Закон за чая от 1773 г.: история, дата, факти и значение

Когато британският парламент приема Закона за чая през май 1773 г., целта е да се помогне на изпитващата финансови затруднения Британска източноиндийска компания. Компанията, известна още като Източноиндийска търговска компания (ИИТК), е имала огромни разходи за инвентаризация поради препълнените си с чай лондонски складове. Чрез налагането на мита върху чая, внасян в американските колонии, Парламентът се надява да промени състоянието на компанията.

Друга също толкова важна цел на Закона за чая от 1773 г. е да осигури на британското правителство някакъв приход, който да покрие планината от дългове, натрупана десетилетие по-рано по време на Седемгодишната война. Законодателите в Лондон сериозно са подценили огромната съпротива, която щеше да се породи от американските колонии срещу Закона за чая, което от своя страна доведе до още принудителни мерки, предприети от британското правителство; около две години по-късно британският парламент имаше пълни ръце, тъй като трябваше да се бори с пълномащабна война (т.е. Американската революционна война) с колониите.

Какви други цели е имало предвид британското правителство, когато е приело Закона за чая от 1773 г.? Каква е била реакцията на американските колонии на Закона за чая? И как законът наля още масло в огъня, който вече се разгаряше в 13-те американски колонии? По-долу ще разгледаме подробно целта, последиците и резултатите от Закона за чая от 1773 г.

Финансовите проблеми на Великобритания след Седемгодишната война

Между 1756 и 1763 г. Великобритания води ожесточена и финансово скъпоструваща война срещу европейската си съседка Франция. По време на така наречената Седемгодишна война британската корона придобива огромни територии, но всичко това е свързано с огромни финансови разходи. Тъй като британската хазна пресъхваше, короната и парламентът трябваше да предприемат някои драстични мерки, за да компенсират разходите, които продължаваха да се правят за поддържане на постоянна армия в 13-те американски колонии.

През есента на 1765 г. британският парламент предприема първата от поредица противоречиви мерки. Тази мярка е под формата на Закона за марките. Известен като първия по рода си пряк данък в колониите, Законът за печата, който налага данъци върху предмети като юридически документи и печатни материали, Законът за печата е посрещнат с невиждано дотогава възмущение в американските колонии. Колонисти от всички слоеве на обществото поискаха отмяна на Закона за печата, тъй като го определиха като противоконституционен и несправедлив. Последваха протести и агитации, при които противниците на закона поискаха да бъдат представени в британския парламент, ако им бъдат наложени преки данъци. Така се появява лозунгът „облагане без представителство“.

В крайна сметка парламентът отстъпва и отменя Закона за марките през 1766 г. Британският парламент обаче все още твърдо вярва, че американските колонии имат така нареченото „виртуално представителство“, което означава, че парламентът има право да облага колониите с данъци, тъй като представлява интересите на американските колонии. Затова през 1767 г. е приет Законът Тауншенд. За пореден път силно задлъжнялата Великобритания се нуждае от пари, за да балансира книгата си, така да се каже. Наречен на името на тогавашния канцлер на хазната Чарлз Тауншенд (т.е. длъжност, която в САЩ прилича повече на министър на финансите), Законът Тауншенд има за цел да генерира приходи за британското правителство чрез мита върху стоките, влизащи в американските колонии, включително стъкло, боя, чай и хартия. Подобно на Закона за марките, Законът Тауншенд влошава и без това охладнелите отношения между американските колонии и британското правителство. Колонистите реагират, като силно бойкотират обложените стоки. До 1770 г. Законът Тауншенд е отменен, като е забранено налагането на мито върху вноса на чай.

Британската източноиндийска компания и нейният склад с непродаден чай

След като много от мерките в Закона Тауншенд са премахнати, някои колонисти отново започват да купуват чай. По-голямата част от закупения чай обаче всъщност е бил „контрабанден“ чай от Холандия. Чаят, който идвал от Англия, бил по-скъп от този, който търговците донасяли от Холандия. Холандският чай означавал, че не само британското правителство губи много от липсата на приходи, но и скъпоценното му бижу – Източноиндийската компания – усещала сериозно удара. Компанията имала пълни догоре складове в Лондон, тъй като не можела да продава чая в колониите. Още по-лошо е, че компанията не е тази, която продава чая директно на американските колонии. Всички тези фактори направиха техния чай по-скъп от контрабандния холандски чай. Британският парламент измислил мярка за спасяване на компанията. Тази мярка е приета под формата на Закона за чая от 1773 г. Британската корона (т.е. Джордж III) дава съгласието си за закона на 10 май 1773 г.

Цел на Закона за чая от 1773 г.

Освен че Законът за чая от 1773 г. има за цел да спаси Британската източноиндийска компания от колапс, британският парламент се надява да използва закона, за да укрепи правото си да облага с данъци американските колонии.

Законът за чая дава на Източноиндийската компания правото да продава директно своя чай на американските колонии. Това означаваше, че компанията на практика изключваше посредника (т.е. търговците). Тези икономии могат да бъдат прехвърлени на крайния потребител, което прави чая по-евтин от контрабандния холандски чай. И въпреки че е трябвало да се плащат мита върху чая, цената на източноиндийския чай е оставала по-ниска от тази на конкуренцията.

Третата причина за приемането на Закона за чая е ограничаването на контрабандния чай. Преди приемането на Закона за чая около 86 % от чая, консумиран в американските колонии, е бил контрабанден. Това означава, че британското правителство е губило доста големи приходи. Затова Парламентът разглежда Закона за чая като печеливш както за американските колонии, така и за британското правителство. Не така обаче стоят нещата с търговците, които се занимават с контрабанда на холандски чай. Тези влиятелни и умерено богати търговци мобилизираха колонистите да протестират срещу Закона за чая. Отново беше издигнат лозунгът „Никакво данъчно облагане без представителство“. И така в американските колонии започват бурните години на протести, бойкоти и безредици.

