Закупуването на Луизиана (1803 г.) – резюме, разходи и значение

През 1803 г. Съединените американски щати и Франция сключват споразумение, според което първите придобиват около 827 000 квадратни мили от територията на вторите. Територията Луизиана, както е наричана тогава, на практика удвоява размера на Съединените щати. Това е постижение, което дава тласък на разширяването на Америка на запад. Кои области са били включени в покупката на Луизиана през 1803 г.? Колко е струвала тя на Съединените щати? И накрая, по време на чие президентство е извършена покупката на Луизиана през 1803 г.?

Статията по-долу съдържа обобщение, разходите и значението на споразумението за закупуване на Луизиана от 1803 г:

Резюме на споразумението за закупуване на Луизиана (1803 г.)

В съответствие с мечтите на Съединените щати за разширяване на запад, покупката на Луизиана от 1803 г. е невероятна сделка за Америка. Монументалната сделка, вероятно най-добрата в 19^ти век, САЩ придобиват територия, равна на тази на Западна Европа, взети заедно. Самият размер на тази зона се оказа двойно по-голям от територията на Съединените щати.

Договорът за закупуване на Луизиана, който в крайна сметка дава на САЩ 15 днешни щата, е подписан на 30 април 1803 г. в Париж, Франция. По този начин границите на Америка се простират до: река Мисисипи на изток; Скалистите планини на запад; Мексиканския залив на юг; и канадската граница на север. Цялата тази територия – около 827 000 квадратни мили – била предоставена за награда от 15 милиона долара. При тази цена това означава, че САЩ са придобили един акър земя за малко повече от три цента.

Това е абсолютно зашеметяваща покупка за САЩ. Било установено, че земята е богата на няколко минерала като злато и сребро. Територията на Луизиана също така е благоприятна за паша на животни и земеделие.

За САЩ обаче не всичко е било мед и рози. Историците смятат, че покупката на Луизиана през 1803 г. продължава да нанася непримирими различия между федералистите и републиканците; и между Севера и Юга. Проблемът, който в крайна сметка довежда до Гражданската война в САЩ, е свързан с робството. Политиците по онова време не можеха да преодолеят различията си относно това какъв статут – на робовладелски или на свободен щат – трябва да имат влизащите в Съюза щати.

Заради огромното си социално и икономическо въздействие покупката на Луизиана от 1803 г. се нарежда до колосални и исторически събития като Декларацията за независимост, ратификацията на Конституцията на САЩ и Прокламацията за еманципация. Значението на покупката се крие във факта, че тя превръща Америка в титанична сила в Новия свят. Подкрепена от покупката, страната успява да разпространи своите пипала и идеи – идеи като свобода и свободия – сред световната публика.

Кратка история на територията Луизиана

На 9 април 1682 г. френският изследовател Робер Кавелие, сиер (лорд) дьо Ла Сал, установява колони близо до устието на Мисисипи и продължава да обявява района за територия на френския крал Луи XIV. Всъщност името „Луизиана“ идва от френския крал. Французите създават редица селища около басейна на река Мисисипи.

След това през 1718 г. друг известен френски заселник и изследовател Жан-Батист льо Моан, сие дьо Биенвил, прави прокламация близо до мястото, където Ла Сал прави първата прокламация. Този път районът е наречен Nouvelle Orléans – в чест на Филип, херцог на Орлеан и регент на Франция.

След края на Седемгодишната война с Франция през 1763 г. Франция продължава да отстъпва територията Луизиана на Испания. Французите смятат, че областта е безценна, като по този начин подтикват Луи XV да даде областта на Карл III Испански.

Французите също така предават по-голямата част от териториите си в Северна Америка на Великобритания като част от Парижкия договор от 1763 г.

В началото на XIX в. населението на Ню Орлиънс е около 8000 души и е смесица от френски, испански, акадски и немски заселници и индианци.

