Всичко за Кибела – Великата богиня майка на древния свят

Кибела, богиня майка, вдъхновена от фригийците, е „Великата майка“, почитана от много древни цивилизации в Средиземноморския регион, особено в Древна Гърция и Древен Рим. Тя имала множество функции в тези пантеони; по-конкретно до голяма степен отговаряла за защитата на града. Поради тази и много други причини Кибела е била изключително важна в политическата и културната тъкан на тези общества. Например в Древен Рим й приписват заслугата не само да им помогне да постигнат победа над Картаген, но и да прекратят тежкия глад по време на Втората пуническа война.

В статията разглеждаме историята за произхода, митовете, силите и символите на Кибела, Великата богиня-майка на древния свят.

История на произхода на Кибела

Твърди се, че Кибела започва като важна анатолийска богиня майка, чието най-ранно поклонение датира от неолитната епоха в Чаталхьоюк (днешна Турция). Изобразявана като пълничка жена, често седнала, Кибела е била почитано божество в западната централна част на Анатолия в продължение на векове, най-вероятно още през 7100 г. пр. н. е. в царство Фригия, където е била известна като „планинската майка“ (Матар Кубилея). Този конкретен епитет е открит върху изсечено в скала светилище в региона.

Поради липсата на запазен мит или устна традиция за формирането на Кибела във фригийската митология, учените се чудят каква е била първоначалната форма на Кибела. Тя е и единствената известна богиня на древна Фригия.

Кибела в гръцката митология

С течение на вековете гръцките колонии в Мала Азия започнали да се покланят на Кибела. Към 6^ти век пр.н.е., нейното поклонение е проникнало в гръцките градове-държави и градове на континента.

Тъй като в гръцкия пантеон имало редица богини-майки или женски божества, които играели сходни роли, не било изненадващо, че гръцки божества като Гея и Рея започнали да се свързват с Кибела. Понякога тя била разглеждана по подобен начин и като Деметра, богинята на зърното и земеделието.

В гръцкия град-държава Атина Кибела била почитана като покровителка на атиняните. Древногръцките ѝ изображения не се притесняват да възхваляват чуждите ѝ корени. Вярвало се е, че Кибела пристига в Атина на мощна колесница, теглена от лъв. При пристигането си тя била посрещана с фанфари, веселие и много екстаз от своите поклонници.

Както във фригийската, така и в гръцката митология обикновено се смята, че божественият кастриран пастир Атис е съпруг на Кибела. В други случаи Атис е възприеман като главен жрец на Кибела.

Подобно на ранните поклонници на Кибела във Фригия, гърците свързват богинята с природата, дивите животни, плодородието, планините и градските стени.

Поклонението на Кибела било разпространено в гръцки градове като Атина и Олимпия.

Кибела в римската митология и религия

За древните римляни, които асимилират голяма част от гръцката и анатолийската култура, Кибела е „Великата майка“ (т.е. Magna Mater). В някои периоди тя е възприемана като троянска богиня. Подобна асоциация с град Троя подсилва разказа за легендарния троянски принц Еней, който бяга от горящия град Троя (след капитулацията му пред гърците), за да основе Рим.

Култът на Кибела е официално приет от Рим в началото на III в. пр. н. е., по време на Втората пуническа война (218 – 201 г. пр. н. е.). Той е приет като начин да се поиска нейната помощ във войната на Рим срещу Картаген. Допълнителна подкрепа за приемането ѝ дава оракулът в Делфи.

Символизирана като черен метеоритен камък от Песинос, Кибела била посрещната в Рим от Публий Корнелий Сципион Назика. След това тя е поставена в храма на Виктория от религиозната матрона на Рим Клавдия Квинта.

По-късно римляните приписват късмета си (т.е. края на глада и разгрома на Картаген) на Кибела. Като такава римляните я смятали за богинята закрилница на града.

Римски поети и писатели като Овидий и Вергилий изключително много възхваляват Кибела, посочвайки я като покровителка на империята и земеделието. Вергилий описва Кибела като майка на римския бог Юпитер. Тя е известна и като покровителка на Еней, легендарния троянски принц, който основава Рим.

Поради това колко огромно е било влиянието на Рим в Средиземноморието, романизираните истории и изображения на Кибела станали широко разпространени.

Ролята на Кибела

Изображенията на Кибела се срещат и върху редица погребални артефакти. Това означава, че тя е била смятана за важно божество, което е помагало на хората да преминат в задгробния живот. В същия дух Кибела може да се разглежда като божеството, което стои между земята на мъртвите и земята на живите. В някои случаи се е смятало, че тя играе ролята на посредник между градовете и дивите райони. Следователно тя е била майка на всички земи.

Като божество на природата, дивите животни и регионите, Кибела била почитана за това, че имала способността да модерира силата на природата, включително да решава кои места да се цивилизоват и кои да бъдат погълнати от дивата природа.

