Гилгамеш, легендарният цар на Урук, който искал да стане безсмъртен

В средата на XIX в. археолози откриват в древния град Ниневия (днешен Северен Ирак) набор от глинени плочки, някои от които са на повече от 4000 години. Върху тези глинени плочки била открита история, датираща от древна Месопотамия.

В може би най-стария известен писмен разказ в човешката история – „Епос за Гилгамеш“ – Гилгамеш, цар на древния град Урук, се впуска в приключение, за да открие тайната на вечния живот. След като убива много зверове и се скита по земята от едно приключение към друго, Гилгамеш стига до заключение и приема ограниченията си като смъртен. Той се завръща в Урук като променен човек, тъй като наистина разбира смисъла на живота. От този момент нататък той управлява по-благосклонно, честно и справедливо.

Полубожественото раждане на цар Гилгамеш

Гилгамеш е представен като необикновен човек със свръхчовешки способности. Въпреки това той започва управлението си по много ужасен начин, действайки почти като тиранин на своя народ, шумерския град Урук. Твърди се, че е имал полубожествени способности, защото е бил две трети бог/безсмъртен и една трета човек. В историята баща му е Лугалбанда, цар-жрец в град Урук. Майка му, от друга страна, е Нинсун, древна месопотамска богиня, която е известна още като Светата майка или Великата богиня-царица.

В приказката божественото раждане на Гилгамеш означава, че той може да прави неща, които надхвърлят възможностите на най-силния или най-мъдрия човек в града. Това също така означавало, че е живял много дълго, тъй като според писмените сведения царуването му продължило около 126 години.

Малкото смъртна кръв, макар и незначителна, която течала във вените му, означавала, че един ден той щял да умре. Според мита тази мисъл го изплашила до смърт.

Тиранинът Гилгамеш

Епосът за Гилгамеш започва с описанието на цар Гилгамеш от Урук като всичко друго, но не и като тираничен владетел, който отива на портата, смазвайки всяка сватба в град Урук. За да добави още една обида, царят издава указ, с който заповядва на всяка булка в страната да спи с него, преди да преспи със съпруга си. Горд, арогантен и превъзнасящ божествената си природа, Гилгамеш няма равен на себе си в страната. Разочарован от деспотизма в страната, народът на Урук се обърнал към боговете, които изпратили съперник на име Енкиду.

Гилгамеш се скарва с Енкиду

Според епоса Енкиду е създаден от богинята Аруру, за да сложи край на тиранията на Гилгамеш. Енкиду бил могъщо и нецивилизовано същество, което живеело в район отвъд стените на град Урук. Жилището му било изпълнено с хаос и зли духове.

След като Енкиду е съблазнен от една от жриците на богинята Ищар, той се цивилизова и решава да пътува до град Урук, за да се дуелира с Гилгамеш. Поради сходните им способности и сила, двубоят завършва с патова ситуация. В някои разкази Гилгамеш излиза победител.

Гилгамеш и Енкиду убиват Хумбаба

След битката Енкиду и Гилгамеш развиват силно уважение към уменията и способностите на другия. Те стават добри приятели и се заемат да повалят хилядоликото същество на име Хумбаба, което стои на стража в Кедровата гора.

Двамата мъже следвали съществото, докато накрая му устроили засада. Въпреки виковете на Хумбаба да бъде пощаден животът му, Гилгамеш и Енкиду убиват Хумбаба, който ги проклина, докато лежи на земята и се задъхва.

Гилгамеш срещу Небесния бик

Подвизите и способностите на Гилгамеш накарали богинята Ищар да се влюби в него с главата си. Гилгамеш обаче я отхвърлил, тъй като Ищар била известна с това, че бързо отхвърляла и поглъщала бившите си любовници. Раздразнена от отхвърлянето на Гилгамеш, Инана пуска Небесния бик върху град Урук. Свирепият звяр, който между другото е зет на Инанна, оставя по пътя си следи от разрушения и смърт. Гилгамеш и Енкиду отново се вдигат на борба и защитават града, като убиват Небесния бик.

