Дуайт Д. Айзенхауер: 20 забележителни постижения

Колко важен е Дуайт Д. Айзенхауер в историята на Америка? Какъв е неговият звезден военен и политически принос към страната и света? В статията по-долу Ви представяме 20 забележителни постижения на Дуайт Д. Айзенхауер, генерал от Втората световна война и бивш президент на САЩ.

Бързи факти за Дуайт Д. Айзенхауер

Ден и място на раждане – 14 октомври 1890 г., Денисън, Тексас

Ден и място на смъртта – 28 март 1969 г.; Вашингтон, окръг Колумбия

Роден на – Дуайт Дейвид Айзенхауер

Родители – Дейвид Джейкъб Айзенхауер и Айда Стоувър

Братя и сестри – 6 братя

Средно училище – Гимназия в Абилин, Канзас

Военни образование – Военна академия на САЩ в Уест Пойнт, Ню Йорк (завършва през 1915 г.)

Съпруг: – Мейми Женева Дуд (омъжена през 1916 г.)

Деца – Дуд Дуайт и Джон Дуайт

Политически Партия – Републиканска партия

Повечето известен за – 34-ти президент на САЩ (1953-1961 г.); президент на Колумбийския университет (1948-1953 г.); върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Западна Европа по време на Втората световна война; герой на десанта в Нормандия през 1944 г.

Прякор – Ike

Повечето забележителни постижения – Побеждава нацистка Германия; осигурява примирието в Корея през 1953 г.; основава НАСА; междущатската пътна система; законите за гражданските права от 1957 и 1960 г.

Топ постижения на Дуайт Д. Айзенхауер

Ръководи операция „Факел“ и инвазията в Северна Африка

Айзенхауер командва силите по време на Операция „Факел през ноември 1942 г. Той и хората му предприемат инвазия във Френска Северна Африка, като унищожават силите в региона. Съюзническите сили са подозрителни към тези сили, които се съюзяват със силите на Оста.

Инвазията представлява тристранна атака – нахлуване в Казабланка на запад; нахлуване в Оран и Алжир в центъра; и нахлуване в Тунис в Тунис. Под командването на Айзенхауер инвазията на съюзническите сили в региона е доста успешна.

Командва инвазията в Сицилия и континентална Италия

Малко след операция „Факел“ в Северна Африка съюзническите сили започват инвазията в Сицилия през 1943 г. Операцията в Сицилия е с кодово име операция „Хъски“ и в нея съюзническите сили използват мащабна амфибийна и въздушнодесантна операция по време на шестседмичната кампания (т.е. от 10 юли до 17 август 1943 г.). Айзенхауер записва огромни победи и побеждава фашисткия италиански лидер Бенито Мусолини и силите на Адолф Хитлер на острова. Малко след това Мусолини е свален от власт в Италия. Това дава възможност на генерал Айзенхауер и хората му да пристъпят към инвазия в континентална Италия (3-17 септември 1943 г.) в операция, наречена „Операция Лавина“. До юни 1944 г. италианската столица Рим пада в ръцете на съюзническите сили.

Освободената Франция по време на десанта в Нормандия

На 20 декември 1944 г. роденият в Тексас военен стратег Дуайт Д. Айзенхауер е повишен в чин генерал (т.е. петзвезден генерал в армията). Година преди това той е назначен за ръководител на Съюзническите експедиционни сили в Западна Европа. Силите са натоварени със задачата да изтласкат силите на Хитлер от Франция, като по този начин създадат западен коридор за нахлуване в нацистка Германия.

Като върховен главнокомандващ на съюзническите сили Айзенхауер участва активно в планирането на инвазията в Нормандия през 1944 г. След близо две години щателно планиране Айзенхауер дава разрешение инвазията да започне на 6 юни 1944 г. (наречена Денят D).

Генерал Айзенхауер, подпомаган от други прозорливи военни командири от Великобритания и Франция, разгръща мощта на над 150 000 съюзнически сили на плажовете на Нормандия, Франция.

