Експедицията на Люис и Кларк: Резюме, екип, предизвикателства и значение

Представяме Ви всичко, което трябва да знаете за експедицията на Люис и Кларк, състояла се през първите няколко години на XIX век. То включва резюме, членовете на екипа на експедицията и значението на експедицията.

Резюме

Непосредствено след покупката на Луизиана през 1803 г. – придобивка, с която Съединените американски щати удвояват площта си, тогавашният президент на САЩ Томас Джеферсън създава екипа на експедицията „Люис и Кларк“, който да изследва и картографира новопридобитата територия Луизиана.

Начело на експедицията застават капитан Мериуедър Люис и втори лейтенант Уилям Кларк. Тези двама мъже, които между другото са бивши военни, тръгват на запад с екип от около 40 души (цивилни и военни) в една крайно непозната и опасна територия.

Началната точка на експедицията е близо до Питсбърг, Пенсилвания. Екипът на експедицията в Луизиана, чието пътуване продължава от август 1803 г. до септември 1806 г., преминава войнишки през континенталния разлом на Америка. И след няколко враждебни, а понякога и приятелски взаимодействия с местните жители, командирите Люис и Кларк успешно си проправят път до линията на тихоокеанското крайбрежие. Изследователите издържат на изключително тежки метеорологични условия и предизвикателен пейзаж, за да извършат такъв монументален подвиг.

Експедицията на Люис и Кларк е едно от най-определящите начинания, предприети от новородените Съединени американски щати. Тя е подходящо допълнение към историческата сделка за закупуване на Луизиана през 1803 г.

Екипът на експедицията и нейната цел

Експедицията на Люис и Кларк, известна още като Корпусът на откривателите, е поръчана от президента Томас Джеферсън няколко месеца след прочутата покупка на Луизиана през 1803 г.

Ръководството на корпуса е упълномощено да намери път през северноамериканския континент. Друга цел на експедицията на Люис и Кларк е да очертае територията на Луизиана. Тя е натоварена и със задачата да установи политическото, икономическото и военното присъствие на Съединените щати на тази територия. Тази конкретна цел на експедицията е била насочена към отхвърляне на претенциите на всяка европейска държава към новопридобития регион.

Други подкрепящи цели на експедицията на Люис и Кларк включват множество икономически, социални и научни стремежи. Например изследователите са имали за задача да определят вида на ресурсите, които регионът притежава, и след това да докладват за своите открития на президента Джеферсън.

Резултати и значение на експедицията на Люис и Кларк

Президентът Джеферсън предвижда изследователите Люис и Кларк да открият „пряк и практичен“ воден път, който да подпомага търговските нужди и сигурността на развиващата се нация.

Експедицията не успява да открие непрекъснат воден път (както очаква президентът Джеферсън) до Тихия океан. Напротив, Люис и Кларк откриват пътека, която води до горния край на река Мисури, а след това до река Колумбия и накрая до Тихия океан.

След като приключват задачата си, през септември 1806 г. Люис и Кларк представят своите открития и доклади на Томас Джеферсън в Сейнт Луис. Констатациите и докладът включват подробни карти (около 140 географски карти на Северозапада, карти, каквито никой не е виждал преди) на територията, дневници на експедицията, дневници и скици.

Изследователите представят и няколко научни доклада за топографията на района, растенията, семената, фауната, флората, животинските видове и минералните образци. Основният бенефициент на научните данни на експедицията на Люис и Кларк е Американското философско общество.

Освен че картографира района, екипът на експедицията успешно установява присъствието на САЩ в района. Те успяват да осигурят определено ниво на дипломатически отношения и търговия с над 20 индиански племена. Докладът им включва нечувани дотогава подробности за планинските вериги и реките в района.

И накрая, екипът на експедицията донесъл със себе си редица индиански артефакти, лъкове, дрехи и други тотеми. Вождът Шехака, водач на индианската нация Мандан, се присъединява към екипа на експедицията по пътя към дома. Като част от културния обмен Шехака се срещнал с Томас Джеферсън.

Планиране и подготовка

Президентът Томас Джеферсън е главният архитект и мозък на експедицията. През 1802 г. той възлага на Конгреса да финансира експедиция, която да позволи на САЩ да комерсиализират напълно територията Луизиана. САЩ не правят никакви опити да скрият експедицията и намеренията си, като по този начин тя е добре известна на европейските сили като Испания, Великобритания и Франция.