Съпруга на смъртни владетели на Фригия

Най-вероятно най-висшето божество във Фригия, Кибела била почитана като божествена съпруга на смъртните владетели на Фригия. Името ѝ често се споменава като божествена съпруга на фригийския цар Мидас. Тази връзка може да се види в Паметника на Мидас – изсечена в скала фасада, открита в днешната провинция Ескишехир, Турция. Паметникът е издигнат в чест на цар Мидас.

Покровител на градовете

Статутът на Кибела като богиня-майка в древния свят означава, че понякога тя е разглеждана като божество-покровител на градските държави и градове. В някои от изображенията ѝ тя може да бъде видяна да носи стенописна корона – символ на градските стени в много древни цивилизации. Нейната закрила се разпростирала и върху всички хора, независимо от икономическия или политическия им статус.

Майка на боговете

През желязната епоха в царство Лидия в западната част на Мала Азия гръцкият пътешественик и географ Павзаний споменава за лидийски култ, който бил завладян от божество, известно като „майката на боговете“. Изображенията на богинята били поставени на планината Сипилус. Смятало се е, че гръцкият митичен ловец Бротеас е този, който е издълбал образа в планината.

Поклонение на Кибела

Първите култове и иконография на Кибела започват във Фригия. Поклонниците често използвали възлияния от алкохол или кръв, за да я почетат. С напредването на времето почитането ѝ и култовите практики се променят, когато гърците и римляните започват да я почитат.

Отбелязано е, че много от нейните култове в древна Гърция са били поддържани чрез щедрите дарения на отделни хора, а не на града (т.е. полиса). Гърците построили метрополитени – храмове, посветени на богините-майки, за поклонение на Кибела и други богини-майки като Рея и Деметра.

Още през 5^ти век пр.н.е. в Атина имало метрополит, посветен на Кибела. Построили храма, за да успокоят Кибела, след като един от нейните жреци бил убит, докато разпространявал поклонението ѝ сред хората. Смятало се, че тогава Кибела е посетила народа с опустошителна чума (Атинската чума). Ето защо издигането на метроона било начин да се поиска прошка от нея.

Епитети

Ето някои от основните епитети, които древният свят е давал на Кибела:

• Богинята Кибела била известна като Mātērили Mētēr, което се превежда като „майка“. Древногръцки поет от гръцкия град Тебес описва Кибела като „господарката Кибела майка“.
• Нейното господство над дивите животни и природния свят довело до това, че я наричали „господарка на животните“.
• 14^ти Омировият химн я описва като „майка на всички богове и на всички хора“.
• След асимилирането ѝ с гръцки богини като Рея и Гея поклонниците ѝ започват да я наричат „майка на боговете“.
• Връзката ѝ с природата и дивата природа вдъхновява епитета ѝ „Майка на планините“ (Mētēr oreia).

Символи и изображения

Някои от най-разпространените символи на богинята Кибела включват диви животни като лъвове и ястреби, както и планини и дървета. В много древни митове се отбелязва, че тя язди внушителна колесница, теглена от лъв. В други случаи е изобразявана с лъвове, които служат като нейни придружители.

Гръцки скулптор от V в. пр. н. е. показва Кибела, седнала на трон и държаща ръчен барабан (tympanon) и тиквовиден съд за възлияние. Барабанът може би е символ на екстаза, танците и музиката, които я съпътстват, когато влиза в града.

За гърците е било обичайно да изобразяват чуждите божества, които са почитали, яхнали колесница, теглена от мощни и свирепи диви животни, най-вече големи котки.

Някои други изображения на Кибела я показват заобиколена от млади мъже и жени с огнени факли.

Асоциация

В Древна Гърция Кибела се свързва с богини като Рея и Деметра. Рея, гръцка богиня на титаните и съпруга на Кронос, е майка на Зевс и неговите братя и сестри – Хера, Посейдон, Деметра, Хестия и Хадес. Деметра е почитаната гръцка богиня на зърнените култури и земеделието.

Кибела често е свързвана с някои гръцки полубогове, които служели като придружители на богинята Рея. Смятало се е, че някои от нейните придружители са опазили младенеца Зевс от злия поглед на титана Кронос. Някои примери за тези придружители са корибанти и дактили. Първите танцували и пеели, за да забавляват младенеца Зевс.

В един от митовете се смята, че Кибела е излекувала гръцкия бог Дионис от психическото му заболяване.

Още факти за Кибела

• Започвайки от епохата на Фригия Царство, тя е свързана с планините, което я прави „планинската майка“.
• В Лидия Кибела била наричана Кувава.
• Кибела се смята за една от най-ранните неолитни богини, тъй като нейното поклонение доминира в Южна Анатолия от 8 век пр.
• Вероятно национално божество в царство Фригия (в западната централна част на Анатолия), Кибела е единствената известна богиня от тази епоха.
• В разпространените ѝ изображения от неолитната епоха тя е представена като пълничка седнала жена.
• Въпреки асимилацията ѝ с гръцките и римските божества, двете цивилизации все още отчитат факта, че тя е чуждо божество.
• Императрица Ливия – съпруга на император Август – била възприемана като земен представител на Кибела.