Благодарение на героичните усилия на неговите хора съюзническите сили успяват да освободят Франция до края на август 1944 г. Постигнатите от Айзенхауер успехи по плажовете на Нормандия се оказват много важни за повалянето на нацизма и фашизма в континентална Европа. В цялата писана история никога не е имало толкова мащабна десантна операция като тази, която генерал Айзенхауер ръководи в Деня D. Операцията „Денят Д“ обикновено се смята за най-забележителното постижение на Айзенхауер.

Началник на щаба на армията на САЩ при президента Хари С. Труман

След като прекарва около шест месеца като военен губернатор на американската окупационна зона в Южна Германия, Айзенхауер е повикан във Вашингтон през ноември 1945 г., за да служи като 16-ия началник на щаба на американската армия.

Работейки в администрацията на Труман, Айзенхауер е натоварен със задачата да върне милиони войници на цивилна работа, за да се развие икономиката на САЩ. Докато е на този пост, той изразява непоколебимата си подкрепа за новосъздадената Организация на обединените нации. Вярва, че световната организация може да бъде сила на доброто в регулирането на държавите, които притежават ядрени оръжия.

Като началник на щаба той категорично се противопоставя на използването на атомна бомба от Америка срещу Японската империя. Той се аргументира с това, че японските императорски сили са били готови да сложат оръжията си, поради което използването на такива оръжия е било напълно излишно. Заявява, че използването на тези оръжия за масово унищожение от страна на Америка би накърнило необратимо имиджа ѝ в световната общност.

Президент на Колумбийския университет, Ню Йорк

След близо четири десетилетия служба в американската армия, Айзенхауер е назначен за президент на Колумбийския университет на 7 юни 1948 г. Той остава на този пост около две години, само за да бъде призован отново на активна служба в армията от президента Хари С. Труман. През зимата на 1950 г. той е назначен за върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа.

Докато е президент на университета, той е приет във Фи Бета Капа – академично общество, което е известно с това, че отличава хора, постигнали огромни успехи в областта на науката, изкуството и управлението. С това въвеждане името на Айзенхауер се издига високо до такива като други президенти на САЩ като Джон Куинси Адамс, Теодор Рузвелт, Калвин Кулидж, Франклин Д. Рузвелт, Бил Клинтън и др. Сред другите известни членове на Phi Beta са държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс и шефът на Amazon Джеф Безос.

Като президент на университета той работи неуморно, за да внуши на студентите демократични идеали и ценности. Остава на поста президент на университета до 19 януари 1953 г., когато е избран за президент на Съединените щати.

Командващ на НАТО

През декември 1950 г. тогавашният президент на САЩ Хари Труман назначава Айзенхауер за ръководител на новата Организация на Северноатлантическия договор (НАТО). Той е първият човек, който заема тази длъжност.

Основната цел на НАТО е да спре разпространението на комунистическите идеологии от разрастващия се Съветски съюз. Организацията постоянно е в противоречие със съветския лидер Йосиф Сталин.

Айзенхауер работи много усърдно на тази позиция, като примамва страните по света да изоставят комунистическите идеологии в полза на либералната икономика. Той е отговорен за структурирането на НАТО в организацията, която виждаме днес.

Постиженията на Айзенхауер като президент на Съединените щати

В началото на 50-те години на ХХ век рейтингът на президента Труман (който е демократ) спада малко заради Корейската война (1950 – 1953 г.). Поради това републиканците се заемат да търсят подходящ наследник на Труман. И нямаше по-добър от Айзенхауер, който да заеме поста в Белия дом.

Генерал Айзенхауер се включва в президентската надпревара в САЩ през 1952 г. и се изправя срещу кандидата на Демократическата партия сенатор Адлай Стивънсън. Преди това той е победил сенатора от Охайо Робърт А. Тафт, за да спечели билета на Републиканската партия за президентските избори в САЩ през 1952 г.

