Джабир ибн Хаян: най-големи постижения и открития
[ad_1]
Джабир ибн Хаян е известен арабски учен, философ и фармацевт от VIII век. Заради огромния си принос в областта на алхимията и химията той става известен като „бащата на съвременната химия“. Често му се приписва, че е автор на множество книги на теми като шиитска религиозна философия, алхимия, химия и астрономия. Обикновено е наричан Джабириански корпус, произведенията на Джабир оказват огромно влияние върху науката не само в ислямския свят, но и в цяла Европа.
Започвайки около 10ти век ислямските учени започват сериозно да се съмняват дали Джабир ибн изобщо е съществувал. Някои историци, включително и съвременни, твърдят, че името Джабир ибн Хаян е псевдоним, използван от някои шиитски учени в областта на химията, алхимията и металургията през 8ми и 9ти векове. По-нататък те твърдят, че е много малко вероятно една личност да е създала толкова много творби през живота си.
Кой е бил Джабир ибн Хаян?
В 721 г. от н.е. Джабир ибн Хаян е роден в Тус в областта Хорасан (в днешен Източен Иран), според багдадския библиограф Ибн ал-Надим (ок. 933-995 г.). Районът, в който е роден Джабир, е бил част от Умаядския халифат, втория ислямски халифат.
Повечето историографи твърдят, че той е роден в областта Хорасан, преди да се премести в Куфа (днешен Ирак). Други твърдят, че е роден в днешна Сирия и по-късно се премества в Хорасан.
Популярно е и мнението, че бащата на Джабир ибн Хаян е аптекарят Хаян-ал-Азади от племето ал-Азди. Баща му доста активно подкрепя претенциите на Абасидите за ислямския халифат. В един момент баща му се опитва да организира някои общности в Хорасан да се разбунтуват срещу управлението на Умаядския халифат. Така баща му е заловен и по-късно екзекутиран от властите на Омаядите.
След смъртта на баща му Джабир и семейството му Ал-Азади бягат в Йемен, където Джабир е поверен на грижите на един много изтъкнат учен – Харби ал-Химиари. Младият Джабир е обучаван по много предмети, включително ислямски науки, химия, алхимия и математика.
С порастването си Джабир се обучава при различни учени и имами. Например, той получава известно образование от Джафар ас-Садик, шиитски имам, който е силно свързан с Абасидите.
Освен това Джабир получава напътствия по алхимия от някои министри на халифа Харун ал-Рашид.
След като се разминава с халиф Харун ал-Рашид, той е осъден на смърт през 803 г. Джабир се опитва да избегне присъдата, като бяга в Куфа, но властите го събират и го поставят под домашен арест до края на живота му. Известният ирански химик и алхимик умира около 815 г. в Куфа (днешен Ирак).
Основни постижения на Джабир ибн Хаян
Следват осем основни постижения на Джабир ибн Хаян:
Много от трудовете на Джабир в областта на химията подчертават значението на систематичния подход при провеждането на експерименти. Всъщност неговите трудове съдържат най-старата известна систематична класификация на химичните вещества.
Джабир оказва огромно влияние върху алхимията, превръщайки тази област в такава, която разчита повече на науката, отколкото на суеверията.
В стремежа си да постигне по-добро разбиране на химичните процеси като цяло, той предлага редица химични лабораторни уреди, включително алембик, който прави процеса на дестилация много по-безопасен и ефективен.
Той също така открива как неорганичен материал може да бъде получен от органични вещества. По този начин той успява да разбере някои от химичните процеси, на които светът на химиците и до днес разчита в лабораторията. Примери за някои от откритите от него вещества са солната и азотната киселина. Така той успява да получи сярна киселина от дестилацията на няколко соли заедно.
На Джабир се приписва изобретяването на веществото aqua regia, което се използва за разтваряне на злато. Ислямският учен и химик получава веществото чрез комбиниране на азотна киселина и солна киселина. Сред другите открити от него химически вещества са лимонената и винената киселина. Последното вещество той получава от остатъците от процеса на производство на вино.
Той развива серно-живачната теория за металите и оказва огромно влияние върху начина на производство на стомана и други метали. До 18ти век, минералогичната теория разчита в голяма степен на неговите трудове. Теориите му се прилагат при предотвратяването на ръждата, дъбенето на кожи, производството на стъкло и гравирането на злато.
Той разработва „Науката за баланса“ (ʿilm al-mīzān), която включваше опити за свеждане на всички явления – включително материалните вещества – до измерими или количествено измерими величини. Книгата му, озаглавена „Книгите на везните“ (Kutub al-Mawāzīn) прилага науката за равновесието към множество теми – от космологията до математиката. Книгата оказва огромно влияние върху толкова много учени по целия свят, особено 10ти египетски алхимик на име Ибн Умаил.
