Елън Джонсън Сърлийф: 10 основни постижения

Елън Джонсън Сърлийф е може би най-популярната либерийска жена в съвременната история. Тя постига това свое постижение, като служи като президент на Либерия от 2006 до 2018 г. През този период тя създаде Комисия за истина и помирение, за да помогне на страната да се излекува след горчивата и трагична гражданска война от 90-те години. През 2011 г. президентът Сирлиф получи и престижната Нобелова награда за мир за приноса си към социалното и икономическото овластяване на жените не само в Либерия, но и по целия свят.

Освен че е високо оценена от своите колеги и много международни организации, г-жа Джонсън Сърлийф неизменно е класирана сред първите 5 най-влиятелни жени от африканския континент. Разглеждаме защо Елън Джонсън Сърлийф е толкова влиятелна, като проучваме нейните 10 основни постижения.

Бързи факти за Елън Джонсън Сърлийф

Ден и място на раждане – 29 октомври 1938 г.; Монровия, Либерия

Роден – Елън Евгения Джонсън

Баща – Jahmale Carney Johnson

Елън Джонсън Сърлийф Образование – Бизнес колеж в Медисън; Университет на Колорадо Боулдър; Харвардски университет

Съпруг – Джеймс Сирлиф (женен през 1956 г.; разведен през 1961 г.)

Деца – 4

Политическа партия – Либерийска партия на действието (1985-1996 г.); Партия на единството (1997-2018 г.)

Избрани длъжности – 24-ти президент на Либерия (2006-2018 г.)

Известен с – Първата жена президент на Либерия; Първата демократично избрана жена държавен глава в Африка; Нобелова награда за мир през 2011 г.; Председател на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS)

Псевдоними – Iron Lady

10 основни постижения на Елън Джонсън Сърлийф

Заместник-министър на финансите

След няколко години обучение в САЩ, в институции като Бизнес колежа в Медисън и Университета на Колорадо в Боулдър, Елън Джонсън Сърлийф се завръща в Либерия, за да поеме поста в администрацията на президента Уилям Толбърт (20-ти президент на Либерия). Завършилата публична администрация в Харвард служи като заместник-министър на финансите в периода 1971-1974 г. Тя получава признание в цялата страна, след като порицава корпорациите в Либерия за това, че прехвърлят печалбите си извън Либерия.

След като се разминава с високопоставени държавни служители в администрацията на президента Толбърт, Елън Джонсън подава оставка от поста си в Министерството на финансите. Въпреки това тя продължава да участва в обществените дела на страната, докато сержант Самюел Доу не сваля правителството на Толбърт с държавен преврат през април 1980 г. Настъпилият хаос и преследването на министрите в правителството на Толбърт от страна на Доу принуждават Елън Джонсън да напусне родината си през ноември 1980 г.

Тя изкарва доста впечатляващ мандат в световния финансов сектор

Докато е в изгнание, Елън Джонсън поема редица ангажименти във финансовия сектор. Например, в продължение на няколко години тя работи в офиса на Световната банка (Карибите и Латинска Америка) във Вашингтон. По-късно се премества в Източна Африка, където заема длъжността вицепрезидент в африканския регионален офис на Ситибанк.

Докато е в изгнание, Сирлиф продължава да държи сметка за несигурното положение в родината си. Тя също така не се притеснява да критикува военния режим на Самюел Доу.

След като прекарва близо четири години в Найроби, Кения, Сирлиф преминава на кратък стаж в Equator Bank, дъщерно дружество на британската мултинационална инвестиционна банка HSBC. След това тя работи в ООН, като през 1992 г. е директор на Регионалното бюро за Африка на Програмата на ООН за развитие.

Спечели място в Сената в окръг Монсерадо

Първият истински опит на Елън Джонсън Сърлийф в политиката е през 1985 г., когато е номинирана за кандидат за вицепрезидент от Либерийската партия на действието. На най-вероятно фалшифицирани избори военният лидер Самуел Доу и неговата Национална демократическа партия излизат победители на изборите. Уморен от влиянието на Сирлиф в страната, Самюел Доу за кратко поставя Сирлиф и няколко други опозиционери под домашен арест. Сирлиф дори е осъдена на десет години затвор по скалъпени обвинения в подстрекателство към бунт.