През 1800 г. Наполеон Бонапарт от Франция подписва договора от Сан Илдефонсо с Карл IV от Испания. По силата на договора Испания се съгласява да предаде територията Луизиана на Франция в замяна на Кралство Етрурия в Северна Италия. Договорът също така предупреждава Франция, че никога няма да позволи на друга европейска сила да навлезе в областта Луизиана.

Защо територията Луизиана е толкова важна за САЩ?

В момента, в който изглежда, че територията Луизиана се връща в ръцете на Франция, американският президент Томас Джеферсън се притеснява. Той смятал, че французите ще се опитат да им попречат да получат достъп до Мексиканския залив. Освен това предвиждал французите да затворят река Мисисипи за Америка. По време на испанското владичество американците се ползвали от някои търговски предимства (благодарение на договора от Сан Лоренцо от 1795 г.) по отношение на безмитната търговия и складовите помещения в Ню Орлиънс. След като Франция започва да преговаря за поемане на контрола над района, тези предимства са премахнати от Испания през 1802 г. Очевидно е, че испанците са били под силно френско влияние, което ги е накарало да предприемат такива действия. Западните територии на Америка не могат да съхраняват стоки в складовете в Ню Орлиънс. Освен това им е отказан свободен достъп до пристанищата в Ню Орлиънс.

Оцеляването на западните територии на Америка до голяма степен зависело от това пристанището в Ню Орлиънс да остане отворено и свободно за американските стоки. Много разгневени и възмутени политици (особено от Федералистката партия) призовават Джеферсън да предприеме смели действия. Някои от тези политици и представители на пресата искаха Джеферсън да превземе Ню Орлиънс със сила. Един сенатор от Пенсилвания, сенатор Джеймс Рос, предлага САЩ да съберат 50 000 души, за да превземат контрол над тези жизненоважни райони в територията Луизиана.

Томас Джеферсън, политик, който е прекарал доста години в Париж, се опитва да разсее напрежението, като се опитва да преговаря с французите. Той смята, че всяко насилствено придобиване на Ню Орлиънс може да се превърне в тотална война с Франция. Джеферсън изпраща Джеймс Монро (извънреден министър в Париж) и Робърт Р. Ливингстън (посланик на САЩ във Франция) в Париж. Двамата са натоварени със задачата да преговарят с френските си колеги за закупуването на Ню Орлиънс.

Какви преговори се водили в Париж?

Опозиционната Федералистка партия е на гърба на Джеферсън, оказвайки му натиск да предприеме действия. Много федералисти се опасяваха, че Наполеон Бонапарт може да използва Луизиана като своя база за нападения срещу Съединените щати. Редица южняци също се опасяваха, че французите могат да освободят робите на тяхна територия, което на свой ред щеше да предизвика ефекта на доминото от въстания на роби в Съединените щати. Самите французи се борят с въстание на роби в Сен Доминг (Хаити).

На фона на целия този страх посланик Ливингстън и Джеймс Монро знаят, че е абсолютно необходимо Нови Орлеан да бъде закупен. Монро е изпратен във Франция като извънреден министър. Той получава сумата от 9 375 000, за Ню Орлиънс и някои части от Флорида.

Твърди се, че при пристигането на Ливингстън в Париж, за да преговаря за закупуването на Ню Орлиънс, Ливингстън се среща с френския външен министър Талейран – човек, известен с това, че търси подкупи в замяна на дипломатически услуги. Първоначално Талейран отхвърля всички предложения на Ливингстън и Джеймс Монро. Въпреки това министърът на финансите Франсоа Барбе-Марбоа подкрепя продажбата на Луизиана. До 12 април 1803 г. Наполеон променя мнението си. Наполеон информира Марбоа, че е готов да продаде цялата територия на САЩ.

Колко е струвало на САЩ придобиването на територията Луизиана?

Французите предложиха да продадат цялата територия Луизиана – 827 000 мили – за 15 милиона долара. Това означава около три цента на акър. Американската делегация беше повече от възторжена, когато получи предложението.