След призива на президента Джеферсън Конгресът отпуска около 2500 долара за експедицията. Малко след осигуряването на финансирането Джеферсън създава Корпуса на откривателите под командването на капитан Мериуедър Луис. Джеферсън е пълен с похвали за капитан Мериуедър Люис.

Като част от подготвителното упражнение президентът моли капитан Люис да изучи лекарствените средства под ръководството на лекаря Бенджамин Ръш. Капитан Люис получава и подготовката си по астрономия от Андрю Еликот.

Преди експедицията американският монетен двор раздава на изследователите специални сребърни медали. Тези медали, на които имало лика на Джеферсън и топли послания за мир, трябвало да бъдат раздадени на коренните американци в региона. Това е начинът на Джеферсън да подаде топла ръка на местните жители. Това е и начин да запознае местните жители с новите собственици (т.е. Съединените щати) на земята. Тези медали са наречени Медали за индиански мир.

Изследователите не се впуснали в непознатата западна граница, без да опаковат някои боеприпаси. Екипът на Люис и Кларк бил напълно екипиран и останал готов да потуши всякаква съпротива срещу експедицията им. Това бил един от начините да се покаже на индианците пълната военна мощ на САЩ. Примерите за оръжия включват въздушна пушка „Жирандони“, кремъчни оръжия, ножове и множество други пълнители. На борда им имало и картографско оборудване, медикаменти, подаръци за коренните жители и няколко американски знамена, които в крайна сметка били издигнати в региона.

Пътеката, пътуването и картата на експедицията

Капитан Люис е подпомаган от много компетентен военен ум в лицето на лейтенант Кларк. Двойката събира екип от около 40 души, както цивилни, така и военни. Те планират да потеглят от Питсбърг, Пенсилвания, в края на лятото на 1803 г. От Питсбърг екипът щеше да се спусне по река Охайо, преди да стигне до водопада Охайо – място, където Кларк щеше да се срещне с останалите членове на екипа. Оттам екипът се отправя нагоре по река Мисури и стига чак до изворите на реката.

Около 18 месеца по-късно (през ноември 1805 г.) експедицията успешно пристига на брега на Тихия океан. Пътуването обратно към дома не е съпроводено с толкова трудности, колкото пътуването до Тихия океан. Групата, която изминала около 800 мили, пристигнала в Сейнт Луис, Мисури, през септември 1806 г. и била посрещната бурно. Впоследствие техните открития и доклади са предадени на президента Томас Джеферсън в Белия дом във Вашингтон, окръг Колумбия.

Предизвикателства

Между експедицията и нацията на лакота (т.е. сиуксите) има малка схватка. Напрежението почти прераства в бой, след като експедицията губи един от конете си. Вярвайки, че виновникът е не друг, а народът на лакота, експедицията се подготвя да влезе в бой. За щастие по-спокойните глави надделяват и екипът на експедицията продължава диалога с племето. За тяхна изненада народът на лакота настоява да получи още подаръци, преди да им осигури безопасно преминаване през земите си.

След няколко пререкания тук и там двете страни разрешиха различията си. Експедицията си проправя път към територията на Арикара. В дневника си Кларк ги описва като едни от най-бруталните хора, които някога е виждал.

Освен че някои индиански племена отказват да им осигурят безопасно преминаване, екипът на експедицията на Люис и Кларк трябва да издържи на ужасни зимни условия. В определен момент те изпитват недостиг на провизии и хранителни продукти.

И накрая, имало е и комуникационна бариера. Този проблем бил леко смекчен благодарение на огромната помощ, получена от френско-канадския търговец на кожи Тусен Шарбоно и неговата шошонска съпруга Сакагауеа. Най-вероятно обширните познания на Сакагоеа за терена и нейният език са се оказали много полезни за експедиционната група. Присъствието на Сакагоеа, която между другото е била бременна в средата на тийнейджърската си възраст, би уверило туземците, че експедиционната група не е опасна.

Заключение

Без никакво съмнение експедицията на Люис и Кларк завинаги ще бъде възприемана като звездно постижение на Съединените щати. Експедицията повече от подкрепя Манифестната съдба и идеята на Томас Джеферсън Империята на свободата мечти. Въпреки това печалбата на САЩ е загуба за коренните жители на Америка. Навлизайки в земите на коренните американци на запад, Съединените американски щати донесоха (съзнателно и несъзнателно) неописуеми страдания на коренните жители. Заграбването на земи, дестабилизирането на екосистемата, болестите, потискането и намаляването на коренното население са само някои от примерите за опустошенията, които САЩ нанасят на коренните племена в региона.