История и факти за Деня на влюбените

Денят на влюбените е масов празник, който се чества на 14 февруари по света. Хората отбелязват този ден, като си разменят цветя, поздравителни картички, шоколадови бонбони и други подаръци с любимите си хора. Предполага се, че всичко това се прави в името на Свети Валентин. Историята и древноримските ритуали на Деня на влюбените обаче рязко се различават от начина, по който той се празнува днес. Тогава не са се разменяли подаръци, нито пък празникът е имал някакъв романтичен подтекст. И така, какво казват историческите хроники за това как се е празнувал Денят на влюбените преди 18 века? И кой е бил Свети Валентин?

Присъединете се към нас, за да се потопим в еволюцията на Деня на влюбените от времето на древните римляни, до Викторианската епоха в Англия и сега в неговото повсеместно и комерсиално състояние.

Историята на Свети Валентин в Римската империя

Преди около 18 века, много преди да бъде изпратена първата поздравителна картичка, римляните много обичали да преследват хората заради религиозните им убеждения. Онези, които били християни или симпатизирали на християнската вяра, се сблъсквали с най-големия гняв на тогавашните римски императори. Един от хората, станали жертва на това безразсъдно преследване, се казвал Валентин или Валентина. Всъщност историите и някои документи на Католическата църква показват, че е имало не само един Валентин, а трима различни светци, които са носели името Валентин. Точните подробности и житейските истории на тези Валентини остават забулени в мистерия.

В един от разказите за тази мистерия историците поддържат мнението, че Валентин е бил християнски свещеник в 3^ти век. Като се има предвид колко враждебно настроена е била империята към християните по онова време, този свещеник е вървял по много тясно въже, проповядвайки християнството в империята. Случаят му се влошил още повече, когато започнал да служи и да сключва тайно бракове с войници. Император Клавдий II издал забрана за женитба на войници. Според Клавдий II самотните мъже без брачни привързаности и отговорности са по-добри и по-смели войници. Този вид млади мъже и войници са били от решаващо значение за усилията му за разширяване на империята. Тогава се появява Валентин, който се противопоставя на императора, проповядва за Христос и дори насърчава войниците да се женят. Тези действия не се харесват на императора и Валентин скоро се оказва на бесилото, където го очаква смърт.

В друг разказ за историята на Деня на влюбените се разказва за свещеник, който се подписва като „Твоят Валентин“ в писмо до дъщерята на своя преследвач. Друг разказ, малко по-различен от горния, разказва за свещеник, който се заел да помага на християни, бягащи от гоненията в Рим. Тези милосърдни действия катапултират свещеника до най-издирваното лице в Рим. В крайна сметка самият свещеник е заловен и убит. Някои историци смятат, че преди да бъде екзекутиран, свещеникът пише писмо до Юлия, една от дъщерите на своя затворник (Астерий). Преди това свещеникът е възстановил зрението на Юлия. Твърди се дори, че Юлия често посещавала свещеника в килията му. В писмото свещеникът се подписва като: „Твоят Валентин“. Състраданието му, дори в моменти на близка смърт, било достатъчно, за да накара Юлия и цялото ѝ семейство да приемат християнството. В някои части на тази история историците твърдят, че свещеникът и Юлия може би са се влюбили един в друг. Това твърдение подлежи на няколко дебата.

Във всеки случай, ако трябва да се придържаме към този разказ, светецът покровител наистина е първият човек в историята, който изпраща поздравителна картичка. И до днес неговият подписан израз (Твоят Валентин) е нещо, което използваме, за да подпишем поздравителните си картички.

Във всички тези разкази и легенди мъченичеството не е това, което катапултира свещеника, за да стане покровител на „любовта“ в съвременната епоха. Това, на което наистина се набляга в повечето истории за свети Валентин, е, че той е бил добър и състрадателен човек. Повечето легенди за свети Валентин го представят като много съпричастен към неволите на потиснатите хора в тогавашното общество. Затова не е изненадващо, че Валентин остава популярен светец и до днес.

