Душата в древноегипетската религия

В земите на Древен Египет е съществувало силно убеждение, че човешката душа (т.е. ka/бa) е съставена от различни части, които перфектно допълват човешкото тяло. Кои са тези основни части на душата в древноегипетската религия? Каква роля играела всяка част за осигуряване на място на човека в задгробния живот?

По-долу е представен бърз преглед на всички основни неща, които трябва да знаете за представата на Древен Египет за душата.

Произход на душата

Древните египтяни вярвали, че богът-създател Атум е създал света от море от хаос (известно като водите на Ну). Смята се, че Атум е използвал огромно количество магия, за да направи това. Следователно светът сам по себе си е направен от магия, според вярванията на древните египтяни. Тъй като светът има магия, живите същества, които наричат света свой дом, също имат магия в себе си.

По-нататък в мита се казва, че магията, съдържаща се в хората, се намира в душата. Благодарение на тази магия душата е способна да се увековечи отвъд земята на живите в царството на мъртвите в задгробния живот.

Части на душата според вярванията на древните египтяни

Според общоприетото схващане в Древен Египет душата има различни части, като всяка от тях играе определена роля. Тази концепция се споменава в редица древноегипетски погребални текстове, включително Текстовете за пирамидите от Старото царство и Текстовете за ковчезите от Средното царство.

Кет – физическото тяло

Древните египтяни вярвали, че трябва да съществува някаква структура на физическото тяло, за да може душата да извършва своите дейности както в земята на живите, така и в живота след това. Това физическо тяло е известно като Кет, което позволявало на индивида да бъде съден в подземния свят от бог Озирис и други пазители на подземния свят.

Горното означавало, че съхраняването на тялото (чрез мумифициране) на починалия било от изключителна важност. Египтяните включвали в погребалната камера и персонализирани вещи на починалия, за да предадат идентичността на индивида и неговите житейски постижения, които той е кредозирал, докато е бил жив.

Неизпълнението на погребалния ритуал и мумифицирането на тялото по подходящ начин може да има опустошителни последици за душата в задгробния живот. Това прави Кет на душата е много важен, тъй като се е смятало, че състоянието на тялото може да помогне или да попречи на съживяването на мумифицираните останки в подземния свят. Вярвало се е, че всяка част от тялото – краката, ръцете, мозъкът, главата и др. – се съживява, за да може духовното тяло да съществува в задгробния живот.

Знаете ли, че: В определен момент от историята на Древен Египет (т.е. епохата на Старото царство) само египетският владетел е можел да бъде мумифициран? Едва около Средното царство е можело да се прави мумифициране на обикновените хора.

Сах – духовното тяло

След като се спазят подходящите погребални ритуали и протокол за тялото на починалия, той се отправя към съдийска колегия, която включва Озирис и други богове в подземния свят. Ако мъртвият бъде признат за достоен, сах, духовното тяло, се формира скоро след това. Без духовното тяло мъртвите няма да могат да оцелеят в задгробния живот.

В някои случаи сахможе дори да изпълнява задачи в земята на живите, например да отмъсти за злодеяние, извършено приживе. Древните египтяни често поставяли в гробницата на мъртвите малки фигурки на своите слугини, любими домашни любимци, роби и телохранители и др. Целта им е била да възпроизведат условията на живот на мъртвите в задгробния живот; по този начин тези предмети са били предназначени да служат на мъртвите.

Рен – името и идентичността

Древните египтяни вярвали, че картушът около името на човека (Рен) може да предпази човека от зли сили както в живота, така и в следващия живот. Древните египтяни са вярвали, че името, което човек получава по рождение, идва с важен аспект на душата. Смятало се е, че името на индивида е способно да остане завинаги, при условие че името се споменава периодично. В резултат на това името на мъртвите е трябвало да бъде запазено чрез изписването му върху стените на гробниците на покойниците.

Смятало се е, че името дава на индивида уникална идентичност. В него се съхраняват и житейският опит и спомените на индивида. След смъртта си мъртвият може да използва тези спомени и идентичност, като се възползва от името си (Рен).

Ето защо е било абсолютно важно името на мъртвия да бъде защитено и запазено по подходящ начин. Това ставало чрез поставяне на името на мъртвия в картуш – овал с линия, допирателна към овала. До известна степен шансовете на душата да оцелее в задгробния живот зависели от броя на местата, на които било поставено името. По този начин картушът е бил важен символ на късмета и е предпазвал човека от зло.

Египтяните вярвали, че изстъргването на името на мъртвеца от паметниците и гробниците на практика оставя душата на мъртвеца открита и незащитена. Това се виждало при оскверняването на паметници, които принадлежали на 18^та династия Фараонът Ахенатен, фараонът еретик. По този начин египтяните осъждат паметта на починалия фараон.

