Последвайте ни във Facebook

Животът, управлението и постиженията на английския крал Едуард VII

0
120
Животът, управлението и постиженията на английския крал Едуард VII

Крал Едуард VII носи английската корона около девет години, от 1901 до 1910 г.

Крал Едуард VII е първият син на принц Алберт и кралица Виктория от Обединеното кралство. Едуард VII наследява майка си след нейната смърт през 1901 г. В британското кралско семейство Едуард поставя рекорд като най-дългогодишен носител на титлата принц на Уелс – изпреварен единствено от принц Чарлз (1948-), най-голямото дете и наследник на кралица Елизабет II.

Когато пораства, Едуард – известен още като „Бърти“ – е на път да наследи титлата: херцог на Саксония – Кобург и Гота. Изненадващо, той се отказва от възможността да поеме управлението на херцогството.

Докато майка му седяла на трона повече от 60 години, Едуард бил лишен от политическа власт в монархията. Въпреки това той получава възможност да предприема церемониални пътувания из кралството.

Въпреки че успешно обикаля Северна Америка и Индия като принц, кралица Виктория далеч не е доволна от безотговорния живот на сина си. Това поддържа отношенията им в лошо състояние за дълги периоди от време.

Раждане и ранен живот на крал Едуард VII

Едуард се ражда в кралската резиденция – Бъкингамския дворец – на 9 ноември 1841 г. Като най-голям син на родителите си, Едуард по закон е и херцог на две графства: Корнуол и Ротези.

В кралското семейство Едуард е популярен като Бърти. Като най-голям син на баща си, принц Алберт, Едуард има право да приеме титлата принц на Саксония-Кобург и Саксония-Гота.

Докато расте, Едуард често е определян като проблемното дете в кралското семейство. Той рядко се разбира с осемте си братя и сестри. С порастването си обаче той успява да контролира емоциите си много по-добре. Никой не е очаквал, че ще се превърне в прекрасен крал, както в крайна сметка става, когато заема британския престол.

През 1860 г. Едуард посещава Ниагарския водопад като част от обиколката си в Северна Америка. Той имал честта да се срещне с президента на САЩ Джеймс Бюканън.

Репутацията на Едуард като кралски син нараства високо след обиколката му. Той отвори много дипломатически порти за Обединеното кралство

Едуард искал да направи военна кариера в армията на страната, но майка му не подкрепяла напълно тази идея. Предизвикан, той се присъединява към военните офицери за обучение в Ирландия. Твърди се, че докато е във военния полигон, Едуард има интимна връзка за три нощи с актриса (Нели Клифдън). Когато новината за това достига до баща му, той се ядосва и посещава Едуард с намерението да го смъмри. Две седмици след този инцидент принц Алберт за съжаление умира на 14 декември 1861 г. Кралица Виктория обвинява Едуард за преждевременната загуба на съпруга си. На двамата кралски особи им трябват десетилетия, за да преодолеят различията си.

Бракът на Едуард с датската принцеса Александра

Крал Едуард VIIКрал Едуард VII и съпругата му Александра Датска

Кралица Виктория и принц Алберт уреждат брак между Едуард и датската принцеса Александра. Насрочена е среща, на която Едуард да се срещне с принцесата в Германия. Двамата кралски особи си допадат веднага и продължават да поддържат връзка помежду си.

След шокиращата смърт на любимия си съпруг кралица Виктория изпада в многодневна и дългогодишна утрин. Кралицата бързо планира пътуване в Близкия изток за Едуард, за да се срещне с лидери в Йерусалим, Сирия и Египет. Тя искаше Едуард да установи приятелски отношения с египетските владетели. На 21 години, когато Едуард се връща от пътуването, той се жени за принцеса Александра Датска. Бракът им е сключен на 10 март 1863 г.

Новобрачната кралска двойка превръща Мелбъроу Хаус в своя резиденция и след това има 6 деца заедно: Алберт Виктор (1864-1892), Фредрик Ернест Джордж (1865-1936) (по-късно крал Джордж V), Луиза (1867-1931), Виктория (1867-1931), Мод (1869-1938) (по-късно кралица на Норвегия), Александър Джон Уелски (1871). Две от децата на Едуард – Алберт Виктор и Александър Джон – умират на много ранна възраст. Алберт Виктор умира на 28-годишна възраст след тежък пристъп на пневмония през 1892 г. Смъртта на Александър настъпва през 1871 г., по-малко от 24 часа след раждането му.

