Денят, в който президентът Андрю Джаксън е почти убит

Изминаха близо два века от първото покушение срещу президента на САЩ. Андрю Джаксън, седмият президент на САЩ и герой от Войната от 1812 г., държи незавидния рекорд на първия главнокомандващ, чийто живот е бил насилствено заплашен от луд човек.

По-долу е представено кратко представяне на събитията около покушението срещу президента Андрю Джаксън, което влиза в историята като първата заплаха за живота на действащ президент на САЩ.

Влошаване на здравословното състояние на президента Джаксън

В края на 60-те си години президентът Андрю Джаксън навлиза в последните няколко години от втория си мандат, изглеждайки изключително изтощен. Всичките тези години, през които се е сражавал като генерал, са започнали да се отразяват много на човека, който е известен с това, че използва силно натоварена реторика, за да прокарва политиките си. Незнайно защо по това време президентът най-вероятно усеща ефекта от оловното отравяне от куршума, който трайно се забива в гърдите му по време на дуел с Чарлз Дикинсън заради залог на конни надбягвания.

Шансовете на бледоликия Джаксън да завърши втория си мандат в Белия дом били силно ограничени.

Погребение на Уорън Дейвис, представител на Южна Каролина

Твърди се, че на 30 януари 1835 г. тънко изглеждащият Джаксън влязъл в залата на Камарата на представителите на САЩ, леко облегнат на ръката на шефа на Министерството на финансите Леви Уудбъри. Джаксън, заедно с много висши правителствени служители и членове на Камарата на представителите, са били там, за да оплачат смъртта на представителя на Южна Каролина Уорън Дейвис.

Сред тълпата, която се беше събрала от източната страна на Капитолия, стоеше добре облечен мъж на име Ричард Лорънс. Поведението на Лорънс в този ден беше перфектна маска за сътресенията, които се развиваха в съзнанието на безработния бояджия от няколко години. Англичанин, Лорънс прекарва по-голямата част от зрелия си живот в заблуда, че е сваленият английски крал от края на 15^ти век (т.е. Ричард III). Психическите проблеми на Лорънс се усложняват от факта, че е безработен, и той обяснява нещастието си с икономическата политика на Андрю Джаксън. Лорънс също така живеел със заблудата, че федералното правителство на САЩ му дължи много пари.

Вярвайки, че Андрю Джаксън е пречка номер едно за постигането на тези негови заблудени цели, Лорънс застава сред зрителите, които търпеливо чакат да зърнат президента. Под наметалото му бяха скрити два пистолета.

Ричард Лорънс произвежда два погрешни изстрела по президента Джаксън

След като погребението приключи, потенциалният нападател Ричард Лоурънс успя да се приближи на около десет метра от президента Джаксън. След това Лоурънс изважда пистолета си и се прицелва право в президента. За щастие на президента, прахът в пистолета не успял да запали искра и затова изстрелът бил неуспешен.

Годините, през които Джаксън е бил войник, може би са причината той да реагира най-бързо. Той бързо направи няколко крачки и насочи бастуна си към Лорънс, който дотогава беше извадил втория си пистолет с надеждата да застреля Джаксън от упор. Подобно на първия изстрел, вторият пистолет се провалил, тъй като куршумът не успял да напусне патронника, защото прахът не се възпламенил.

Президентът Джаксън се нахвърлил върху Лорънс с всички сили и започнал да удря нападателя с бастуна си. Говореше се, че ако не била намесата на конгресмена Дейви Крокет, президентът Джаксън най-вероятно щял да пребие Лорънс до крак.

Наблизо стоял лейтенант от военноморските сили, който бързо се втурнал да помогне на Дейви Крокет да обезоръжи нападателя.

Последици, конспирации и обвинения

След покушението срещу президента Джаксън се появяват доста слухове, а Белият дом търси отговори. При внимателен преглед на двата пистолета, които се провалили в онзи ден, се оказало, че оръжията са в перфектно състояние. През цялото време, докато следователите тествали и препроверявали пистолетите, те никога не се провалили. Следователно въпросът, на който трябваше да се отговори, беше как и защо тези пистолети са се развалили.

По-късно било установено, че мъгливите метеорологични условия са причинили овлажняване на праха в пистолетите. В резултат на това прахът в двете оръжия не успял да се възпламени в този ден. Много експерти определят вероятността подобно събитие да се случи в двата пистолета на около 120 000 към 1. При такъв зашеметяващ коефициент се обяснява защо много привърженици на Джаксън заявяват, че президентът е бил спасен от Провидението. Те вярвали, че животът на Джаксън е пощаден от Всемогъщия Бог като начин да се предотврати изпадането на младата нация в хаос.

