Едгар Алън По – ранен живот, писателска кариера и смърт

Едгар Алън По е роден в Бостън писател и поет от XIX в., който е написал някои от най-известните разкази и стихотворения в английската литература. До голяма степен той е смятан за бащата на детективския жанр в литературата. Примери за някои от най-възхваляваните от критиката негови произведения са „Гарванът“, „Призрачното място“, „Анабел Лий“ и „Градът в морето“.

Животът на По понякога е бил толкова хаотичен и изпълнен с мистерии, колкото и някои от най-мрачните му разкази. Въпреки многобройните си награди и похвали, той прекарва почти целия си живот, сблъсквайки се с финансови трудности и борейки се с алкохолизма. Едгар е известен и с бруталната си критика на произведенията на свои колеги писатели, с което си спечелва прякора – „Ястреба“ (или човекът Томахоук).

На 7 октомври 1849 г. животът на Едгар Алън По е прекъснат при много мистериозни обстоятелства. Той умира в болница в Балтимор, четири дни след като е намерен на улицата. Причината за смъртта му и до днес остава неразгадана. По-долу е представено всичко, което трябва да знаете за Едгар Алън По, включително някои от известните му стихотворения и разкази, както и интересни факти:

Биография на Едгар Алън По

Едгар По е роден от родителите си Дейвид По-младши и Елизабет Хопкинс Арнолд По на 19 януари 1809 г. в Бостън, Масачузетс. Смята се, че родителите му са били актьори. Особено майка му, макар и за кратко, постига известно ниво на известност в актьорския бизнес. Едгар има по-голям брат, който се казва Уилям Хенри Лоенард По. Имал е и по-малка сестра на име Розали По.

Семейство По е травмирано, след като Дейвид По-младши изоставя семейството си през 1810 г. Това означавало, че семейството му трябвало да се справя само. Малко след заминаването на баща му, през 1811 г. майката на По умира. Тя страда от белодробна туберкулоза.

Едгар По и братята и сестрите му са отведени в отделни приемни семейства. Едгар е изпратен в Ричмънд, Вирджиния, да живее с приемните си родители – Джон Алън и Франсис Алън. Аланови са много богато бизнес семейство, което се занимава с тютюн. Той получава името Алън. Затова пълното му име става Едгар Алан По.

Връзката между По и приемната му майка е била много тясна. Връзката му с приемния му баща обаче е в най-добрия случай студена. Търканията се дължат на желанието на приемния му баща Едгар По да се присъедини към семейния бизнес. Страстта на По към писането и поезията обаче била твърде голяма, за да я пренебрегне. Поради това той не обръща внимание на молбата на приемния си баща.

Историците смятат, че По успешно усъвършенства таланта си в писането. Още от 13-годишна възраст уменията на Едгар По в областта на поезията и писането стават много видими.

Образованието и военното заклинание

От 1816 до 1819 г. Едгар и приемното му семейство живеят във Великобритания. Там Едгар се записва в гимназия в Ървайн, Шотландия. Малко след това той постъпва в пансион в Челси. Това е последвано от кратък период в Manor House School на преподобния Джон Брансби намиращо се в Стоук Нюингтън. Общо взето, Аланите прекарват около 3 години във Великобритания. През 1820 г. те се връщат в Ричмънд, Вирджиния.

На 17-годишна възраст, през 1826 г., Едгар По започва обучението си в Древни и съвременни езици в Университета на Вирджиния. Той беше много трудолюбив и интелигентен студент. За съжаление, търканията, които имал с приемния си баща, отново щели да се появят. Приемният му баща, може би все още огорчен от избора на професия на По, решава да не оказва финансова помощ за образованието му. Ако трябва да бъдем справедливи към приемния му баща, отношенията им са били обтегнати отчасти заради прекомерния хазарт и пиене на По. В резултат на това той затъва в дългове. В крайна сметка не му остава нищо друго, освен да се откаже от образованието си. Същата година годеницата на По, Сара Елмира Ройстър, го изоставя и се омъжва за друг.

Депресиран и чувстващ се много унил, Едгар По се премества в Бостън и работи на няколко места, за да свързва двата края. На няколко пъти работи като чиновник и писател в местен вестник. Докато работи във вестника, той решава да използва псевдонима Henri Le Rennet за да прикрие самоличността и семейните си корени.