Истинският въпрос е как историите за един мъченик Валентин са се свързали с месеца на романтиката?

Произход на Деня на Свети Валентин/Празник на Свети Валентин

Убийството и мъченическата смърт на светци и проповедници в Древната римска империя не са били рядко явление. Тогава римските императори потискали религиозната свобода, за да ограничат несъгласието и вътрешните сътресения. Освен това културата е била напълно езическа, а християнството все още не е било навлязло значимо в империята. Затова може да се разбере защо християнската доктрина за един Бог е била жестоко смазана. Дните, в които са умирали светци като Валентин, в крайна сметка са се превърнали в паметни дни след векове. Възможно е също така всеки свещеник, паднал под ударите на гоненията в Римската империя, автоматично да е получавал името „Валентин“. Това ще обясни защо има толкова много разкази за лицето Валентин. Всъщност католическата църква признава, че има поне трима различни души с титлата Свети Валентин.

Смята се, че първият Валентин е бил убит през февруари около 270 г. от н.е. Затова следващите поколения започват да отбелязват неговия ден, както и смъртта на други преследвани свещеници през февруари. Друго обяснение за това, че денят се пада през февруари, е свързано с опита на християните да „християнизират“ древния римски празник Луперкалия. Това е празник на плодородието, популярен сред езичниците римляни. Твърди се, че той се е провеждал в средата на февруари в чест на Фаунус, бога на земеделието. Интересното при Луперкалия е, че нейните компоненти, свързани с отношенията и романтиката, имат много общо с цялата идея за Деня на влюбените. Луперкалиите могат да се опишат като еквивалент на днешните приложения за запознанства. Фестивалът често включвал много ритуални упражнения с използване на козя кожа и кръв. След това младите жени пускали имената си в голяма урна (висока заоблена ваза). След това ергените от града обикаляли наоколо и си избирали име от урната. Впоследствие двамата млади мъже и жени се свързвали по двойки и можели да се ухажват, преди да се оженят.

Тъй като християнството постепенно се превръща в религия на Римската империя, Луперкалии са забранени около 5^ти век от папа Геласий I поради езическия му характер. Никой не е знаел, че на нейно място ще се появи нещо, което е малко по-подобно по отношение на любовта и романтиката: Валентин. На мястото на Луперкалия папа Геласий I поставя началото на празника на Свети Валентин през 496 г., а на 14^ти февруари е избран за ден на празника. Първоначалната идея е била да се празнува и да се почете устойчивостта и решимостта на Свети Валентин да разпространява Евангелието на Христос. Той е имал много малко общо с любовта или някакви романтични нотки тогава. Те ще се появят много по-късно през Средновековието.

Вековете, от които започва денят на романтиката

Късното Средновековие (Тъмните векове) може да се потупа по гърба за началото на това, което сега празнуваме като романтичен празник. Може би това е бил начинът да се изкупи вината за всички ужасни и страшни неща, които са се случвали под негово ръководство. Истинският генезис на този празник се вижда от броя на 14 стихотворения, писани във Франция и Англия. Сред тези стихотворения най-значими са романтичните и придворни любовни стихотворения на Джефри Чосър, английски поет, философ и астроном. Джефри е бил много плодовит писател и е смятан за баща на английската литература. Някои от произведенията му, получили признание от критиката, като напр. Парламентът на Фулс (1382 г.) говори много за любовта и романтиката. Един от стиховете в неговата поема звучи така:

„Защото това беше в деня на Волантийците
когато всеки младеж идва там, за да се почерпи.“

В Парламент на Фулес от Джефри Чосър (1382)

Горното стихотворение се превежда на днешния английски език като: „Валентин, когато всяка птица идва там, за да избере своята половинка.“ Това стихотворение е написано от Джефри Чосър в чест на любовта между английския крал Ричард II и Анна Бохемска. В стихотворението не се споменава изрично 14 февруари^thна празника на влюбените. По времето на Чосър Юлианският календар, който се е използвал, е означавал, че 14 февруари би се паднал на 23 февруари по наше време (т.е. началото на пролетта: когато излизат птиците).

