Последвайте ни във Facebook

Кваме Нкрума: Крум Крмак: история, основни факти и 10 запомнящи се постижения

0
108
Кваме Нкрума: Крум Крмак: история, основни факти и 10 запомнящи се постижения

Колко важен е първият президент на Гана Кваме Нкрума за деколонизацията на Африка? За да разберете напълно приноса му за Гана и африканския континент като цяло, ето един бърз преглед на живота, основните факти и 10-те най-запомнящи се постижения на Кваме Нкрума, първия президент на Гана.

Бързи факти за Кваме Нкрума

Дата и място на раждане – 21 септември 1909 г., Нкрофул, Гана (бивш Златен бряг)

Дата и място на смъртта – 22 април 1972 г., Букурещ, Румъния (тогавашна Социалистическа република Румъния)

Причина за смъртта – Рак на простатата

Роден – Франсис Кваме Нголома/Франсис Нвиа-Кофи

Баща – Опанин Кофи Нвиана Нголома

Майка – Елизабет Нкрума

Съпруг – Фатхия Ризк

Деца – 4 деца – Франсис, Гамал, Самия и Секу

Образование – Колеж „Ачимота“, Университет „Линкълн“, Университет на Пенсилвания, Лондонско училище по икономика, Университетски колеж Лондон

Политическа партия – Обединен конгрес на Златния бряг (1947 – 1949), Народна партия на конгреса (1949 – 1966)

Избрани длъжности – Президент на Гана (1960-1966 г.), министър-председател (1957-1960 г.), министър-председател на Златния бряг (1952-1957 г.)

Псевдоними – Osagyefo (Изкупителят) и баща на съвременна Гана,

Влияния – Карл Маркс, Владимир И. Ленин, Маркъс Гарви и У. Е. Б. Дю Боа

Най-известен за – Води Гана (бивш Златен бряг) към независимост през 1957 г.; първият президент на Гана

Идеология – Марксистко-социалистически, панафриканизъм

Наставник – Д-р Квегир Агри и У.Е.Б. Дю Боа,

Постиженията на Кваме Нкрума

Изтъкнат студентски активист в Ню Йорк

Най-голямо влияние върху него оказва 10-годишният му престой в САЩ. Именно в САЩ Нкрума забелязва колко пагубно за африканската раса може да бъде отсъствието на граждански права за черната раса.

Места като Харлем в Ню Йорк оставят незаличим отпечатък върху Нкрума. По онова време улиците изобилстват от красноречиви и страстни оратори и активисти за граждански права. Повечето от тези оратори са били приятели или ученици на Маркъс Гарви.

Не след дълго Кваме Нкрума се потапя дълбоко в студентския активизъм. И въпреки че се бори да изкарва прехраната си, Нкрума активно участва в речи из целия град. Той е един от основните участници в Панафриканската конференция, която се провежда в Ню Йорк през 1944 г.

Основава Асоциацията на африканските студенти в Америка и Канада

По време на следването си в Университета на Пенсилвания Кваме Нкрума е приет в главата Му на Phi Beta Sigma – братство, основано от Университета Хауърд, чиято цел е да служи на обществото и да подчертава идеалите за братство и наставничество.

По това време Нкрума основава и Асоциацията на африканските студенти в Америка и Канада. Той насърчава състудентите си да се върнат в своите страни и да оставят трайно въздействие в съответните държави. Силно подкрепял разпространението на панафриканското учение, като наставлявал колегите си по въпроси, свързани с африканската политика и философия.

По време на престоя си в САЩ той се повлиява от Л. Р. Джеймс, тринидадски марксист, и Рая Дунаевска, руска марксистка.

Независимо от целия му студентски активизъм, академичните му постижения по време на престоя му в Съединените щати са извън класациите. Например през 1942 г. той завършва най-добре курса си в Университета на Пенсилвания.

Силите, които ни обединяват, са присъщи и по-големи от насложените влияния, които ни разделят.

Кваме Нкрума цитати

Организира 5-ия Панафрикански конгрес в Манчестър

Заедно с много водещи панафриканисти като Джомо Кениата (първият президент на Кения), Обефеми Аволово (премиер на Западна Нигерия и водещ държавник) и Хастингс Банда от Малави, Нкрума успешно организира петия Панафрикански конгрес в Манчестър в средата на есента на 1945 г.