През 1827 г. По се присъединява към армията на Съединените щати като редник в Форт Индипендънс, Бостънското пристанище. С оскъдна месечна заплата от 5 долара финансовите проблеми на Едгар По продължават. За малко по-малко от 2 години той се издига до чин старши сержант на артилерията. По това време Едгар се опитва да оправи отношенията си с приемния си баща. Двамата мъже обаче не могат да преодолеят различията си. За да се влошат още повече нещата, през 1829 г. Едгар губи скъпата си приемна майка. Тя страдала от туберкулоза.

Командирът на Едгар му разрешава да напусне армията преждевременно през април 1829 г., при условие че положи усилия да оправи отношенията с приемния си баща. Двамата се помиряват за кратко. С любезното съдействие на приемния си баща той успява да си осигури прием във Военната академия на Съединените щати, Уест Пойнт. След поредица от лоши прояви По е уволнен от академията. Това вбесява приемния му баща и отношенията им се влошават. В крайна сметка баща му се отрича от него и прекратява всякаква помощ за него.

Кариера на писател и редактор

Докато е в академията, Едгар Алън По записва първата си стихосбирка, озаглавена „Тамерлан и други стихотворения“. От книгата са продадени само около 50 екземпляра. Подобно на втората му книга, „Ал Аарааф, Тамерлан и малки стихотворения“ доказано много неуспешен.

През 1831 г. се премества в Ню Йорк. Към този момент единствената мечта на Едгар е да стане писател. С помощта на някои от приятелите си от академията Едгар успява да публикува третата си книга, озаглавена „Стихотворения“. Тази книга, както и предишните му две, получава много малко признание.

На 1 август 1831 г. Едгар губи по-големия си брат. Три години по-късно умира и приемният баща на По. За разочарование на По, приемният му баща не му оставя нищо в завещанието си.

През следващите няколко години По живее в няколко града като Филаделфия, Балтимор и Ню Йорк. Докато е в Балтимор, По се класира на първо място в Baltimore Saturday Visiter конкурс през 1831 г. Заглавието на печелившия му разказ е „Г-жа, намерена в бутилка.“

Около средата на 30-те години на XIX век По получава работа като редактор във вестника Southern Literary Messenger, Ричмънд. Постепенно репутацията му на много критичен рецензент се затвърждава. Заради острите си, а понякога и брутални критики към колегите си писатели По често е наричан „Човекът Томахоук“.

Само след две години По напуска Southern Literary Messenger. Той напуска поста си заради прекомерното си пиянство и безпощадната критика на чужди произведения. След кратки периоди с Burton’s Gentleman’s Magazine, Graham’s Magazine, и The Broadway Journal, По се премества в Ню Йорк, за да работи в Ню Йорк Сън.

Репутацията на По се издига рязко с публикуването на неговия „Гарванът“ в 1845 г. Поемата се оказва много полезна за писателската кариера на По, въпреки че е съпроводена с много малки финансови възнаграждения. Финансовите му проблеми продължават заедно с прекомерното му пиене.

Съпругата на Едгар Алън По

През 1831 г. По се премества да живее при леля си Мария По Клем в Балтимор. От 1831 до 1835 г. По и дъщерята на Мария, Вирджиния Клем, развиват афинитет един към друг. Двамата започват да се срещат и се женят на 16 май 1836 г. в Ричмънд. По това време Клем е на 13 години, докато Едгар Алън По е на 27.

11 години по-късно, на 24-годишна възраст, Вирджиния Клем По умира в резултат на туберкулоза. Малко след смъртта на съпругата си По страда от тежки пристъпи на депресия и алкохолизъм. Поведението му става неприлично, а финансовите му проблеми се задълбочават още повече.

Смъртта на Едгар Алън По

На 3 октомври 1849 г. Едгар Алън По хвърля много тъжен и разтревожен поглед по улиците на Балтимор. Очевидец на име Джоузеф У. Уокър заявява, че Едгар е „в голяма беда и… се нуждае от незабавна помощ“. Едгар е откаран във Вашингтонския медицински колеж.

По неизвестни и до днес причини Едгар Алън По умира 4 дни по-късно, на 7 октомври 1849 г. По време на смъртта си той е на 40 години. Тялото му е положено в Уестминстърския гробищен парк в Балтимор, Мериленд.