Университетско образование

Кралицата и принц Алберт искаха синът им да получи най-доброто образование, за да може да се впише добре в монархията като цивилизован владетел. Накратко, образователният път на Едуард е описан от родителите му. На 7-годишна възраст той е обучаван от частни учители. Далеч от очакванията на родителите си, Едуард не постига големи успехи в науката.

След завършване на гимназията той участва в лятна учебна програма в Единбургския университет, а по-късно се дипломира като бакалавър в Оксфорд. След като се освобождава от родителската намеса, академичните резултати на Едуард в Оксфорд леко се подобряват.

През 1861 г. той се прехвърля в колежа „Тринити“ в Кеймбридж и изучава курсове по история. В Тринити Колидж професор Кинсли (преподавател по съвременна история) помага да се разкрие потенциалът на Едуард в изучаването на история. Това обучение се оказва много полезно по време на 9-годишното му управление на британския престол.

Възкачването на Едуард на престола

Управлението на Едуард като крал Едуард VII започва след смъртта на майка му, кралица Виктория, през януари 1901 г. Освен че е крал на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия, Едуард притежава и титлата император на Индия. Преди коронацията си, през август 1902 г., той страда от апендицит, но се възстановява напълно след претърпяна операция. Освен това той общува открито с всякакви хора, включително и с евреи, въпреки че по това време расовото насилие срещу евреите е широко разпространено.

Основни постижения на Едуард VII

Едуард VIIУправлението на крал Едуард VII (1901-1910 г.) е високо оценено заради умелото му управление на външните работи и дипломацията на кралството.

По време на престола на Едуард VII се наблюдават подобрения в армията и външните работи на страната. Едуард използва многоезичното си владеене на френски, английски и немски език, за да възстанови дипломацията, като прави няколко посещения в много европейски държави. Посещението му във Франция насърчава мирните отношения между двете държави, които почти са били разкъсани от война. Като крал на мира, Едуард е наречен „Чичото на Европа“ – тъй като е приятел на всички европейски монарси.

След като се възкачва на трона, крал Едуард създава официални празници, които да се спазват в дните на ключови традиционни церемонии. Едуардската епоха е наречена на името на мандата на крал Едуард VII на английския престол. Тя бележи началото на нов век, характеризиращ се с нови научни и технологични постижения, както и с обществени промени. Политически идеологии като социализма преосмислят управлението му като крал

Крал Едуард преустройва кралската резиденция и възстановява важни културни церемонии. Може да се спомене държавното откриване на парламента, което неговата предшественичка, кралица Виктория, пренебрегва няколко пъти.

Като крал Едуард VII основава Ордена за заслуги като отличие за признаване и оценяване на приноса в областта на изкуството и науката, направен по целия свят. Едуард влиза в учебниците по история като първия управляващ крал на Обединеното кралство, който посещава Скандинавия и Руската империя

Във военно отношение той обновява армията и военноморските сили на Обединеното кралство. Крал Едуард VII призовава за преустройство на веригата на военното командване на страната. В допълнение към териториалните сили той създава военни сили, които да гарантират, че Обединеното кралство е в удобна позиция да окаже военна помощ на Франция в случай на възникване на необходимост. На краля се приписва заслугата като човек, който преустройва британската армия, след като тя почти се разпада под тежестта на Втората бурска война.

Конституционна криза и смъртта на крал Едуард VII

Когато британският министър-председател Х. Х. Аскуит представя народния бюджет, горната камара на парламента, Камарата на лордовете, не го одобрява. Това поставя крал Едуард VII в центъра на конституционна криза. Усилията на краля да разреши кризата се провалиха след няколко опита.

Към последните си години крал Едуард страда от бронхит, дължащ се на обичайното му пушене. Той умира на 6 май 1910 г. на 68-годишна възраст. За щастие на Великобритания, парламентарните разногласия са разрешени след смъртта му.

Поради смъртта на най-големия му син Алберт през 1892 г., наследникът на Едуард VII на трона е вторият му най-голям син Джордж, който през 1910 г. става крал Джордж V. Неговият Джордж V продължава да управлява по подобен начин като Едуард VII, като показва умели умения в управлението и дипломатическите отношения.