След засилване на международния натиск върху правителството на президента Доу, месец по-късно Сирлиф е освободена. Тя не е обезкуражена и продължава да се бори и да спечели място в Сената (като представител на окръг Монсерадо); тя обаче отказва мястото в знак на протест срещу жестокостите на режима на Доу.

Ръководител на Комисията за реформа на управлението

След като в Либерия е възстановено известно подобие на демокрация в навечерието на президентските избори през 1997 г., Сърлийф участва в първите си президентски избори от Партията на единството. Тя получава 25% от гласовете, като губи от бъдещия лидер на гражданската война Чарлз Тейлър. След изборите страната е потопена във втора гражданска война, която принуждава Сирлиф да отиде в друго изгнание – в съседния Кот д’Ивоар.

Докато е в изгнание, Сърлийф прави всичко възможно, за да сложи край на гражданската война в Либерия. Заради огромната роля, която изиграва за укрепването на мира, тя е назначена за председател на Комисията за реформа на управлението. В тази си роля тя продължава да настоява за помирение в страната след края на Втората гражданска война в Либерия в края на 2003 г.

Първата жена президент на Либерия

След възстановяването на относителния мир и стабилност в страната, през 2005 г. либерийците успяват да проведат общи избори. Елън Джонсън Сърлийф се състезава с листата на Партията на единството. След като първият тур не успява да излъчи мажоритарен победител, се провежда втори тур на изборите; Сирлиф става победител, побеждавайки легендарния футболист Джордж Уеа с 59 % срещу 40 % от гласовете.

На 16 януари 2006 г. Елън Джонсън Сърлийф полага клетва като 24^ти Президент на Либерия. По този начин тя става първата жена в Африка, избрана по демократичен път за държавен глава. На церемонията по встъпването ѝ в длъжност присъстват редица високопоставени лица, сред които бившата първа дама на САЩ Лора Буш и бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс. Благодарение на нейното стабилно управление на делата либерийците запазиха вярата си в нея и я преизбраха през 2011 г.

Получава Нобелова награда за мир през 2011 г.

2011 г. беше наистина специална за Сирлиф, тъй като тя, заедно с още две изтъкнати активистки за правата на жените – Лейма Гбоуи от Либерия и Тауакол Карман от Йемен – получи Нобеловата награда за мир.

Норвежкият Нобелов комитет избра Елън Джонсън Сирлиф за наградата, учредена от известния шведски индустриалец Алфред Нобел, заради нейния неотслабващ ангажимент за утвърждаване на правата на жените в Либерия и извън нея. Тя и нейните колеги Нобелови лауреати за мир бяха отличени заради различните роли, които са изиграли в укрепването на мира в своите страни.

Това постижение на Елън Джонсън Сирлиф я поставя в елитната група на африканските лидери, които са печелили наградата за мир, в която влизат такива като южноафриканската икона на борбата с апартейда Нелсън Мандела през 1993 г., египетския Мохамед Ануар ел-Садат през 1978 г. и етиопския Абий Ахмед през 2019 г.

Стабилизиране на икономиката на Либерия

Някои от похвалните програми, които характеризираха нейния мандат, бяха безплатното и задължително начално училищно образование, което тя въведе през 2007 г. На 4 октомври 2010 г. нейната администрация прие и закона за свобода на информацията, с което Либерия стана първата западноафриканска държава с такъв закон.

Друго значително постижение е, когато тя помогна на Либерия да си осигури облекчаване на дълга от САЩ и Германия; по-късно дори помогна на Либерия да изплати около 60% от задълженията си към Международния валутен фонд (МВФ). Сирлиф превърна в приоритет на своята администрация поддържането на годишните заеми на страната до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).