В сравнение с 10-те милиона, които САЩ бяха готови да платят само за Ню Орлиънс, 15 милиона за цяла Луизиана звучаха наистина добре. Това беше абсолютно изгодна сделка, разсъждаваха американците. Не след дълго офертата беше направена, а Ливингстън и Монро скочиха да я приемат. Те дори не изчакаха одобрението на Джеферсън, тъй като по онова време комуникацията щеше да отнеме поне няколко седмици, за да пристигне във Вашингтон. Следователно Ливингстън и Монро надхвърлиха това, което Джеферсън им беше възложил да направят. Те не са имали разрешение да купят цялата територия Луизиана. Сделката обаче беше твърде добра, за да се губи време за нея.

Кога и къде е подписан договорът за закупуване на Луизиана?

Договорът за закупуване на Луизиана е подписан на 30 април 1803 г. Дипломатите, които подписват договора, са Робърт Ливингстън, Джеймс Монро и Франсоа Барбе-Марбоа. Подписването се състоя в хотел „Тюбьоф“ в Париж. Обявяването на споразумението съвпада с честванията на 4 юли 1803 г.

Съпротивата и конституционността на покупката на Луизиана през 1803 г.

Политиците и от двете страни спорят какъв статут ще имат френските, испанските и афроамериканските граждани в Ню Орлиънс. Дали те ще бъдат граждани на Съединените щати? И как щяха да бъдат безпроблемно въведени в Съединените щати? И какви закони ще регулират новопридобитата област? Въпроси от този род се въртяха в главите на политиците, особено на федералистите.

Причината, поради която Федералистката партия се противопоставя на придобиването на Луизиана от Джеферсън, е, че те смятат, че президентът няма правомощия да направи това. Освен това федералистите предпочитаха по-тесни връзки с Великобритания. Придобиването на Луизиана продължи да затвърждава дипломатическите връзки с Франция, нещо, от което федералистите не бяха много въодушевени.

В противовес на подобни твърдения за законността и конституционността на покупката, тези, които я подкрепят, заявяват, че член II, раздел 2 от Конституцията дава право на президента на Съединените щати да сключва такива сделки и договори за разширяване на границите на страната. В подкрепа на Джеферсън е самият „баща на Конституцията“ Джеймс Мадисън, тогава държавен секретар. Според опитния юридически мозък на Мадисън Джеферсън не е надхвърлил правомощията, предоставени му от Конституцията.

И накрая, имало е опасения, че робовладелските щати, предимно на Юг, биха могли да упражнят голямо влияние в новите територии, като по този начин разпространят робството в Съединените щати. Тази загриженост поставя началото на разрива между Севера и Юга.

Кога договорът е ратифициран от Сената?

След подписването на договора, на 20 октомври 1803 г. Сенатът на САЩ гласува за ратифицирането му с 24 гласа срещу 7. Сенаторите от Ню Хемпшир, Делауеър, Кънектикът и Масачузетс бяха тези, които гласуваха против договора. Седемте сенатори са Симеон Олкот, Уилям Плъмър, Уилям Уелс, Самюъл Уайт, Джеймс Хилхаус, Уриа Трейси и Тимъти Пикеринг.

Последици от покупката на Луизиана през 1803 г.

След като договорът е ратифициран от Сената, на територията е създадено временно военно правителство. То е последвано от местно гражданско правителство, което да поддържа организирано прехвърляне на администрацията на територията. Също така новата територия е разделена на територия Орлеан и окръг Луизиана, а техните столици са съответно Ню Орлиънс и Сейнт Луис.

Конгресът предоставя средства и за експедицията на Люис и Кларк. Няколко месеца преди подписването Джеферсън е поискал от Конгреса да отпусне средства за Мериуедър Люис и Уилям Кларк, за да изследват територията Луизиана.