Смъртта на Енкиду

Обидени от това, което възприемат като гордост на простосмъртните, боговете убиват Енкиду заради участието му в смъртта на Небесния бик. След това Енкиду попада в Дома на праха – месопотамски термин, използван за описание на подземния свят. Духовете на мъртвите в Дома на праха са принудени да коленичат и да се хранят с мръсотията на земята и да пият камък.

Смъртта на Енкиду не само кара Гилгамеш да изпадне в депресия, но и го принуждава да се замисли за смъртните ограничения, както и да постави под въпрос целта и смисъла на живота.

След като боговете убиват най-добрия му приятел Енкиду, Гилгамеш се впуска в приключение, за да открие тайната на безсмъртния живот. Надява се да използва полученото знание, за да запази не само своето безсмъртие, но и да върне Енкиду от мъртвите.

След смъртта на скъпия си приятел Енкиду Гилгамеш загърбва гордостта си и се стреми да открие смисъла на живота, който според него ще бъде постигнат, когато открие тайната на безсмъртието.

Осезаемият страх на Гилгамеш от смъртта и безсмисления живот

Смъртта на приятеля му Енкиду кара Гилгамеш да се отправи към необятната пустиня в търсене на безсмъртието. Той се надява да използва откритията си, за да направи не само себе си безсмъртен, но и да върне Енкиду към живота.

По време на пътуването си, за да открие тайната на безсмъртието, той се сблъсква с няколко предизвикателства, включително преминавайки през раса от същества, известни като хората на скорпионите. Търсенето му го отвежда под могъщите планини. В мита се казва, че той изпреварил изгряващото слънце, докато не стигнал до мястото, където свършвал светът. Там срещнал барманка, богинята Шидури, която предупредила Гилгамеш за тежките последици от търсенето му. Шидури казала на Гилгамеш, че смъртта е дошла за всички смъртни и че той по-скоро трябва да се стреми да живее стойностен и радостен живот.

Гилгамеш отхвърля твърденията на Шидури и настоява, че богинята му помага в търсенето. В крайна сметка Шидури отстъпва пред исканията на Гилгамеш, давайки на урукския цар допълнителни указания. Тя му наредила да мине покрай Водите на смъртта, където живеел безсмъртният човек Утанапищи (Утнапищим). Уршанаби е фериботът, който превежда Гилгамеш през Водите на смъртта, за да се срещне с Утнапиштим.

Гилгамеш и Утанапищи

Утнапищим разказва на Гилгамеш историята на големия потоп – как боговете се срещнали и решили да изтрият хората от лицето на планетата. Еа, богът на мъдростта, обаче предупреждава Утнапищим за геноцидните планове на боговете. Еа казва на Утнапищим да построи гигантска лодка, в която семейството му и по две от всички живи същества да могат да се спасят. След големия потоп боговете съжаляват за действията си и се съгласяват никога повече да не унищожават света. За своя героизъм Утнапищим е възнаграден с вечен живот.

Подобно на предупрежденията, отправени от богинята Шидури, Утнапишти моли Гилгамеш да приеме смъртността си. Той казва на царя на Урук, че смъртта идва за всеки. Неудържим, Гилгамеш досажда на Утанапищи, докато последният не отстъпва. Утанапишти казал на Гилгамеш, че боговете ще го дарят с безсмъртие, ако успее да заспи за шест дни и седем нощи. Стремежът на Гилгамеш да покори съня претърпял провал, тъй като той заспал веднага.

Тогава Гилгамеш се обърнал към Утанапищи, който му казал, че тайната на безсмъртието се крие в едно вълшебно растение, което цъфти на дъното на дълбок океан. Гилгамеш успял да се гмурне в океана, като закрепил камъни за краката си.

Въпреки че Гилгамеш успява да си осигури тайното растение за подмладяване, той го губи по пътя към дома си в Урук. Докато се къпе, върху него се промъква змия, която след това се увива около растението. Така Гилгамеш, разочарован и поразен, трябва да се върне в Урук с празни ръце.