По време на изборите през 1952 г. генералът се кандидатира под лозунга „Аз харесвам Айк“ – препратка към прякора му от детството. Подпомогнат от своя съотборник Ричард М. Никсън (по-късно 36-и президент на САЩ), Айзенхауер побеждава сенатор Стивънсън и си осигурява мястото в Белия дом. Той полага клетва като 34-и президент на Съединените щати на 20 януари 1953 г.

Четири години по-късно, на президентските избори през 1956 г., Айзенхауер запазва мястото си в Белия дом, като разгромява сенатор Стивънсън с огромна победа.

Законодателни постижения на Айзенхауер

През шест от осемте години на управление на президента Айзенхауер Демократическата партия има мнозинство в Конгреса. Независимо от това Айзенхауер умело прокарва в Конгреса множество похвални законопроекти. Например той подписва Закона за подпомагане на бежанците от 1953 г., с който в страната са приети над 200 000 имигранти. Тези имигранти идват предимно от европейски страни, особено от Източна Европа.

През 1958 г. той подписва и Закона за образованието в областта на националната отбрана от 1958 г. Законът насърчава и популяризира изучаването на наука и технологии в американските училища.

Прогресивни социални и икономически програми

Айзенхауер обединява идеалите на „Новия курс“ на ФДР и „Справедливия курс“ на Труман, за да насърчи социално-икономическия напредък в страната. Да вземем за пример програмата за социално осигуряване, която той настоява да бъде запазена. По време на президентството на Айзенхауер програмата обхваща допълнително 10 милиона души. След това беше увеличена и минималната работна заплата.

Освен това президентът Айзенхауер има заслуга за създаването на Министерството на здравеопазването, образованието и социалните грижи (известно днес като Министерство на здравеопазването и човешките ресурси и Министерство на образованието).

Той построява около 41 000 мили пътища в страната

През 1956 г. Айзенхауер подписва Закона за федералните пътища. Законът дава възможност за изграждането на около 41 000 мили (66 000 км) пътища в страната. Този колосален проект, който се превръща в американската Национална пътна система, никога не е бил виждан в САЩ. Всъщност това е най-голямото инфраструктурно строителство в историята на Америка. Законодателният акт, който позволява изграждането на тези пътища, може да се счита за най-значимото законодателно дело на Айзенхауер.

Изчислено е, че президентът е отделил за междущатската магистрална система на Америка 30 милиарда долара. Продължила повече от десетилетие, проектираната от Айзенхауер Национална пътна система спомага за намаляване на разходите за пътуване и превоз. Тя също така донесе огромни ползи в области като субурбанизацията, жилищата за хора с ниски доходи, туризма и усилията за справяне с бедствия.

Влязла в сила присъда на Върховния съд на САЩ относно десегрегацията на училищата

През 1954 г. Върховният съд на САЩ произнася присъда по Brown v. Board of Education of Topeka дело. Решението обявява расовата сегрегация в училищата в Америка за противоконституционна. Айзенхауер може и да е избягвал да подкрепи публично присъдата, но не се е поколебал да изпълни решението на Върховния съд. През септември 1957 г. той дори изпраща федерални войски в Литъл Рок, Арканзас, за да наложат решението на Върховния съд за десегрегация в училищата.

Освен това президентът Дуайт Айзенхауер издава директиви за десегрегация на въоръжените сили на САЩ. Той успява да изпълни тази задача за по-малко от две години. Като част от неговата политика за расова десегрегация е създаден Отделът за граждански права към Министерството на правосъдието на САЩ.

Приема първото законодателство за граждански права след епохата на Реконструкцията

По време на двата си мандата той подписва два много важни закона за гражданските права – Законодателството за гражданските права през 1957 и 1960 г. Тези законопроекти предлагат допълнителна защита на афроамериканците, като им позволяват мирно да упражняват гражданските си права и да гласуват. Това постижение на Айзенхауер е много важно.

