Древногръцки митове за Хера – кралицата на Олимп

[ad_1]

Гръцката богиня Хера

Коя е Хера?

Според много древногръцки митове и факти за Хера, богинята Хера е могъща царица, която управлява планината Олимп заедно със съпруга си/брат си Зевс. И ако можехте да се върнете назад във времето, в различните древногръцки градове и държави, със сигурност щяхте да видите редица храмове, посветени на богинята Хера.

Също така не е било необичайно за древните гърци да имат лични светилища в домовете си, посветени на Хера. Тя била смятана за богиня-покровителка на жените, брака и раждането на деца. В много от гръцките митове Хера обикновено е определяна като изключително отмъстителна и ревнива богиня. Тя е изобразявана като човек, който често налага наказания на любовниците и незаконните деца на Зевс.

Следващите древногръцки митове за Хера разкриват на читателите раждането, силите, децата, символите и популярните изображения на богинята Хера, царица на планината Олимп:

Раждането и семейството на Хера

Хера е родена от Кронос и Рея – съответно цар и царица на титаните. Много древни гърци вярвали, че богинята е родена на остров Самос. Затова Самос се превръща в средище за поклонението на Хера.

Друг мит твърди, че тя била отгледана от Океан и Тетис, докато Зевс се занимавал с освобождаването на другите си братя и сестри.

Ако останем на темата за братята и сестрите, Хера имала около 6 братя и сестри: Посейдон, Зевс, Хадес, Деметра, Хестия и Хирон. Царят на титаните Кронос, страхувайки се, че някое от децата му ще порасне силно, за да го свали от трона, решава да погълне всичките си деца, с изключение на Зевс. Благодарение на бързата мисъл на Рея бебето Зевс било спасено.

В крайна сметка това, което Кронос се надявал да избегне, се сбъднало. Зевс набрал сила и смелост и освободил всички свои братя и сестри, включително Хера, от стомаха на Кронос. Това, което последвало през следващите еони от години, била войната между титаните и олимпийците.

Кронос изхвърля Хера и другите ѝ четирима братя и сестри – Деметра, Посейдон, Хадес и Хестия

Брак със Зевс

След като олимпийците излезли победители над титаните, Зевс и Олимп се установили на върха на планината Олимп. След това Хера и Зевс се оженили и се сдобили с няколко деца – Хефест, Арес, Ерис, Хеба, Елейхия и Еньо.

Съюзът между Хера и Зевс бил изпълнен с безкрайни конфликти и хаос. Разногласията им се дължали най-вече на неспособността на Зевс да остане верен на Хера. Царят на Олимп, Зевс, имал доста извънбрачни връзки с богини, полубогове и смъртни жени. В резултат на това Хера изпада в ярост и ревност.

Често пъти гневът на Хера се стоварвал върху извънбрачните деца, които се раждали от забежките на Зевс.

Отмъстителност и безмилостен гняв на Хера

По-долу са дадени някои примери за нещастните любовници и незаконните деца на Зевс, които в крайна сметка са били подложени на гнева на Хера:

Лето, богинята на титаните

Чувайки за изневярата на Зевс и предстоящото раждане на незаконни деца, Хера изпраща страшен питон да преследва бременната Лето. Хера също така заповядала на всички земи на земята да не дават убежище на Лето и децата ѝ.

По-нататък митът разказва, че Лето бродила по земята дни и нощи, търсейки място, където да роди. В крайна сметка на помощ на Лето се притекли жителите на кипърския остров Делос. Делос я настанява през цялото време на раждането. Накрая Лето успяла да роди близнаците Артемида и Аполон. Но и това не било никак лесно. Смята се, че Хера се е сговорила с дъщеря си Елейхия да удължат раждането. Затова Лето трябвало да прекара девет месеца в раждане и в болки.

Като чула новината за успешното раждане на Лето, Хера се разгневила още повече. Тя отново изпратила питона, за да убие Аполон и сестра му Артемида. Въпреки това гръцкият бог на светлината Аполон се оказал твърде силен за питона и го убил в Делфийския оракул.

Йо, жрицата на Хера

Хера никога не се колебаела да причинява болка и страдание на всяка смъртна жена или богиня, която по най-малък начин привлече вниманието на Зевс. Една от жертвите на нейния гняв била Йо, жрица в един от храмовете ѝ.

Йо е не само жрица в храма на Хера, но и принцеса на Аргос. И можеше да се очаква, че Хера ще бъде малко по-снизходителна към една от собствените си жрици. Вместо това Хера е безмилостна както винаги. Тя превърнала Йо в крава, за да попречи на Зевс да я преследва.

В друг разказ за историята на Йо, някои митове твърдят, че Зевс бил този, който превърнал Йо в крава, за да избегне зоркия поглед на Хера. Планът му обаче се провалил. Хера разбрала за това този любовен интерес на Зевс. Обезумяла от ярост и ревност, тя изпратила стоокото чудовище от Аргос, за да държи очите си здраво върху Йо. Съжалявайки малко за принцесата, Зевс възлага на Хермес да убие чудовището. Това от своя страна принудило Хера да насочи стоте очи на Аргус към пауна. Това обяснява защо древните гърци често свързвали пауна с богинята Хера.

