Върховен съд на САЩ: История и основни факти

Представяме ви кратък преглед на историята и основните факти за най-висшата съдебна инстанция в страната – Върховният съд на САЩ:

Първият Закон за съдебната власт

През 1789 г. Конгресът приема Закона за съдебната власт от 1789 г., който позволява създаването на първия Върховен съд, предназначен да действа като най-висша съдебна инстанция в страната. Законът е подписан от първия президент на страната Джордж Вашингтон. Съдът се състои от шестима съдии, чийто мандат е неограничен, което го прави пожизнен.

В деня, в който законът е приет, президентът Вашингтон номинира своя съратник Джон Джей, баща-основател, за първи председател на съда. Останалите петима асоциирани съдии били: Уилям Кушинг, Джон Блеър, Джон Рътлидж и Джеймс Уилсън.

Два дни след приемането на закона Сенатът на САЩ утвърждава всичките шестима мъже за членове на Върховния съд на САЩ.

С кой член от Конституцията на САЩ е създаден Върховният съд на САЩ?

Най-висшият съд на страната е създаден от член 3 от Конституцията. Като важен орган на властта, съдът има пълна юрисдикция върху законите в Съединените щати. Той се занимава главно с въпроси, които граничат с това дали са конституционни или не.

Кога се провежда първото заседание на Върховния съд?

В сградата на Кралската борса в Ню Йорк първите съдии от Върховния съд провеждат първата си сесия на 1 февруари 1790 г.

Значение

Дотогава никъде по света не е имало съдебен орган, който да е толкова могъщ или влиятелен, колкото Върховния съд на САЩ. Съдът бил предназначен да заема неутрално място в политиката на Америка.

Съдът е последната точка, към която се обръщаме винаги, когато като нация сме изправени пред конституционна криза. Той е получил аргументи от няколко известни мъже и жени по някои от най-важните въпроси, засягащи нашата нация – т.е. от религията до правото на аборт и правомощията на изпълнителната власт.

Кой определя числеността на Върховния съд на САЩ?

От 2020 г. размерът на Върховния съд е девет съдии, включително председателя на Върховния съд. Както е посочено по-горе, размерът на първия съдебен състав е бил шест.

Според Конституцията на САЩ единственият орган, който има право да определя размера на Върховния съд на САЩ, е Конгресът. През съществуването на държавата броят на съдиите във Върховния съд е варирал. Конгресът е променял числеността, за да обслужва собствените си цели. Броят им е намалявал до пет (най-ниският брой, изискван от закона). По време на управлението на Линкълн в състава на Върховния съд има 10 съдии. От 1869 г. насам броят на съдиите се запазва постоянно на девет.

Основни факти за Върховния съд на САЩ

В Конституцията на САЩ не се посочва броят на съдиите, които може да има Върховният съд

През 1789 г. е имало 13 федерални окръжни съдилища (по един във всеки от 13-те щата). По закон един окръжен съд се председателства от един съдия от окръжния съд и двама от Върховния съд. Поради географското разстояние, което съдиите от Върховния съд трябва да изминат, за да стигнат до федералния окръжен съд, Законът за съдебната власт от 1789 г. разделя съда на три зони – Източна, Южна и Средна.

При наличието на шестима съдии от Върховния съд и три района на окръжните съдилища, двама съдии от Върховния съд биха служили в един от регионите. Това е рационалното основание за наличието на шестима съдии на Върховния съд.

Като се има предвид, че броят на съдиите е четен, какво се случва, когато има разделено решение? Оказва се, че никога не се е стигало до ситуация на разделено решение, защото всички съдии са се смятали за федералисти.

Освен това разделянето на решенията е било рядко явление, защото съдебният състав не винаги е бил пълен – поради, да речем, болест.

За първи път Конгресът упражнява правото си да променя броя на съдиите във Върховния съд

Малко след като Джон Адамс губи изборите през 1800 г. от демократа-републиканец Томас Джеферсън, Адамс номинира Джон Маршал, за да заеме мястото на подалия оставка председател на Върховния съд Оливър Елсуърт. Джон Маршал е утвърден на 4 февруари 1801 г.

След това Адамс и доминираният от него федералист Конгрес приемат Закона за съдебната власт от 1801 г. точно преди Джеферсън да положи клетва. Законът намалява броя на съдиите във Върховния съд от шест на пет. Целта на федералистите е да намалят шансовете на Джеферсън да получи възможност да заеме място във Върховния съд по време на своето президентство.

При влизането си в Белия дом Джеферсън започва процес на отмяна на акта (Закон за съдебната власт от 1801 г.), за да се върне броят на шестимата съдии.

В средата на 60-те години на XIX в.

В стремежа си да предотврати повторение на решението на Върховния съд по делото Дред Скот v. Санфорд (1857 г.), администрацията на Ейбрахам Линкълн увеличава броя на съдиите на Съда от девет на десет през 1863 г. Линкълн се надява, че допълнителният брой съдии ще попречи на Съда да стигне до друго решение в подкрепа на робството в Америка след Гражданската война.

По време на президентството на Андрю Джонсън броят на съдиите е намален от Конгреса – от девет на седем. Както обикновено, Конгресът се опитва да попречи на Джонсън да има възможност да попълни свободното място в съдебния състав.

Друг случай, когато Конгресът приема Закона за съдебната власт с политическа цел, е малко преди Улисес С. Грант да заеме президентския пост. Конгресът увеличава броя на съдебните заседатели от седем на девет. Този ход е бил, за да възнагради Грант с възможността да запълни двете нови места в съдийската колегия. С тези промени Конгресът и Грант успяха да отменят предишното решение на Съда, в което се посочваше, че книжните пари са нарушение на Конституцията.

