Последвайте ни във Facebook

Живот, управление и смърт на Хенри VIII Английски

0
144
Хенри VIII

Ранният живот, управлението и смъртта на Хенри VIII от Англия

От 1509 до 1547 г. Хенри VIII е крал на Англия. След поредица от шумни брачни скандали и сътресения Хенри се откъсва от Католическата църква около две десетилетия след началото на управлението си. Обсебен от желанието да се сдобие с мъжки наследник, Хенри се жени шест пъти. Докато стигне до шестата си съпруга, Хенри VIII екзекутира две бивши съпруги по обвинения в изневяра и предателство.

Силно волеви Тюдор, 37-те години на английския престол на Хенри VIII спомагат за катапултирането на Англия от затънтено кралство до държава, която се съревновава с колосални империи като Испания, Свещената римска империя и Франция. По време на управлението му Уелс става част от Англия под Закон за законите в Уелс от 1535 г. Освен това той става крал на Ирландия.

Поради прекалено разточителния си начин на живот, включващ пиене и вредна храна, както и заради инцидента с юмруци през 1536 г., Хенри VIII прекарва остатъка от царуването си с болестно затлъстяване. След смъртта му през 1547 г. той е наследен от не толкова силния си, но интелигентен син Едуард VI.

Наследството на Хенри VIII се запечатва в летописите на британската история заради инициирането на протестантската реформация в Англия. На практика Хенри е първият крал на Англия, който притежава абсолютна власт както в църквата, така и в държавата.

Ранен живот и образование

Роден на 28 юни 1491 г. в семейството на първите монарси Тюдори, Хенри VIII е вторият син на Хенри VII. Точното място на раждането му е в двореца Плаценция, намиращ се в Гринуич, Кент.

По време на раждането си Хенри е втори в линията за английския престол – след по-големия си брат, принц Артър. Бащата на Хенри, Хенри VII, е първият Тюдор, управлявал Англия. Майка му е красивата Елизабет Йоркска.

Общо той имал шест братя и сестри, но само трима от тях достигнали до зряла възраст. Тримата му оцелели братя и сестри са Артър Тюдор (принц на Уелс – 1486 -1502 г.), Маргарет Тюдор (по-късно кралица-консорт на Шотландия) и Мария Тюдор (по-късно кралица на Франция).

Две години след раждането му баща му го дарява с титлата „констабъл на замъка Дувър“. Освен това е назначен за „лорд надзирател на Чинкуе Портс“. Малко след това получава титлите „граф маршал на Англия“, „лорд лейтенант на Ирландия“ и „рицар на банята“.

Хенри получил всички тези титли, защото баща му искал да има контрол върху почти всеки аспект на кралството, без да се налага да дава думата на други членове на кралското семейство.

Принц Хенри, херцогът на Йорк, е образован от известни преподаватели по религиозни науки, музика, езици и конна езда. Както е характерно за много кралски деца в Англия през XV век, той придобива свободно владеене на италиански, латински и френски език на много ранна възраст.

Прекарва детството си в относителна неизвестност, защото по-големият му брат принц Артър, принцът на Уелс, събира цялото внимание. В резултат на това в детските си години Хенри леко се увлича по религиозни изследвания.

Когато Хенри е на 10 години, по-големият му брат и наследник на английския престол, принц Артър, умира на 2 април 1502 г. Тогава Хенри е преместен на първо място в линията за английския престол. С това той е удостоен с нова титла – херцог на Корнуол.

Хенри VIII се жени за Катерина Арагон

Екатерина АрагонскаЕкатерина Арагонска, първата съпруга на Хенри VIII

Екатерина Арагонска е най-малката дъщеря на крал Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска. В ранна възраст тя е сгодена за принц Артур в чисто политически ход.

Тъй като и Фердинанд II, и Хенри VII са склонни да поддържат силни отношения, Катерина Арагонска (вдовица на принц Артур) е омъжена за Хенри през 1503 г.

Възкачване на английския престол като Хенри VIII

Около шест години след като е сгоден за Катерина Арагонска, Хенри наследява английския престол от баща си Хенри VII. Кралят е починал на 21 април 1509 г.

По време на коронацията си през 1509 г. Хенри VIII е на 17 години. Неговата коронация не прилича на никоя друга церемония, на която Англия е била свидетел в миналото. Церемонията се състояла в Уестминстърското абатство. Същата година той скрепява брачния съюз с Испания, като официално взема Катерина Арагонска за своя съпруга. Точната дата на сватбата им е 11 юни 1509 г. в Гринуич.