За да си представим колко важни са били тези законопроекти, трябва да се върнем далеч назад в епохата на Реконструкцията (1865-1877 г.) за последното гражданско законодателство от този вид. Въпреки това Конгресът внесе множество поправки, които отслабиха ефективността и обхвата на законопроектите.

Военните сили на САЩ станаха много мощни

Икономическата политика на Айзенхауер излъчваше умерени републикански идеи. Той дори се описваше като „динамичен консерватор“ или „прогресивен умерен“.

Като президент на САЩ той отстоява позицията си и отказва да намали данъците. В същото време харчеше много и увеличи разходите на Америка за отбрана. Това доведе до увеличаване на военната мощ на Америка, която може би е сравнима само със Съветския съюз по онова време. Независимо от тези военни разходи Айзенхауер все пак успява да намали общите държавни разходи с над 10 милиарда долара в сравнение с управлението на Труман.

Администрацията на Айзенхауер също така приема политиката на нов поглед– политика за национална сигурност, която да балансира правилно военните ангажименти и финансовите ресурси на страната. Политиката настояваше за по-голямо разчитане на стратегически ядрени оръжия, които да служат като възпиращ фактор за врага. В случай на нападение от страна на Съветския съюз Айзенхауер дава указания на американската армия да разгърне политика на „масирано отмъщение“.

Три пъти балансира бюджета на САЩ

Като прогресивен консерватор, той установява разумна фискална политика, която се изразява в звезден икономически растеж през 50-те години на ХХ век. Например по време на неговия мандат застраховката за безработица обхваща близо 4 милиона души в Америка. След това се подобриха и структурите на заплащане в пощите, федералната администрация и армията. Като част от усилията си да превърне малкия бизнес в двигател на американския растеж, Айзенхауер създава Администрацията за малък бизнес.

Администрацията на Айзенхауер помага и за увеличаване на добивите на земеделските производители, като им предлага подкрепа с помощта на почвените банки и други финансови помощи. Президентът осигурява и печалби в жилищното строителство и намаляване на инфлацията.

Най-забележителното икономическо постижение на Айзенхауер идва, когато той три пъти балансира бюджета на САЩ. Така например по време на първия му мандат Америка става свидетел на бюджетен излишък от около 1,7 млрд. долара.

Предупреждава за „военно-промишления комплекс“

Преди да напусне поста си, Айзенхауер произнася реч, в която предупреждава американците да бъдат бдителни по отношение на проблемите на „военно-промишления комплекс“. Този термин описва ситуация, при която сигурността на нацията и военните нужди се преплитат прекалено много с големите предприятия и корпорации. Той беше загрижен за огромното влияние, което тези бизнес ръководители могат да упражняват върху правителството и отбраната на САЩ. Той също така помогна да се привлече вниманието на обществеността към това как тези прекомерни военни разходи на САЩ могат да се върнат и да навредят на нацията.

Подписва примирието в Корея през 1953 г.

След встъпването си в длъжност президентът Айзенхауер работи усърдно за намиране на мирно решение на тригодишната война, която бушува на Корейския полуостров. Той насърчава световни играчи като Съветския съюз и Китай да седнат на масата за преговори и да подпишат примирие. Той умело съобщава за тежките последици, пред които е изправен светът, ако корейският конфликт остане нерешен.

Само няколко месеца след встъпването си в длъжност през януари 1953 г. Айзенхауер подписва примирието в Корея през юли 1953 г., което слага край на кървавата Корейска война.

Въпреки че двете Кореи технически продължават да са във война (и до днес), не могат да се пренебрегнат усилията, положени от Айзенхауер за спиране на кръвопролитията. Айзенхауер с право нарича примирието в Корея най-голямото си постижение като президент на Съединените щати.

Стремеж към мир на външния фронт

С изключение на Ливан, нито един американски войник не е изпратен в нито една страна по света. Администрацията на Айзенхауер е една от най-пацифистките от всички американски президенти.