Научен урок

След като стига до могъщите порти на своя град, Гилгамеш, могъщият воин, който е убил безброй чудовища, се примирява с човешките ограничения и с факта, че смъртта идва за всеки. Той се е отправил на пътешествие, което е променило живота му и в което е натрупал колкото успехи, толкова и поражения, в крайна сметка е загубил ценното си съкровище – тайната на безсмъртието, и накрая се е примирил със смъртния си живот. Царят на Урук започнал да използва силата и мъдростта си, за да подобри не само своя живот, но и този на народа си.

Неговото пътешествие и премеждия могат да се разглеждат като символ на вроденото човешко състояние и универсалния човешки стремеж да израснем след грешките и да приемем ограниченията си. Той също така подчертава вековната борба на човечеството за намиране на смисъла на живота и как всичко това се отразява на начина, по който възприемаме смъртта.

В желанието си да сподели житейския си опит с бъдещите поколения и цивилизации Гилгамеш записва историята си на плоча, която по-късно погребва под стените на своя град.

Шин-Леки-Унини, възможен автор на акадската версия

Shin-Leqi-Unninni е признат за древновавилонския писател, който предава версията на Епоса за Гилгамеш, открита от Layard и неговия екип през 1849 г. в Ирак.

Плочата, която е намерена в средата на 19^ти век от Лейард в Ирак се оценява на около 2000-2300 години. Написана е на клинопис от вавилонски писател на име Шин-Леки-Унини. Първоначално се е смятало, че Шин е първият известен в историята писател, докато археолозите не откриват произведенията на древен акадски жрец на име Енхедуана (ок. 2284- ок. 2245 г. пр. Хр.), дъщеря на известния акадски цар Саргон Акадски.

Като се има предвид фактът, че „Епос за Гилгамеш“ се е предавал устно между културите на древна Месопотамия, не е изненадващо, че в различните версии се появяват различни богове от шумерския и акадския пантеон. Това е класически случай, в който две религиозни традиции се комбинират с течение на времето. Във версията на Шин очевидно става ясно, че макар и да е акадски, той е бил вдъхновен от редица шумерски източници.

Значението на Гилгамеш, полумитичния цар-герой от Урук

В една древна шумерска история за богинята Инана и дървото Хулупу цар Гилгамеш е описан като брат на богинята. В тази история Гилгамеш помага на Инана да повали заразено от демони дърво, което е причинявало много хаос в царството. В допълнение към това, че има досаден женски демон (lilitu) в центъра, дървото също така е било нападнато от змии и други зловредни гризачи. Гилгамеш убива демона, а след това прогонва змиите. След като запазва клоните на дървото за себе си, той подарява ствола на дървото на Инанна, която го използва, за да направи редица мебели за дома си.

В други разкази той е смятан за много важен съдия в задгробния живот, който определя дали мъртвият ще прекара вечността в блажени или мъчителни условия. В това си качество може да се направи паралел с древногръцки митични герои и царе като Радамант, Аекус и Минос – трима мъже, които са били съдии в подземния свят.

Въпреки че историята на Гилгамеш е на повече от 4000 години, темите ѝ за израстването и саморазвитието са имали огромна историческа стойност. Героят в историята оказва влияние върху по-късни древногръцки герои като Херкулес, Персей и Одисей. Без „Епопея за Гилгамеш“ най-вероятно нямаше да има Омирови епоси и други истории от древната епоха. И до днес историята отеква в творбите на поети, философи и писатели по целия свят.

Откриване на глинени плочки с клинопис

Глинената плочка, която съдържа митичната история за Гилгамеш, е намерена в руините на библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал от VII в. пр. Библиотеката се смята за една от най-старите библиотеки в историята на човечеството. Откритието е направено през 1849 г. от английския историк, археолог и клинописец Остин Хенри Лейард в древния град Ниневия в Северен Ирак. Лейард и неговият екип от археолози провеждат изследвания в района, за да намерят доказателства, които да докажат, че историите в Библията са верни.