Ранно управление

Като крал първото действие на Хенри VIII е да се отърве от основните елити на стария режим. Той взема под опека влиятелни мъже като сър Ричард Емпсън и Едмънд Дъдли. Двамата мъже получават смъртни присъди през 1510 г. по обвинение в държавна измяна.

Тези екзекуции са толкова чести, че младият крал се превръща в сила, от която трябва да се страхуват. Хенри VIII прави всичко възможно, за да укрепи властта си. Това не е било необичайно явление. Характерно за всеки нов монарх било да подпечата властта си, като се отърве от старата гвардия.

С напредването на годините отношенията на Хенри с Катерина Арагонска се изострят. Това се дължи най-вече на факта, че кралица Екатерина не успява да роди мъжки наследник. Освен това тя имала няколко спонтанни аборта и мъртвородени деца.

Първата загуба за кралската двойка идва през 1510 г. След това, през 1511 г., Катрин ражда дете на име Хенри, но то умира няколко седмици по-късно. Мъртвородените деца през 1514 и 1515 г. се оказват твърде тежки за краля.

След раждането на принцеса Мери (по-късно кралица Мери I, Кървавата Мери) през 1516 г. настъпва лека въздишка на облекчение. Мери оцелява до зряла възраст. Въпреки че Хенри посрещнал с отворени обятия здравословния растеж на Мери, манията му да се сдобие със законен мъжки наследник останала нестихваща. Тази мания ще бъде в основата на оставащите години на Хенри VIII на английския престол.

Встрани от напрегнатите си отношения с Катерина Арагонска, Хенри VIII е яростен критик на протестантското движение на Мартин Лутер. Острата му критика му помага да спечели похвала от папа Лъв X, който по-късно дава на Хенри титлата „защитник на вярата“.

Ранни войни с Франция

На международния фронт първите 15 години на Хенри на трона се характеризират с поредица от войни срещу Франция. Преди възкачването му Франция и Англия са в съюз, макар и до голяма степен крехък. Хенри дори водил прилични преговори и дипломатически отношения с Луи XII от Франция. Тайният му съвет обаче счита това за безобразие. Много от съветниците му искали той да прекъсне връзките си с Франция. В крайна сметка кралят отстъпва и сключва съюз с други европейски сили, за да воюва срещу Франция. Тяхната коалиция е наречена антифренска Свещена лига.

Хенри също така мечтаел един ден да управлява Франция. Той разсъждава, че коалицията му с влиятелни мъже като папа Юлий II и Фердинанд II Испански ще му помогне да си върне областта Аквитания от Франция. Фердинанд обаче имал други собствени планове. Испанският монарх засилва антифренските настроения в цяла Европа, за да постигне собствените си егоистични цели и да утвърди Испания като основен властови център в Европа. Хенри се чувства предаден. След това отношенията между Испания и Англия се влошават.

Когато през 1513 г. назряват разговорите за нахлуване във Франция, Хенри си осигурява пълната подкрепа на папата. Привлекателността му в Англия рязко нараства след значителните победи в битката при Сперс през юни 1513 г. След битката той установява контрол над Теруан и Турне. Песни за Хенри, който смело води хората си в битката, се пеят в цяла Англия.

В Англия обаче се зараждали проблеми. Тъй като Хенри отсъствал за толкова дълги периоди в чужбина, Джеймс IV Шотландски, зет на Хенри, видял възможност, от която можел да се възползва. В сговор с Луи Френски Джеймс напада Англия.

В отсъствието на краля кралица Катерина поема защитата на Англия. Кралицата събрала армията, която била останала в Англия, и потушила нападението на Джеймс. На 9 септември 1513 г. тя разгромява прочутата армия на Джеймс в битката при Флодън. Джеймс не успява да се измъкне жив. Англия последователно укротява досадната си северна съседка Шотландия.

Във военно отношение Хенри продължил да бележи редица успехи в цяла Европа. Победите му обаче струват огромна цена на английската хазна, което го принуждава да спре всички агресивни действия срещу Франция и да подпише мирен договор. Договорът е скрепен с брака между Мария, сестрата на Хенри, и Луи Френски. От 1514 г. до около 1521 г. между Франция и Англия цари относителен мир.

