Кенет Каунда: Канеду: биография, президентство, постижения и факти

Раждане и ранен живот

Роден като Кенет Давид Каунда на 28 април 1924 г. в Чинсали, Северна Родезия (днешна Замбия), бъдещият президент на Замбия израства със седем братя и сестри.

Родителите на Кенет Каунда са преподобният Дейвид Каунда и Хелън Каунда. И двамата му родители са били образовани и уважавани хора в общността бемба в Северна Замбия. Например майка му е първата африканка, която заема учителска длъжност в колониална Замбия. Баща му, който е роден в Нясаланд (сега Малави), е бил ръкоположен мисионер от Шотландската църква и директор на училище.

Между 1941 и 1943 г. младият Каунда учи в учебния център „Мунали“ – училище за подготовка на учители, разположено в Лусака. След като се дипломира, той заема учителска длъжност в горното начално училище в Лубва. За по-малко от година той се издига до директор на училището.

В средата на 40-те години на ХХ в. работи като учител в Танганайка (днешна Танзания). През 1948 г. се заема със създаването на земеделски кооператив в Муфулира, район на добив на мед. По това време е и главен учител в горното училище в Муфулира.

Ранна политическа кариера

В началото на 50-те години на ХХ век Каунда излиза на политическата сцена, като участва в основаването на Африканския национален конгрес (АНК) в Северна Родезия. Политическата партия е първата водеща организация в подкрепа на независимостта в Северна Родезия.

В много случаи Каунда и Нкумбула са вкарвани в затвора за действия, които колониалните власти определят като подривни. Нито една от тези техники за сплашване обаче не успява да възпре решителния ум на Каунда и много от лидерите на АНК на Родезия.

Причини, поради които Кенет Каунда напуска АНК на Северна Родезия

През 1958 г. разрив между висши служители на АНК, включително между него и Нкумбула, го принуждава да напусне АНК. Твърди се, че Нкумбула много слушал белите либерали, които разсъждавали, че пътят на Замбия към независимост трябва да бъде извървян постепенно, тъй като много от местното население по това време не било образовано.

Каунда и неговите съюзници също така обвиняват Нкумбула, че действа по много автократичен начин. Поради този и много други фактори Каунда напуска Африканския национален конгрес на Родезия.

Замбийски африкански национален конгрес (ZANC)

След разцеплението през 1958 г. Каунда създава своя собствена политическа партия, наречена Замбийски африкански национален конгрес (ZANC). Едва след като партията е основана, колониалното правителство я забранява. ZANC е обвинена, че използва войнствена политика срещу колониалното управление. Силната опозиция на Каунда срещу предложенията за създаване на федерация от Южна Родезия, Северна Родезия и Нясаланд също си навлича гнева на властите.

До 1960 г. Кенет Каунда натрупва огромна популярност сред африканците в Северна Родезия. През декември 1960 г. той е поканен да участва в дискусии в Лондон по въпроси, свързани със статута на колониите. С любезното съдействие на неговата усилена кампания през 1961 г. Великобритания обявява, че е започнала процеса на деколонизация на Замбия.

Президентство

Като лидер на UNIP, Каунда участва в първите големи избори за Национално събрание (през 1962 г.) с голяма увереност. Той насочва партията си да заеме втора позиция, тъй като тя печели 14 от 45 места в парламентарния орган. Сътрудничи си с Африканския национален конгрес на Северна Родезия, за да сформира правителство.

През 1964 г. Каунда повежда UNIP към съкрушителна победа, като печели 55 от 75 места в парламента. С удобното парламентарно мнозинство Каунда продължава да се съсредоточава върху осигуряването на независимостта на Замбия. Тази мечта най-накрая е осъществена на 24 октомври 1964 г., когато Замбия става независима. Така Каунда става първият президент на Замбия. Той е подпомаган от Рубен Каманга като вицепрезидент.