За усилията ѝ за насърчаване на прозрачността и отчетността (т.е. законопроекта за свобода на информацията от 2010 г.) Африканският съюз на редакторите ѝ присъжда наградата „Приятел на медиите в Африка“.

Президентът Елън Джонсън Сърлийф успя да привлече и десетки милиони долари преки чуждестранни инвестиции в икономиката на Либерия.

Привърженик на помирението и приобщаващото управление в Либерия

Мандатът на Сирлиф се характеризира с послания и политики, насочени към национално помирение и единство. Тя изпълняваше тези думи, като покани някои членове на опозицията в кабинета си. Така например тя назначи Джеремая Сулунтех в министерството на транспорта. Назначи също така Джоузеф Корто и Натаниел Барнс съответно за министри на образованието и посланици в ООН.

Като убеден активист за правата на жените, Сирлиф включва редица жени в кабинета си. Най-високите постове в министерствата на финансите, на равенството между половете и развитието, на младежта и спорта и на търговията и промишлеността бяха заети от жени.

След като изкарва два пълни мандата, Сирлиф е наследена от дългогодишния си враг Джордж Уеа. За първи път от 1944 г. насам Либерия се справя безопасно с мирното предаване на властта от едно правителство на друго.

Други забележителни постижения на Елън Джонсън Сърлийф

Ето още няколко забележителни постижения на Елън Джонсън Сърлийф:

• В партньорство с няколко африкански държави на юг от Сахара и други международни организации Елън Джонсън Сърлийф успя да се справи с епидемията от вируса ебола в Западна Африка (2013-2016 г.), която първоначално се разпространи от съседна Гвинея в страни като Либерия и Сиера Леоне.
• На 5 ноември 2007 г. тогавашният президент на САЩ Джордж У. Буш ѝ връчва Президентския медал на свободата – най-високото гражданско отличие в САЩ.
• На 49-ата среща на държавните глави на държавите от Икономическата общност на Западноафриканските държави (ECOWAS) в Дакар, Сенегал, тя става първата жена, която заема титлата председател на Икономическата общност на Западноафриканските държави (ECOWAS).
• Елън Джонсън Сирлиф е носител на няколко международни награди за своето лидерство и активна дейност в областта на правата на жените. Примери за тези награди са: Наградата за свобода на словото на Института Рузвелт (1988 г.); Международната награда за лидерство „Ралф Банче“; наградата „Ибрахим“ за постижения в областта на африканското лидерство (2017 г.); и наградата „Индира Ганди“ за мир, разоръжаване и развитие (2012 г.).
• През 2006 г. проектът „Глад“ ѝ присъжда наградата „Африка“ за лидерство за устойчив край на глада. Две години по-късно, през 2008 г., тя получава наградата „Златна плоча“ от Американската академия за постижения.
• Получила е и почетна степен „доктор по право“ от редица университети по света, включително Харвардския университет и Йейлския университет.
• Веднъж тя е била гостуващ професор по управление в Ганайския институт по мениджмънт и публична администрация (GIMPA), Акра, Гана.
• През 2010 г. Елън Джонсън Сърлийф публикува първата си книга, Това дете ще Бъди велик: Мемоари за един забележителен живот на първата жена президент на Африка.
• През 2019 г. тя се присъединява към Старейшините – група от изтъкнати бивши световни лидери, които се занимават с насърчаване на справедливостта и мира по света. Групата, която е основана от Нелсън Мандела през 2007 г., е имала честта да бъде част от личности като Бан Ки Мун (бивш генерален секретар на ООН); алжирския активист за граждански права и държавник Лахдар Ибрахим; бившия министър-председател на Норвегия Гро Харлем Брундтланд; Кофи Анан (бивш генерален секретар на ООН); Ела Бхат; архиепископ Дезмънд Туту и множество други известни лидери.

  „Работя много, работя до късно, нямам нищо в себе си
  съвест. Когато си лягам, спя.“
  Елън Джонсън Сърлийф