Елинор Рузвелт: 10 значими постижения

Описана от президента на САЩ Хари С. Труман като „първата дама на света“, Елинор Рузвелт е една от най-известните американски дипломати и активисти от 20-те години на ХХ век. Тя не само е най-дълго служилата първа дама на САЩ, но и е отговорна за изготвянето на Всеобщата декларация за правата на човека по време на работата си като ръководител на Комисията по правата на човека на ООН.

Елинор Рузвелт прави големи стъпки в защита на правата на жените, както и на малцинствата в Съединените щати. По време на мандата на съпруга ѝ Франклин Д. Рузвелт (1933-1945 г.) в Белия дом Елинор Рузвелт работи много усилено, за да привлече вниманието на нацията към тежкото положение на жените, афроамериканците и бежанците, бягащи от страните, опустошени от Втората световна война.

Бързи факти: Елинор Рузвелт

Пълен име: Анна Елинор Рузвелт

Рожден ден: 11 октомври 1884 г.

Място на раждане: Ню Йорк, Съединени щати

Смърт дата: 7 ноември 1962 г.

Място на смъртта: Ню Йорк, САЩ.

Погребение място: Home of FDR National Historic Site, Hyde Park, New York

Родители: Елиът Бълок Рузвелт и Анна Ребека Хол

Братя и сестри: Елиът младши, Елиът Рузвелт Ман (полубрат и сестра), Хол

Образование: Allenwood Academy в Лондон, Англия

Съпруг: Франклин Д. Рузвелт

Деца: Анна, Джеймс, Франклин Рузвелт, Елиът, Франклин младши, Джон Аспинуол

Позиции държани: Първи председател на Президентската комисия за положението на жените (1961-1962 г.); първи представител на САЩ в Комисията на ООН по правата на човека (1947-1953 г.)

Най- известен за: Най-дългогодишната първа дама на САЩ (1933-1945 г.); вдъхновяваща ангажираност с гражданските права и правата на човека по света; изготвяне на

Постиженията на Елинор Рузвелт

В статията по-долу са представени 10 значими постижения на Елинор Рузвелт, една от най-известните първи дами на Америка:

Тя формира страхотно политическо партньорство с ФДР

След като съпругът ѝ се разболява от паралич през 1921 г., Елинор е тази, която се грижи за Франклин. Много историци смятат, че ако не са били нейните грижи, Франклин най-вероятно е щял да се поддаде на болестта. Елинор също така насърчава ФДР да продължи да се занимава с политика. Това се случва въпреки желанието на майката на ФДР, Сара Ан Делано, той да се оттегли от политиката.

Елинор Рузвелт също така се заема да изнася речи от името на съпруга си. И с щателните напътствия на политическия съветник и журналист Луис Хау, тя се вживява в тази роля. Тя остава до ФДР, докато той преминава от кандидат за вицепрезидент (съотборник на Джеймс М. Кокс в президентските избори през 1920 г.) до губернатор на Ню Йорк и след това до най-високия пост на страната – президент на Съединените щати.

Елинор Рузвелт е влиятелен член на Женската профсъюзна лига

Основана през 1903 г., Женската профсъюзна лига е организация, в която членуват жени от всички сфери на живота. Елинор се присъединява към лигата, която е известна с организирането на профсъюзи и насърчаването на правата на жените на работното място. Тя помага в организирането на редица събития на WTUL. Участвала е и в набирането на средства за лигата, за да отстоява каузи като минималната работна заплата, прекратяването на детския труд и насърчаването на правилата за здраве и безопасност на работното място.

Тя беше в челните редици на насърчаването на образованието за момичетата

Един от приносите на Елинор към нацията е неуморната ѝ работа в инициативи, насочени към образованието на млади момичета. През 1927 г. тя си партнира с Нанси Кук и Марион Дикерман, за да придобие училището за момичета „Тодхънтър“. Училището се гордеело с това, че давало първокласни курсове на момичета, които тъкмо влизали в колежи или университети. Елинор преподава в училището и курсове (до 1933 г.) като история и американска литература. Голяма защитничка на правата на жените, тя възпитава у момичетата чувство за социална ангажираност, критично и независимо мислене.

Елинор Рузвелт революционизира ролята на първата дама на Съединените щати

В разгара на Голямата депресия през 30-те години на ХХ век Франклин Д. Рузвелт печели убедителна победа на президентските избори през 1932 г. Съпругът на Елинор побеждава действащия президент републиканец Хърбърт Хувър, като печели 472 електорални гласа срещу 59 на Хувър. След като става първа дама на Съединените щати, Елинор Рузвелт се заема да участва в инициативи, различни от тези, които се ограничават до организиране на събития.

Мандатът на съпруга ѝ (от 1933 до 1945 г.) означава, че тя е най-дълго служилата първа дама на САЩ.

Помага за осигуряване на нацията по време на Голямата депресия

Въпреки критиките от страна на различни консервативни елементи, тя отстоява позициите си и продължава да говори по социални въпроси, като повишава осведомеността по въпроси като правата на жените и гражданските права на афроамериканците. Елинор изиграва решаваща роля в предаването на визията на съпруга си (т.е. Новия курс) на американската общественост. Тя участва и в няколко срещи с участието на работниците, за да поддържа морала на работниците, потиснати от Голямата депресия.

Тя разгръща добре Националната младежка администрация, като я използва като инструмент за прилагане на някои части от Новия курс на ФДР.