Участниците, сред които е и американският активист за граждански права У. Е. Б. Дю Боа, обсъждат политическото състояние на Африка. Всички те са единодушни, че трябва да се направи нещо драстично и бързо, за да се освободи напълно африканският континент от европейското имперско управление. Те също така бяха единодушни, че най-добрият път за Африка е да се премахне колониалният манталитет и да се замени с африкански социализъм.

Нкрума е най-големият привърженик на създаването на федерален тип управление за целия континент, т.е. на Федерални съединени щати на Африка. Нкрума окуражава участниците да се откажат от племенните отношения и да приемат силни демократични структури, които ефективно да задържат различните държави в Африка. Той предвиждаше системата да бъде подкрепена от пълна отдаденост на комунистическата/социалистическата икономическа политика.

Водещ член на Обединения конгрес на Златния бряг

След около 15 години в чужбина Нкрума се завръща в Златния бряг през ноември 1947 г. Той е привлечен обратно в страната от предложение на новосъздадената политическа партия Обединен конгрес на Златния бряг (ОКСБ).

UGCC е създадена през 1947 г. от заможни търговци и адвокати, които произхождат от донякъде аристократичен произход. Поради натоварената си програма изпълнителните членове почти нямат време да управляват делата на партията. Ето защо Ебенезер Ако Аджей, водещ член на партията, убеждава останалите членове на партията да наемат Нкрума да управлява партията от тяхно име.

Първоначално Нкрума се задоволява да работи в рамките на умерения и постепенния подход на ОГКК за осигуряване на независимост на Златния бряг. За по-малко от година след назначаването си обаче той се разочарова от неефективния характер на делата на партията.

Нкрума е разочарован и от липсата на силен африкански глас на политическата арена, който да се бори за независимостта на Гана. Партии като Народната лига на Златния бряг и Националната партия на Златния бряг са всичко друго, но не и ефективни. Дейността им се основаваше единствено на племенна основа, което възпрепятстваше шансовете им за единен фронт. Освен това тези партии бяха далеч от връзката с обикновения човек на улицата. Нкрума работи много усилено, за да промени това.

Африка е един континент, един народ и една нация

Кваме Нкрума цитати

Енергизира политическия пейзаж на Гана

Нкрума се опитва да промени политическото статукво на Златния бряг, като вдъхва повече ентусиазъм и енергия в политическата дейност в страната. Често пъти той влиза в конфликт със своите работодатели – изпълнителните членове на UGCC. Очевидното разединение и леко послушният подход сред изпълнителните членове на UGCC доведоха до това, че Нкрума взе много смели решения. Неговите призиви за създаване на клонове на UGCC в цялата страна не са приети положително от някои изпълнителни членове.

Независимо от това, Нкрума работи много усилено, създавайки съюзи с местните профсъюзи и работнически асоциации. Целта е била да използва тези съюзи, за да доведе страната до застой. Постепенно използването на ненасилствени протести и работнически стачки от страна на Нкрума принуждава Великобритания да се вслуша в искането им за самоуправление. Ненасилственият му подход е почти сходен с този, използван от Махатма Ганди в Индия.

През 1948 г. в столицата на страната Акра избухват размирици. Британското колониално правителство реагира на бунтовете в Акра, като вкарва в затвора десетки хора, включително Нкрума и петима други видни членове на ОГКК. Заедно тези шестима мъже започват да се наричат „Голямата шесторка“ – Ебенезер Ако-Аджей, Едуард Акуфо-Аддо, Джоузеф Боакие Данкуа, Кваме Нкрума, Уилям Офори Ата и Емануел Обецеби-Ламптей.

Създава Народната партия на Конвента

Политическата партия на Кваме Нкрума, Народната партия на конгреса (CPP)

Поради енергичния характер на протестите и трудовите стачки, организирани от Нкрума, ОГКП все повече се отегчава от подхода на Нкрума. Освен това между лидерите на ОГКП от средната класа и някои радикални поддръжници на Нкрума се появява разрив. Противниците на Нкрума го обвиняваха за тежкото си положение и затварянето си зад решетките.

Този разрив принуждава Нкрума да се раздели с ОГСС. Окуражен от натрупаната подкрепа, на 12 юни 1949 г. Нкрума създава своя собствена политическа партия – Народната партия на конвенцията. За разлика от ОГКК, която искаше възможно най-бързо да получи самоуправление, лозунгът на КПП беше „Самоуправление, сега“.