Още факти за Епоса за Гилгамеш

• Плочата, която е намерена в средата на 19^ти век от Лейард в Ирак се оценява на около 2000-2300 години. С тази зашеметяваща възраст „Епос за Гилгамеш“ заема второ място в списъка на най-старите известни религиозни текстове в световната история. Първото място се заема от текстовете на пирамидите в Древен Египет.
• Шумерското име на Гилгамеш е Билгамеш.
• През 2003 г. група археолози, ръководена от германци, твърди, че е открила гробницата на цар Гилгамеш.
• В един от митичните разкази Гилгамеш е положен да почива на дъното на река Ефрат. Смятало се е, че водите са се разделили на две, което е позволило на поданиците му да го погребат на дъното на реката.
• В някакво отношение Гилгамеш наистина не се поддал на смъртта, тъй като историята му е останала непреходна, откакто е разказана за първи път през 2000 г. пр.н.е., а може би и по-дълго. Историята му го превръща в първия известен епически герой в световната история.
• Фактът, че историята на Гилгамеш е останала актуална през всичките тези хилядолетия, сам по себе си означава, че митичният герой Гилгамеш е постигнал някаква частица от безсмъртието.
• В акадската/вавилонската версия на историята вместо богинята Инана богинята Ищар е тази, която изпраща Небесния бик до град Урук.

На колко години е Епосът за Гилгамеш?

Колко е стара „Епопея на Гилгамеш“. Историята на Гилгамеш е с повече от 1500 години по-стара от стиховете, написани от древногръцкия поет Омир.

Археолозите смятат, че историята най-вероятно се е предавала устно от поколение на поколение, докато накрая е записана около 2150 г. пр. Възможно е също така историята да предшества дори шумерската цивилизация. По този начин тя несъмнено е най-старата известна писмена история в човешката история.

Бил ли е Гилгамеш истински цар на Урук?

Историята на Гилгамеш отеква в литературата и до днес, дори и след няколко хиляди години от първото ѝ записване. Дали обаче Гилгамеш е бил истински цар на Урук? Отговорът на този въпрос остава неизвестен.

Твърди се, че историята за Гилгамеш е записана в писмен вид около 800 до 1000 години след смъртта на историческия цар.

Имало е няколко истории, основани може би на този исторически цар Гилгамеш. Твърди се, че царят е бил толкова могъщ и обичан от народа си, че в много истории той е изобразен почти като бог. Археолозите и учените смятат, че тези истории са придобили популярност няколко века след смъртта на царя, който в много случаи е бил смятан за герой с божествено рождение и брат на много месопотамски богове и богини.

В един от разказите на истинския цар Гилгамеш се приписва заслугата за построяването на великите стени на Урук (намиращ се в днешна Варка, Ирак). Редица ранни месопотамски царе, като цар Енмебарагеси от Киш, се опитват да повишат репутацията си, като се позовават на името му по много поводи. Някои от тези царе дори се опитват да свържат родословието си с Гилгамеш. Владетели като Шулги от Ур (ок. 2029 – ок. 1982 г. пр. Хр.), може би най-великият цар от периода Ур III (2047 – 1750 г. пр. Хр.), се описва като син на Лугалбанда и богинята Нинсун. Това ще рече, че Шулги се е представял за брат на Гилгамеш.

Библиография

• Black, J. et. al. Литературата на Древен Шумер. Oxford University Press, 2006.
• Dalley, S. Митове от Месопотамия Сътворението, Потопът, Гилгамеш и др. Oxford University Press., 2000.
• Как да четем „Гилгамеш“ Достъпно на 20 октомври 2021 г.
• Гилгамеш Достъпно на 25 октомври 2021 г.
• Епосът за Гилгамеш Достъпен на 24 окт. 2021
• Jacobsen,T. Съкровищата на мрака. Издателство на Йейлския университет, 1978 г.
• Kramer, S. N. Шумерска митология. Издателство на Пенсилванския университет, 1998 г.
• Sandars, N.K. Епосът за Гилгамеш. Penguin Classics, 1960 г.
• Wolkstein, D. & Kramer, S. N. Инана, царица на небето и земята. Harper Perennial, 1983 г.