Защо Елизабет I Английска е останала неомъжена през целия си живот
[ad_1]
Кралица Елизабет I Английска
През целия си живот Елизабет I (1533-1603 г.) остава решителна въпреки всички тревоги, които се дължат на отказа ѝ да се омъжи или да роди свое дете. Много от съветниците ѝ настоятелно я съветват да си вземе съпруг, за да запази линията на наследяване на трона непрекъсната. По онова време със сигурност е било нечувано жена да не се омъжи, камо ли да остане неомъжена и да управлява едно от най-могъщите кралства по онова време.
Британският парламент дори проявил нетърпение по този въпрос. Те се опитали да принудят кралицата да се омъжи, като намалили бюджета за кралското семейство. Елизабет категорично отхвърлила техните искания и молби. В съзнанието си тя била твърдо решена да почете връзката, която съществувала между нея и британската общественост. Тя гледаше на брака като на нещо, което би могло да размие тази специална връзка. Кралица Елизабет е била изключително интелигентна по този въпрос. Тя знаела, че ако вземе съпруг извън Англия, ще я подложи на външни влияния. По същия начин бракът с англичанин би могъл да предизвика съперничество сред благородниците. Единствената ѝ възможност е била да следва безопасна и неутрална линия, т.е. да води живот без брак.
Вече съм обвързана със съпруг, който е Кралство Англия
Кралица Елизабет I (1533-1603 г.) изповядва своята безкрайна преданост към Англия.
Освен горното обяснение, историците всъщност смятат, че Елизабет не е искала властта ѝ да бъде намалена. Обичайно е било жените владетели и монарси да играят периферни роли в момента, в който се задомят или оженят. Някои мъже-съпрузи дори стигали дотам, че саботирали усилията на съпругата си, за да изглеждат по-изявени и влиятелни в очите на обществото. А ако нищо от това не проработвало, някои мъже-консорти били достатъчно хитри, за да елиминират кралиците, за да имат пълен контрол.
Вероятно Елизабет е обмислила внимателно всички горепосочени възможности. Сигурно е взела под внимание и събитията, които са се развивали в кралството на братовчедка ѝ Мария – Шотландия. Властни мъже в Шотландия, включително третият съпруг на Мери (Джеймс Хепбърн, четвърти граф на Ботуел), успешно са манипулирали кралицата, за да вземе катастрофални политически и съпружески решения. Резултатът от тези решения завършва с бягството на Мери, кралицата на Шотландия, в Англия – място, където в крайна сметка е екзекутирана по скалъпени обвинения в държавна измяна.
Елизабет I, вземайки пример от историята, успешно смазва брачните призиви както на своя парламент, така и на съветниците си. До смъртта ѝ (през 1603 г.) никой в кралството не се осмелява да повдигне отново въпроса за брака.
Ако беше жива днес, феминисткото движение със сигурност щеше да хареса такава смела и независима жена в лицето на Елизабет I.
[ad_2]