В един от случаите тя яде и пее с група протестиращи ветерани от Първата световна война, известни като „Бонусната ръка“. Ветераните маршируват във Вашингтон, за да изразят недоволството си от федералното правителство заради провала му в изплащането на бонуса за ветерани. Рузвелт разчупва хляба с работниците, като изслушва всичките им проблеми. По този начин тя успява да разсее напрежението по приятелски начин.

Тя е първата първа дама, която пише колонка във вестник

Преди Елинор Рузвелт никоя друга първа дама не е провеждала редовни пресконференции. Тя е и първата първа дама, която изнася реч на национално партийно събрание. Тя е и първата първа дама, която пише ежедневна колонка във вестник. Колонката, която тя пише, е известна като „Моят ден“ и в нея се разглеждат множество социални въпроси. Колонката също така даваше възможност на обществеността да надникне в нейния личен и обществен живот, както и във възгледите ѝ по въпроси, свързани с нейната вяра.

Появявайки се шест дни в седмицата, рубриката на Елинор „Моят ден“ привлича няколко милиона читатели. С изключение на четири дни след смъртта на съпруга ѝ, тя не пропуска нито един ден в писането на рубриката, като пише последователно от 1935 до 1962 г.

Елинор Рузвелт е открит критик срещу расовата дискриминация

Елинор Рузвелт използва позицията си на първа дама на Съединените щати, за да се притече на помощ на афроамериканските общности в цялата страна. Тя е яростен противник на расовата сегрегация, независимо дали става дума за жилищно настаняване или други сектори на икономиката. Веднъж тя се опитва да използва планираната общност в Артърдейл, Западна Вирджиния, за да създаде общност със смесени раси.

Тя също така се опитва да даде на афроамериканците справедлив дял от ползите от програмите на Новия курс. Тя поддържаше мнението, че афроамериканците са дискриминирани и са получили относително по-малък дял от помощите в рамките на Новия курс.

За да внуши посланието си за десегрегация, тя често кани в Белия дом лидери на афроамерикански общности, студенти, художници и работници. Тя използва рубриката си „Моят ден“, за да призовава за по-голямо финансиране на училищата с преобладаващо чернокожо население, например Националното училище за обучение на момичета.

Тя изиграва важна роля за това афроамериканка – Мери МакЛеод Бетюн – да оглави отдела по негърските въпроси в Националната младежка администрация (НМА).

Знаете ли, че: Елинор Рузвелт се разделя с „Дъщерите на американската революция“ през 1939 г., след като групата отказва да позволи на афроамериканската певица Мариан Андерсън да използва залата на Конституцията във Вашингтон?

Повече от 300 пресконференции по време на мандата ѝ като първа дама. Тя умишлено забрани на мъжете репортери да присъстват на пресконференциите ѝ. Това позволи на жените репортери да останат на заплата във вестниците.

Като първа дама на САЩ тя помага за повдигане на бойния дух на американските войски през Втората световна война

По време на Втората световна война Елинор заминава на няколко пътувания в чужбина в безкористен опит да повдигне морала на смелите мъже и жени, които се сражават срещу Адолф Хитлер и силите на Оста. Тя дори обмисля да се присъедини към Червения кръст в Европа и да служи в него.

Елинор също така насърчава администрацията на ФДР да приеме жени и деца, бягащи от конфликта по целия свят. Тя се опитва да превърне САЩ в сигурно убежище за онези етнически групи, които бягат от нацистка Германия и фашистка Италия.

Преди САЩ да влязат във Втората световна война, тя за кратко е съпредседател на Службата за гражданска отбрана. Другият съпредседател е Фиорело Х. Лагуардия, кмет на Ню Йорк.

Като част от инициативата си за социална реформа тя призовава афроамериканците и жените да играят по-голяма роля в усилията на нацията да осигури победа във Втората световна война.

Елинор Рузвелт участва в изготвянето на Всеобщата декларация за правата на човека

След престоя си в Белия дом като първа дама, Елинор Рузвелт е назначена за делегат на САЩ в Общото събрание на ООН. Назначението, което е направено от наследника на ФДР – президента Хари С. Труман, става през декември 1945 г. Около четири месеца по-късно тя се издига и става ръководител на Комисията на ООН по правата на човека (UNCHR). Остава на този пост до 1952 г.

Времето, прекарано като председател на UNCHR, е от съществено значение, тъй като тя помага за изготвянето на Всеобщата декларация за правата на човека. Общото събрание на ООН единодушно приема декларацията на 10 декември 1948 г. Известно е, че тя описва декларацията като „Международна Магна Харта за всички хора“.

Тя е първата първа дама на САЩ, която има редовно радиопредаване

За да предаде посланието си на по-широка аудитория, Елинор започва да води редовно радиопредавания. Нейната предшественичка – Лу Хенри Хувър – всъщност е първата Първа дама, която прави радиопредаване. Това, което прави случая на Елинор уникален обаче, е честотата, с която прави тези радиопредавания – много от тях по CBS и NBC.

Появявайки се за първи път на 9 юли 1934 г., Елинор използва тези радиопредавания, за да популяризира въпроси, свързани с правата на малцинствата, правата на жените и благосъстоянието на децата. Твърди се, че тя е дарила всички заплати, които е получила от тези радиопредавания, за благотворителни каузи.