Попълване на съда от ФДР

Изправен пред Върховния съд, който се опитва да ограничи законодателството му по Новия курс, Франклин Д. Рузвелт (ФДР) се стреми към невиждано досега действие – той иска да увеличи съдиите във Върховния съд до цели петнадесет. Той разсъждаваше, че тези шест допълнения ще отменят някои от предишните решения на Съда, отнасящи се до Новия курс. Конгресът не прие предложените от ФДР промени, тъй като гласува против тях със 70 на 20 гласа. Планът на президента за промяна на броя на съдиите започва да се нарича „попълване на съда“.

Другите случаи, в които Конгресът упражнява даденото му от Конституцията правомощие, са: през 1807 г. (седем съдии) и през 1837 г. (девет съдии).

Място на първата сесия на Върховния съд на САЩ

След първата си сесия в Ню Йорк (през февруари 1790 г.) Съдът се премества във Филаделфия. Когато обаче столицата на страната – Вашингтон – е завършена, Съдът започва да провежда сесията си във Вашингтон от около февруари 1801 г. Вашингтон се превръща в дом на Съда. Въпреки че през следващия век и половина той се мести от една сграда в друга.

Знаете ли, че: След разрушаването на Капитолия от Великобритания през 1814 г. (по време на Войната от 1812 г.) Съдът е бил принуден да проведе заседание в частна резиденция?

Президентът Уилям Тафт е този, който настоява Конгресът да отпусне почти 10 милиона долара за построяването на специална сграда за Съда. Тафт отправя това искане, когато е председател на Върховния съд. Официалното използване на сградата, която е проектирана от Кас Гилбърт старши, започва около 1935 г.

Знаете ли, че: Върховният съд има собствена полиция? Също така баскетболното игрище на Съда се нарича „най-висшият съд в страната“.

Какви са изискванията, за да може човек да стане съдия във Върховния съд?

Няма ясно споменаване на длъжността председател на Върховния съд, освен частта от Конституцията, в която се посочва, че председателят на Върховния съд трябва да председателства производството по импийчмънт в Сената.

Конституцията на САЩ не посочва академичните квалификации, които се изискват, за да станете съдия във Върховния съд. Ако някой иска да влезе в Белия дом или в Сената, в Конституцията са разписани изисквания, отнасящи се до възраст, местожителство и гражданство. По отношение на изискванията за назначаване във Върховния съд обаче Конституцията мълчи. Американци, родени в чужбина, са били членове на Върховния съд. От 1939 г. до 1962 г. Феликс Франкфуртер – роден в Австрия – е член на най-висшия съд на страната.

В съда е имало съдия на едва 32 години – Джоузеф Стори. Съдията Оливър Уендъл работи в съда до 90-годишна възраст. И въпреки че в Конституцията не са посочени конкретни академични или професионални квалификации за заемане на място във Върховния съд, на практика всички съдии, които са служили, са били юристи. През 18^ти и 19^ти век е било напълно нормално един съдия да бъде назначен, въпреки че никога не е учил право. По онова време хората рядко са посещавали юридически факултет; вместо това те са преминавали под крилото на квалифициран адвокат, за да станат сами адвокати. Например съдията Джеймс Бърнс, който изпълнява длъжността от 1941 г. до 1942 г., не е имал диплома за средно образование, нито е учил в някое юридическо училище.

Сред различните училища в САЩ Харвард е най-големият вносител на съдии във Върховния съд.

Към днешна дата Уилям О. Дъглас държи рекорда за най-дълго служил съдия във Върховния съд. Съдия Дъглас служи в продължение на 36 години и 7 месеца – от април 1939 г. до ноември 1975 г.

Импийчмънт на съдии от Върховния съд на САЩ

Конституцията на САЩ позволява на съдиите от Върховния съд да бъдат подлагани на импийчмънт, както и на всеки друг федерален служител. Фактът, че назначението им е пожизнено, не ги предпазва от импийчмънт. До днес единственият съдия, подложен на импийчмънт, е Самюъл Чейс. През 1804 г. съдията, който се бори за оцеляване, е подложен на импийчмънт от Камарата на представителите, тъй като е смятан за много пристрастен при вземането на решения. За щастие на съдията Чейс Сенатът го оправдава през следващата година. Чейс, който започва работа в съда през 1796 г., продължава да работи в съда до смъртта си през 1811 г.

Президент на САЩ с най-много назначения във Върховния съд

Джордж Вашингтон е президентът с най-голям брой назначения във Върховния съд. Бащата-основател на нашата нация започва с първите шестима съдии на Съда през 1789 г., след което ги последват още пет назначения в резултат на болест, смърт и пенсиониране.

На второ място се нарежда ФДР, който назначава девет съдии във Върховния съд. На трето място в списъка е Уилям Хауърд Тафт. Тафт – 27-ият президент на САЩ и 10-ият върховен съдия – прави шест назначения във Върховния съд.

Четирима президенти в историята на страната не са успели да направят нито едно назначение поради множество фактори. Андрю Джонсън не можа да го направи поради разрива си с Конгреса; президентът Уилям Хенри Харисън почина само месец след встъпването си в длъжност; също така президентът Закари Тейлър почина 16 месеца след началото на мандата си, а в случая с президента Джими Картър, ами, просто не можа да се случи.

Президентът Джон Тайлър е толкова непопулярен в Конгреса, че успява да утвърди само една от деветте си номинации.