Последвайте ни във Facebook

Защо и как възникна американската гражданска война

0
211

Американска гражданска война | Изображение: qz.com

Американската гражданска война е една от най-смъртоносните и скъпи войни, водени някога в континенталната част на САЩ. Това е междудържавен конфликт – между южните конфедеративни щати и северните щати на Съюза. Войната продължи от 1861-1865 г. Разногласията относно поробването на чернокожите, правата на държавите и експанзията на запад, вътрешно разделя Америка в продължение на десетилетия. Северните щати, вярва в тълкуването на Конституцията на САЩ от морална и етична гледна точка. В Съюза искат само едно – премахването на робството или поне да не се позволя да се промъкне на север. Те вярват, че това е в духа на Декларацията за независимост от 1776 г. – всички хора просто се раждат равни.

От друга страна, Конфедеративните щати, поддържат противоположни възгледи, дълбоко в легализма на Конституцията на САЩ. Базирайки аргумента си върху правилото за народния суверенитет, те вярват, че държавите имат право да определят дали да имат роби или не.

Първата поправка на Конституцията на САЩ

Десетилетията на това критично разделение между Севера и Юга, нарасна до епични размери, след като Ейбрахам Линкълн (лоялен към Съюза и защитник на робството), е избран за президент на 8 ноември 1860 г. Напрежението се засилва и избухва в пълна гражданска война през следващата година .

abraham-lincoln-300x197-9972532Проблемите между Юга и Севера назряват много дълго време, много преди Ейбрахам Линкълн да бъде избран за президент на Съединените щати през 1860г.

Обобщение на събитията, които ускоряват Гражданската война

Противно на общоприетото мнение или дезинформираното мнение, американската гражданска война не  започва единствено заради изборът на Ейбрахам Линкълн през 1860 г. Причините за войната се развиват в постепенен процес. Той достигна своя пик през 1854 г., когато сенаторът от Илинойс Стивън А. Дъглас, настоява за приемането на Закона от Канзас-Небраска. Актът анулира компромиса от Мисури от 1820 г. – споразумение, което държа нещата под контрол, като поддържа относителен ред между южните и северните щати.

Когато Конгресът приема Закона за Канзас-Небраска, те на практика легализират робството в тези нови територии. Това, което актът направи, е, че даде на тези територии правото да определят дали да запазят робството или не. Това предизвика огромно възмущение и доведе до сблъсъци между робовладелци и активисти срещу робството. Републиканската партия се роди от противопоставянето на действия, като тези в северните щати. Те се страхуват, че ако нещо не се направи драстично, Югът може да разпространи робството на Север.

В това, което се смята за умишлено разпалване на конфликта, Върховният съд на САЩ през 1857 г. се произнесе в полза на робството – по време на Дред Скот срещу Сандфорд случай. Съдебните заседатели, защититават Закона от Канзас-Небраска и правилото за народния суверенитет. Роджър Б. Тейни, председател на Върховния съд на САЩ, стига дотам, че конституцията на САЩ не предвижда никакви права за чернокожите. Това предизвиква допълнително възмущение от лагера на аболиционистите – предимно републиканци.

„Мисля, че авторите на този забележителен инструмент възнамеряваха да включат всички хора, но не възнамеряваха да обявят всички хора за равни във всички отношения.Те не искаха да кажат, че всички са равни по цвят, размер, интелект, морално развитие или социален капацитет. Те определиха с приемлива яснота в кои отношения наистина смятат, че всички хора са създадени за равни – равни с „определени неотменими права, сред които са живот, свобода и стремеж към щастие“. Това казаха и това имаха предвид.“ 

   Отговорът на Ейбрахам Линкълн                                                                     на привържениците на робството,                                                                       както и решението от 1857 г.                                                                                 Дред Скот срещу Сандфорд

Едно от най-критичните събития от 1850-те е, когато радикален аболиционист, на име Джон Браун, напада ферибота Харпърс през 1859 г.

