Древен Китай: 10 важни факта за една от най-великите цивилизации в историята

От изобретяването на хартията и праха до културните и архитектурните си постижения, Древен Китай несъмнено е една от най-влиятелните цивилизации в човешката история. С оглед на това Любопитно представя някои много важни факти за древен Китай и неговата цивилизация.

Древен Китай е толкова древен, колкото и всички останали

Историците смятат, че историята на Древен Китай датира от повече от четири хилядолетия. В резултат на това той нерядко се появява в списъка на най-старите империи в световната история.

Заемайки регион в източната част на Азия, древен Китай има своя първи император (император Цин Ши Хуанди от династията Цин) към 221 г. пр. н. е. Оттогава нататък регионът ще бъде управляван от могъщи императори, включително първата и единствена императрица на Китай в лицето на императрица У Цзетиан (или императрица Джао).

Най-продължителната империя в световната история

Последният император на Китай е император Пуи от династията Цин, чието управление приключва през 1911 г., с което се поставя началото на Китайската република. Имайте предвид, че през 221 г. пр.н.е. император Цин става първият император на обединен Китай, тъй като подчинява цял Китай на своето управление. Това означава, че империята е продължила повече от 2000 години. При този зашеметяващ брой години Древен Китай безспорно е най-дълго просъществувалата империя в световната история.

Жълтата река и река Яндзъ са ключови за цивилизацията на древен Китай

Превъзхождана единствено от могъщите Нил и Амазонка, река Яндзъ (6300 км или 3900 мили) е била от огромно значение за китайците в продължение на хиляди години. Реките Яндзъ и Жълтата река – шестата по дължина река в света – са били жизнената сила на древен Китай, тъй като са осигурявали необходимите съставки (т.е. прясна вода, плодородна почва и транспорт) за развитието на една цивилизация.

В случая с Жълтата река, дълга 3400 мили, селищата, които израствали по бреговете ѝ, имали огромна полза от богатата почва, която била идеална за засаждане на зърнени култури и отглеждане на овце и говеда. Жълтата река, известна още като Хуанхъ, е била толкова жизненоважна, че много историци обичат да я наричат Люлката на китайската цивилизация.

Днес на река Яндзъ се намира язовирът Три ждрела – най-големият в света язовир за производство на електроенергия от ВЕЦ.

Прочетете още: Най-дългите реки в света

Построяването на Великата китайска стена отнема около 1000 години

Смята се, че първоначалните стени на Великата китайска стена са започнати от император Цин Шихуан (от династията Цин), първият император на Китай. През следващите около 1000 години няколко древни китайски императори от различни династии допринасят за достигане на сегашната ѝ дължина. Въпреки това династията, която построява по-голямата част от стената, е династията Мин, която допринася за изграждането на над 5000 мили от стената.

Великата китайска стена е построена целенасочено, за да спре настъплението на нашествениците в Китай от север, особено на монголите.

Като се има предвид колко време е отнело на стената да достигне сегашната си дължина, историците изчисляват, че по време на строежа са били необходими милиони работници, много от които са били селяни, затворници, роби и престъпници.

В древни времена хиляди китайски войници са били необходими, за да обслужват няколкото хиляди наблюдателни кули на Великата китайска стена.

Знаете ли, че: За около хиляда години, които са били необходими за изграждането на Великата китайска стена, около един милион работници са загинали по време на строителството?

Древен Китай открива коприната през 3-то хилядолетие пр.н.е.

Смята се, че около 2700 г. пр.н.е. член на кралския дом открива коприната в градината на императора. Този човек е бил Хис-Лин-Ши, съпругата на император Хуан-Ти. Векове по-късно коприната ще се превърне в един от най-големите експортни продукти на древен Китай, наред с други като чай, порцелан, подправки и сол. Значението на коприната било толкова голямо, че известният търговски път, който свързвал Китай с Източна Европа и останалия свят, получил името Път на коприната.

Пътят на коприната, който минавал от северните граници на Китай през Индия, Персия и Анадола (днешна Турция), бил канал за обмен на стоки между Европа и Азия, но също така спомагал за пренасянето на идеи, изобретения и култура.

Освен че е бил канал за обмен на стоки между Европа и Азия, Пътят на коприната от Китай е спомогнал за предаването на научни трудове, идеи и научни изобретения.

Чаят се появява в древен Китай

Чаят може да е основен продукт на Запад, но знаете ли, че родното място на чая е древен Китай? Древните китайци са първите известни хора, които пият чай, често с лечебна цел. Чаят е бил и много популярна стока, която се е изнасяла от Китай в Източна Европа по дългия 4000 мили Път на коприната.

Печатането е изобретено в древен Китай

За цивилизация, която е изобретила хартията (през 2^ри век пр.н.е.), не е изненада, че древните китайци са направили още една стъпка напред и са изобретили печатането на дървени блокчета в края на 9^ти век след Христа. Движещ се шрифт на това изобретение се появява два века по-късно. По онова време, Будистки молитви и произведения, които се нареждат сред най-печатаните материали в Китай.

Трябва да се отбележи, че древните китайци са били запознати с печатането няколко века преди германският изобретател Йоханес Гутенберг да въведе на европейския континент подвижен тип печатарска преса през 15^ти век след Христа. Печатането променя правилата, тъй като спомага за бързото разпространение на информация, което дава тласък на епохата на Ренесанса и научната революция в Европа.

„Трите начина“

В продължение на няколко века в живота на древен Китай три религии доминират в политическия, социалния и културния пейзаж. Тези три религии – даоизмът, конфуцианството и будизмът – заедно съставляват това, което историците обичат да наричат „Трите пътя“.

Философиите на тези религии имали огромно влияние не само върху владетелите на древен Китай, но и върху хората. Например философията на Конфуций (551 г. пр. н. е. – 479 г. пр. н. е.) се превръща в основа на китайската култура и управление в продължение на повече от две хиляди години.

Прочетете още: 10 най-велики китайски философи на всички времена

Монголите са били трън в петата на древен Китай

Както всяка могъща империя в световната история, Древен Китай не е бил застрахован от чужди нашествия и нахлувания в граничните си райони. От всички тези нашествия обаче монголските нашествия се нареждат сред най-жестоките. В продължение на около един век Древен Китай е трябвало да се защитава от завладяване от монголите на север от границата си.

Интензивността и честотата на монголските нашествия били толкова големи, че древнокитайските императори построили масивни и дълги стени, за да не допуснат монголите в Китай. В крайна сметка монголите завладяват древен Китай, като установяват своя собствена династия (т.е. династията Юан, продължила от 1271 до 1368 г.) за кратък период от време.

Древен Китай е имал много специфичен начин на развитие

За разлика от другите големи човешки цивилизации в Месопотамия и Средиземноморието, китайската цивилизация се развива по много различен начин. Географското му положение означава, че за дълги периоди от време Древен Китай е бил малко изолиран.

На север и запад от империята се намирали пустинята Гоби (1,3 млн. кв. км) и пустинята Такламакан (337 000 кв. км или 130 000 кв. мили), които се нареждат сред най-големите пустини в света. На изток се намира Тихият океан, а на юг – Хималаите, където се намират най-високите планини в света.

Безумните температури и отровните змии на север и запад донякъде откъснали древен Китай от останалия свят, освен за монголите, които извършвали своите нашествия през северната част на страната. По същия начин непроходимият планински терен в Хималаите затруднявал достъпа до древен Китай от юг.