В резултат на неутолимата жажда на Нкрума за незабавна независимост CPP се превръща в силно популистка политическа партия. Партията се справя далеч по-добре по отношение на връзките с гражданите на Голд Коуст. Изключително успешна се оказва и неговата кампания за „позитивно действие“, която мобилизира хората от всички класи към обща цел.

Под ръководството и напътствията на Нкрума младежкото крило на КПП се превръща в истинска сила, с която трябва да се съобразяват в борбата за независимост на Гана. Неговите завладяващи речи се приемат добре от масите, защото се свързват добре с потиснатите. Нкрума излъчваше ентусиазъм, страст и целенасоченост – набор от качества, които много малко африкански политици притежаваха в онзи момент.

Спечелва депутатско място, докато е в затвора

След като генерал-губернаторът на Голд Коуст Чарлз Арден-Кларк изключва Нкрума и неговата CPP от комисията, която трябва да изготви нова конституция, CPP засилва дейността си и става още по-гласовита.

В знак на протест Нкрума започва кампанията „Позитивно действие“. Дотогава страната никога не е била свидетел на мащабни бунтове и протести от такъв мащаб. За участието си Нкрума е осъден на три години затвор.

Докато е в затвора, неговият помощник Комла Агбели Гбедема мобилизира КПП, за да постигне убедителна победа на парламентарните избори през февруари 1951 г. Самият Нкрума печели едно място в Акра. Като цяло партията му успява да измъкне 34 от 38-те налични места в законодателното събрание.

При такава безспорна победа беше практически невъзможно да се задържи Нкрума зад решетките. На 12 февруари 1951 г. Нкрума е освободен и му е възложено от Арден-Кларк да състави правителство. Нкрума ще продължи да служи като ръководител на правителствените дела – първата му официална позиция в страната.

Първи министър-председател на Гана

Кваме НкрумаКваме Нкрума (първият вдясно, на задния ред) присъства на конференцията на министър-председателите на страните от Британската общност през 1960 г. в замъка Уиндзор. По-късно Нейно Величество кралица Елизабет II предприема кралска обиколка в Гана през ноември 1961 г.

След като поема ролята на ръководител на правителствената дейност, Нкрума се стреми да работи в много тясно сътрудничество с генерал-губернатора Алън-Кларк. През 1952 г. длъжността на Нкрума е издигната до министър-председател, след като Арден-Кларк решава да остави Нкрума начело.

Благодарение на значителните резерви, с които страната разполага по онова време, Нкрума успява да похарчи средства за мащабни икономически и социални инфраструктурни проекти. Страната става свидетел на огромни подобрения в почти всички сектори. Осъзнавайки колко жизненоважни са търговията, Нкрума построява пристанище в Тема. Той също така издава директиви за модернизиране на пристанището в Такоради.

Като се започне от началното училище и се стигне до средното, Нкрума изгражда нови класни стаи в цялата страна. Този негов акт увеличава повече от три пъти броя на учениците от около 150 000 на около 550 000.

Осигурява независимост на Гана

Арката на независимостта в Акра, Гана

Заради няколко опозиционни гласа от Националното освободително движение (ННО) и някои традиционни вождове мандатът на Нкрума като министър-председател на Голд Коуст (от 1952 до 1957 г.) е много забележителен.

Вдъхновен от тези звездни постижения на поста, той продължава да настоява за независимост. Призивът му за независимост получава тласък след категоричната победа на изборите през 1956 г. Едва тогава Великобритания решава да определи време за независимостта на Гана.

Нкрума продължава да работи в тясно сътрудничество с британското правителство, така че да осигури плавното предаване на властта от колониалното правителство на ганайците. След поредица от дискусии през 1956 г. и началото на 1957 г. е решено датата на независимостта да бъде 6 март 1957 г. С Великобритания е договорено, че новата нация, Гана, ще има унитарна система на управление. Кваме Нкрума се съгласява също така Гана да остане в Общността на нациите, начело на която да застане британският монарх.

Независимостта на Гана е огромен крайъгълен камък за африканския континент. Кваме Нкрума беше постигнал това, което никоя черна африканска (субсахарска) държава не беше правила дотогава – самоуправление. Гана, както казва самият Нкрума, „дава пример“ за подражание на други африкански държави.

