Последвайте ни във Facebook

Едуард Изповедник: биография, интересни факти и история за англосаксонския крал на Англия

0
161
Едуард Изповедник: Едуард Едуард: биография, интересни факти и история за англосаксонския крал на Англия

Обикновено смятан за един от последните англосаксонски крале на Англия, Едуард Изповедник управлява от 1042 до 1066 г. след дълъг период на датско управление в Англия. След смъртта на своя полубрат, крал Хартакнут, Едуард наследява английския престол през 1043 г.

Известен с доста необичайната си набожност, Едуард Изповедник е канонизиран от папа Александър III през 1161 г. Въпреки че смъртта му довежда до раздробяване на кралската власт в страната, както и до нашествието на норманите, предвождани от Уилям Завоевателя, Едуард е възхваляван за своята находчивост.

Въпреки това той е смятан за много нерешителен и безгръбначен лидер. Това проличава, когато не оставя свои наследници.

Едуард Изповедник: бързи факти

Роден на: 1003 г.

Място на раждане: Ислип, Оксфордшир, Англия

Дата на смъртта: 5 януари 1066 г.

Място на смъртта: Лондон, Англия

Погребение място: Уестминстърско абатство, Англия

Родители: Крал Етелред „Неподготвения“ и Ема от Нормандия

Брат и сестра: Алфред, Годгифу и много други полубратя и сестри

Съпруга: Едит Уесекска

Деца: Няма

Царство: 1042 – 1066 г.

Коронация: 3 април 1043 г. в катедралата в Уинчестър

Къща: Уесекс

Заглавие: Кралят на Англия

Предшественик:Хартакнут

Наследник:Харолд

Също така известен като: Сейнт Едуард

Ден на празника: 13 октомври

Повечето известен за: Строителство на Уестминстърското абатство; почитано от Католическата църква в Англия и Уелс и от Англиканската църква

Раждане и семейство

Около 1003 г. Едуард е роден в семейството на крал Етелред Неподготвен и Ема Нормандска в Ислип, Оксфордшър.

Майка му е втората съпруга на Етелред и дъщеря на херцог Ричард I Нормандски и Гунор. Ема Нормандска ще стане кралица на Дания и Норвегия чрез брака си (1017-1035 г.) с Кнут Велики.

Едуард е седмият син на баща си и първият син на майка си. От страна на майка си той има двама братя и сестри (Года и Алфред) и двама полубратя и сестри (Хартакнут и Гунхилда).

Английският крал АтелредАнглийският крал Ателред е баща на Едуард Изповедника. |портрет: в препис на Абингдонската хроника от началото на XIII в.

Детство и изгнание

Той израства във време, когато Англия почти не може да си отдъхне от постоянните викингски набези, извършвани от Свейн Форкбард и сина му Кнут.

Едуард, майка му и брат му Алфред трябвало да избягат от Англия след завземането на английския престол от Свейн през 1013 г. Той и семейството му се установяват в Нормандия, Северна Франция.

След смъртта на Свейн през 1014 г. някои английски благородници изпращат покана до бащата на Едуард – крал Етелред, да се върне в Англия. Баща му управлява още две години, преди да умре през 1016 г. На престола се възкачва по-големият полубрат на Едуард – Едмънд Айрънсайд, който обаче управлява в условията на непрестанна атака от страна на викингския водач Кнут.

След смъртта на крал Едмънд през 1016 г. Кнут става крал и убива по-големия полубрат на Едуард, Едвиг. Едуард се оказва в ситуация да бяга от Англия за втори път.

Докато е в изгнание в Нормандия, той получава помощ от Робърт I, херцог на Нормандия, който се опитва да нахлуе в Англия през 1034 г. в опит да възстанови Едуард на законното му положение.

През 1017 г. майка му се омъжва за Кнут и му ражда две деца – Хартакнут и Гунхилда. Полубратът на Едуард Хартакнут е коронован за крал на Дания след смъртта на Кнут през 1035 г.

Твърди се, че Хартакнут бил толкова зает с укрепването на властта си в Дания, че пренебрегнал английския престол, оставяйки го на майка си и по-големия си полубрат Харолд Харефут.

