египетската богиня Сешат: Произход, семейство, символи и поклонение

Смятана за едно от по-малко известните и почитани божества в древноегипетската религия, Сешат е смятана за богиня на мъдростта, писането, библиотеките и измерването. Египтяните смятали Сешат и нейния съветник/баща Тот за божествените писари на земята. Обикновено е изобразявана като жена, облечена в кожа на пантера с украса за глава, направена от рога. Тя е владетелка на книгите, като по този начин загатва за връзката ѝ със знанието и мъдростта.

Произход, раждане и семейство

Картини и дърворезби на богинята Сешат са проследени до Старото царство (ок. 2686 – ок. 2134 г. пр. Хр.) и Средното царство (ок. 2040 – ок. 1640 г. пр. Хр.). Смятало се е, че Сешат е родена от Тот, египетския бог на мъдростта и времето, и Маат, богинята на истината, закона и реда. Ролята ѝ на богиня на писаното слово вероятно произлиза от баща ѝ Тот, който между другото е почитан като божеството, изобретило и въвело йероглифите сред египтяните.

През ранния династичен период Сешат е почитана предимно като покровителка на писмеността и измерванията. Тя е била възприемана и като божествения регистратор – божество, което поставя в писмен вид всичко, което се случва през деня. Към Средното царство (ок. 2040 – ок. 1640 г. пр. Хр.), SРолята на ешата включвала записването на събитията, случили се по време на военните кампании на фараона – това включвало всички заловени чужди роби, както и плячката от военните завоевания.

Докато баща ѝ Тот бил почитан като главен мъжки писар, Сешат била описвана като „женски писар“.

Ролята на богинята Сешат

Голяма част от ролята на Сешат в египетския пантеон произлиза от нейния баща, бог Тот. По време на преддинастическата епоха ѝ е отредена тясна роля, която я вижда да служи като богиня на писането и измерването. Тя записвала ежедневните дейности, особено тези, свързани с египетските фараони и други благородници. През епохата на Средното царство ролята на Сешат се разраства до такава, че тя записва широк спектър от неща, включително записва даренията, получавани от фараона от чужди владетели. Тя отговаряла и за записването на годините, през които е управлявал даден фараон. Тя записвала речите на фараона.

Като се има предвид колко голямо значение за египтяните имало точното измерване, когато ставало дума за строителство, Сешат била почитана до голяма степен от строители, архитекти и други занаятчии. Тя била смятана за покровителка на геодезистите. Така тя станала покровителка на математиката, строителството и счетоводството.

Като „женски писар“ Сешат се занимавала и с измервания на небесни тела и събития. Това означава, че тя е била свързана с астрономията и астрологията.

Смята се, че в качеството си на божествен измервач и писар тя е помагала на фараоните, когато е ставало въпрос за строеж на храмове и погребални гробници. Например тя участвала в церемония, наречена „Ритуал за опъване на въжето“ („педж шес“), при която архитекти и строители полагали основите на храмове и други религиозни постройки. Древните египтяни се гордеели с точното подреждане на религиозните постройки или гробниците на фараона спрямо някои небесни тела. Това се правело, за да се призове благословията на боговете. Това също така е позволявало на мъртвия фараон да премине безопасно в задгробния живот.

Връзката на Сешат със знанието и писането я превръща в покровителка на библиотеките и библиотекарите. Благодарение на това тя си спечелва епитета „господарка на Дома на книгите“. Прочута е с това, че е божествена пазителка на Дома на живота (Per-Ankh), която е била комбинация от храмова библиотека и училище.

Изображение и символ

Богинята Сешат обикновено е изобразявана като млада жена, облечена в кожата на леопард или гепард. На върха на украшението ѝ за глава имало седемлъчева звезда или емблема, чието значение остава сравнително неизвестно и до днес. Седемлъчевата украса за глава се обяснява като символ на власт, т.е. на божествената власт на Сешат.

Древните египтяни вярвали, че носенето на кожата на врага по някакъв начин влива в човека силата на победения враг. Използването на леопардовата кожа от Сешат означавало, че силата на леопарда се прехвърля върху нея, което я превръща в свиреп бог и защитник срещу злите хищници.

Други символи на Сешат, които отразяват ролята ѝ в египетския пантеон, включват възлови въжета, плочка и стилус. Например възелът с въжета бил инструмент, често използван от геодезистите при извършване на измервания.

Значението на Сешат в древноегипетската религия

Значението на Сешат се крие в елементарните дейности на Египет. И въпреки че ролята ѝ не е била толкова блестяща, колкото тази на Изида, Анубис или Хор, Сешат все пак е била жизненоважна за египтяните.

Първо, тя била много ангажирана с фестивала Сед – фестивал, който отбелязвал управлението на фараона над Египет. С течение на времето фестивалът Сед се превърнал в повод да се отпразнува годишнина на трона. Те се възприемат като церемонии, които вдъхват на фараона дълъг живот и сила да управлява.

В качеството си на книжовник писанията и записите на Сешат се смятали за изключително важни и свещени. В резултат на това на писането и книгите се обръщало огромно внимание. Това обяснява защо египетски текстове като напр. Книга на мъртвите и Текстове за пирамидите са били от голямо значение за египтяните.

Богинята Сешат отговаряла и за преброяването на населението в Египет. Древните египетски фараони са знаели значението на преброяването, тъй като то е позволявало на великия везир и други царски служители да правят планове.

Египтяните вярвали, че земята на живите е подобна на земята на мъртвите или на небесното царство на божествата. В резултат на това писарите заемали важно място както в страната на живите, така и в страната на мъртвите. Смятало се, че Сешат взема историите, създадени от писарите на земята, и ги съхранява в царството на боговете, т.е. в библиотеката на боговете.

Вярвало се също, че богинята Сешат и богинята Нефтис помагат на мъртвите в задгробния живот. Те подготвяли мъртвите за съда в Залата на истината, където сърцето на мъртвия се претегля с перото на Маат.

Поклонение на Сешат

Древноегипетското общество е било доста егалитарно. Свещеничеството и другите високопоставени длъжности не са били запазена територия на мъжете. Всъщност жените са заемали важно място в обществото. Това е видно от начина, по който те са почитали своите женски божества. В този смисъл може да се каже, че жените писари и жрици на Сешат са били ценен компонент на египетското общество. Жриците на Сешат са отговаряли за извършването на ритуала „опъване на въжето“.

В сравнение с другите основни египетски божества Сешат не е имала толкова много установени култови последователи или официални места за поклонение. Твърди се обаче, че в град Хелиополис се намирало значително светилище на богинята Сешат. Въпреки че няма доказателства тя някога да е имала храм, в цял Египет има много храмове с изображения на Сешат.

Други интересни митове и факти за Сешат

• Според някои разкази Сешат и Тот родили дете на име Хорнуб. Името на детето се превежда като „златен Хор“.
• Тъй като била покровителка на архитектите, Сешат понякога била наричана „господарка на дома на архитектите“.