Заради борбата си за извоюване на независимост за Гана Кваме Нкрума е почитан като Осагиефо. Думата е от акански произход и означава „изкупител“. В началото на премиерството си той има почти съвършена култова привлекателност за всички ганайци.

Избран за първи президент на Гана

Кваме НкрумаД-р Кваме Нкрума с 35-ия президент на САЩ Джон Ф. Кенеди, 8 март 1961 г.

Въпреки че Гана получава независимост през 1957 г., тя практикува конституционна монархия, при която кралица Елизабет II е държавен глава. Кралицата назначава Уилям Хеър (5-ти граф на Листоуел) за генерал-губернатор.

Кваме Нкрума осъзнава, че дори и с конституционна монархия Гана не е истински свободна. Той иска да види края на всяка форма на британски контрол. Затова Нкрума помоли законодателното събрание да започне работа по нова конституция, която да превърне Гана в република.

След ратифицирането на новата конституция през 1960 г. Нкрума участва в първите президентски избори в Гана и печели поредната си категорична победа. Той побеждава с много голяма разлика най-близкия си съперник – кандидата на Обединената партия J. B. Danquah.

Така Нкрума става първият президент на Гана. Като президент Нкрума продължава да разгръща все по-амбициозни проекти в областта на енергетиката, селското стопанство, промишлеността и морското дело.

Той също така работи усилено за премахване на племенния характер на политическата среда в Гана. Смята, че племенната принадлежност е също толкова смъртоносна, колкото бедността, болестите и неграмотността. Затова отделя доста от времето си и ресурсите на страната, за да премахне тези болести от обществото. За съжаление, в процеса на изпълнение на тази задача той се отдаде на законодателни действия, които заглушиха местните вождове и критици. Този негов ход в крайна сметка е една от причините за свалянето му от власт.

Основател на Организацията на Африканския съюз

Организацията за африканско единство е наследена от Африканския съюз (АС) през 2002 г.

Кваме Нкрума е един от основните основатели на Организацията на Африканския съюз (ОАС) – междуправителствен орган, чиято цел е да насърчава политическата и икономическата интеграция на африканския континент. Официалната дата на създаването на ОАЕ е 25 май 1963 г. На този ден 32 африкански държави изпращат свои представители в етиопската столица Адис Абеба, за да положат подписите си за създаването на организацията.

Общоприетите бащи-основатели на ОАЕ са Нкрума, Хайле Селасие (император на Етиопия) и президентът на Египет Гамел Абдел Насър. Нкрума инвестира значителни средства в организацията, за да насърчи африканското единство и идентичност. Целта му е да използва ОАЕ като платформа за изкореняване на колониализма и управлението на бялото малцинство в Африка. Той е и председател на ОАЕ от 21 октомври 1965 г. до свалянето му от власт на 24 февруари 1966 г.

На 9 юли 2002 г. ОАЕ е наследена от подобна африканска междуправителствена организация – Африканския съюз (АС). Този и още много други подвизи са някои от причините, поради които Кваме Нкрума е избран за „Човек на хилядолетието“ в Африка от слушателите на Би Би Си (Британската радиотелевизионна корпорация) в Африка.

По-късните години на Нкрума като президент и държавният преврат през 1966 г., който го отстранява от поста

Още през 1958 г. режимът на Нкрума започва да проявява признаци на автократични тенденции. Например през 1958 г. партията му приема Закона за превантивното задържане с единствената цел да заглуши хората, които смята за „опасни“ за правителството. Законът дава на Нкрума правото да задържа незаконно хора за срок до 5 години, без да им бъдат повдигнати обвинения или да бъдат съдени.

Освен това много опозиционни вестници и предприятия са затворени. Нкрума се намесва в голяма степен и в дейността на съдебната система. По този начин той отчуждава и голяма част от членовете на държавната администрация.

По подобен начин неговата конституционна поправка, с която се премахват регионалните асамблеи, вбесява много вождове и традиционни лидери в страната. Особено Асантехене, кралят на кралство Асанте, не приема с добро око конституционната поправка.

Замислен да премахне всяка форма на опозиция в страната, Кваме Нкрума използва мнозинството на КПП в парламента, за да промени конституцията на Гана. До 1964 г. той на практика превръща Гана в еднопартийна държава. В много съмнителни избори, в които събира около 99,91 %, той продължава да се прави на пожизнен президент.

