Гончето от Монс – Исторически загадки

Горчиво студените дни на Първата световна война. Кървави конфликти и политическо напрежение, които бушуват в целия свят. Войници, отделени от семействата си и принудени да служат на границите на страната, за да задоволят някаква политическа алчност, прикрита под национализма. Във времена като тези легендите са били често срещани. Някои хора мечтаели за ангели, които се носят по небето, за да спасят човечеството. Други пък разказвали небивалици за канибалски призраци и безмилостни демони, които били наемани от държавите, за да смажат противниците си. Но сред облаците от фалшиви легенди и слухове една смразяваща история, свързана с градчето Монс, има доста фактическа основа. Приказката е за легендарното куче от Монс.

Ангел при Монс

По време на първия монументален обрат на Първата световна война, силно превъзхождащите по численост британски войски се опитват да притиснат в ъгъла германските войници в битката при Монс в периода 22-23 август 1914 г. Следва уморителна битка. Въпреки че германците са отблъснати, британските войници получават смъртоносни рани. В този тежък развой на събитията всички търсят лъч надежда – чудо. На 24 април 1915 г. британското спиритическо списание публикува рубрика, в която подробно описва странните събития, случили се по време на битката при Монс, когато няколко ангела се спуснали от небето с лъкове в ръце, за да защитят британската армия.

Появяват се още много твърдения с различни подробности. Историята се превръща в такова вдъхновение за масите, че всякакви твърдения за нейната невярност се приемат за предателство. Лидерите сякаш умишлено разпространявали легендата, докато изнасяли проповеди, за да вдъхновят уморените войници. В това малко градче обаче имало и друга история, много по-страшна и зловеща.

Куче от бойното поле на Монс, което осакатява британски войници

През 1919 г. канадският ветеран Ф. Д. Нюхаус публикува увлекателна хроника, в която описва историята на гигантското неземно куче, което изкормило британските войници в Ничия земя. В публикацията се твърди, че това куче не е било типичното адско куче или фантом, а умишленото създаване на ужасяващ немски експеримент.

Според Нюхаус д-р Готлиб Хохмюлер провежда редица експерименти, за да разработи мощно оръжие, което да повлияе на войната в полза на Германия. Той обикалял от едно убежище на друго и накрая намерил човек, който бил полудял в омразата си към Англия. След това със съгласието на германското правителство изважда мозъка на лудия и го поставя в черепа на сибиряк. вълкодав. Докато лудият умирал, кучето, обгрижвано с нежни грижи, ставало все по-силно и прочуто. Веднъж готово, то било пуснато на свобода, за да преследва британски войници на бойното поле при Монс. Но има ли истина в тази невероятна легенда? Може би да.

На лов

Дните на кошмара започват на 14 ноември 1914 г., когато капитан Ескес и четирима негови колеги от лондонските фузилери отиват да патрулират в Ничия земя. Те така и не се завръщат. След много дни труповете им са намерени, с отпечатъци от зъби по гърлата. Нощ по-късно от тъмнината се чува ужасяващ вой. От този момент нататък в Ничията земя загиват все повече и повече войници. Всеки от тях имал едни и същи отпечатъци от кучешки зъби на гърлото си. От време на време се чуваше вой и часовите със страх забелязваха как едно голямо сиво животно крачи по територията на Ничията земя. Дни след това кучето изчезнало и никой повече не го видял.

По онова време цивилното население се отнасяло с подозрение към историята. В края на краищата това изглежда като нещо, излязло направо от фантастиката на ужасите на Едгар Алън По! Нюхаус твърди, че от къщата на Хохмюлер са били освободени определени секретни „документи“, които доказвали легендата. За съжаление за тези документи никога повече не се е чувало. Засега „Хрътката от Монс“ трябва да заеме своето място сред многото митове и измислици за старите бойни полета.