030-те щатa стават все по-загрижени, че северните щати настояват за премахване на търговията с роби – техен източник на икономическа печалба. Това води до отделянето на няколко южни щата. Те прекъсват връзките си с федералното правителство във Вашингтон, САЩ. Следователно, от икономическа гледна точка, южните щати, които се отцепват, са действали по егоцентричен начин, за да защитят препитанието си.

Южните държави се откъсват от Съюза

Конфедеративните щати, са сецесионистите на юг, които все още искат да поддържат робството. Към февруари 1861 г. в САЩ има около 34 щата. В началото седем южни щата се отцепват и се разбунтуват срещу правителството на САЩ. Първият, който прави това е Южна Каролина. Тяхното отделяне е завършено с издаването на Наредбата за отделяне на 20 декември 1860 г. – приблизително месец след изборната победа на Ейбрахам Линкълн през ноември 1860 г. Впоследствие щатите Мисисипи, Флорида, Алабама, Джорджия, Луизиана и Тексас се отцепват. Заедно сецесионистите образуват Конфедеративните американски щати. Начело на делата е Джеферсън Дейвис. На февруари 1861 г. Конфедератите, избират Дейвис за временен глава (т.е. президент) на Конфедеративните щати на Америка.

Конфедеративните щати, се разширяват и поемат контрол, върху около половината от териториите, в 11 щата. Правителството на САЩ и други страни никога официално не признават южната конфедерация. В резултат на това избухва война, която продължава четири години.

12 април 1861 г. Форт Съмтър е превзет от южните сили

Щатите на Съюза и Конфедеративните щати, започват да стягат армиите си в готовност за войната. На 12 април 1861 г. сецесионистките сили от юг, атакуват правителствените сили, разположени във Форт Съмтър, Южна Каролина. Това е първото бойно поле на войната.

american-civil-war-1-300x210-1196945

Щатите от Северния съюз и Южните конфедеративни щати в ожесточена битка.

След встъпването в длъжност на Ейбрахам Линкълн през март 1861 г., той нарежда на флота да възстановят запасите на Форт Самтър. Силите на Конфедерацията, изстрелват първите изстрели на войната. Командир на Самтер (Робърт Андерсън), се предава след два дни интензивни сблъсъци. Форт Съмтър, е вече в ръцете на Конфедератите.

Скоро по-южните щати, като Арканзас, Вирджиния, Тенеси и Северна Каролина, застават на страната на Конфедератите. Други робски щати, като Кентъки, Мисури и Мериленд не се отцепват напълно, но те са симпатизанти на каузата на Конфедеративните щати. Въпреки че 23-те държави от Съюза, имат предимство по отношение на населението, Конфедеративните щати, имат по-голяма военна мощ от Севера. Югът, има някои много умели военни командири и войници, като Джеферсън Дейвис, Джоузеф Е. Джонстън, Бракстън Браг, Ти Джей „Стоунвал“ Джаксън, Джеймс Уодъл и Робърт Е. Лий. Тези политически и военни лидери от Юга, са готови да се борят и да запазят своите робски традиции и правата на държавите.

За да се противопоставят на агресията на Юга и за да запазят Съюза непокътнат, се надигат проницателни политически и военни умове от Севера. Най-забележителните от групата са Ейбрахам Линкълн, Андрю Джонсън, Саймън Камерън, Едуин Стейтън, генерал-лейтенант Бревет Уинфийлд Скот, генерал-майор Джордж Макклелан, генерал-майор Хенри Халек и генерал Улисис С. Грант.

Разгръщане на войски и пълномащабна битка

На 21 юли 1861 г. командир Томас Джонатан от Конфедеративните щати, разполага над 35 000 войници. Неговите войски тласнаха войниците на Съюза да се оттеглят към Вашингтон, окръг Колумбия. Това е първата битка при Бул Рън.

