Коледни песни: История и история на произхода

Колко безвкусни и сиви щяха да бъдат нашите Коледи, ако нямаше коледни песни? На повечето места по света днес пускането на коледни песни по радиото поставя началото на празничния сезон на Коледа. Тези песни са склонни да ни поставят в много радостно настроение. Истинският въпрос е откъде са се появили всички те? Как и кога се е появила тази традиция, която е толкова любима на хората по целия свят (религиозни и нерелигиозни)?

Тази статия ще ви върне назад във времето, допреди около 1700 години, и ще ви обясни с точни подробности как са били измислени коледните песни, както и тяхната еволюция през годините.

Времената на езическите римляни

Коледуването започва преди хиляди години, много преди да има Зимна страна на чудесата или дори преди Момчето барабанист възниква. Коледната форма на песен, има ликуващ и весел характер. Произходът на думата е от френската дума „Carole“. Обикновено коледуването се допълва от кръгов танц в знак на възхвала и поклонение.

Коледуването е било много разпространено още в ранната Римска империя. Древните римляни нерядко са пеели коледни песни по време на езическите си фестивали и ритуали. Един от тези фестивали е зимното слънцестоене. С този фестивал езическите римляни отбелязвали най-късия ден в годината. Този ден (зимното слънцестоене) е бил около 22 декември. Те танцували и се веселили в кръгове, често около каменни постройки. Освен това се пиело много. Езичниците имали и други фестивали и коледарски песни, с които отбелязвали началото на останалите три сезона от годината. Зимното слънцестоене обаче било най-разпространеното и най-грандиозното от всички тях. То се разпространявало надлъж и нашир из цялата империя и в цяла Европа.

Ранните християни и коледните песни

С разцвета на християнството църквата започва да възприема някои от традициите, свързани със зимното слънцестоене. Сред тях са и коледните песни. Освен това ранните християни умишлено определят датата на раждането на Исус Христос за този период. Това е направено, за да се замени постепенно езическият празник с християнски. От историческа гледна точка това в никакъв случай не е точният период на раждането на Исус Христос.

По времето, когато християнството става доминираща религия в Римската империя, църквата завършва адаптирането на езическите ритуали и коледни песни към християнската вяра. Очевидно е, че християните са премахнали поклонението на идолите и всички нехристиянски конотации на езическите коледарски песни. Новите коледарски песни имали библейска и християнска тематика на библейски фигури, особено на Исус Христос и Дева Мария. Освен това песните обикновено се пеели на латински. Тези песни често са били композирани от духовниците.

Най-ранният запис на коледна песен датира от 129 г. сл. Хр. и е вдъхновена, а може би и написана от римски епископ за служба в Рим, на която се чествало раждането на Исус Христос. Песента е била озаглавена „Ангелски химн“. Друга много влиятелна коледна песен е написана от Комас от Йерусалим около 760 г. Тази песен, наподобяваща химн, е била предназначена за Гръцката православна църква. Още през IV в. в Милано архиепископ Амвросий записва коледна песен, озаглавена:Veni redemptor gentium. Превежда се на английски език като „Ела, Изкупителю на народите“.

Католическата църква продължава да издава няколко коледни песни или химни само на латински език. В резултат на това коледните песни не получават толкова голям отзвук в Европа, тъй като по това време само няколко души могат да четат и пишат на латински.

Средновековният период

През Средновековието голяма част от населението не е била особено въодушевена от коледните песни поради езиковата бариера. Песните са били отредени за църковните служби и за домовете на елита и духовенството, които са владеели латински език.

Освен това коледните празненства отбелязват значителен спад от година на година. Заедно с това се наблюдава и спад в коледните песни. Малкото хора, които са пеели коледни песни, са били пътници (наричани менестрели), които са се движили от село на село, пеейки коледни песни като форма на забавление. Някои от тези пътешественици се отклонявали от оригиналните библейски теми за Христос и Дева Мария. Някои от тях започнали да правят свои собствени варианти, за да обхванат груби и вулгарни теми. По това време коледуването вече е било чисто развлекателно начинание, чиито теми не са намирали добър отзвук сред някои жители на селата. Това продължило още около век до времето на св.

Свети Франциск от Асизи възражда умиращата коледарска традиция

През XIII век живял един много отдаден християнин на име Франциск от Асизи. Той бил човекът, при когото отиваш, когато нещата в живота ти не изглеждат гладки. Сред многото му постижения е и възраждането на традицията на коледните песни.

