-влиятелните периоди на Първата династия. Нейни гробници има в Саккара (в Долен Египет) и в Абидос (в Горен Египет).

  Знаете  ли, че: Съпругът на Марнеит – крал Джет – е правнук на Нармер?

Ден

Признат за син на могъщата кралица Мернейт, Ден е един от най-влиятелните крале от ранната династична епоха. Смята се, че Ден е наследил трона в много ранна възраст или от баща си, цар Джет, или от майка си, кралица Мернеит. При неговото 50-годишно управление се наблюдава забележителен икономически и военен растеж, който поставя Египет на пътя на регионалното господство.

На Ден се приписва и построяването на някои много големи религиозни сгради. Много египтолози твърдят, че Ден е първият египетски цар, който е изобразен с двойната корона на египетската земя. Короната символизирала властта на царя над Горен и Долен Египет.

След смъртта му наследниците му се мъчат да запълнят правилно големите ботуши, оставени след него. Например царете Семеркет, Анеджиб и Каа (Qa’a) изживели мъчително време, за да управляват делата на държавата.

Каа

Въпреки че няма много подробности за управлението на цар Каа, археолозите смятат, че той е управлявал поне 30 години. Краят на управлението му довежда до края на Първата династия на Египет.

Семеркет

По време на почти деветгодишното си управление (ок. 2920 г. пр. Хр.) царят от Първата династия Семеркет е почитан като „спътник на божествената общност“. В някои случаи той е описван като „внимателен приятел“. В резултат на липсата на каквито и да било исторически сведения за семейството на Семерхет, определянето на начина, по който Семерхет се е озовал на египетския престол, е известно предизвикателство. В някои сведения се посочва, че той може да е бил син на цар Ден и царица Бетрест. Трябва да се отбележи, че липсват категорични доказателства в подкрепа на подобни твърдения.