Президентът Линкълн, подсилва страната си, като назначава 500 000 войници, които да се включат в битката. В този момент става ясно, че Гражданската война, няма да бъде кратка схватка. По-скоро и двете страни са се подготвили за дългосрочен план.

След два месеца битки Джордж Макклелан, заменя командира на Съюза – Уинфийлд Скот. Войските на Съюза, обичат Макклелан, но той е твърде бавен за харесването на Ейбрахам Линкълн. Макклелан, най-накрая насочва своята армия на Потомак, към полуостров между Йорк и Джеймстаун. Неговите сили успяват да превземат Йорктаун на 4 май 1862 г. Когато силите на Конфедерацията, отблъсват армията на Макклелан в Седемдневната битка, Линкълн, води хората си във Вашингтон.

През 29-ти август 1862 г. Джон Поуп, повежда войниците на Съюза, за да ударят силите на Конфедерацията, под командването на Джаксън. Това е Втората битка на Бул Рън. На следващия ден войниците на Конфедерацията, атакуват федералната (съюзната) армия, като ги връщат във Вашингтон. Генерал Макклелан, реорганизира хората си и отвръщат на Конфедератите на 14 септември. Конфедератите, се връщат да се защитават по протежение на Антиетъм Крийк.

Най-кървавият ден от войната е на 17ти Септември 1862 г. – Съюзната армия на Потомак, удари тежко силите на Конфедерацията. През този ден са регистрирани 12 410 жертви на армията от страната на Съюза. Конфедератите, също губят 13 724 войници. За сравнение, войниците на Съюза, са спечелили битката при Антиетъм Крийк. Тяхната победа попречва на конфедератите да напреднат към Мериленд. Линкълн, заменя командира на Съюза Макклелан, след като той не успява да се възползва добре от предимството им за победа. Войната продължава, докато армиите на двете страни не се установяват в зимни квартири, отвъд Рапаханок – река във Вирджиния.

Президентът Линкълн издава прокламацията за еманципация

Президентът Линкълн, използва победата си при Антиетъм, за да освободи всички роби в непокорните щати. Тази прокламация за еманципация е след 1 януари 1863 г. Линкълн, не освобождава роби в граничните щати, които подкрепят бойците на Съюза. Когато той освобождава робите в Конфедеративните щати, южните сили са лишени от работната си сила. Международните мнения са в подкрепа на съюзите. Малко след прокламацията за еманципация, повече черни войници, наброяващи над 186 000, се присъединяват към армията на Съюза.

american-civil-war-2-2427107Южните конфедеративни щати в крайна сметка губят битката от щатите от Северния съюз.

Президентът Линкълн- пренарежда и сменя някои военни командири

Войната продължава с нашествия и победи от двете страни. Ейбрахам Линкълн, своевременно сменя своите командири на армията с по-добри. Това кара армията на Съюза, да стане по-силна. Те надхитряват силите на Конфедерацията. До декември 1864 г. войниците на Съюза, са превзели Джорджия, Петербург, Северна Каролина, Колумбия и Чарлстън. Когато армията на Конфедерацията е отслабена до ядрото си, те се предават в Съдебната палата на Апоматокс на 9ти април 1865г.

Войната приключва и Ейбрахам Линкълн е убит

На 14 април 1865 г. (Разпети петък), актьор и симпатизант на Конфедератите на име Джон Уилкс Бут, убива президента Линкълн, в театъра на Форд във Вашингтон. Победата във войната е за Съюза. Общо загиналите са около 600 000 до 1 000 000 души. До 26 април 1865 г. Гражданската война в САЩ официално приключва.

Заключение

Американската гражданска война, е конфликтът, който помога за премахването на робството. След войната щатите на Конфедерацията са разпуснати. Започва ерата на реконструкцията. Най-важното е, че войната доведе до приемането и ратифицирането на поправки, като 13-та, 14-та и 15-та поправка на Конституцията на САЩ.