Въпреки огромния обществен интерес да се разбере какво точно е причинило смъртта му, лекарите в болницата не могат да излязат с категорична причина за смъртта. Странно е, че не съществуват медицински документи за приемането му, нито пък е издаден смъртен акт.

Вестниците побързаха да излязат с няколко теории, обясняващи преждевременната му смърт. Някои твърдяха, че Едгар Алън По е страдал от „претоварване на мозъка“ или „мозъчно възпаление“. Най-вероятната причина за смъртта му се теоретизира като продължителен ефект от прекомерното количество алкохол, което е консумирал през целия си живот.

Появяват се и обратни твърдения като бяс, епилепсия, делириум тременс, сърдечно заболяване, сифилис, холера, отравяне с въглероден окис и дори убийство. Едно е ясно – смъртта на Едгар Алън По определено е толкова мистериозна, колкото и всяка от неговите интригуващи мрачни стихотворения или разкази.

Наследството на Едгар Алън По

По е запомнен най-вече с решаващата си роля в развитието на американския романтизъм. Неговите изключително мрачни измислени теми за смъртта на красиви жени вдъхновяват редица известни писатели в продължение на векове. Сред известните поети и писатели, които са се вдъхновявали от Едгар Алън По, са: Фьодор Достоевски, Жул Верн, Х. Г. Уелс, Хенри Джеймс, Дейвид Морел и Б. Трейвън.

Творбите на По обаче не винаги са мрачни и изпълнени с готически погребални сцени. В някои случаи творбите на По са имали хумористична и забавна страна. Най-забележителни от такива произведения са: „Св: Затруднение (1838), Херцог Дьо Л’Омелет (1832), Три неделни дни в една седмица, и Системата на доктор Тарр и професор Федър (1845).

Като цяло По е смятан от мнозина за бащата на съвременния детективски жанр. По C. Огюст Дюпен повлиява на други измислени герои като Шерлок Холмс (създаден от сър Оутър Конан Дойл), Еркюл Поаро (създаден от Агата Кристи), Мисир Али (създаден от Хумаюн Ахмед), Нанси Дрю (създадена от Едуард Стратемайер) и няколко други.

Всъщност, C. Огюст се смята за първия измислен детектив в света. Книгата, в която той се появява за първи път, „Убийства в Рю Морг“ (1841 г.) на По, се смята за първата детективска история. През 1842 и 1844 г. По публикува „Тайната на Мари Роже и съответно The Purloined Letter.

Преди По да постави началото на детективския жанр в литературата, думата „детектив“ все още не е измислена. По заслепява литературната общност с умело създадения си герой, детектив Огюст Дюпен- първият измислен детектив в света. Освен това термините… къс разказ и Tintinnabulation са измислени от самия По.

Влиянието на Едгар Алън По не се ограничава само до стихотворения и разкази. Еврика: Поема в проза се смята за удивително художествено изображение (макар и без подходящи научни доказателства) на начина, по който функционира нашият космос. Ето защо в научния свят на космологията и литературата По е получил голяма почит за напредъка на научнофантастичния жанр.

В света на криптографията По постига значителен брой последователи по време на дните, в които дешифрира кодове, подадени от читателите на Alexander’s Weekly Messenger. Той абсолютно обичаше кодовете и шифрите и демонстрираше практически познания в тази област. В разказа му „Златният бръмбар“ от 1843 г. има значителна тематика, свързана с криптографията. Известният американски криптограф Уилям Фридман посочва Едгар По като едно от най-големите си влияния.

По е смятан за един от малкото първи писатели, които се заиграват с идеята за пътуване във времето и апокалиптични сценарии, включващи възкръсването на мъртвите. Последното е очевидно в разказа му от 1835 г., озаглавен „Невероятното приключение на един Ханс Пфаал“. Историята разказва за това как един човек пътува до Луната с балон. По същия начин в разказа си „Фактите по случая с М. Валдемар“ съдържа силни теми за хипнозата и смъртта.

Днес къщата в Балтимор, в която той живее от 1831 до 1835 г. заедно с леля си/тъща си и първата си братовчедка (по-късно съпруга), е превърната в музей. Мястото привлича многобройни посетители и запалени читатели на Едгар По.

Източници: Исторически загадки