Незаконни връзки и деца на Хенри VIII

Липсата на мъжки наследник, както и многобройните спонтанни аборти, поставят под огромно напрежение отношенията на крал Хенри VIII със съпругата му Катерина Арагонска. Още през 1510 г. се носят слухове, че Хенри е придобил навика да има незаконни връзки с няколко жени. Имайте предвид, че това е Англия през 16 век, кралиците на могъщите монарси са имали малка или никаква възможност да ограничават ексцесиите на управляващите монарси. Послушната Катрин не смее да окаже никаква съпротива на аферите на Хенри VIII.

Най-известната от аферите на Хенри VIII е с Елизабет Блънт, сестра на Едуард Стафорд, трети херцог на Бъкингам. С Елизабет Хенри е баща на незаконен син, наречен Хенри Фицрой. През 1525 г. кралят дори дарява херцогство Ричмънд на Фицрой. Независимо от това Фицрой по никакъв начин не е легитимен претендент за английския престол. Ето защо Хенри VIII продължава да търси мъжки наследник.

Напрегнати бракове и безмилостно преследване на мъжки наследник

След около десетилетие и половина неспособност на Катрин да роди дете от мъжки пол, Хенри се разочарова. Кралят започва да се среща с главната прислужница на Катрин, Мери Болейн. Той също така имал романтична връзка с Ан Болейн, сестрата на Мери Болейн.

Нетърпението на Хенри нараствало с всеки изминал ден. Към 34-годишна възраст той изоставя всякакви надежди да стане баща на мъжко дете с Катерина Арагонска, която по това време е на 40 години. Сега той е изправен пред дилема – нещо, което придворните му наричат „голямото дело на краля“.

Той обмислял възможността бързо да даде дъщеря си Мария за жена. Може би тя би могла да му роди дете от мъжки пол, което след това да го наследи. Тази мисъл обаче бързо бе отхвърлена. Мария била в ранна възраст и щяло да е нужно истинско чудо, за да забременее навреме преди смъртта на Хенри.

В крайна сметка той решава да вземе смело решение. Той щял да анулира брака си с Катерина Арагонска. Този ход на Хенри със сигурност щеше да предизвика силна съпротива от страна на Католическата църква и на самия папа.

Голямото дело на краля

Хенри, човек, който някога е бил описан като Assertio Septem Sacrementorum (Защита на седемте тайнства) и Fidei Defensor (Защитник на вярата) от много благочестиви католици в цяла Европа, е на път да се откаже от верността си към Католическата църква. Жаждата му за законен наследник от мъжки пол го е погълнала до степен на лудост.

Той твърди, че бракът му с Катерина, вдовицата на брат му, противоречи на всичко, което представлява католическата църква. Затова моли папа Климент VII да анулира брака, защото е греховно да се ожениш за съпругата на брат си. Папата категорично се противопоставя на исканията на Хенри.

Зад кулисите Карл V (император на Свещената Римска империя), племенник на Екатерина, по някакъв начин дърпал конците на папата. Към 1529 г. присъдата е произнесена – Хенри VIII не може да се разведе с Катерина Арагонска. Това нанася огромен удар върху репутацията на Хенри в Англия. Вината за това е най-вече на неговия доверен съветник и лорд-канцлер кардинал Томас Уолси. През 1530 г. кардиналът дори е обвинен в държавна измяна и осъден на смърт; той обаче умира от естествена смърт много преди екзекуцията да бъде изпълнена.

Втората съпруга на Хенри VIII – Ан Болейн

Ан БолейнВтората съпруга на Хенри VIII, Ан Болейн, е екзекутирана по обвинение в изневяра

По неофициална информация Хенри и любовницата му Ан Болейн живеят като партньори в Англия. Той успешно се е отървал от Катрин, като я е изпратил от кралските покои в провинцията.

От друга страна, Ан е спомогнала за назначаването на Томас Кранмър за архиепископ на Кентърбъри. Това е нейният начин да се опита да принуди архиепископа да върви срещу властта на папата.

Също така Хенри си осигурява подкрепата на Франциск I Френски през 1532 г. при планирания му брак с Анна Болейн. По-късно същата година Хенри и Ан вдигат сватба под сурдинка. Бременността на Ан няколко месеца по-късно дава тласък на Хенри да излезе с открито лице и да се ожени официално за нея на 23 май 1533 г. Архиепископ Кранмър дава одобрението си за съюза няколко дни по-късно.

Тъй като може да има само една кралица-консорт, Катерина Арагонска е принудена да се откаже от титлата си на кралица. Дъщеря ѝ, принцеса Мария, също е принудена да приеме статута на извънбрачна дъщеря на краля.