Закупуването на Луизиана през 1803 г. не протича толкова гладко, колкото преговорите и подписването. Всъщност САЩ и Испания спорят за точните граници на територията. Договорът от Фонтенбло между Испания и Франция от 1762 г. не успява да определи точните граници на територията. Този проблем не е решен, когато Испания отстъпва територията обратно на Франция през 1801 г. И когато Франция продава територията на САЩ, договорът не успява да уточни точните граници. Страните, които преговаряха, сякаш продължаваха да замитат въпроса за границите под килима. За щастие граничният спор между Испания и САЩ остава граждански и не излиза извън контрол. В крайна сметка двете държави решават въпроса за границите през 1819 г. по силата на договора Адамс-Онис от 1819 г.

Придобиването на новата територия повдига и въпроси, свързани с управлението и религията. Политиците спорят за това какви закони ще се прилагат на територията, която е предимно католическа.

И тъй като половината от населението на територията е робско, южняците се опасяват, че робите в нея могат да вдигнат робско въстание, подобно на това, което се случва в Сен Доминг (Хаити).

Освен това южняците водят активна кампания за това правителството да приеме закони, които да легализират робството на цялата територия. Това им позволяваше да вкарват роби в новата територия. С институционализирането на робството в тези нови територии се отваря кутия с червеи, която води до Американската гражданска война 3-4 десетилетия по-късно. Напрежението се разраства особено много през 1819 г., когато Мисури и Мейн подават молби за присъединяване към Съюза. Компромисът в Мисури от 1820 г. временно успокоява напрежението между Севера и Юга; въпреки това разривът вече е бил настъпил, американските политици и от Юга, и от Севера не са могли да направят нищо, за да предотвратят гражданската война през 60-те години на XIX в.

Как САЩ плащат за територията Луизиана?

Цената за територията е 15 милиона долара. В крайна сметка обаче САЩ плащат за територията около 27 милиона за период от 6 години. Първоначално правителството на САЩ прави авансово плащане в злато в размер на 3 млн. долара. Останалата сума дойде от облигации, които то издаде на редица банки във Великобритания. Най-голямата от тези банки е „Франсис Баринг енд Къмпани“, която се намира в Лондон. Хоуп енд Къмпани от Амстердам също изигра важна роля по време на подписването на договора, както и за финансирането на част от сделката.

След като парите са събрани, Наполеон ги получава в брой. Подсилен с парите, френският лидер пристъпва към изпълнение на плановете си да нападне Великобритания – нападение, което така и не се осъществява.

Защо Франция продава територията Луизиана?

В началото на април 1803 г. Наполеон Бонапарт променя мнението си и решава да продаде цялата територия на Луизиана. Той е принуден да направи това най-вече защото Франция спешно се нуждае от средства за предстоящата война с Великобритания.

Французите имат проблеми и в Сен Доминг (днес известен като Хаити). Богатата на захар колония произвеждала около 80% от захарта в новия свят. Други стоки, като памук, какао, индиго и кафе, също идват от Сен Доминг. Въпреки това в колонията избухва робски бунт, който причинява огромни финансови затруднения на Франция.

Наполеон се надява да използва парите от покупката на Луизиана, за да потуши бунта и да върне дойната крава. Той смята Хаити за най-важната територия в Новия свят. Според Франсоа дьо Барбе-Марбоа, министър на финансите на Франция, Луизиана е безполезна пустош.

Третата и последна причина, поради която Франция продава територията на Луизиана, е да предотврати попадането ѝ в ръцете на Великобритания. В случай на война с Великобритания Франция се аргументира, че няма да може да обслужва правилно цялата територия Луизиана. Наполеон и неговите министри смятат, че е по-добре да осребрят територията, отколкото да я оставят да бъде завладяна от заклетия съперник Великобритания.

Значение на покупката на Луизиана (1803 г.)

Заради огромното си социално и икономическо въздействие покупката на Луизиана от 1803 г. се нарежда до колосални исторически събития като Декларацията за независимост и ратификацията на Конституцията на САЩ. Значението на покупката се крие във факта, че тя превръща Америка в титанична сила в Новия свят. Благодарение на това страната успява да разпространи своите пипала и идеи – идеи като свобода и свободия – сред световната аудитория.

Днес покупката на Луизиана се разглежда от мнозина като едно от звездните постижения на Томас Джеферсън като президент на Съединените щати.