В условията на боледуваща икономика, влошена от драстичния спад на световните цени на суровините и прекалено амбициозните проекти, гражданите, които някога го приветстваха като „спасител“, се обърнаха срещу него.

Води се тотална офанзива срещу прогресивните независими държави.

На 24 февруари 1966 г. първият президент на Гана Кваме Нкрума е противоконституционно отстранен от длъжност от органите за сигурност – полицията и армията. Превратът слага край на едно от първите панафрикански правителства в Африка. И с това мечтата на Африка да има федерално обединено правителство – т.е. Съединените африкански щати, както се изразява Нкрума – беше провалена. | Цитат: Нкрума в книгата си „Тъмни дни в Гана“ от 1969 г., след преврата в Гана през 1966 г.

Ситуацията в Гана стана много тревожна. Това принуди военните и полицията да действат. В ранните часове на 24 февруари 1966 г., докато Кваме Нкрума е на държавно пътуване в Северен Виетнам, Националният съвет за освобождение (НСО) извършва преврат и сваля правителството му.

Нкрума е получил покана от президента Хо Ши Мин да се опита да разреши войната във Виетнам. Той оставя управлението на Гана в ръцете на тричленна президентска комисия.

Причини за свалянето на Нкрума

Като причина за прекратяване на 9-годишното управление на ККП на Нкрума, НЛК, ръководена от г-н J.W.K. Harley (тогава генерален инспектор на полицията), полковник E.K. Kotoka и майор A.A. Afrifa, посочва широко разпространената корупция, влошаващата се икономика и потискането на свободата и правата на хората.

Някои историци твърдят, че последната капка, която пречупва гръбнака на превратаджиите, така да се каже, е политиката на Нкрума за принуждаване на висшите офицери от службите за сигурност да се пенсионират по-рано. Заговорниците обаче твърдят, че тираничното управление и корупцията на Нкрума са причините, поради които са го отстранили от длъжност.

Факт е, че Нкрума и неговото правителство на CPP напълно доминират политическия пейзаж на Гана. Нкрума дори превърна страната си в еднопартийна държава. Освен това той се превърна в пожизнен президент. Вярвал е, че за да постигне тези огромни цели, които си е поставил за Гана и Африка като цяло, трябва да превърне правителството си в тоталитарно, такова, което задушава всякакъв вид опозиция и вкарва в затвора инакомислещите, без да им дава възможност за какъвто и да е процес.

Нкрума също така е станал много дистанциран от проблемите в Гана; вместо това той предпочита да съсредоточи вниманието си и оскъдните ресурси на Гана върху континенталните проблеми.

Той не само разрешава в Гана да бъдат създадени лагери за обучение на борци за свобода от целия африкански континент, но и оказва огромна финансова и политическа подкрепа на всяка африканска държава, която се бори срещу колониализма. Нкрума дори се противопоставя на правителството на апартейда в Южна Африка, критикувайки управлението на бялото малцинство.

Колкото и похвално да звучат тези усилия, Нкрума някак си е забравил да се погрижи за нуждите на собствения си народ, т.е. на ганайците. Това обяснява защо след свалянето му по улиците на цяла Гана се изсипаха много хора. Статуята му точно пред сградата на парламента беше поругана, а след това разбита на много парчета, тъй като парламентът и неговата партия CPP бяха разпуснати от превратаджиите.

Има ли Западът нещо общо със свалянето на Нкрума?

След като икономическото положение на Гана се влошаваше със застрашителни темпове, оставаше само една искра да подпечата съдбата на Нкрума.

Западът, особено правителството на Съединените щати, умишлено отхвърля всички молби на Нкрума за финансова помощ. С други думи, Нкрума все повече се оказва в голяма изолация. За да се влошат още повече нещата, популярността му сред неговия народ намалява много бързо.

Първият чернокож лидер на африканска държава на юг от Сахара в продължение на много години критикува разузнавателните служби на чужди правителства, които постоянно се намесват в делата на африканските държави. Той очевидно имаше предвид ЦРУ на САЩ и КГБ на Съветския съюз. Нкрума описваше външната политика на тези правителства като равносилна на вид неоколониализъм – система на управление, при която политическият и икономическият пейзаж на независима нация се направлява от чуждо правителство.