Семела, принцесата на Тебес

Семела е красива млада принцеса на Тебес. Тя е дъщеря на цар Кадъм. Историята разказва, че Зевс, преоблечен като смъртен, оплодил Семела.

Когато Хера научила за връзката на Зевс със Семела, тя убедила Семела да помоли Зевс да се покаже в пълната си божествена мощ.

Зевс не могъл да устои на молбата на Семела и изпълнил нейната заповед. За нещастие на Семела, светлината на Зевс била твърде голяма, за да се справи с нея. Тя веднага се запалила в пламъци. За нероденото дете на Семела имало искрица надежда. Зевс приел детето и го кърмил в бедрата си. Името на това дете било Дионис, богът на виното, гроздето и винопроизводството.

Калисто

Подобно на случая със Семела, Хера отново е в играта, но този път жертвата ѝ е Калисто. Тя превръща Калисто в мечка. Направила това, за да може богинята на лова Артемида да отстреля елена. В крайна сметка Калисто (който вече бил елен) не могъл да избегне ловните умения на Артемида. След смъртта на Калисто Зевс създал ново съзвездие в небето в чест на Калисто

Хера наказва Ехо за това, че помага на Зевс

Зевс възлага на Ехо да отвлече вниманието на Хера, за да може Зевс спокойно да се занимава с извънбрачните си връзки. Когато Хера узнава за действителния план, тя наказва Ехо. Като част от наказанието си, Ехо е принуден да повтаря последните думи на другите.

Как Хера забавила раждането на Херкулес от Алкмена

Най-отмъстителната постъпка на Хера е свързана с конфликта ѝ с Алкмена и нейния син, полубог Херкулес (известен още като Херакъл). Алкмена е съпруга на Амфитрион. Тя била и внучка на Персей. Според Хезиод Алкмена била много висока и красива жена, която притежавала ум и мъдрост, далеч надхвърлящи всички смъртни в нейното царство.

След като Зевс се превъплътил в тялото на Амфитрион, царят на Олимп продължил да спи Алкмена. Продуктът на техния съюз бил Херкулес.

Раждането на Херкулес било посрещнато с радост на планината Олимп. Самият Зевс очаквал Херкулес да стане могъщ владетел на околните градове в Тирин.

Хера, изпълнена с ревност, по чудодеен начин оплодила съпругата на Стенел. Омир Илиада твърди, че на съпругата на Стенел са били необходими само седем месеца, за да роди Евристей. Хера се сговорила с дъщеря си Луцина (Ейлаития), богинята на раждането, да забави раждането на Херкулес. По този начин Евристей се родил преди Херкулес. Този прост акт на отмъщение гарантирал, че Евристей имал по-силно рождено право на трона на Тирин.

Многобройните разправии на Хера с Херакъл (Херакъл)

Ако се съди по това колко много Хера мразела Алкмена, съвсем естествено било тя да се превърне в трън в плътта на сина на Алкмена, Херакъл.

През целия живот на Херкулес Хера била винаги на разположение, за да слага прът в колелото му. Няколко дни малко след раждането на Херкулес Хера изпратила две много смъртоносни змии, за да убият бебето Херкулес. Дори на тази възраст богът-герой Херкулес се оказал твърде силен противник за змиите. Херкулес удушил змиите с голите си бебешки ръце.

В друг случай Хера успешно омагьосала Херкулес, за да убие жена си и децата си. И за да изкупи тежкото си престъпление, Херкулес приел прочутите си Дванадесет труда. На всяка крачка по пътя Хера била там, за да усложни много нещата на Херкулес. Например тя е отговорна за пускането на хидрата от Лерна в града на Херкулес; тя променя съзнанието на амазонките и ги прави агресивни към Херкулес, докато той се опитва да осигури пояса на Иполита.

Хера срещу Иксион

Историята на Иксион е дълбоко пропита от предателство. Иксион е син на Арес (в някои митове Леонтей), който управлява лапитите

Историята започва със Зевс, който кани Иксион на планината Олимп, за да вечеря с боговете. Вероятно потънал в цялото вино, което пиел на Олимп, Иксион започнал да си харесва Хера. В мита се казва, че Иксион изгаря от страст към богинята царица Хера. Той дори стигнал дотам, че разкрил намеренията си пред Хера.

Зевс, който бил всемогъщ бог, поел вятъра от предателството на Иксион и изваял облак, който изобразявал Хера по много съблазнителен начин. Без да разбере, че това е измама, Иксион продължил и се съвкупил с облака. По това време вече било ясно, че Иксион е предал доверието на своя домакин.

Смята се, че Хера или Зевс са хвърлили Иксион в Хадес. Там Иксион трябвало да прекара вечността, вързан за въртящо се колело.