Ба – личността

Ба в древноегипетската религия е онзи аспект на душата, който дава на индивида отличителна идентичност. Ба в същността си притежаваха както одушевени, така и неодушевени предмети; това беше онази част от душата, която правеше предмета уникален.

За човешките същества египтяните вярвали, че ба продължава и след смъртта. Казва се, че ба, изобразена като птица с човешка глава, излетяла от погребалната камера, за да се съедини с тялото на индивида. ка в страната на мъртвите.

Акх – комбинирани духове на мъртъв човек в задгробния живот

Акх е онази част от душата, която се свързва с интелекта на човека. В акх се казва, че се активира след бa и ка обединява. Липсата на подходящи погребални ритуали попречи на ах от оживяването в задгробния живот. Вярвало се също, че душата на такъв човек ще се скита неспокойно, преди да умре за втори път. Ето защо било много важно да бъдат извършени правилните ритуали – т.е. да бъдат прочетени правилните заклинания и молитви, ако ах е да бъде съживен в задгробния живот.

Ka – жизнената същност на душата

Знаете ли, че: Египетският бог Хнум е известен като „Божествения грънчар“, тъй като е създател на човешките тела и телата на божествата?

Египтяните имали вярване, че разграничителният фактор между живия и мъртвия човек е ка. В мита се казва още, че ка напуска тялото, след като човекът умре. Къде е ка идват от?

Древноегипетският бог Хнум, слонско божество на извора на Нил, е бил смятан за създател на детски тела от глина на грънчарското си колело. След като Хнум приключвал с тялото, то се поставяло в утробата на майката. В момента на раждането богинята Месхенет (или Месхент), създателка на ка, след което ще вдиша ка в индивида.

Без ка, жизнено важна част от душата, новороденото бебе не може да бъде живо. Храната и напитките бяха това, което поддържаше ка жив. Това обяснява защо египтяните са поставяли храна и напитки в погребалната камера на починалия.

Секем – сила или форма

Секем често се описва като енергийната жизнена сила на душата. Казва се, че секем дава на душата силата, необходима за процъфтяване в задгробния живот след произнасянето на присъдата.

Иб – сърцето

Древните египтяни вярвали, че човешкото сърце (ib) се развива от една капка кръв от сърцето на майката по време на зачеването. Като такова сърцето служи за обиталище на човешките емоции, воля, мисъл, мечти и стремежи. Следователно сърцето било много важна част от човешката душа.

За древните египтяни мислите и емоциите са били едно и също нещо и като такива и двете са пребивавали на едно и също място – в сърцето.

Доказателството за достойнството на човека (да влезе в задгробния живот) се намирало в сърцето му, което обикновено се претегля с перото на Маат (т.е. истината и закона) по време на церемонията „Претегляне на сърцето“. Сърце, което тежи повече от перото, незабавно бива разкъсвано от човекоядния демон от подземния свят Аммит. Сърце, което е погълнато от Аммит, означавало, че душата ще бъде обречена на безкрайни страдания и безпокойство.

При това положение египтяните смятали за необходимо сърцето на мъртвия да бъде съхранено по подходящ начин.

Затвори – сянката

Древните египтяни са забелязали, че сянката на индивида присъства постоянно през цялото му време на земята. В резултат на това египтяните са вярвали, че šwt (затворен) (сянката) е олицетворение на важна част от душата на индивида.

В някои случаи сянката на индивида се е възприемала като помощник на Анубис или като фигурата на смъртта. Последното обяснява неизбежния характер на смъртта – т.е. дава основание да се вярва на поговорката: „смъртта витае около индивида като сянка“.

Други интересни факти

• Церемонията за отваряне на устата се провежда, за да се придадат на душата на мъртвия физическите способности, които човекът е притежавал приживе.
• Според древните египтяни, когато човек умре. Ка (жизнената същност на душата) напуска тялото. В ка и бa (личността), след което се обединява в задгробния живот, за да съживи останалите части на душата.
• Без подходящ погребален ритуал за запазване на тялото древните египтяни вярвали, че душата на мъртвия не може да бъде съживена в задгробния живот, тъй като бa на душата няма да може да се върне при починалия.
• Доста дълго време само египетските фараони и царското семейство можели да се обединят с бога на слънцето Ра и други египетски божества в задгробния живот. От около Късния период това вярване постепенно се променя, което означава, че нецарските особи имат право да се срещат с божества като Ра, Озирис или Хор в подземния свят.
• Много от заклинанията, които древните египтяни са използвали за извършване на погребални ритуали, съществуват в Книга на мъртвите. Така спазването на инструкциите в книгата е от съществено значение за подпомагане на мъртвите в задгробния живот.
• Неизпълнението на правилните погребални ритуали можело да означава гибел за душата. Древните египтяни вярвали, че това може да доведе до втора смърт на мъртвия, т.е. до смърт в задгробния живот. Този вид смърт е била вечна и необратима.