В книгата си от 1965 г, Неоколониализъм: Последното състояние на империализма, Нкрума изразява категоричната си позиция срещу всички форми на империализъм и колониализъм. Той призовава своите колеги африкански лидери да се борят срещу „чудовищата близнаци“ – колониализма и империализма. Можем спокойно да кажем, че правителството на САЩ, под ръководството на президента Линдън Б. Джонсън, не беше много доволно от критиките на Нкрума към Запада.

Правителството на САЩ може и да не е излязло да го каже, но ние уверено твърдим, че САЩ, чрез ЦРУ, приветстваха отстраняването на Нкрума. Всъщност бюрото на ЦРУ в Западна Африка е било в постоянен контакт със заговорниците няколко месеца преди преврата да се случи. Администрацията на Линдън Б. Джонсън разглежда усилията на Нкрума – т.е. неговата социалистическа ориентация и панафриканизъм – на целия африкански континент като огромна заплаха за интересите на Америка в региона. Десетилетия по-късно този факт е разкрит в разсекретени документи на Централното разузнавателно управление (ЦРУ). Американците са смятали, че Нкрума е в кохорта със Съветския съюз и комунистически Китай. Затова американските разузнавачи в страната тайно се опитват да повлияят на ръководителите на ганайските служби за сигурност да свалят Нкрума.

Усещайки, че краят му е близо, Нкрума постоянно твърди, че неговото правителство на КПП не гледа нито на Изток, нито на Запад. Той потвърждава подкрепата си за наличието на африкански континент, който е обединен и свободен да прокарва свой собствен път.

Годините в изгнание и смъртта на Нкрума

След преврата Нкрума заминава в изгнание в Гвинея. Той е приет радушно от своя скъп приятел и съратник панафриканист, президента Ахмед Секу Туре. Нкрума е назначен за почетен съпрезидент на Гвинея. Той прекарва последните си няколко години (около 6 години) в Гвинея, преди да умре от рак на простатата на 22 април 1972 г. в Букурещ, Румъния. Той е на 62 години.

Аз не съм африканец, защото съм роден в Африка, а защото Африка се е родила в мен.

Нкрума приема черната звезда на знамето на Гана от компанията Black Star Line на Маркъс Гарви. Освен това не е изненада, че националният отбор по футбол на Гана е наречен Черните звезди. Също така в столицата Акра има известен площад, наречен Площад на черната звезда. | Цитат на Кваме Нкрума, първия президент на Гана

Още факти за Кваме Нкрума

  • По време на деветгодишния му престой на поста са извършени около седем опита за убийство.
  • В годината, в която е свален, той има много емоционална среща с Уилям П. Махони, тогавашния посланик на САЩ в Гана. Махони заявява, че ганайският лидер изглеждал много разстроен и потресен от влошаващото се положение в страната му.
  • Някога оклеветен, днес Кваме Нкрума е смятан за най-великия лидер на Гана, а оттам и за един от най-влиятелните лидери в африканската история. Наследството му е толкова огромно, че много хора са склонни да забравят недостатъците и провалите му. В края на краищата той е бил човек, а да се греши е човешко.
  • Борбата му за пълно освобождение и самоуправление на континента му донася многобройни похвали, включително избирането му за Човек на хилядолетието в Африка през 2000 г.
  • В борбата си срещу неоколониализма и империализма Нкрума работи с много лидери и поддръжници на панафриканското движение, сред които У. Е. Б. Дю Буа от САЩ, Джомо Кениата от Кения, Джордж Падмор от Тринидад и Ннамди Азикиве от Нигерия. Целта му е да подобри връзките между африканците в диаспората и африканския континент.
  • Нкрума черпи голямо вдъхновение от учението на родения в Ямайка предприемач и лидер за граждански права Маркъс Гарви. Той дори превръща Черната звезда в национален символ, който гордо се вижда в центъра на знамето на Гана. Националният отбор по футбол на Гана също е наричан Черната звезда. Гарви създава корабна и пътническа линия, наречена Black Star Line. Той предвижда, че линията ще помогне на повече афроамерикански предприятия да започнат да търгуват помежду си и с предприятия в Африка.
  • Свалянето му през 1966 г. попарва всички надежди на Африка да постигне политическото и икономическото единство, което толкова силно желае през 50-те и 60-те години на ХХ век.
  • Рожденият ден на Нкрума – 21 септември – е признат за национален празник в Гана.