Странно е, че от съюза между облака и Иксион се ражда Кентавърът – първият от расата на древногръцките митологични зверове, известни като кентаври (или Иксиониди). Кентаврите са получовеци/полуконе, които са живели в изолация от хората. Те са били печално известни със своята дивашка природа и похотливо поведение.

Гневът на Хера към Парис от Троя

Преди легендарната Троянска война Зевс възлага на Парис от Троя да бъде съдия, който да определи коя богиня е най-красива от всички богини на Олимп. Състезанието е между Афродита, Атина и Хера. Наградата била златна ябълка. Според мита и трите богини се опитали да подкупят пътя си към победата. Атина, богинята на мъдростта и стратегическите войни, обещала да дари Парис с огромна мъдрост и сила. Хера обещала да направи Парис владетел на големи територии в Азия и Европа. Афродита обаче, богинята на любовта и красотата, обещала на Парис неугасваща любов от страна на най-красивата смъртна на земята – Елена.

Парис предпочел предложението на Афродита и обявил Афродита за най-красивата богиня на Олимп. Това разгневило Хера. И когато избухнала Троянската война, Хера се сражавала срещу троянците; тя дала подкрепата си на микенския цар Агамемнон.

Децата на Хера

За разлика от много богове и богини в гръцкия пантеон, Хера остава вярна и предана на съпруга си. Затова и всички деца на Хера са от връзката ѝ със Зевс. Именно поради тази причина тя е почитана като богиня на жените, брака и раждането.

Хера и Зевс родили около 8 деца: Хефест, Арес, Ерис, Хеба, Елейхия, Ангелос, Тифон и Еньо. В някои случаи Омир смята, че Еньо, богинята на раздора и разрушението, е син на Арес.

В случая с Хефест, бога на огъня и ковачницата, Хера го презирала дотолкова, че в крайна сметка го изгонила от планината Олимп. За да добави обида към обидата (може би, за да прибави към нея още една обида), Хефест в крайна сметка си счупил крака, след като се срутил на земята от планината Олимп. Причината, поради която Хефест се е оказал недолюбван от родителите си, е, че се е родил много грозен и деформиран. Въпреки това Хефест се смял последен. Хефест изковал вълшебен трон и заменил трона на Хера със своя. В момента, в който Хера седнала на трона, тя веднага била привързана към него. В замяна на освобождаването на Хера Хефест получил за съпруга красивата богиня Афродита.

Древни места за поклонение и празници в чест на Хера

Храм на гръцката богиня Хера Храмът на Хера в Агридженто, Магна Греция.

Някои от известните места за поклонение, посветени на богинята Хера, са били Аргос, Салмос, Спарта и Микена. Между V и IV в. пр. н. е. в град Елис имало монети с лика на Хера.

В много от тези градове нерядко се провеждали атлетически състезания в чест на Хера. Най-известното от тези състезания е „Херайя“. Имало е и Hierogamy – поредица от фестивали с тематика за брака и семейните ценности, които почитат предимно Хера.

От VIII до VII в. пр.н.е. храмовете в Олимпия и Тирин били посещавани от доста голям брой поклонници на Хера. С течение на времето изникват все повече храмове на Хера (на места като Самос, Магна Грация и Паестум).

Основни символи и популярни изображения

През вековете Хера е свързвана със следните символи: нар; лилия; крава; кукувица; лотос; паун/паун; лъв; диадема.

Символът на Хера – нарът – е със значение на плодородие и раждане на деца. Паунът символизира нейната гордост и величественото ѝ поведение. Кукувицата идва от птицата кукувица, която Зевс използвал, за да ухажва Хера.

Сред боговете и богините от гръцкия пантеон Хера е една от онези богини, чиито изображения остават много оскъдни. Историите, които са живели до днес, нямат ясно описание на физическите ѝ качества. Това, което много съвременни художници правят, е обикновено да скулптират или рисуват Хера, седнала на трона си в планината Олимп, понякога облечена в булчинско було.

Традиционно изображенията и скулптурите ѝ я показват облечена в одежди с корона (полос) на върха на главата. Изобразявана е и с лотосов скиптър. В „Теогония“ на Хезиод Хера е описана като често носеща златни сандали. Омир я изобразява като богиня с бели ръце и волови очи.

Що се отнася до колесницата ѝ, колесницата на Хера често е теглена от пауни. По този начин тя олицетворява истинската царственост и царицата

Сили и способности на Хера

Често смятана за едно от най-могъщите божества сред дванадесетте олимпийци, Хера със сигурност може да се справи по време на битки. Освен това тя е толкова почитана не само от смъртните, но и от боговете на планината Олимп. Нейната привързаност към семейните ценности и браковете я отличавала от другите гръцки богове и богини.

Хера, царицата на небето и земята, често била призовавана да осигури ясно небе. Тя обаче предизвиквала бури винаги, когато даден град или населено място я прекръствали. За двойките, които имали трудности при раждането, Хера била божеството, към което се обръщали. Тя имала силата да вдъхва здраве и хармонични условия в семействата и браковете. Казано по-просто, в много древногръцки общества тя била пазителка на дома.