Намаляваща популярност и икономически проблеми на Каунда

От около 1968 г. администрацията на Каунда въвежда мащабни икономически реформи, като се надява да превърне икономиката в леко планова. Реформите „Мулунгуши“, както са известни, предвиждат правителството на Замбия да придобие мажоритарни дялове в няколко чуждестранни фирми, работещи в Замбия. След това тези дружества бяха предадени в ръцете на Корпорацията за индустриално развитие (КИС). Например Anglo American Corporation и Rhodesian Selection Trust след придобиването се превръщат съответно в Nchanga Consolidated Copper Mines (NCCM) и Roan Consolidated Mines (RCM). След това тези две консолидирани дружества се превръщат в Mining Development Corporation (MINDECO).

Много от застрахователните компании, работещи в страната, преминават към Корпорацията за финансиране и развитие (FINDECO). Ако не бяха техните упорити усилия, международни компании като Barclays и Standard Chartered щяха да се окажат в ръцете на правителството на Каунда.

Чрез сливането на IDC, FINDECO и MINDE президентът Каунда създава Замбийската индустриална и минна корпорация (ZIMCO), една от най-големите компании в Африка на юг от Сахара. След това той назначава себе си за председател на управителния съвет.

Очевидно е, че подобни стъпки на президента Каунда в крайна сметка са довели додоведе до гибел за жителите на Замбия, които по това време изпитваха сериозни затруднения поради нарастващите цени на петрола и спадащите цени на медта. Медта беше основният източник на приходи за Замбия, като представляваше около 95 % от нейния износ. До 1975 г. приходите от мед са загубили около половината от стойността си. Скоро Замбия изпадна в плачевно положение по отношение на платежния баланс. Тя е на второ място в света по съотношение на дълга към БВП.

В стремежа си да се справи с икономическите проблеми Кенет Каунда започва да премахва контрола върху цените. Националната валута, квача, е девалвирана. Правителството му също така трябваше да ограничи разходите си, като премахна много субсидии за храна и други основни продукти. Тези бюджетни съкращения доведоха до рязко покачване на цените на хранителните продукти, в резултат на което се засили недоволството под формата на бунтове и размирици.

Неговите програми за приватизация и усилия за намаляване на плановата икономика не можаха да направят почти нищо, за да обърнат потъващата икономика на Замбия.

Как президентът Кенет Каунда превърна Замбия в еднопартийна държава

В допълнение към влошаващото се икономическо положение Каунда трябва да се справи с редица размирици, особено с въстанието на Лумпа, водено от Алис Леншина. Църквата Лумпа, организация, която смесва християнството и анимистичните вярвания, се превръща в трън в очите на правителството на Замбия, тъй като църквата отхвърля така нареченото „земно управление“ и създава свои собствени съдилища. Каунда бързо забранява Църквата Лумпа, преди тя да предизвика още по-голямо несъгласие сред народа.

Постепенно президентът Каунда започва да проявява признаци на авторитарно управление, тъй като непрекъснато притиска всяка форма на опозиция. След насилието по време на изборите през 1968 г. правителството му забранява всички партии, с изключение на UNIP.

През 1972 г. той създава комисия, ръководена от Майнза Чона, която да изготви нова конституция, която на практика превръща Замбия в еднопартийна държава. След като работата на комисията Чона приключва, Каунда успешно осакатява АНК на Замбия, като отвлича известния ѝ лидер Нджумбула. Каунда старателно притиска Обединената прогресивна партия, ръководена от Симон Капвепве, който е напуснал UNIP.

На изборите през декември 1973 г. Каунда е единственият кандидат. Това в общи линии продължава почти две десетилетия. Така на президентските избори през 1978, 1983 и 1988 г. той си осигурява над 80% от гласовете. Каунда защитава извънредните си правомощия и конституционните промени като средства за справяне с насилствения племенен конфликт.

Завръщане на многопартийната демокрация и загуба на изборите през 1991 г.

По време на авторитарното му управление икономиката на страната е в лошо състояние, тъй като селскостопанското производство е намаляло, цените на хранителните продукти се покачват, а безработицата е много тежка. В началото на 80-те години на ХХ век дори се появяват слухове за преврати срещу него.