За пълен шок на Хенри бебето, което Анна очаквала, се оказало момиче – бъдещата кралица на Англия Елизабет I, която се родила на 7 септември 1533 г.

Реформаторски закони от 30-те години на ХІХ век

Периодично избухват напрежения относно легитимността на Ан Болейн като кралица-консорт. Католиците в Англия се чувствали оскърбени от действията на Хенри. За да разреши напълно въпроса, Хенри възлага на парламента да приеме няколко реформаторски акта, които да узаконят брака му с Ан. Един от тези актове е Актът за наследството, приет през 1533 г. Актът на практика обявява Катрин за „вдовстваща принцеса“ (вдовица на Артур). Актът също така бастардизира дъщерята на Катрин – Мария. Следователно единствените законни наследници на английския престол оттук нататък щели да бъдат децата, които Хенри имал с Ан Болейн.

Друг много важен акт на парламента е Актът за върховенството. Приет през 1534 г., този акт превръща крал Хенри VIII в единствен ръководител на всички религиозни дейности в Англия. По този начин църквата и монархията станали едно цяло.

Тези актове вбесяват папа Климент. На Рим не му остава нищо друго, освен да отлъчи Хенри VIII от Католическата църква през 1538 г.

Последствията, както в страната, така и в чужбина, са огромни и вредни за Хенри. Той трябвало да се справи с целия гняв, който католиците в Англия изпитвали заради брака му с Анна.

Хенри е решителен и безмилостен; той не проявява особена търпимост към всеки, който се противопоставя на протестантските му реформи. Той бързо разрушава традициите и сградите на старата църква. На тяхно място той и архиепископът на Кентърбъри инсталирали протестантски идеали и артефакти.

Най-шокиращият акт на Хенри идва, когато през 1536 г. той разпуска Малките манастири. Няколко католически вярващи и последователи са хвърлени в затвора или екзекутирани.

Вместо да получи желания ефект, който търсел, Хенри несъзнателно направил от тези хора мъченици, подхранвайки още по-сериозни опасения в Англия.

Няколко католически светилища и манастири били подпалени и разграбени. Например светилището на свети Томас Бекет в Кентърбъри било съборено. Както Кромуел, така и Хенри провеждат кампания за очерняне, като наричат католическите практики и ритуали идолопоклонство.

Лишени от местата и статута си в обществото, няколко католически парламентаристи, приори, свещеници и лордове заговорничат да свалят Хенри. Преобладаващо католическите лордове в северната част на Англия вземат оръжие и се опитват да вдигнат въстание, което по-късно ще бъде наречено Поклонничество на благодатта. Начело на въстанието, състоящо се от 25 000 души, застава Робърт Аске. След като не спазва обещанието си за помилване, Хенри арестува и екзекутира Аске заедно със стотици бунтовници. Кралят е в ролята на водач, който потушава в зародиш всяка форма на бунт, която му се изпречи на пътя.

Причината, поради която Хенри VIII обезглавява Ан Болейн

За разлика от Катрин, Ан Болейн се оказва твърде трудна за Хенри. Тя не е била послушен тип. Високият ѝ интелект и откровеният ѝ характер по един или друг начин заплашвали краля.

Срещу жизнерадостната и независима Ан Болейн били повдигнати скалъпени обвинения. Хенри подхранва и слуховете за предполагаемите ѝ връзки с придворни. Той също така се разочарова от неспособността ѝ бързо да създаде мъжки наследник. Накратко, Хенри се уморил от Ан. Без мъжки наследник тя не му е била от полза. На фона на целия този хаос той продължава незаконните си връзки с няколко жени от двора си.

С течение на времето Анна си навлича врагове от всички сфери на висшите ешелони на английското общество. В замяна на това Ан се отнася много лошо към дъщерята на Катрин – принц Мери.

Поредица от неуспешни спонтанни аборти я затвърждават като враг номер едно за много членове на кралското семейство. Най-големият ѝ критик е Томас Кромуел, старши съветник и министър на Хенри. В затворени кръгове се водят разговори за анулиране на брака ѝ с краля. Обвинявали я в прелюбодейство, магьосничество и измяна. Очевидно е, че много от тези обвинения са били измислени.

