Клистен: история, постижения, реформи и цитати

Заемайки длъжността главен архонт в Атина около 525 г. пр.н.е., Клистен Атински поставя началото на мащабни демократични реформи, когато застава на страната на народното събрание, за да ограничи властта на атинските благородници. Клистен, който обикновено е известен като бащата на атинската демокрация, е известен с това, че въвежда тези промени, особено в правния, социалния, икономическия и конституционния ландшафт на древна Атина, което на свой ред дава възможност на повече граждани да участват в управлението на Атина.

Кой е бил Клистен и какъв е бил основният му принос за развитието на демокрацията в световната история?

По-долу са представени биографията, постиженията и основните цитати на Клистен – държавник, чиито трудове оказват влияние върху световната история и продължават да оформят света, в който живеем днес.

Бързи факти за Клистен Атински

Роден на: около 570 г. пр. н. е.

Умира: ок. 507 г. пр. н. е.

Семейство: Алкмаеонидите

Агариста от Сицион

Баща: Мегакъл, син на Алкмеон

Потомство: Мегаклетки

Баба и дядо: Клеистен от Сикион

Основни постижения: Демократични реформи в Атика

Също така известен като: Баща на атинската демокрация

Смята се, че Клистен произхожда от много влиятелната атинска фамилия Алкамеониди. От неговото семейство произлизат много държавници, които помагат на делата на града в продължение на много дълго време, може би още от ранния архаичен период.

Семейството на Клистен

Клистен е син на атинския държавник Мегакъл, един от влиятелните мъже по времето на Солон и гръцкия тиранин Пейсистрат. Един от предците на Клистен е известен и като Мегакъл Старши – държавник, който организира убийството на Килон и неговите поддръжници през 612 г. пр. н. е.

Проклятието на Алкмеонидите

Действията на Мегакъл Старши, прадядото на Клистен, по времето, когато е бил главен архонт, са опетнили имиджа на семейството за много дълго време. Неговият противник Килон се опитва да превземе Акропола в Атина, за да се издигне до статута на тиранин. Прадядото на Клистен не само спрял Цилон, но и безмилостно избил десетки поддръжници на Цилон.

Тъй като много от семействата на убитите поддръжници на Килон хвърлят вината върху Мегакъл, върху Алкамеонидите е наложено проклятие (от Оракула на Аполон в Делфи), в резултат на което много от членовете на семейството на Клистен се отдават на изгнание за доста дълго време. Заради жестоките действия на Мегакъл срещу Килон и неговите поддръжници върху семейството на Алкмеонидите е хвърлено мощно проклятие, което принуждава много от тях да избягат от Атина и да отидат в изгнание. Мегакъл е прадядо на Клистен. От рода на Алкмеонидите произхождат и известни държавници и учени като Аксиох, Ксантип и Перикъл.

Завръщането на семейството на Клистен

След възхода на властта и известността на главния атински законодател Солон, Алкамеонидите (семейството на Клистен) се завръщат в политическия пейзаж на Атина. Заедно със Солон Алкмеонидите подкрепят политическите и социалните реформи, за да предотвратят евентуална гражданска война през последното десетилетие на VI в. пр. н. е.

Семейството на Клистен се бори срещу тирана Клистен от Сикион

Дядото на Клистен – Алкмеон – участва активно в защитата на новата политическа обстановка в Атина по време на реформите на Солон. Алкмеон повежда атинската армия срещу Тесалия и тирана Клеистен от Сикион.

Интересно е, че тиранът Клистен от Сицион, човекът, който веднъж се опитал да заграби Делфийския оракул, дал ръката на дъщеря си (Агариста) за брак на сина на Алкмеон – Мегакъл. От съюза между Мегакъл и Агариста се раждат няколко деца, сред които и Клеистен от Атина.

Предаността на Алкмеонидите към оракула в Делфи ги накарала да инвестират значителни средства във възстановяването на храма на Аполон. Семейството на Клистен се притекло на помощ на оракула, след като той бил изравнен със земята през 548 г. пр. н. е.

Знаете ли, че: Държавникът Клистен от Атина е кръстен на дядо си по майчина линия Клистен от Сикион, тиранин?

Как семейството на Клистен се опитва да посредничи за постигане на мир между две полярни фракции в Атина

Реформите на Солон били посрещнати с голямо одобрение от небогатите хора в Атина и околностите ѝ (т.е. в Атика). Атинските благородници обаче били засегнати, тъй като критикували реформите на Солон за прекомерност. В желанието си да възвърнат властта си в града благородниците се опитали да провалят тези реформи. Семейството на Клистен, Алкмеонидите, се впуска в ролята на посредници за постигане на мир.

Второ изгнание на семейство Клистен

При последвалите преговори Пеисистрат, могъщ благородник и прочут военен, се възползва от ситуацията и завзема властта през 560 г. пр. Пеисистрат внимателно се обърнал към народните маси и бедняците и си осигурил тяхната подкрепа.

След неуспешен опит да изтръгне властта от ръцете на тиранина Пеисистрат семейството на Клистен е принудено отново да отиде в изгнание около 546 г. пр. н. е. По това време Клистен е в средата на 20-те си години. Бъдещият атински държавник остава в изгнание повече от две десетилетия, преди да се завърне в Атина.

Нарастващото влияние на Клистен в Атина

След смъртта на тирана Пейсистрат около 527 г. пр.н.е. Клистен и някои от членовете на семейството му се завръщат в Атина. Периодът бележи нарастване на политическото влияние на Клистен. През 525 г. пр.н.е. той е избран за главен архонт (т.е. главен магистрат) на Атина.