Франциск се погрижи коледарите да се върнат към съдържанието на Библията и християнската вяра. На всичкото отгоре той поискал коледарите да пеят на езиците на местните жители. Някои от хоровете обаче все още ги изпълняват на латински. За делата си върху коледарската традиция, както и за много други жертви, които прави за християнството, Франциск по-късно получава статут на светец и става покровител на екологията.

В резултат на всички тези мерки, предприети от Франциск, коледарските песни отново стават известни в цяла Европа. Министрите се придържали към директивите на Франциск и започнали да радват европейски градове след градове с напълно новите си религиозни коледни песни. Това се оказало много полезно и за разпространението на християнството в Европа.

От XIV до XVI век

Около 1410 г. коледата за Мария и Исус във Витлеем се разпространява значително в Европа. Трябва да се отбележи, че не всички истории в тези коледни песни са били действителни. Менстрелите и писателите леко са базирали песните си на библейски истории.

В Италия например е имало Пиеси за Рождество Христово и песни през 1223 г. Скоро Франция, Германия, Испания и други европейски страни започват да пеят тези песни.

През 1426 г. Джон Аудли става първият човек, който публикува коледни песни на английски език. Оудлей е бил капелан в Шрофир. Той измисля около двадесет и пет коледни песни. Много от коледарските песни през XV в. са или слабо основани на библейски истории, или на неистински истории.

Латинският език продължава да се използва широко в коледните песни и през XVI век. Известни коледни песни тогава са „Христос се роди на Коледа“, „Добрият крал Вацлав“ и „Добри християни, радвайте се“.

Ерата на пуританите

По времето, когато пуританите поемат контрола над Англия (около 1647 г.), най-разпространената форма на коледуване се нарича wassailing. При Wassailing се пиело много греяно вино, докато се пеели коледните песни. Пуританите не са одобрявали това, защото им е напомняло за нечестив езичници в Древен Рим.

Освен това коледните песни претърпяват рязък спад, защото новата Англиканска църква първоначално не ги одобрява. Те разглеждаха коледните песни като дълбоко католическа традиция с езически корени. Поради това те проведоха кампания за нейната забрана. Тази забрана влиза в сила след Славната революция от 1688 г., която сваля католическия Джеймс II. На мястото на Джеймс идва протестантският му племенник Уилям Орански (Уилям III). По време на управлението на Уилям III и съпругата му, кралица Анна, пеенето на коледни песни е принудено да премине в нелегалност. То се извършва само тайно сред жителите на селата в продължение на около век, плюс-минус.

Коледа и коледни песни през Викторианската епоха

Около средата на XIX век, когато на британския престол е кралица Виктория, коледните песни се завръщат отново. Докато растяла, майката на кралица Виктория, хановерската принцеса Виктория (херцогиня на Кент), запознала младата Виктория с някои елементи от украсата на коледната елха и коледарските песни. Преди това съпругата на крал Джордж III, кралица Шарлот, практикувала подобна традиция по време на Коледа. Широката общественост все още не била възприела тази традиция. Обикновено те внасяли в домовете си на Коледа само по едно клонче или имел.

В по-широкото общество практиката да се пее и весели по време на Коледа става обичайна едва след като принц Алберт и кралица Виктория се женят през 1840 г. Германският принц Алберт донася множество германски обичаи, които открито празнува по време на Коледа. Едно от коледните празненства на кралската двойка включвало внасяне на борови дръвчета в дома им в замъка Уиндзор и украсяването му със свещи, сладкиши и джинджифилови изделия. Около това дърво кралското семейство и придворните пеели коледни песни. Следователно Виктория и нейното семейство могат да се смятат за първите хора, които популяризират съвременната версия на коледните тържества, елхите и пеенето на коледни песни.

На 23 декември 1848 г. Illustrated London News публикува гравюра на кралица Виктория в компанията на нейния съпруг, принц Алберт, техните (пет по това време) деца и майката на кралица Виктория, херцогинята на Кент. Снимки от този характер правят коледните тържества отново много популярни. Заедно с това се появяват и няколко композиции на коледни песни и химни.

Кралица Виктория и семейството ѝ по време на празничния сезон през 1848 г.

По време на Викторианската епоха английският писател Чарлз Дикенс публикува известните си разкази в книги като Коледна песен (1843 г.) и Коледна елха (1850). Тези разкази допринасят за възраждането на Коледа и коледните песни в Англия. Повечето от историите на Дикенс се стремят да внушат посланието за щедрост и помирение.