Някои от твърдолинейните противници на президента Джаксън обаче били горчиво разочаровани, че пистолетите на Лорънс не са изстреляли. Джаксън си навлече гнева на редица хора, които се чувстваха ощетени от яростния отказ на президента да запази Втората банка на Съединените щати. Още с встъпването си в длъжност през 1828 г. президентът Джаксън и неговите съюзници водят ожесточена война срещу националната банка, обвинявайки я за икономическите проблеми на нацията.

Президентството на Джаксън е политическо, изпълнено с дълбоки разделения в резултат на реториката, която той често използва. Президентът си беше осигурил и доста врагове поради факта, че отказа да рехабилитира националната банка на Съединените щати (т.е. Втората банка на Съединените щати). Затова е логично политическите му врагове, които му желаеха злото, дълбоко в себе си да се надяват, че опитът за убийство на Ричард Лорънс е бил успешен.

Имаше и някои слухове, които се носеха, че президентът или негови съюзници са организирали покушението, за да повишат авторитета на Олд Хикъри сред обществеността. Привържениците на тази теория смятат, че Джаксън се е надявал да използва инцидента, за да накара обществеността да повярва, че Провидението е на негова страна.

Напротив, някои от поддръжниците на Джаксън обвиняват политическите врагове на президента, че са организирали нападението. Самият Джаксън споделя подобни възгледи, обвинявайки високопоставен политик от групата на вигите, сенатор Джордж Пойндекстър, че е организирал нападението. Тези обвинения никога не са били доказани.

Президентът Джаксън заявява, че разполага с клетвени декларации от двама души, които твърдят, че са видели Ричард Лорънс в близост до къщата на сенатор Джордж Пойндекстър. Тези обвинения имаха толкова разрушителен ефект, че Пойндекстър загуби кандидатурата си за преизбиране.

Освен сенатор Пойндекстър, бившият вицепрезидент на САЩ (по времето на Андрю Джаксън) Джон К. Калхун, превърнал се във враг на Джаксън, е обвинен, че е в съдружие с Ричард Лорънс. И в този случай властите не намират доказателства в подкрепа на твърдението на Джаксън.

Колко ненормален е бил нападателят на президента Джаксън?

Полицейското разследване след нападението над президента Джаксън разкрива степента на невменяемост на Ричард Лорънс. Според докладите на следователите, които са разговаряли със семейството на Лорънс, нападателят е започнал да губи напълно разсъдъка си няколко години преди нападението. Той станал отчужден и често пъти избухвал в безкраен епизод на агресивно поведение към членовете на семейството си. На няколко пъти Лорънс отправял заплахи за убийство срещу семейството и приятелите си. Веднъж полицията се намесила, след като той хвърлил опасен предмет по една от сестрите си.

Също така загубата на работата му нанася огромен удар, което от своя страна води до още по-голямо разтройство на съзнанието му. Лорънс се заблуждава, че смъртта на президента Джаксън ще обърне съдбата на американската икономика. Той изричаше безсмислени неща, като веднъж заяви, че ако Джаксън умре, „парите ще бъдат в повече“. Вярвал, че „няма да може да се издигне, докато президентът не падне“.

Разпит и съдебен процес срещу Ричард Лорънс

Ричард Лорънс, лудият, който през 1835 г. напада президента Андрю Джаксън, е съден в кметството на окръг Колумбия през април същата година.

По време на разпита си Лорънс твърди, че президентът е отговорен за смъртта на баща му. По време на процеса през април 1835 г. лекарите и психолозите, които екипът на защитата му довежда в съда, за да свидетелстват, потвърждават неговата невменяемост. Тя била много очевидна, тъй като подсъдимият многократно прекъсвал съдебните заседания, изричайки необоснованите си и абсурдни твърдения, че е свален английски крал.

Съдът установи, че Ричард Лорънс невинен поради невменяемост. След това роденият в Англия бивш бояджия е настанен в психиатрична клиника във Вашингтон, окръг Колумбия.

Ричард Лорънс прекарва остатъка от живота си в множество други психиатрични заведения, докато умира на 13 юни 1861 г. в Правителствената болница за невменяеми във Вашингтон, окръг Колумбия.