Изводът е следният: преди Чосър и неговата епоха не съществуват никакви данни за романтична любовна традиция, която да се е случвала на Свети Валентин. Следователно Чосър може да бъде описан като човекът, поставил началото на романтичното празнуване на Деня на влюбените. Той е мостът между мъченичеството от миналото и днешното капиталистическо празнуване на Свети Валентин.

Друго много интересно стихотворение, спомогнало за преобразяването на темата за Деня на влюбените, идва от Шарл, херцог Орлеански. Неговото стихотворение гласи следното:

Je suis desja d’amour tanné (Вече ми е писнало от любов)
Ma tres doulce Valentinée… (Моят много нежен Валентин)

– Шарл д’Орлеан, Rondeau VI, редове 1-2

Шарл пише горната поема на любимата си жена, когато е затворник в лондонския Тауър през 1415 г. Орлеанският херцог може да се счита за друга личност, чиито придворни любовни действия помагат за популяризирането на Деня на влюбените. Стихотворението на Чарлз се смята и за най-старото произведение за Валентин, което е запазено и до днес. Има и разкази за това, че Хенри V е използвал услугите на Джон Лидгейт, за да напише валентинка за Катерина Валоа.

Друг интересен случай е писмото, написано от Марджери Брус. През 1477 г. Марджери Брюс пише до бъдещия си съпруг Джон Пастън. Тя се обръща към него по следния начин:

моят добре възлюбен Валентин

Това обръщение е най-ранният фрагмент от валентинка на английски език. Те могат да бъдат открити в Paston Letters .

Също така в „Хамлет“, Действие IV, Сцена 5, Офелия споменава Деня на Свети Валентин.

Утре е денят на Свети Валентин,

Всички сутринта по време,

И аз съм слугиня на твоя прозорец,

за да бъда твоята Валентина.

Тогава той се изправи и облече дрехите си,

и прекрачи прага на стаята;

Пусни слугинята, за да излезе слугиня

Никога не си е тръгвала повече.

– Уилям Шекспир, Хамлет, Действие IV, Сцена 5

Настоящата ни традиция за Деня на влюбените и повечето стихотворения за този ден вероятно са почерпили вдъхновение от 18 английски детски стихчета: Gammer Gurton’s Garland (1734).

18^ти Век до наши дни

През 18^ти век, изкуството и литературните произведения на римокатолическия свещеник и агиограф Албан Бътлър са изпълнени със сантиментални и романтични нотки, свързани с Деня на влюбените. Такива са били и савойските на Отон дьо Грансон, Пардо от Валенсия и Джон Гауер от Англия. Към 1900 г. традицията да се разменят малки подаръци за обич и любовни бележки започва да набира сила. Векът поставя началото и на масовото производство на поздравителни картички със стихове и скици с романтично съдържание. Историците обичат да ги наричат „механични валентинки“. Известен британски писател веднъж ги описва като „манифактура на Купидон“. Само в Обединеното кралство в този производствен сектор са били заети около 3000 жени. Всичко това не би могло да се случи без напредъка, постигнат в технологията на печатане.

История на Деня на влюбените във Великобритания.

В Англия огромният напредък в печатарското оборудване започва да развива „хартиени валентинки“ през 19^ти век. Тогава за украса на картичките за подаръци и пратките са се използвали истински дантели и панделки. Само през 1835 г. в Обединеното кралство по пощата са изпратени над 60 000 валентинки. Тъй като пощенските такси спаднали значително, броят на валентинки се увеличил. През 1840 г. броят им нараства до 400 000 с изобретяването на пощенската марка (Penny Black). Това улеснява изпращането на пощенски пратки, а хората могат да ги изпращат и анонимно.