В началото на 1536 г. Хенри се сближил с Джейн Сиймор. Той дори я премества в личните си покои. През същата година Ан Болейн и брат ѝ Джордж Болейн са обвинени в кръвосмесителна връзка. През пролетта на 1536 г. Джордж е задържан и разпитан. След това е последвана и самата Ан. Очевидно процесът е бил пълен фарс; имало е много малко или никакви доказателства, които да сочат, че Ан и Джордж са виновни за тези обвинения.

През 1536 г. двамата братя и сестри са осъдени на смърт. Ан Болейн е преживяна от единственото си дете, принцеса Елизабет (по-късно кралица Елизабет I).

Третата съпруга на Хенри VIII, Джейн Сиймор

Джейн СийморДжейн Сиймор, третата съпруга на Хенри VIII, умира няколко дни след раждането на сина си Едуард, бъдещия крал Едуард VI

След като и първата, и втората му съпруга изчезват, Хенри е свободен да си вземе трета съпруга – Джейн Сиймор. Приблизително 10 дни след жестоката екзекуция на Ан Болейн Хенри и Джейн се женят. Шест месеца след брака им той най-накрая получава това, което винаги е искал – мъжки наследник. На 12 октомври 1537 г. Джейн ражда не толкова здраво момченце – Едуард.

Джейн Сиймор обаче не живее достатъчно дълго, за да види как синът ѝ расте. Тя имала сериозни усложнения по време на раждането. Третата съпруга на Хенри Джейн Сиймор умира на 24 октомври 1537 г. Тялото ѝ е погребано на територията на Уиндзор.

Леко шокиран, Хенри се завръща стремително към пълно здраве и спокойствие след смъртта на любимата си Джейн Сиймор. Той със сигурност е бил на седмото небе от щастие от раждането на Едуард (по-късно Едуард VI). Той обсипва Едуард с грижи и внимание. За младия принц се грижат едни от най-добрите възпитатели и учители в Англия.

Четвъртата съпруга на Хенри VIII, Анна Клевска

Анна КлевскаАнна Клевска

По съвет на своя доверен съветник Кромуел Хенри решава да се ожени за Анна Клевска. Тя е 25-годишната сестра на херцога на Клеве. Редица високопоставени придворни се изказват положително за нея.

Подобно на предишните си бракове, Хенри отново иска да анулира брака си с Анна Клевска. Мотивите му за това и до днес не са ясни. Това, което е известно, е, че: Хенри и Ан са постигнали взаимно съгласие да анулират брака си. И тъй като бракът им не е бил консумиран, анулирането на брака е било много възможно. Тъй като Анна Клевска се разделя с Хенри VIII, тя е възнаградена щедро и получава няколко титли.

Катрин Хауърд – петият брак на Хенри VIII

Катрин ХауърдПетата съпруга на Хенри VIII – Катрин Хауърд

Историците смятат, че Хенри никога не е бил ентусиазиран от Анна Клевска. Истинската му цел е била племенницата на херцога на Норфолк, 17-годишната Катрин Хауърд.

С проявения интерес към племенницата му властта и репутацията на херцога на Норфолк нарастват. В крайна сметка за Кромуел не остава място. Обвиненията, които му бяха повдигнати, бяха в измяна и незаконна търговия. Томас Кромуел, главният министър на Хенри VIII, е екзекутиран. Докато светът се прощавал с Кромуел, Хенри VIII и Катрин Хауърд се подготвяли да се оженят.

Катрин Хауърд и семейството ѝ извличат огромна полза от брака с краля. Дните на меден месец обаче се сриват, когато се твърди, че Катрин Хауърд е имала незаконна връзка с Томас Кълпепър, един от придворните на краля. Последвалите разследвания разкриват също, че тя и Франсис Дереъм също са били съдружници в леглото. Обвиненията се движат напред-назад между триото: Катрин, Кълпепър и Дерехам, кралят решава да ги умъртви. Катрин Хауърд, петата съпруга на крал Хенри VIII, е екзекутирана на 13 февруари 1542 г.

Шестият брак на Хенри VIII с Катрин Пар

Катрин ПарКатрин Пар

За човек, който бързо е разправял главите на съпругите си, човек би се зачудил защо Катрин Пар се е омъжила за Хенри VIII. Не е като да е имала избор. В края на краищата Хенри VIII е бил суверенният владетел на Англия през 16 век и думите му са били окончателни.

Катрин Пар е богата вдовица със значителна красота. Тя била по-скромна в сравнение с петте предишни съпруги на Хенри. Въпреки това тя не се страхува да съобщи на Хенри своите възгледи за религията. Бракът между Хенри VIII и Катрин Пар е сключен през юли 1543 г.