През цялото си президентство Айзенхауер е трябвало да се справя с големи кризи на глобално ниво. Независимо от това, той винаги е търсил мирно решение на тези проблеми. В допълнение към заплахата от комунизма и агресията на Съветския съюз, президентът трябваше да се бори и с други глобални проблеми като Корейската война, кризата в Суецкия канал, Берлин и свалянето на американския самолет U-2 от руснаците.

Много политици и от двете страни на алеята го призовават да разгърне цялата военна мощ на Америка. Айзенхауер обаче се въздържа, като предпочита да се справи с тези въпроси по дипломатически път.

Историята завинаги ще го запомни с това, че е предпочел да не ескалира повече тези проблеми. Например Айзенхауер искрено вярва, че разделянето на атома (т.е. ядрената наука) е сила на доброто, когато се използва за мирни цели. Той направи всичко по силите си, за да се увери, че тези технологии няма да попаднат в ръцете на разбойнически държави. Създадената от него програма се наричаше „План Атоми за мир“.

Антикомунистически кампании

Дуайт Д. Айзенхауер направи всичко по силите си, за да задържи комунистическата вълна. Той дори възлага на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) да провежда тайни операции срещу комунистическите структури по целия свят. Така например Съединените щати имат пръст в свалянето на правителствата в Иран (през 1953 г.) и Гватемала (през 1954 г.).

Айзенхауер все пак се въздържа от извършването на въздушен удар в Индокитай в подкрепа на френските сили в региона. Той също така подкрепя антикомунистическото правителство в Южен Виетнам. В ретроспективен план подкрепата на Айзенхауер за Южен Виетнам е това, което в крайна сметка завършва с една от най-кървавите войни през 20^th век – войната във Виетнам.

Като президент той насърчи политики и програми, които подготвиха НАТО за пълно спиране на разпространението на комунистическата агресия в Европа. Той създава и Организацията на договора за Югоизточна Азия (SEATO), за да се справи с влиянието на комунистите в Югоизточна Азия.

Подаване на приятелска ръка на Съветския съюз

Независимо от това колко строг беше Айзенхауер по отношение на комунизма, президентът все още искаше да проведе открит разговор със Съветския съюз. В средата на лятото на 1955 г. той се среща с лидерите на Великобритания, Франция и Съветския съюз на конференцията в Женева. Той се надява, че различията между двете свръхдържави по това време могат да бъдат разрешени.

По-нататък той отстоява своята политика на „открито небе“. Политиката имаше за цел да позволи както на САЩ, така и на Съветския съюз да наблюдават взаимно военните си програми и съоръжения. Политиката е отхвърлена от Съветския съюз. Това обаче не попречва на Айзенхауер да проведе конструктивни разговори с премиера на Съветския съюз Никита Хрушчов през 1959 г.

За да запази мира в Европа, на 15 май 1955 г. той подписва Австрийския мирен договор. Договорът позволява на Австрия да стане независима и неутрална от влиянието на Америка или Съветския съюз.

Други забележителни постижения на президента Айзенхауер

По-долу са посочени някои почетни постижения на Айзенхауер през живота му:

• През 1958 г. Айзенхауер подписва Националния закон за аеронавтика и космонавтика. Със закона се създава Националната администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА). Организацията е създадена в отговор на напредъка на Съветския съюз в областта на космическите технологии.
• Под негово ръководство Съединените щати стават свидетели на приемането на Аляска и Хаваите в Съюза. Той подписва Закона за държавността на Аляска от 1958 г. и Закона за приемането на Хаваите от 1959 г. По този начин той превръща Аляска и Хаваите съответно в 49-ия и 50-ия щат.
• На 11 септември 1956 г. създава Международната организация „People to People International“ (PTPI) – организация, която насърчава по-доброто разбирателство между хората от различни нации с помощта на науката, образованието и културния обмен.