История и влияние на хип-хоп музиката

Хип-хопът е един от най-жизнените музикални жанрове, който продължава да привлича съвременната младеж. Наличието на уебсайтове за изтегляне на цифрова музика спомогна за популяризирането на хип-хопа в целия свят. Появата на хип-хопа може да се разглежда като чудовищна вълна с голяма инерция, която дойде от нищото, за да завладее навсякъде. Но какво представлява хип-хопът и как се е появил? Казват, че музиката е храна за душата. Тук ви представяме историята и влиянието на хип-хоп музиката.

История на хип-хопа

Хип-хопът не е просто фантастична музика. Той отразява начина на живот на улицата. В края на 70-те години на ХХ век жанрът хип-хоп започва да създава своите основи. Съединените американски щати, наистина са страна на възможностите – хип-хопът гордо се заражда в Ню Йорк, през 70-те години на миналия век. Пионерите на хип-хопа се състоят от афроамерикански младежи и латиноамериканци, които са добре запознати с уличната култура и осъзнават, че могат да създадат нещо положително от нея.

При появата на тази нова музикална култура обществото седи в изолация за кратък момент, преди да я приеме напълно. По-скоро, отколкото се очакваше, музиката пътуваше и порази масите и започна да се появява в шоубизнеса, дискотеките, кината и други области на развлеченията.

Много уникални характеристики определят културните елементи на хип-хопа. Примерите включват рапиране (emceeing), брейкденс, графити (художествено писане), дисководещи (DJ) и др. В Северна Америка, първоначалното родно място на хип-хопа, този музикален жанр може да се проследи до Южен Бронкс – бедна чернокожа общност в Ню Йорк.

Пионери на хип-хопа

Хип-хопът е културно изобретение и преди да се появи, никой не е имал представа за лексикалното значение на хип-хопа. Думата вероятно не е съществувала, докато не е била измислена от Киф Каубой и Африка Бомбаатаа.

Въпреки че е трудно да се посочи един човек като първоначален основател на хип-хопа, на Kool Herc, Afrika Bombaataa и Grandmaster Flash се приписва голяма заслуга за пионерската им роля в развитието на рап жанра. В дните, когато е диджей, Kool Herc подбира танцови мелодии от джаза и фънка, за да забавлява слушателите си. Тези музикални селекции се основаваха на музикалните части, които включваха барабани и ритми.

По-късно от компилациите на Kool Herc се появява нов танцов стил (наречен брейкденс). Тогава диджеят нарече танцьорите на своята музика „B-Boys“ – което беше по-кратък термин за „Break-Boys“. Докато пускаше парчетата, Kool Herc говореше в рими върху бийтовете. Незнайно защо, Herc изпълняваше по-ранните версии на хип-хоп рапа.

Grandmaster Flash също е ключов пионер на хип-хопа. Докато Хърк черпи вдъхновение от фънка и джаза, влиянието на Флаш е почерпено от множество външни музикални източници като реге и немска музика.

Хип-хоп танци

Историята на хип-хопа е традиционно свързана с афроамериканците в Ню Йорк. Думата „хип“ е афроамериканска народна дума от 1904 г. насам. Хип-хоп танцът се отнася до артистично изпълнение върху хип-хоп музика. Танцовите движения често са се изпълнявали на улицата. Брейкденсът и фънк стилът представляват по-старите хип-хоп танци.

Танцовите стилове, които се развиват по-късно, са наречени „Нова школа“. Годините между 1970 и 1985 г. са характерни за старата школа на хип-хопа. От 1985 г. до 1993 г. хип-хоп музиката преживява своя златен век. Появяват се различни модели на хип-хоп танци. Примери за това са snap dance, Harlem shake и gangsta walking.

Няма как един танц да съществува без съпътстваща музика. Това е причината за разрастването на хип-хоп танците и широката им популярност – масите приемат хип-хоп посланията с възторжени сърца, затова танцуват радостно на музиката.

Въздействие на ранния хип-хоп

Десетки енергични младежи се появяват на оживени събития и танцуват на хип-хоп музика, за да изразят себе си и своето мнение. При появата на брейкденса беше очевидно, че хип-хопът идва, за да обедини младежите, особено тези от проблемни среди. Вместо да влизат в ненужни битки, младежите танцуваха брейк заедно в дискотеките и се забавляваха. Във връзка с това някои хора смятат, че престъпността и насилието са намалели значително, след създаването на хип-хопът.

MCs (майсторите на церемониите) също използват хип-хоп музиката като платформа, за да съобщават за проблемите, с които се сблъскват техните общности. Чрез тези ритмични разговори върху възпроизведена музика рапът навлиза с пълна сила.

В епохата на старата школа хип-хоп музикантите използват рап, когато представят гостите или себе си. През следващите години, когато жанрът продължава да се развива, хип-хоп изпълнителите се възползват от афроамериканската култура, за да предават своите рапове. През 80-те години на ХХ век се появява синтезаторната технология, която намира място в хип-хоп музиката. С течение на времето се появяват и филми, посветени на хип-хопа.

Първи записи на хип-хоп

През 1979 г. Fatback Band официално издава рап песен, озаглавена „You’re My Candy Sweet“. Тяхната песен, както се разбира от много хора, е първата записана хип-хоп песен. От друга страна, през същата 1979 г. Sugarhill Gang също издават парче, озаглавено „Rapper’s Delight“ – това е първата хитова рап песен. Песента популяризира хип-хопа на национално ниво.

Въпреки похвалния успех на първите рап песни, те не се представят комерсиално, докато през 1983 г. не излиза дебютният албум на Run D.M.C.

90-те години на ХХ век идват с гангста рап лириката на изпълнители като Ice-T, Method Man, A Tribe Called Quest, Heavy D,Salt-N-Pepa, Fugees, Queen Latifah и др. Изпълнители като Ice-T използват музиката, за да засегнат живота на бандитите и да разкажат откровено за живота на улицата. Появата на рап суперзвезди като Tupac и Notorious B.I.G. спомага за революцията в жанра, като дава на хип-хопа малко по-различна картина и смисъл.

Убийствата на 2Pac & B.I.G през 90-те години на ХХ век предизвикват насилие, което въвежда негативни възгледи за хип-хопа и рапа. Дори и в сегашното ни поколение противоречията все още съпътстват жанра хип-хоп. Въпреки вълната от стрелби, търговия с наркотици и проституция, хип-хопът е променил положително живота на афроамериканските рапъри като Джей Зи, Лил Уейн, Дрейк, Кендрик Ламар и останалите. Талантливи бели рапъри като Еминем също са постигнали статут на суперзвезди в рап музиката.