Тъй като чуждестранната помощ и инвестициите от развитите страни бързо пресъхват, имаше призиви, както вътрешни, така и международни, Каунда да се оттегли. Правителството му е обвинявано в сериозна корупция.

През 1990 г. президентът Каунда обявява, че през 1991 г. ще се проведат президентски избори. Той също така внася редица конституционни изменения, които позволяват възстановяването на многопартийната демокрация.

Като се има предвид колко недоволни са били замбийците от последвалите му години, Каунда и неговата UNIP претърпяват съкрушително поражение от Фредерик Чилуба, лидер на Движението за многопартийна демокрация (ДМД). Каунда успява да получи само 24 % от гласовете срещу 75 % на Чилуба. На парламентарните избори неговата партия UNIP печели само 25 от 159 места.

На 2 ноември 1991 г. Каунда е наследен от Чилуба. По този начин Каунда става вторият африкански президент, който предава властта по мирен начин на ново правителство. Той се нарежда на второ място след Матийо Кереку от Бенин.

Замбийският хуманизъм на Каунда

В резултат на това опозицията срещу стремежа на неговото правителство да обнародва нова конституция на 25 август 1973 г. е много малка. След това той се заема да развие много силен култ към личността, подобен на този, който правят много диктатори. Нарича идеологията си „замбийски хуманизъм“ – националсоциалистическа идеология, подобна на тази, която прилагат в своите страни ганайският Кваме Нкрума и танзанийският Джулиъс Найере.

Смърт

На 17 юни 2021 г. Кенет Каунда умира на 97-годишна възраст. Твърди се, че основателят на Замбия е починал от пневмония във военната болница „Майна Соко“ в столицата Лусака. Каунда е преживян от 30 внуци и единадесет правнуци.

Още факти за Кенет Каунда

По време на президентството си на няколко пъти иска от САЩ да предоставят на Замбия ядрени оръжия и други модерни оръжия. САЩ категорично отхвърлят искането му. Затова Каунда насочва вниманието си към Съветския съюз, за да се сдобие с няколко изтребителя.

От 1970 г. до 1973 г. той е председател на Движението на необвързаните страни. През 1970 г. той дори е домакин на среща на върха в Лусака.

От 1970 г. до 1973 г. е председател на Организацията за африканско единство (ОАЕ) (сега Африкански съюз).

След смъртта на едно от децата си през 80-те години на ХХ век засилва кампанията си срещу ХИВ/СПИН в Замбия и в цяла Африка.

През първото десетилетие в опозиция той критикува остро администрацията на Чилуба и ММД.

През 1996 г. се опитва да се кандидатира за поста, но поради редица конституционни поправки, въведени от управляващата партия, не може да се кандидатира.

През декември 1997 г. е арестуван за кратко, след като се твърди, че е участвал в подстрекаване към опит за преврат.

През 1999 г. замбийски съд го лишава от замбийско гражданство, позовавайки се на малавийските корени на родителите му. Година по-късно гражданството му е възстановено.

През 2000 г. той се оттегля от поста си на председател на UNIP. В

От 2002 г. до 2004 г. е резидент на Балфур Африка в Бостънския университет.

През 2003 г. президентът Леви Мванаваса го награждава с Големия орден на орела в Замбия.

Заради ненасилствените си протести и маршове по време на борбата за независимост на Замбия, Кенет Каунда е наричан популярно „Ганди на Африка“ или „африканският Ганди“. Наричан е и „плачещият президент“ поради много голямата му склонност да пролива сълзи, когато говори за смърт и други трагични инциденти. През 1980 г. той открито плаче на погребението на Йосип Броз Тито, дългогодишния лидер на бивша Югославия.

Бившият президент на Замбия Кенет Каунда понякога е наричан „плачещият президент“ поради склонността му да избухва в сълзи, когато говори за смъртта, бедността и общите страдания на хората в Африка.

Получава докторска степен по политически науки в университета Русангу (известен преди това като Адвентистки университет в Замбия).