След като получава покана от майка си, Едуард и брат му Алфред се завръщат в Англия. Майка му се надява да ги използва, за да се противопостави на нарастващата власт на Харолд. Алфред обаче е заловен от Годуин, граф на Уесекс, който предава Алфред на Харолд. Алфред е измъчван от похитителя си, очите му са ослепени с нагорещени пръти, след което Харолд го убива.

След убийството на брат си Едуард заминава за Нормандия, а Харолд става крал на Англия. Харолд Харефут управлява до смъртта си през 1040 г., след което Хартакнат се връща в Англия, за да заеме трона. След това крал Хартакнут, полубрат на Едуард, призовава Едуард да се върне в Англия и да действа като негов наследник.

Знаете ли, че: Едуард Изповедник прекарва около 25 години в изгнание, като живее в Нормандия? Това обяснява защо той е бил донякъде пристрастен, когато е трябвало да назначава нормани за съветници и придворни.

Управлението на Едуард Изповедник

Едуард е коронован за крал след смъртта на Хартакнут през юни 1042 г. Церемонията по коронацията му се провежда в катедралата на Уинчестър на 3 април 1043 г.

Предложена му е подкрепа от графа на Уесекс Годуин и епископа на Уинчестър Алфуин при условие, че запази законите на крал Кнут.

Все още малко огорчен от липсата на подкрепа от страна на майка му за по-ранните му претенции за трона, Едуард се смята, че е заграбил нейната собственост в Англия.

Заради първоначалната подкрепа, която получава от графовете – Годуин, Сиуърд от Нортумбрия и Леофрик от Мерсия – Едуард трябва да тегли много тънка черта, най-малко рискува да обиди тези мъже.

Тези графове имали огромно влияние в кралството; по-специално Годуин контролирали почти цяла Южна Англия. През 1045 г. Едуард дори се жени за Едит, дъщерята на граф Годуин, за да скрепи съюза си с Годуините.

Едуард не е бил съвсем от спокойните и сдържани типове; твърди се, че понякога е можел да изпадне в яростен гняв. През първата половина на управлението си той потушава сблъсъци, подкрепяни от Шотландия и Уелс. През 1053 г. убива южноуелския принц Рис ап Риддерх и принуждава уелския лидер Груфид ап Ллиуелин да му даде клетва за вярност.

Боеве и борба за власт

Заради леката си пристрастност към нормандската култура крал Едуард Изповедник е обвинен от влиятелните графове в кралството, че предпочита нормандските придворни и администрацията в нормандски стил.

Той отблъсква роднина на Годуин и назначава Робърт от Жумиеж за архиепископ на Кентърбъри. Жумиеж, много влиятелен съветник на Едуард, след това продължава да обвинява Годуин в заговор за свалянето на Едуард. Последвалата разправа кара Годуини да отидат в изгнание във Фландрия и Ирландия.

Годуините са унижени още повече, когато крал Едуард изпраща съпругата му Едит, дъщеря на Годуин, в манастир.

Около година по-късно Годуините навлизат в Англия с голяма армия. Тъй като Едуард не може да си осигури подкрепата на графа на Нортумбрия Сиуърд и графа на Мерсия Леофрик, той се съгласява на мирно споразумение с Годуин. И двете страни се опасявали, че избухването на гражданска война в крайна сметка ще направи Англия уязвима за нашествие.

Годуините са възстановени на старите си позиции, а крал Едуард впоследствие се оттегля от активното управление на страната. Съпругата му Едит възвръща статута си и е възстановена като кралица на Англия.

След смъртта на Годуин (през 1053 г.), Леофрик (през 1057 г.) и Сиуърд (през 1055 г.) оцелелите Годуини стават още по-могъщи. С изключение на графство Мерсия, Годуините управляват всички графства в Англия. Крал Едуард не можел да бъде притеснен от това внезапно събиране на власт в ръцете на Годуините. Едуард започнал да се отдалечава от активната политика, предпочитайки религиозните дейности и лова.

Смъртта

След поредица от инсулти Едуард Изповедник умира на 5 януари 1066 г. На следващия ден кралят е погребан в Уестминстърското абатство. Преди смъртта си той и съпругата му Едит се споразумяват Харолд Годуинсън, тогава граф на Уесекс, да бъде коронясан за крал на Англия. В деня, в който Едуард е погребан, Харолд е коронясан за крал.