Американски колонисти, маскирани като индианци, унищожават британския чай

Същата група от хора – т.е. търговци, контрабандисти и занаятчии – които се противопоставят на Закона за печата 1765, се мобилизират отново, за да се противопоставят на това, което те описват като продължаваща употреба на потисничество и тирания от страна на Великобритания в колониите. Скоро съпротивата се превръща в насилствена, тъй като британските консигнатори от Източна Индия са тормозени. Освен това колониите се противопоставят на доставката и разпространението на чай. В някои колонии, особено в Бостън, Масачузетс, на корабите, превозващи чай, е попречено да кацнат.

Колонистите били абсолютно разярени от решението на Великобритания да наложи друга мярка, без да се консултира с тях. Засегнатите търговци предупреждават колонистите да се борят със зъби и нокти срещу Закона за чая, тъй като той е измамна тактика на британското правителство, за да накара колониите да приемат правото му да налага данъци на колониите.

В невиждана дотогава съпротива в колониите, противниците на акта се обединяват с групи като „Синовете на свободата“ на Самюъл Адамс. Те замерят с катран и пера агентите на Източноиндийската компания, като ги принуждават да подадат оставка от работата си.

На 16 декември 1773 г. група колонисти, вероятно свързани със Синовете на свободата, преоблечени като индианци, се качват на борда на корабите на Източноиндийската компания, превозващи чай, и изхвърлят целия чай в Бостънското пристанище. Инцидентът е решаващ момент в историята на една нация, която тепърва се ражда.

Реакцията на парламента на Бостънското чаено парти

В допълнение към тежките загуби, които понася Източноиндийската компания, Бостънското чаено парти е голям удар за британското правителство. Никога и през милион години политиците в Лондон не са очаквали американските колонии да реагират по такъв начин. Шокът в Лондон бързо се превърна в пълна и небивала ярост. Парламентът продължи да затяга контрола си върху колониите, като прие принудителните закони от 1774 г. Познати в колониите като Непоносимите закони, Принудителните закони имаха за цел да ограничат протестите в колониите, особено тези в Бостън. Британското правителство разпорежда (съгласно Закона за пристанището в Бостън) затварянето на пристанището в Бостън в очакване на момента, в който бостънците напълно заплатят разходите за повредения чай. Британският военен генерал Томас Гейдж е изпратен в Бостън, за да служи като губернатор на Масачузетс. На Гейдж бяха дадени ясни инструкции да подчини бостънците и да предотврати бъдещи събития като Бостънското чаено парти.

Непоносимите закони от 1774 г. постигат точно обратното на това, което Лондон цели. Той дава основание за дебат, според който целта на Великобритания е била да премахне всяка форма на местно управление и частица автономия, която колонистите са имали в управлението на вътрешните си работи. Американските колонисти започват да наричат британските чиновници и губернатори агенти на тираните, живеещи в Лондон. С течение на времето все повече умерени американци започват да подкрепят предложението на радикалите да се отърват от британското управление.

За около две години след приемането на Закона за чая от 1773 г. колониалните милиционери вдигат оръжие срещу британското правителство. На 19 април 1775 г. светът се събужда с новината за битките при Лексингтън и Конкорд, като „първия изстрел, който се чува по цялото земно кълбо“. Войната на Американската революция продължава до 1783 г., когато е сключен Парижкият договор.

Още факти за Закона за чая от 1773 г.

• В 3^тата година от Американската революционна война британският парламент приема закон, наречен Закон за данъчното облагане на колониите от 1778 г., за да премахне много от мерките в Закона за чая. Примирителната стъпка на британското правителство обаче е всичко друго, но не и случай на „твърде малко, твърде късно“. Американските патриоти бързо отхвърлят закона, както и други предложения на Карлисилската мирна комисия. По онова време патриотите са имали предвид само една цел: пълна независимост на нацията, която да бъде подкрепена от свобода, свободия и стремеж към щастие.
• Законът за чая от 1773 г. остава в сила, докато не е отменен чрез Закона за ревизия на законовите разпоредби от 1861 г.
• Много от получателите, на които е възложено да разпространяват чая на Източноиндийската компания, са британски лоялисти, които са облагодетелствани от местните губернатори. Фактът, че при подбора е използван тенденциозен процес, още повече разгневява колонистите. Например губернаторът на Масачузетс и известен британски лоялист Томас Хътчинсън имал фирма, която получавала повечето комисиони.
• Законът за чая от 1773 г. на практика превръща Източноиндийската компания в монополист на пазара на чай. Мерките, предприети от британското правителство, позволяват на Компанията да подбива цените на холандския чай до такава степен, че вносителите на този чай излизат от бизнеса.
• Във Филаделфия и Ню Йорк силната съпротива срещу чая на Източноиндийската компания принуждава някои кораби да се върнат във Великобритания с пълни каси чай. На някои места като Чалъстън чаят не можел да напусне пристанището, в резултат на което те изгнивали.

Лорд Норт – британският министър-председател, който въвежда Закона за чая от 1773 г.

Фредерик Норт, втори граф на Гилфорд, известен като лорд Норт, е този, който въвежда Закона за чая. Лорд Норт е министър-председател на Великобритания от 1770 до 1782 г. Норт е бил и канцлер на хазната. Мандатът му начело на британското правителство приключва, след като става очевидно ясно, че Съединените щати вървят към победа срещу Великобритания в Американската революционна война (1775-1783 г.). На 27 март 1782 г. той е наследен от Чарлз Уотсън-Уентуърт, 2-ри маркиз на Рокингам.