През XVIII век се появяват и повечето от символите на Деня на влюбените. Символи като очертания на сърце, гълъби и Купидон стават много разпространени. Известни компании за захарни изделия също се присъединяват към инициативата. Така например гигантът в бранша Cadbury започва да произвежда шоколадови кутии Fancy Boxes през 1868 г. Кутиите са оформени във формата на сърце.

В началото на 20^ти век, подаръци като бижута започнаха да набират популярност в Деня на влюбените. Оттогава насам празникът продължава да се разраства главоломно. Днес около половината от населението във Великобритания харчи пари за своите Свети Валентин. Цифрите са зашеметяващи и възлизат на повече от един милиард паунда годишно. Броят на картичките, които се изпращат годишно, може да се оцени на десетки милиони. Що се отнася до начина, по който денят се отбелязва от духовенството или религиозните организации, Англиканската църква позволява на женените хора да подновят своите обети на Свети Валентин. Тази традиция на подновяване на клетвите е подобна на това, което някои женени хора са правили през XVIII в. на Свети Валентин. От друга страна, католическите епископи на Англия и Уелс често отбелязват този ден, като предлагат консултантски услуги и подкрепа на самотни хора, които търсят съпрузи.

История на Деня на влюбените в САЩ

От другата страна на Атлантическия океан се провеждаха подобни традиции. Американците са имали възможност да разменят готови валентинки още в началото на 1700 г. Естер Хауланд от Уоркастър започва масово производство на тези картички през 40-те години на XIX век. Вдъхновението ѝ очевидно е дошло от другата страна на езерото, от Англия. Всичко започнало, когато тя получила английска валентинка от бизнес партньор на баща си. Заради пионерската си дейност в развитието на този празник Естер Хауланд е известна като „майката на валентинките“. Съществува и наградата „Esther Howland Award for a Greeting Card Visionary“, която се организира от Асоциацията на поздравителните картички.

В нашето съвремие Асоциацията за поздравителни картички изчислява, че всяка година американците си разменят около 145 милиона картички за Свети Валентин. Това означава, че малко по-малко от половината от населението на САЩ харчи пари за своите валентинки. Този брой е на второ място след коледните картички по брой на изпратените празнични картички годишно. Традиционните ръчно написани бележки и картички вече не са мода в наши дни. Те са отстъпили място на масово произвежданите картички и на електронните валентинки. Самият размер на индустрията е гаргантюански, а цифрите от този превърнал се вече в търговски празник задминават тези от 18^ти век. Индустрията се е развила в производството на шоколадови бонбони, цветя и дори бижута. Смята се, че годишните разходи на Америка за подаръци за Свети Валентин възлизат на десетки милиарди долари. Всеки отделен човек харчи значителна сума пари всяка година за своя Свети Валентин.

Подаръците и картичките за Свети Валентин могат да бъдат подарени на някого, с когото нямате романтична връзка. Например американците изпращат половината от подаръците си за Свети Валентин на членове на семейството, различни от съпруга/съпругата им. Обикновено децата са най-големите бенефициенти на подаръците. По отношение на професията учителите получават значителна част от подаръците в сравнение с всяка друга професия в Америка. Технологиите са в основата на този процъфтяващ празник. На Свети Валентин в Америка се изпращат милиони и милиони електронни валентинки и поздравителни картички за отпечатване.

Заключение

През вековете Денят на влюбените е бил фестивал и празник с постоянно променящи се теми и традиции. От празник, предназначен за възпоменание на свещениците мъченици, той се е превърнал в празник, който сега е масов и комерсиално движен от капитализма. Независимо от това, денят все още е такъв, който се основава на любовта и състраданието. В света има много малко глобални празници, които предизвикват такива емоции у влюбените, както Денят на влюбените. Той е постигнал всичко това, без дори да е официален празник в която и да е държава по света днес.