Кризата с наследството и битката при Хейстингс

Тъй като Едуард Изповедник няма свои наследници, след смъртта му Англия е потопена в голям конфликт.

Имало четирима претенденти за трона. Четиримата мъже били: Харолд Гоуинсън, граф на Уесекс; Уилям, херцог на Нормандия; Едгар Ателинг, праплеменник на крал Едуард Изповедника; и Харалд Хардрада, крал на Норвегия. Трима от четиримата мъже се заклели да се борят, може би до смърт, за да бъдат коронясани за крал на Англия.

Тогавашният херцог на Нормандия, Уилям (по-късно Уилям Завоевателя), твърдял, че Едуард му е обещал трона. Ето защо, след като научава, че Харолд Годуинсън е наследил Едуард, Уилям подготвя армията си и навлиза в Англия.

Кризата с наследяването изправя Харолд срещу норманите, които са предвождани от Уилям. Уилям е подкрепен от брата на Харолд – Тостиг и Харалд Хардрада от Норвегия.

В битката при Стамфорд Бридж през септември 1066 г. Харолд Годуисън побеждава и убива Тостиг и Харалд Хардрада. След това Харолд потегля със силно изтощените си войски, за да се изправи срещу Уилям в битката при Хастинг през октомври 1066 г. Към края на битката Харолд е убит, което кара хората му да се оттеглят.

След победата Уилям се погрижил да разчисти всяка частица съпротива срещу неговото управление. Той е коронясан за крал на Англия на 25 декември 1066 г. Норманското нашествие в Англия е завършено и Уилям получава името Уилям Завоевателя.

Историците обвиняват Едуард Изповедника, че не се е справил правилно с наследяването, като твърдят, че ако Едуард е бил наясно кой трябва да бъде неговият наследник още от самото начало, битката при Хейстингс вероятно нямаше да се състои.

Най-голямото постижение на Едуард Изповедника

Едуард ИзповедникПенни на Едуард Изповедник

Едуард Изповедник започва строежа на Уестминстърското абатство около 1042 г., а през 1065 г. сградата е осветена. Необходими са близо три десетилетия, за да бъде завършена сградата (през 1090 г.). Въпреки че не доживява да го види завършено, Уестминстърското абатство остава едно от най-значимите постижения на Едуард Изповедника.

През годините сградата остава една от най-известните религиозни сгради не само в Англия, но и в света като цяло. Сградата е служила като място за коронация и погребение на английски и британски монарси. Първият монарх, който е коронясан за крал в абатството, е Уилям Завоевателя (през 1066 г.). Оттогава всички церемонии по коронация се провеждат в Уестминстърското абатство.

Знаете ли, че: Уестминстърското абатство е първата норманска романска църква?

Защо е наречен Едуард Изповедник?

Започвайки от годините на изгнанието си в Нормандия, Едуард винаги е бил склонен към благочестиво и неземно отношение към живота. В по-късните години на престола той се посвещава на религиозни дейности. Историците твърдят, че той предпочита тези дейности дори пред управлението.

За разлика от повечето светци, претърпели мъченическа смърт, Едуард Изповедник умира от естествена смърт.

Други интересни факти за Едуард Изповедник

  • След битката при Хейстингс правнукът на Едуард – Едгар Ателинг – е коронован за крал. Той обаче така и не се възкачва на трона, тъй като Уилям Завоевателя тихо го сваля и укрепва властта си над Англия.
  • Чичо на Едуард Изповедника е крал Едуард Мъченик.
  • Той бил бездетен и следователно нямал наследници.
  • През 1161 г. папа Александър III канонизира Едуард Изповедник. Мнозина твърдят, че това най-вероятно е станало по политически причини. Във всеки случай той е почитан от Католическата църква в Англия и Уелс, както и от Англиканската църква. Празникът му е на 13 октомври.
  • Той е последният крал от рода Уесекс.
  • Смятан е за покровител на трудните бракове.
  • Едуард Изповедник е първият англосаксонец, който е канонизиран. Също така той е единственият крал на Англия, получил тази религиозна чест. Освен това се е вярвало, че той може да изцелява болните само като ги докосва. Тази негова черта била наречена докосването на краля.
  • Преди 1350 г. националните светци в Англия са Едуард Изповедник, Едмънд Мъченик и Григорий Велики. По време на управлението на Едуард III обаче свети Георги става национален светец в Англия.