Много историци смятат, че Катрин Пар е имала успокояващо влияние върху краля. С Катрин до себе си Хенри деликатно управлява конфликта между протестанти и католици в своето кралство. Катрин Пар също така помага на краля да се събере отново с отдавна отчуждените си дъщери – Мери и Елизабет. Катрин Пар е обичана от много придворни. Описват я като нежна и любяща.

Усилията на Пар са отчасти отговорни за това, че Хенри променя мнението си относно линията на наследяване. Кралят решава да направи принцесите Мери и Елизабет съответно втора и трета по ред за английския престол. Актът на парламента от 1543 г. спомага за узаконяването на претенциите на принцесите за трона.

Управлението на Хенри Осми – от 1538 г. нататък

Хенри VIIIХенри Осми

С изключение на смъртта и на трите му съпруги, през 30-те години на XV век Англия се обединява с Уелс по силата на Закона за законите в Уелс от 1535 г.

Вторият закон за наследството от 1536 г. прави децата на Хенри с Джейн Сиймор единствените законни наследници. Децата му с Катрин и Ан Болейн се считат за незаконни. Това означавало, че Мери и Елизабет нямали претенции за трона.

През 1539 г. напрежението между Испания и Англия започва да се изостря. Чарлз Испански, племенник на Катерина Арагонска, бил изключително възмутен от лошото отношение на Хенри към католиците в Англия. Сякаш смъртта на Екатерина Арагонска не е достатъчна, Хенри безразборно екзекутира католици в цяла Англия.

През втората половина на 1542 г. Хенри повежда война срещу Шотландия. Той нанася бързо поражение на младия шотландски крал Джеймс V в битката при Солуей Мос през ноември 1542 г. Поражението е твърде тежко за Джеймс и на 15 декември 1542 г. Джеймс V умира, оставяйки кралството на малолетната си дъщеря Мери, кралица на Шотландия.

След като Англия и Уелс вече са обединени, Хенри насочва погледа си към Шотландия след смъртта на Джеймс V. Той разработва план да ожени сина си Едуард за Мери, кралицата на Шотландия. По този начин Хенри щял успешно да обедини двете кралства.

За съжаление парламентът на Шотландия, особено католическите депутати, отхвърлят този съюз. Споразумението се провалило и Хенри останал вбесен. Той възобновява враждебните действия спрямо Шотландия. През следващите около осем години Англия и Шотландия са въвлечени в много кървава война – „Грубото ухажване“, както я наричат. До края на управлението на Хенри VIII двете държави така и не постигат дълготраен мир.

През 40-те години на XV в. Хенри губи много ресурси по време на поредица от войни с Франция. Освен това му се налага да свие отбраната си срещу френско нападение срещу Англия през 1545 г.

Смъртта на Хенри VIII

Хенри VIII винаги е бил дебел и едър мъж. В по-късните си години на трона той трудно се придвижва. Здравето му се влошавало с всеки изминал ден. Страдал от подагра и рани. А откакто през 1536 г. претърпял инцидент на рицарски турнир, бил обречен на живот, изпълнен с огромни болки в краката. Раните на крака му не заздравявали.

Хенри от 40-те години на XV в. бил физически слаб монарх. Кралят често страдал от периодични пристъпи на депресия. Някои историци смятат, че меланхолията му е причинена от сифилис. Други твърдят, че Хенри просто не се е грижил за себе си, докато е бил в по-младите си години. Той се хранел с мазни храни и пиел много.

Независимо от това, последните дни на затлъстелия крал наближавали. На 28 януари 1547 г. в двореца Уайтхол Хенри VIII умира. Той е на 55 години. Погребан е в параклиса „Сейнт Джордж“, близо до третата си съпруга Джейн Сиймор. Преди смъртта си умиращият Хенри дал изрично да се разбере, че линията на наследяване трябва да бъде такава: Едуард, след това Мери и след това Елизабет.

Законните деца на Хенри VIII

Наследници на Хенри VIII от Англия

След смъртта на Хенри VIII

Едуард VIЕдуард VI е наследник на Хенри VIII

Едуард VI, най-големият законен син на Хенри, се възкачва на трона след коронацията си на 20 февруари 1547 г. Младият крал е само на девет години. За да управлява, 16 изпълнители (назначени от Хенри) му помагат да ръководи делата на кралството. Начело на кабинета му бил чичо му Едуард Сиймур, лорд-протектор на Англия.