Що се отнася до религиозните трудове, той написва редица произведения, свързани с шиитските религиозни доктрини. Тези трудове често се отнасят до есхатологията – изучаването на последните събития в историята (т.е. „последните времена“) или съдбата на човечеството. Той пише също така по теми от сотериологичните (изучаване на религиозните доктрини за спасението) и имамологичните (теми, свързани с лицата от рода (Ахл ал Байт) на Пророка Мохамед) доктрини.
Факти за Джабир ибн Хаян
Изображение: Портрет на Джабир от XV в., Codici Ashburnhamiani 1166, Biblioteca Medicea Laurenziana, Флоренция
Роден на – Абу Муса Джабир ибн Хаян
Латинизиран име – Гебер
Дата на раждане – c. 721
Място на раждане – Град Тус, област Хорасан, Персия (днешен Иран)
Умира на – ок. 815 г., Куфах, Ирак
Умира на възраст – 94
Баща – Hayyan Al Azdi
Националност – Ирански
Преподавател – Шиитският имам Джафар ас-Садик
Повечето известен с – корпусът на Джабириан
Области на изследване – Алхимия, химия, астрономия, философия, география, медицина, астрология, фармация
Преподавател – Шиитски имам Джафар ас-Садик
Повечето забележителни произведения – „Kitab-Al-Sab’een“ (Книга на Източния Меркурий‘), Книгата на всеобхватността (The Book of Comprehensiveness) (Kitāb al-Ishtimāl), ‘Книгите на везните’ (Kutub al-Mawāzīn), ‘Изобретяването на истината‘, ‘The Book of Fifty’ (Kitāb al-Khamsīn), Петстотинте книги (al-Kutub al-Khamsumiʾa)
Епитети – „Баща на ранната модерна химия“, „Баща на арабската химия“
Латинизирана версия на името му – Geber
Кариера в областта на алхимията и фармацията
Джабир ибн Хаян следва стъпките на баща си и след завършване на образованието си започва да се занимава с фармация. Той също така получава известна подкрепа от министрите на халифа.
На Джабир ибн Хаян се приписва написването на „Книгата на цветето“ за халифа Харун-ал Рашид. Книгата, която е посветена на алхимията, е приета добре от халифа, като го инструктира за основите в тази област.
Джабир участва и в превода на няколко алхимични книги и преписи от латински и гръцки на арабски език.
В Jabirian корпус
Изчислено е, че фигура (или фигури) с името Джабир ибн Хаян е написал голям брой арабски произведения. Произведенията са под формата на кратки трактати или по-големи сборници в области като математика, астрономия, астрология, ботаника, зоология, медицина и множество други дисциплини.
Най-известните от тези сборници са Голямата книга за специфичните свойства, Сто и дванадесет книги, и Петстотинте книги.
По-голямата част от джебирианските трактати, с които разполагаме днес, са в областта на химията или алхимията. Има и такива в областта на астрономията, магията и космологията.
Примери за някои алхимични произведения, приписвани на Джабир ибн Хаян, са Великата книга на милосърдието (Kitāb al-Raḥma al-kabīr), Седемдесетте книги (al-Kutub al-sabʿūn), Десетте книги за поправяне (al-Muṣaḥḥaḥāt al-ʿashara), и Книгите на балансите (Kutub al-Mawāzīn),
Някои от запазените джабирски текстове, които обхващат „науката за талисманите“, включват Книга на петдесетте (Kitāb al-Khamsīn), Книгата на търсенето (Китаб ал-Ба̀т), Книгата на краля (Kitāb al-Малик), и Книга за черната магия (Kitāb al-Jafr al-aswad).
Още факти за Джабир ибн Хаян
Според историка Паул Краус на Джабир са приписани около 3000 произведения, което кара мнозина да се съмняват в самоличността на Джабир. Някои учени се съмняват и дали Джабир е този, който е написал всички тези произведения. Установената степен на различие по отношение на стила и съдържанието на тези произведения прави невероятно те да принадлежат на един автор.
Твърди се, че името Джабир ибн Хаян е псевдоним, често използван от шиитски учени и алхимици в края на 9ти и началото на 10ти векове.
Някои сметки твърдят, че той е бил по-скоро 10ти век полимат; други по-традиционни сметки твърдят, че той е живял през 8ми век
В 13ти век автор, представящ се за Гебер, създава редица трудове в областта на металургията и алхимията.
[ad_2]
