Животът и президентството на Уилям Хенри Харисън – най-краткият президент на Америка

Наричан „Старият Типекано“, Уилям Хенри Харисън е роден във Вирджиния военен и политик, чиито подвизи по време на битки като битката при Типекано и битката при Fallen Timbers му помагат да се издигне в центъра на американската политика. На президентските избори през 1840 г. Харисън и неговата партия на вигите побеждават напълно действащия президент Мартин Ван Бюрен и на 4 март 1841 г. стават деветия президент на САЩ.

За съжаление Уилям Харисън се поддава на пневмония и умира точно 32 дни след встъпването си в длъжност. Това го превръща в най-кратко задържалия се президент в историята на Съединените щати. Той става и първият президент на САЩ, който умира преди изтичането на мандата си.

Независимо от краткото му президентство, животът на Уилям Харисън е патриотичен, изпълнен с военна и политическа служба на страната му. В следващите параграфи са разгледани животът и президентството на Уилям Хенри Харисън – най-краткият президент на Америка.

Детство и образование

Роден в много богато и влиятелно семейство във Вирджиния на 9 февруари 1773 г., Уилям Хенри Харисън израства в плантацията Бъркли, Вирджиния. Родителите му са Бенджамин Харисън V и Елизабет Харисън.

Бащата на Уилям – Бенджамин Харисън – е много влиятелен политик от Вирджиния, чийто момент на признание настъпва, когато подписва Декларацията за независимост.

От 14 до 17-годишна възраст Уилям Харисън учи в колежа „Хампдън-Сидни“, Вирджиния. Там той се обучава в класически науки и история. От Хампдън Уилям продължава да учи медицина в Ричмънд, Вирджиния.

Военна кариера на Уилям Х. Харисън

Поради смъртта на баща си Уилям изоставя обучението си в 1791 г. и се записва в армията – 10-и полк, Форт Вашингтон.

Именно в армията Уилям ще направи своето име. Бързо се издига от лейтенант до адютант на генерал Антъни Уейн.

Уилям има огромно участие в няколко битки срещу Северозападната индианска конфедерация. Най-значимото му сражение – битката при Fallen Timbers – се провежда на 20 август 1794 г.

Брак и деца

Много биографи на Харисън твърдят, че когато Харисън се среща за първи път с Анна Тютхил Саймъс, той е в началото на 20-те си години. Двамата бързо си допадат. Първоначално обаче имало известно отхвърляне от страна на бащата на Анна, съдия Джон Клийвс Саймс. В резултат на това Харисън и Анна решават да се оженят тайно. Сватбата се състои в Норт Бенд, Охайо, на 25 ноември 1795 г.

По-късно свекърът на Харисън променя мнението си за Харисън. Земята, на която Харисън и съпругата му Анна Харисън построяват дом, им е продадена от бащата на Анна. Размерът на земята е 160 акра.

Въпреки че здравето на Анна било малко на минус, Харисън и Анна продължили да имат 10 деца. Много експерти смятат, че здравословните ѝ проблеми са причинени от честия характер на бременностите ѝ. Въпреки това тя продължава да живее до края на 80-те си години. Тя умира на 25 февруари 1864 г. – 23 години след смъртта на съпруга си Харисън.

Правителствени назначения в Северозападната територия

След около седем години в армията Харисън подава оставка през юни 1798 г. След това заема редица правителствени постове в Северозападната територия.

През 1798 г. тогавашният президент на САЩ Джон Адамс назначава Харисън за секретар на Северозападната територия – територия, която включва обширни територии – Охайо, Индиана, Мичиган, Илинойс и Уисконсин. Той е първият човек, който заема такава длъжност. През 1799 г. той представлява територията в Конгреса като териториален делегат.

Харисън играе важна роля в осигуряването на законодателството, което спомага за разделянето на Северозападната територия на два основни блока – Северозападни територии и Територии на Индиана.

Няколко години след разделянето Харисън служи като губернатор на териториите на Индиана от 1801 до 1813 г.

През 1803 г. той е назначен за специален комисар, отговарящ за преговорите с индианците по поземлените въпроси. От 1802 до 1809 г. той подписва няколко договора. Много от тези договори са в ущърб на коренните американци, като облагодетелстват повече белите. Няколко милиона акра земя са отнети от коренните жители на Америка. Тези земи се намирали предимно в днешна Индиана и някои райони в Илинойс, Уисконсин и Мисури.

За кратък период от време Уилям Харисън служи като действащ губернатор на територията Луизиана. Никога досега в историята на Съединените щати нито един държавен служител не е отговарял за толкова обширна територия. И до днес Харисън остава единственият човек, който е правил това.

През 1812 г. по време на индианското въстание се разгаря напрежение. Въстанието е предизвикано от Текумзе и Тенскватава заради непрестанното разширяване на белите в земите на индианците. За да потуши въстанието, Харисън се връща в армията. Той получава командването на силите, които се сражават и побеждават Текумзе и хората от неговото племе. Това сражение, състояло се на 7 ноември 1811 г. в околностите на Лафайет, Индиана, ще бъде наречено Битката при Типекано.

Войната от 1812 г.

Когато избухва войната от 1812 г., Харисън отново се заема с нея. Няколко месеца след началото на войната Харисън е повишен в бригаден генерал. Поверено му е командването на Северозападната територия, тъй като Америка се изправя доблестно срещу бившия си колониален господар Великобритания.

Със звездните си изяви и храброст по време на войната Харисън отново е издигнат в чин генерал-майор през 1813 г. Неговата непреклонна позиция и храброст са очевидни по време на битката при Темза на 5 октомври 1813 г. Харисън и хората му изпращат съкрушително поражение на британските и индианските сили в Онтарио, Канада. Неговият заклет противник от Северозападната индианска конфедерация, Текумзе, дори е убит в битката.