Освен това Уилям Сандис и Дейвис Гилбърт оказват огромна помощ в разпространението на коледните песни през XIX век. Двамата писатели обикалят селата и градовете в Англия, като събират огромна колекция от коледни песни от всички векове. Сред най-забележителните от тях са: „God Rest Ye Merry, Gentlemen“, „The First Noel“ и „Hark! The Herald Angels Sing“.

Коледуване и служба със свещи

По това време се появява и коледуването. Групи от хора, почти като старите менестрели, обикалят от дом на дом и пеят коледни песни. Обикновено коледа се пеела и по улиците. Някои от тях дори го правели безплатно.

През този период се ражда службата на свещите. В навечерието на Коледа хората запалвали свещи, за да си спомнят за звездата, която в Библията водила мъдреците до бебето Исус. В такива случаи коледните песни се пеели на светлината на свещите. Някои църкви започнали да съчетават тези коледни песни с четене на Библията. Най-популярният вид на тази подредба се наричал: Фестивал на деветте урока и коледарските песни. Днес този ритуал се извършва чрез църковните служби.

В допълнение към това от пътуващите групи на менестрелите възникват множество частни хорови групи и оркестри. Някои от най-известните коледни песни, които обичаме в 21^ви век са написани от тези хора през Викторианската епоха. Примери за това са „Добрият крал Вацлав“, „Jingle Bells“ и „O Holy Night“.

Текстът на „Добрият крал Вацлав“ е написан през 1853 г. от Джей Ем Нийл, англикански свещеник и автор на химни. Нийл има огромен принос за преводите на латински, испански и гръцки химни. Най-значимият му превод е на Амброуз „Veni redemptor gentium“. Той го превежда на български като „Ела, ти, Изкупителю на земята“. Друга известна коледна песен на Нийл е Добри християни, радвайте се (1853). Той я адаптира от оригинала, който се нарича „In dulci jublio“ („В сладка радост“).

Към 50-те и 60-те години на XIX век всички тези коледни песни и традиции в коледуването са си проправили път из цяла Европа и дори чак до Америка. В САЩ Коледата става федерално призната за празник през 1870 г. Отчасти пренасянето през Атлантическия океан е подпомогнато от публикацията на Хенри Рамсдън и Джон Стайнър, озаглавена: Коледни песни, нови и стари (1871).

Коледните песни в началото на XX век

В началото на XX век Коледа и коледуването стават много популярни и доходоносни за печатарския, сладкарския и бижутерския бизнес. Броят на публикациите за коледни песни също се увеличава. Известната книга на Чарлз Луис ХътчинсСтари и нови коледарски песни е публикувана през 1916 г. Друга много известна публикация е „Оксфордска книга на коледарските песни“. Тази книга е публикувана от издателството на Оксфордския университет през 1928 г.

През 60-те години на ХХ век се появяват известни публикации на коледни песни от композитори като Бенджамин Бритън и Ричард Родни Бенет. Оттогава коледната песен е голям и важен елемент от коледните тържества в Европа и Америка. По време на празничните сезони коледните песни проникнаха във всеки аспект на живота ни и дори чак в космоса. Смята се например, че екипажът на „Джемини 6“ е пял известната коледна песен на Джеймс Пиърпонт „Jingle Bells“ по време на пътуването си в космоса на 16 декември 1965 г. Това означава, че „Jingle Bells“ е първата коледна песен, изпята в космоса.

През 20-ти век следните хитови коледни песни също доминират в ефира:

„White Christmas“ на Бинг Кросби през 1942 г;

„The Christmas Song“ (1961 г.) в съавторство с Мел Торме и Нат Кинг Коул;

„Feliz Navidad“ (1971 г.) на Jose Feliciano;

„Happy Xmas (War is Over)“ на Джон Ленън“ (1971);

и „All I Want for Christmas Is You“ на Марая Кери (1994 г.).

Коледните песни през 21 век

В наши дни коледните песни надхвърлят границите на всички религии и култури. Празникът вече не е известен само сред християните. Невярващите и атеистите също участват в тази традиция. Тя е станала повсеместна заради посланието, което проповядва. Целият дух на Коледа днес е свързан с даването и споделянето.

Коледата вече се е превърнала в универсален език, който говори на хората по целия свят. Благословени сме, че живеем във време, в което можем да се наслаждаваме както на изпълненията на старите коледни песни, така и на съвременни такива, като „Santa Tell Me“ на Ариана Гранде от 2014 г.; „Don’t Shoot Me, Santa“ на The Killers от 2007 г.; „Mistletoe“ на Джъстин Бийбър от 2011 г.; и „Do You Hear What I hear?“ на Кари Ъндърууд от 2007 г.

[ad_2]