Около десетилетие по-късно, около 512 г. пр. н. е., Клистен и семейството му отново са подложени на ожесточена съпротива срещу властта им. Тази съпротива дошла от наследника на Пейсистрат – Хипий. В крайна сметка Клистен помага на семейството си да победи Хипий.

Как Клистен печели подкрепата на народното събрание

След като Хипий е прогонен от Атина, през 508 г. пр. н. е. главен архонт става Исагор от Атина. Тогава Клистен започва да работи за спечелване на доверието на обикновените хора в Атина. Той работил с народното събрание, за да въведе реформи, които да накарат правителството да се управлява с народно съгласие. Точно когато тези реформи трябвало да бъдат приложени обаче, Исагор убедил спартанците да се намесят и да изгонят Клистен и семейството му от Атина.

Народът на Атина хвърлил подкрепата си в полза на Клистен точно навреме, за да спре плана на Исагор. Народното събрание отзовава Клистен и семейството му обратно в Атина.

Приносът на Клистен към атинската демокрация

Клистен отдавна е противник на несправедливите и понякога пристрастни привилегии, с които се ползват хората във висшите ешелони на атинското общество по силата на семейната си история. Ето защо той си поставя за цел да реформира политическата система на Атина. Виждал себе си като държавник, който да осъществи напълно стремежите на прочутите реформи на Солон.

Успял да убеди народното събрание да подкрепи реформите, които откъсвали семейството/клана/роднинските връзки от политическите занимания. С тези реформи властта успяла да се премести от няколко могъщи фамилии към населеното място. Истинската власт била поверена в ръцете на избраните граждани на дема (т.е. на района/графството). Независимо от политическото или икономическото положение на бащата, обикновените хора (plebs) могат да се стремят да станат областни или районни чиновници и администратори.

Клистен насърчавал съставянето на списъци с имената на гражданите от мъжки пол, навършили 18 години, в различните деми. Това позволило на обикновените хора да получат граждански права, които дълго време им били отказвани. Водеха се регистри на имотите на членовете на демите в Атика, което от своя страна позволяваше на областта да ги облага с данъци.

Когато ставало въпрос за състава на атинския буле (т.е. на Съвета на петстотинте), реформите на Клистен позволявали на членовете (на булети), които да бъдат избрани от всеки дем в Атика. Броят на членовете от всеки дем е зависел от размера на дема.

По времето на Клистен имало около 100 деми. Два века по-късно броят им е нараснал до около 170. Всички тези деми си сътрудничели помежду си за цялостния напредък и единство на атинското общество. Това е свидетелство за огромния принос на Клистен и неговите демократични реформи.

Други важни постижения на Клистен

Клистен спомага за популяризирането на фрази като „равни права и справедливост за всички“. По силата на реформите, за които е настоявал, е ясно, че той наистина се е опитвал да спазва тези принципи.

Друго много важно постижение на Клистен е под формата на фамилните имена и имената на хората. Преди реформите на Клистен името на бащата е било всичко за един атински гражданин. Тази практика спомогнала за утвърждаването на пристрастията и непотизма във всички области на атинската култура. Клистен въвел практика, при която хората били известни с имената си или с имената си заедно с името на баща си.

Клистен работил усилено, за да се отърве от четири мощни йонийски кръвни племена. На тяхно място той издигнал статута и властта на 10 местни племена. Историците разсъждават, че Клистен взел това решение, за да направи атинската политика по-малко основана на фракции. Десетте племена имали членове от цяла Атина, включително хора от крайбрежните и от вътрешните райони.

Той увеличил броя на четиристотинте членове на Солонския съвет на 500 души. Всяко от 10-те местни племена избирало в съвета по 50 членове от различните деми.

Още факти за Клистен

• Клистен от Атина, гръцки държавник от 6^ти век пр.н.е., е запомнен най-вече с това, че работи много усилено за увеличаване на участието на обикновените хора в обществения живот. Isonomia е терминът, с който се обозначават принципите на равенство и справедливост.
• Подобно на много от писателите и учените, дошли след Клистен, известният гръцки историк Херодот е пълен с похвали за Клистен. Историкът описва Клистен като „човекът, който е въвел племената и демокрацията“.
• В толкова много отношения реорганизацията на четирите племена в 10 нови племена имала за цел да направи атинската военна сила по-мощна. Освен че племето имало правото да решава дали някой е атинянин или не, то определяло и правилата за военната служба.
• Преди Клистен членството в старите четири йонийски племена се основавало на семейно потекло. С новата и усъвършенствана система на управление на Клистен произходът бил премахнат в полза на по-демократична система.
• По времето на Клистен съветът на петстотинте бил реорганизиран, което му позволило да бъде по-добре подготвен за политическите и административните дела на града за народното събрание.
• По времето на Клистен имало около 140 дема. На тези деми е била предоставена квота от съветници за съставяне на Съвета на петстотинте. В някои случаи от един дем идвали до 23 съветници.
• Промените на Клистен били похвалени за това, че позволили на Атика да се подготви адекватно, за да отблъсне нашествията на беотийските и евбейските държави
• Той позволил на демата да придобие идентичност и влияние, каквито не е имала преди реформите. Твърди се, че демът е не просто важна политическа единица, а земеделска, финансова, правна, културна и най-вече религиозна единица на древна Атина.
• След като изстъргва държавната система, която се основава на наследствеността или семейния произход, Клистен запазва по-старите социални структури, които позволяват на религията да бъде неразделна част от гражданската идентичност на индивида. Например десетте племена, които имали активни култове, били кръстени на герои от атинските или саламинските митологии.

Известен цитат