В очите на много американци кариерната траектория на Харисън сякаш се насочва в подобна посока на колегата му от военните времена Андрю Джаксън. Накратко, репутацията на Харисън се повишава благодарение на героичните му действия във войната.

Отново на политическата арена

След войната от 1812 г. Харисън се премества в Охайо и заема някои държавни постове. От 1816 до 1819 г. Харисън е член на Камарата на представителите на САЩ. Като представител някои от въпросите, които са му били скъпи, са пенсионните закони и организацията на щатската милиция. Той обаче гласува против поправката на Джеймс Талмадж от 1819 г. Поправката е въведена, за да се ограничи разширяването на робството в Америка.

След като изплаща задълженията си в Камарата на представителите, Харисън насочва вниманието си към Сената в Охайо. В него той работи от 1819 до 1821 г. Следва тригодишен престой в Сената на САЩ – от 1825 до 1828 г. Осем години преди това Харисън участва в изборите за губернатор на Охайо през 1820 г. За съжаление, той не успява да спечели състезанието.

От 1828 г. до 1836 г. се говори, че Уилям Харисън иска да командва американската армия. През 1828 г. той е свързван и с вицепрезидентския пост в листата на Джон Куинси Адамс. Все пак той си осигурява пост в администрацията на Джон Куинси Адамс, като през 1828/29 г. служи като висш чуждестранен дипломат (3-ти министър на САЩ в Гран Колумбия). След отзоваването си Харисън си взема отпуск и се оттегля за кратко в дома си в Норт Бенд, Охайо.

Президентски избори през 1836 г.

През 1836 г. нововъзникващата Партия на вигите вярваше силно (поне мнозинството от тях, т.е. Пенсилвания, Ню Йорк и Мериленд), че поставяйки съдбата си в ръцете на Харисън, американците могат да извлекат голяма полза от човек с подобен военен опит като Андрю Джаксън. Затова президентската кандидатура на партията на вигите е дадена на Уилям Харисън.

Харисън се изправя срещу кандидата за президент на Демократическата партия Мартин Ван Бюрен. Поради липсата на силен колективен фронт от страна на вигите, Харисън успява да си осигури само второ място. Той събира 73 електорални гласа, за разлика от 170-те гласа, които си осигурява Мартин Ван Бюрен . Хю Л. Уайт и Даниел Уебстър – другите кандидати за президент от партията на вигите в изборите – получиха съответно 26 и 14 електорални гласа.

Президентски избори през 1840 г.

Поради огромните предизвикателства, които измъчват президентството на Мартин Ван Бюрен, опозицията е уверена в президентските избори през 1840 г. Този път партията на вигите изглеждаше по-обединена, отколкото през 1836 г. Отново те запазиха съдбата на Уилям Харисън. За негов кандидат за вицепрезидент е избран Джон Тайлър.

По пътя си към победата Харисън побеждава Хенри Клей, за да спечели билета за партията на вигите. Цялата му кампания се опира на постиженията му в армията. Пред американците той изглежда като новия Андрю Джаксън. Освен това мандатът на президента Ван Бюрен в Белия дом далеч не е впечатляващ. С беди като: „Пътеката на сълзите“, финансовия срив от 1837 г. и „системата на плячката“, американците гласуват за промяна, която е в лицето на Харисън.

Уилям Харисън успява да издуха от водата действащия президент Мартин Ван Бюрен, спечелвайки 234 електорални гласа срещу 60 на Ван Бюрен.

Президентството на Уилям Харисън

На 67-годишна възраст Харисън влиза в Белия дом като най-възрастния човек по това време, който става президент на Съединените американски щати. В един много студен зимен сезон той се придвижва до Вашингтон с железница и пристига през февруари 1841 г.

На 4 март 1841 г. Уилям Х. Харисън встъпва в длъжност като девети президент на Съединените американски щати. По време на цялата церемония по встъпване в длъжност Харисън предпочита да не носи никакви ръкавици или палто. Това се случва въпреки минусовите температури в деня на церемонията по встъпването му в длъжност. Освен това встъпителната му реч продължава цели два часа.

Пътната карта на Харисън за неговото президентство е насочена към ограничаване на ролята на Белия дом. Той вярваше, че задачата на изпълнителната власт е да играе улесняваща роля. Той също така заяви, че няма да използва често правото си на вето. Накрая Харисън категорично заяви на американската общественост, че възнамерява да остане само един мандат.

Смъртта на Уилям Хенри Харисън

Съдбата е такава, че Харисън не остава на поста си за един мандат. Той остана само един месец. На 4 април 1841 г. се появява новината за смъртта на президента Уилям Харисън. Президентът е прекарал на поста си само 32 дни – най-краткото време, което е имал някой американски президент в историята.

Лекарите смятат, че Харисън се е простудил по време на церемонията по встъпване в длъжност. И тази настинка бързо се превръща във фатална пневмония. Когато умира, Харисън е на 67 години. Той е преживян от съпругата си Анна Харисън и четири негови законни деца: Елизабет Басет (1796-1846 г.), Джон Скот (1804-1878 г. – баща на 23-ия президент на САЩ Бенджамин Харисън), Мери Саймъс (1809-1842 г.), Картър Басет (1811-1839 г.) и Анна Тутил (1813-1865 г.).

Тялото му е положено в Капитолия, а по-късно почива във Вашингтон. Няколко месеца по-късно мястото на последния му покой е променено на Норт Бенд, Охайо.

След смъртта на Уилям Хенри Харисън вицепрезидентът Джон Тайлър – 10-ят президент на Америка – полага клетва като негов заместник.